№ 372
гр. Велико Търново, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110101273 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 30 ал. 1 ЗН за намаляване на дарствено разпореждане.
Ищцата основава исковата си претенция на твърдения, че с ответника са
наследници по закона на В.Х. Т.а, б.ж. на гр. Велико Търново, починала на 30.11.2020
г., както и че същата приживе с договор за дарение, обективиран в НА № 91, том I, рег.
№ 1249, дело № 68 от 20.5.2020 г. на нотариус *** е прехвърлила на ответника
недвижим имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в г***, заедно с
прилежащата му изба и 4.91 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж. Ищцата твърди, че е наследник по закон със запазена част, която е нарушена с
горепосочената прехвърлителна сделка. Уточнява, че наследственото имущество на
общия на страните наследодател се изчерпва с дарения имот. Отправя искане до съда
да намали извършеното от В.Х. Т.а, б.ж. на гр. Велико Търново дарствено
разпореждане от 20.05.2020г. до размера на 1/3 ид. част, която е необходима за
въстановяване на запазената й част от наследството на починалото лице. Претендира
разноски.
С отговора на исковата молба отвентикът оспорва иска като неоснователен.
Възразява, че първоначално В.Х. Т.а е прехвърлила на ищцата процесният имот с
договор за издръжка и гледане, който обаче е бил развален от съда поради пълно
неизпълнение на задълженията на купувача. Не се спори, че след това имота му е
прехвърлен с договор за дарение, но заявява, че ищцата е недостойна да наследява
1
прекия им наследодател, доколкото с поведението си към нея приживе е поставила в
риск нейните живот и здраве. В този ред на мисли, счита, че ищцата няма правен
интерес от претенция по чл. 30, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 ЗН.
Ищцата е починал в хода на процеса, като на нейно място по реда на чл. 227
ГПК като ищецът е констиуиран нейния син и единствен наследник – А.Б.А..
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор по фактите, а и те се установяват от събраните
по делото доказателства. От удостоверение за наследници изх. № 0803-03-1 от
14.01.2021г. на Община В.Търново се установява, че първоначалната ищца по делото и
ответника, като деца на В.Х. Т.а, починала на 30.11.2020г., са нейни законни
наследници. Приживе починалата е дарила на ответника собствения си недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***., с предназначение
на обекта – жилище, апартамент, находящ се на адрес в гр. *** за което е сключен
договор за дарение от 20.05.2020г., обективиран в нотариален акт № 91, том 1, рег. №
1249, дело № 68 от 2020г.
По делото не е спорно между страните, а и от представените към отговора на
исковата молба съдебни актове /листи 50-59/ е видно, че с влязло в сила на 08.04.2020г.
решение на ВТОС по съдебен ред наследодателката на страните е развалила поради
неизпълнение сключения с първоначалната ищца договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу издръжка и гледане от 2008г., имащ за предмет дарения обект.
Между страните липсва спор, а и от представената справка от Агенцията по
вписванията от 22.02.2022г /листи 93-96/ се установява, че с извършеното дарение
наследодателят е изчерпал цялото си наследство.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
С предявяването на конститутивния иск с правно основание чл. 30 ал. 1 ЗН се
цели да бъде възстановена запазената част от наследството, когато тя е накърнена с
извършените от наследодателя дарения или завещания. Субективно потестативно
право да се иска намаляване на безвъзмездните разпореждания принадлежи на
посочените в разпоредбата на чл. 28 ал. 1 ЗН наследници със запазена част –
низходящи, родители и съпруг. В тежест на ищеца е да установи, че е от кръга на тези
наследници т.е. че е от такава степен на родство с наследодателя, която му дава право
на запазена част. В случая първоначалният ищец е дъщеря на починалата
наследодателка и като нейна низходяща е материалноправно легитимирана да води
иска по чл. 30 ал. 1 ЗН. Правото на възстановяване на запазената част е имуществено
право, което преминава в полза на наследниците. В тази връзка конституирания на
място на първоначалната ищца неин син същото е носител на материалното право на
2
иск. Доколкото последното се упражнява срещу призован към наследяване наследник
по чл. 5 ал. 1 ЗН, тъй като ответникът е син на наследодателката, приемането на
наследството по опис не е необходима предпоставка за неговата основателност /т. 4 ТР
№ 3/2013г. на ОСГК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 29 ал. 1 ЗН, когато наследодателят е оставил две
или повече деца или низходящи от тях, запазената част е 2/3 от имуществото на
наследодателя, съответно разполагаемата част е в размер на 1/3. Следователно при две
деца запазената част на всяко дете е в размер на 1/3 от имуществото на наследодателя.
