РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. гр.Мадан, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесети април
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20235430100033 по описа за 2023 година
Предявен е иск от В. С. К. против ЮтеКредит България ЕООД с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че клаузата от Договор за кредит №: **г. сключен между
страните, предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в размер на
259.69 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е
сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.21 ал.1 и чл.ЗЗ от ЗПК,
както и по чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по Договор за кредит №
**r. подписан с ответното дружество ЮтеКредит България ЕООД, съгласно
който ищцата трябва да върне сумата по кредита в общ размер на 1 222.22
лева, при сума на получаване 1000.00 лева, при ГПР 49.52 %, годишен лихвен
процент 20.00 % при срок на кредита от 24 вноски. Съгласно цитирания по-
горе договор ищцата следвало да заплати и еднократна такса за разглеждане в
размер на 259.69 лева. Ищцата счита, че клаузата от Договор за кредит № **r.
предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в размер на 259.69 лева е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл.10а, чл.21 ал.1 и чл. 33 от ЗПК, както и по чл.
143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Твърди, че възможността за събиране от
потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Сочи, че
законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита -
чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителната услуга по договора, предвиждаща
заплащането на еднократна такса в размер на 259.69 лева водила до
заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК и била в явно
противоречие с чл.10а от ЗПК. Счита, че клаузата за такса за разглеждане от
1
договора е нищожна като противоречаща на добрите нрави и принципа на
съразмерността, тъй като сумата която се претендира чрез нея се нарушавал
принципа на добросъвестност и справедливост. Сочи, че съгласно чл. 21, ал. 1
ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Посочва, че
предвидената клауза от Договор за кредит № **г. предвиждаща заплащането
на еднократна такса в размер на 259.69 лева е неравноправна по смисъла на
чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Позовава се на
съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23.04.2008г относно договорите за потребителски
кредити. Счита, че е налице заобикаляне на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Счита, че
така уговорената клауза за такса разглеждане от договора, не се явява
индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Позовава се на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори. По изложените съображения моли за
уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който взема становище за неоснователност на иска. Посочва, че
на 28.07.2022 г. е сключен Договор за кредит № ** между „ЮтеКредит
България“ ЕООД и В. С. К. за сума в размер на 1000 лева. На клиента бил
предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит. Договорът за кредит бил сключен чрез
използване на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. В приетата от клиента
преддоговорна информация, с която изрично се е съгласил, по ясен и
недвусмислен начин била посочена информация за включена еднократна
такса за разглеждане в размер на 259,69лева. Неоснователно било
твърдението на ищеца, че клаузата за разглеждане е нищожна на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД. Таксата за разглеждане била предвидена в общата сума
дължима от потребителя, не се събирала отделно, и с нея клиентът се е
съгласил изрично с подписване на договора, рамковото споразумение, с което
се считало, че е индивидуално договорена между страните. Неоснователно
било твърдението, че таксата за разглеждане е необосновано висока, както и
че същата представлява допълнително възнаграждение в размер и над
размера на отпуснатия кредит. Таксата за разглеждане била включена в
общата сума, която клиентът следва да плати на кредитора. Като в не би
могло да се приеме, че е необосновано висока тъй като не съставлява 1/3 от
главницата /1000 лева/ Неоснователно било твърдението, че „претендираната
неустойка" е нищожна на основание чл.146, ал.1, ал.2 ЗЗП. Неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението. Докато таксата за разглеждане е дефинирана в чл.
8.4. от Рамково споразумение за потребителски кредити № ********* от
28.07.2022 г., като такса, която клиентът заплаща на кредитора за преглед за
искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на
договора за кредит и същата е включена в общата сума, която потребителят
следва да заплати на кредитора. Таксата за разглеждане не била не е
фиксирана сума и по отношение на същата клиентът може да влияе чрез своя
избор на сума и срок за погасяване. След подписване на договора за кредит,
потребителят бил информиран за условията по кредита с предоставената
2
преддоговорна информация и е имал възможността в 14 дневен срок да
упражни правото си на отказ, въпреки това е ползвал кредита и е допуснал
просрочия. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от
фактическа и правна страна, следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че между ЮтеКредит България ЕООД- кредитор
и В. С. К.- кредитополучател е сключен Договор за кредит № *** г., по силата
на който на кредитополучателя била предоставена сумата от 1000 лева,
платима на 24 месечни вноски, при Фиксиран годишен лихвен процент 20% и
обща сума на лихвите 222,22 лева, такса за разглеждане в размер на 259,69
лева, ГПР 49,52 %, общ размер на всички плащания 1 481,91 лв. Видно от
погасителния план по договора кредитополучателят следвало да заплати
задълженията си по процесния договор на 24 месечни вноски в периода от
28.08.2022 до 28.07.2024 размер на месечната погасителната вноска от 61,73
лева, включваща главница, лихва и такса за разглеждане. Съгласно клаузите
на договора таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на
индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от Клиента
с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, Приложение към
индивидуалния договор за кредит. Размерът на Таксата за разглеждане е
посочен в индивидуалния договор за кредит. Таксата за разглеждане се
дължи изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на кредита, така и в
случай на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е причина. В
случаите, когато клиентът избере плащането на Договорно възнаграждение,
последният не е длъжен да заплати Таксата за разглеждане и лихвите.
Съгласно договора за кредит страните се съгласяват, че всички права и
задължения предписани в Рамково споразумение № *** се прилагат изцяло
към индивидуалния договор за кредит. Като доказателства по делото са
представени разписка за извършено плащане от 28.07.2022 г. на сумата от
1000 лева от ЮтеКредит България ЕООД в полза на В. С. К., Рамково
споразумение за потребителски кредити № ***. Съгласно чл. 8.4 от Рамково
споразумение за потребителски кредити № ********* таксата за разглеждане
представлява таксата, заплащана от клиента на кредитора за преглед на
искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на
договор за кредит или изменение на споразумението.
Ищецът въвежда възражение за нищожност на посочената по-горе
клауза, с която за кредитополучателя е уредено задължение за заплащане на
такса за разглеждане в размер на 259,69 лева, поради неспазване на нормите
на чл. 10а от ЗПК. Ответникът е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по
чл. 9, ал. 4 ЗПК. Кредитополучателят е физическо лице, което при
сключването на договорите е действало извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, поради което има качеството на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо сключеният договор по
3
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за
предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора.
Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на
страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното
връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения
падеж. В настоящия случай начислената такса съгласно чл. 8.4 от Рамково
споразумение за потребителски кредити № ** е за преглед на искането за
кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на договор за
кредит или изменение на споразумението, които представляват действия по
усвояването и управлението на кредита. Разглеждането и изплащането на
кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с
усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита,
отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., но
това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите
за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната
услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки
един кредит- разглеждане на искането и изплащане на съответната сума, а
съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е налице забрана кредиторът да начислява
такъв вид такси. С оглед изложеното оспорената клауза е нищожна на осн.
чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Клауза за заплащането на такса за разглеждане в размер от 259,69
лева е уговорена и в противоречие с добрите нрави, поради което е нищожна
на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Така начислената такса е в размер възлизащ
на 25% от получения заем, като в тази връзка липсва каквато и да е
еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Както се
посочи по-горе извършените услуги, за които е начислена таксата, а именно –
разглеждането на искането, оформянето на документите и отпускането на
сумата са действия свързани с предоставянето на всеки един потребителски
кредит, поради което с начисляването на таксата от 259,69 лева потребителят
заплаща реално за права, които той има, което е недопустимо от гледна точка
на принципите на добросъвестността и справедливостта. Начисляването на
подобен вид такса води до неоснователно обогатяване за кредитора, чрез
увеличаване на размера на дълга на потребителя, като липсва еквивалентност
на предоставената от кредитора услуга и размера на таксата, дължима въз
основа на оспорената клауза.
С оглед изложеното съдът намира, че клаузата предвиждаща
заплащането на такса за разглеждане в процесния договор в размер на 259.69
лева е нищожна поради противоречие със закона на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и поради противоречие с добрите нрави на осн.
чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, с оглед на което предявеният иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По отношение на разноските: На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски за заплатена държавна такса в размер
от 50 лева. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за
4
ищеца, съгласно който му е предоставена безплатна правна помощ от адв. М.
М. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката
се определя размер не по-малък от предвидения в Наредба №1/2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер
от 400 лева, което следва да бъде присъдено в полза на процесуалния
представител на ищеца. Предвид формулираното искане и представеното
заверено копие от удостоверение от НАП, от което е видно, че процесуалния
представител на ищцата е регистрирано лице по ЗДДС от 11.04.2023г.
адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено с дължимия ДДС,
поради което в полза на пълномощника следва да бъде присъдена сумата от
480 лева. Въведеното от ответника възражение за прекомерност на
възнаграждението на пълномощника на ищцата е неоснователно, доколкото
същото е определено съобразно предвидения в Наредба № 1/2004 за МРАВ
минимум. Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. С. К., ЕГН
**********, с адрес: с. С., общ. Р., обл. С. и „ЮтеКредит България” ЕООД,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Черковна №
38, оф. 4, че клаузата от Договор за кредит №: **г. сключен между В. С. К.,
ЕГН ********** и ЮтеКредит България ЕООД, ЕИК: *********,
предвиждаща заплащането на такса за разглеждане в размер на 259.69 лева е
нищожна поради противоречие със закона на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.
10а, ал. 2 от ЗПК и поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЮтеКредит България ЕООД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Черковна № 38, оф. 4 да заплати на В. С.
К., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. Р., обл. С. сумата от 50 лева,
представляваща разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА ЮтеКредит България ЕООД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Черковна № 38, оф. 4 да заплати на адв.
М. В. М., АК Пловдив, съдебен адрес: гр. П., бул. „П.“ № .. сумата от 480 лева
с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2
ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
5