В случая, след като общата на страните наследодателка има двама низходящи,
запазената част на ищеца е 1/3 ид. част от наследството й. Когато с извършеното
дарствено разпореждане наследодателят се е разпоредил с единственото си имущество
и е изчерпал цялото си наследство, следва да се приеме, че е налице универсално
разпореждане. В този случай възстановяването на запазената част следва да се
извърши без съставяне на наследствена маса по чл. 31 ЗН, а направо в дроб, равняваща
се на запазената част, тъй като не са останали свободни имущества, от които
наследниците по чл. 28 ал. 1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхната
запазена част от наследството. В този смисъл е константната практика на ВКС –
решение № 55/26.04.2016г. по гр.д. № 6020/2015г., решение № 126/06.11.2015г. по гр.д.
№ 589/2015г., двете на II г.о., на ВКС и мн. др.
По делото не е спорно, че с процесното дарение наследодателят на страните се е
разпоредил с единствения притежаван от него имуществен обект. Ответникът не е
твърдял и не е ангажирал по делото доказателства, че към момента на смъртта на
неговата майка, същата е притежавала друго налично имущество. Липсата на такова
следва и от представената от ищцовата страна справка от Агенцията по вписванията. В
тази връзка разпореждайки се с цялото си имущество в полза на ответника,
наследодателят е накърнила запазената част на ищеца, поради което иска по чл. 30 ал.
1 ЗН следва да се уважи. По вече изложените съображения възстановяването на
запазената част на последният следва да се извърши чрез дробта, съставляваща размера
на запазената му част т.е. с 1/3 ид. част.
Единственото възражение, с което се брани ответникът срещу предявения иск по
чл. 30 ЗН, е че, първоначалната ищца е недостойна да наследи майка си. Същото е
напълно неоснователно. Хипотезите, при които едно лице е недостойно да наследи за
изчерпателно изброени в чл. 3 ЗН, като с оглед негативните си последици, същите не
могат да се разширяват по тълкувателен път. Изложените от ответника фактически
твърдения, че първоначалната ищца е поставила в опасност живота и здравето на
наследодателката си, тъй като не се е грижила за нея и не я е издържала, поради което
е развален сключения между тях договор за издръжка и гледане, не изпълват
фактическия състав на нито една от хипотезите на недостойнство при наследяване.
3
Тези твърдения не може да бъдат приравнени на опит за убийство, каквото по
същество се домогва да постигне ответника.
Мотивиран от всичко изложено настоящият състав на ВТРС намира, че
предявения иск по чл. 30 ал. 1 ЗН следва да бъде уважен изцяло, като извършеното от
наследодателката дарение в полза на ответника бъде намалено, като бъде възстановена
запазената част на ищеца с 1/3 част от дареното имущество.
При този изхода на делото претенцията за разноски на ищеца се явава
основателна. Последният е доказала извършването на съдебни разноски за държавни
такси в размер на 493, 92 лв. и за възнаграждение за един адвокат в размер на 1200 лв.
или общо 1693, 92 лв., които следва да бъдат понесени от ответника.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
НАМАЛЯВА на основание чл. 30 ал. 1 ЗН извършеното от В.Х. Т.А, ЕГН:
**********, починала на 30.11.2020г., дарение на недвижим имот в полза на ХР. СТ.
Т., ЕГН: ********** от гр. ***, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 91, том 1, рег. № 1249, дело № 68/2020г., имащо за предмет самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. В. Търново, находящ се на адрес в
гр. ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, с площ от
63, 31 кв.м., с прилежащата изба № 18 с площ от 15, 91 кв.м., както и 4, 91 % ид. части
от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху поземлен
имот с идентификатор ***, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на А.Б.А., ЕГН:
********** от ***, конституриран по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в
хода на процеса негова майка ЦВ. СТ. Б., ЕГН: **********, в размер на 1/3 идеална
част от дареното имущество.
ОСЪЖДА ХР. СТ. Т., ЕГН: ********** от гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Б.А.,
ЕГН: ********** от *** СУМАТА от 1693, 92 лв. /хиляда шестстотин деветдесет и три
лева и 92 стотинки/ - представляваща направените по делото разноски за платени
държавни такси и за възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4