ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 395
гр.Хасково,21.04.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и
двадесет и трета година в състав:
Съдия:
Цветомира Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 247/2023г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по жалба
на Едноличен търговец“И. И.-Дити“, със седалище и адрес на управление с. М.,
обл.Х. насочена против Решение № 26/311/00950/3/01/04/02 на Изпълнителния
директор на Държавен фонд“Земеделие“, за
налагане на финансова корекция.
С Разпореждане от 23.03.2023г. са
конституирани страните по делото и същото е насрочено за разглеждане в о.с.з.на
25.04.2023г.
На
20.04.2023г. под вх. № 3013, по делото е постъпило искане от жалбоподателя, с
което е поискано на основание чл.166, ал.4 от АПК да бъде спряно допуснатото по
силата на закона изпълнение на оспореното решение.
В искането се твърди, че изпълнението на оспорения акт би причинило на
оспорващия трудно поправими вреди, в изключително големи размери. В подкрепа на
твърденията се излагат доводи за нищожност на решението. Сочи се, че последното
не представлява нов административен акт, а правно и фактически идентичен акт с
вече отменен от съда АУПДВ. Действията по обезпечаване на последния нанесли на
физическото лице - представител на търговеца значителни неимуществени вреди, за
което в АдмС-Хасково било образувано административно дело по реда на
ЗОДОВ.Съответно, при изпълнение на решението за налагане на финансова корекция,
преди приключване на съдебното производство, щяло да се стигне до съществено
затормозяване дейността на търговеца, до степен на невъзможност изобщо да
упражнява дейността си, както и до нанасяне на още по-големи вреди. Решението
било нищожно и поради това, че било издадено от некомпетентен орган, както и
поради това, че още към момента на образуване на административното производство
бил изтекъл както срока за мониторинг, така и срока на административния
договор. Дори административното производство да било образувано в мониторинговия
период органът нямал право да се позовава на извършени действия и констатации
по административното производство, приключило с отменения незаконосъобразен
административен акт.
По формулираното искане вх. № 3013 от 20.04.2023г. с правно основание чл.
166 от АПК, съдът, като се запозна с доводите на оспорващия, с жалбата и с
документите от административната преписка по издаване на оспорения акт, намира
че искането е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно, по следните
съображения:
Съгласно чл.
73, ал. 1 и ал.
4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено
управление/ЗУСЕФСУ/, финансовата корекция се определя по основание и
размер, с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил
проекта, което подлежи на оспорване по реда на АПК, при което са
приложими разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3
и ал.
5 и 6
ЗУСЕФСУ. Според чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ, оспорването на
индивидуалните административни актове и административните договори не спира
изпълнението им, предвид което и жалбата срещу атакуваното решение по чл.
73, ал. 1, вр. с чл.70, ал.1, т.7
ЗУСЕФСУ няма суспензивен ефект. ЗУСЕФСУ не урежда
специални правила относно спирането на допуснато по този закон,
предварително изпълнение, поради което приложение намират тези по чл.
166, ал. 4 АПК , предвиждащи възможност съдът да спре допуснатото
предварително изпълнение на акта по искане на оспорващия и при
условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, когато не е предвидена изрична забрана за
съдебен контрол, каквато в случая разпоредбата на чл. 27 от ЗУСЕФСУ не съдържа.
За да постанови спиране на допуснатото по закон предварително
изпълнение на оспореният акт, съдът следователно следва да установи наличие за
молителя на някои от основанията по 166, ал.2 от АПК - т.е., че от принудителното
изпълнение за него би настъпила значителна или трудно поправима вреда и това да са новонастъпили факти.
В практиката си, вкл. най - новата такава Върховният административен съд приема, че при
допуснато със закон предварително изпълнение на административен акт е налице
презюмиран от законодателя защитим интерес от категорията на тези по чл.
60, ал. 1 от АПК. Не всяко засягане на правната сфера на жалбоподателя е
значително и трудно поправимо, поради което за всеки конкретен случай е
необходимо извършване на преценка относно наличието на предпоставките за
спиране. За да бъде спряно предварителното изпълнение жалбоподателят следва да
заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от
изпълнението, за да се прецени дали са значителни. Наличието или реалната
опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени
доказателства, които да обосновават твърденията за настъпване на вреди. Тези
доказателства могат да са свързани с икономическото и финансово състояние, с
неговите задължения или с невъзможността да изпълни новите финансови тежести.
Доказателствената
тежест за установяването на тези нови факти и обстоятелства и въздействието им
върху правната сфера на адресата на акта, следователно е на искателя. В случая,
такива нови обстоятелства, от които да се направи извод, че именно
предварителното изпълнение на оспорения акт, би могло да причини на оспорващия
значителни или трудно поправими вреди не се установяват. Доводите,
че изпълнението на оспореният акт следва да се спре, тъй като същият е нищожен
са неоснователни. Дали един обжалван административен акт е нищожен или незаконосъобразен
такъв, е въпрос по същество на спора и в настоящото производството по чл. 166 от АПК е недопустимо съдът да вземе предварително
решение по него и на това основание да
спре изпълнението му. Отмяната на предходно издаден спрямо оспорващия АУПДВ, както
и твърдените действия по обезпечаване издадения и впоследствие отменен АУПДВ(от извършената служебна справка в деловодната
програма на съда се установи, че търговецът не се е възползвал от предвидената
правна възможност да поиска спиране изпълнението на този акт в хода на
образуваното съдебно производство по адм. дело № по оспорването му), предшестват във времето издаването на решението за
налагане на финансова корекция. Образуваното адм.дело № 897/2022г. по описа на
АдмС-Хасково с правно основание ЗОДОВ, видно от извършената служебна справка в
деловодната програма на съда, също предшества издаването на обжалваното в
настоящото производство решение. Съответно същите не представляват нови
обстоятелства по смисъла на чл.
166, ал. 2, изр. 2 АПК. Свързаната с предварителното изпълнение на решението
за налагане на финансова корекция промяна в имуществото на адресата на акта е
типичната, предвидима и дължима вреда. За да е налице основание за спиране
следва да са налице такива вреди, които или да са значителни по размера си или
труднопоправими и които да надхвърлят предвидимите от изпълнение на акта такива. Не се представят
писмени доказателства от които да е видно какво е настоящото имуществено и
финансово състояние на жалбоподателя – данни за недвижимо и движимо имущество
или извлечения от банкови сметки, или какви са паричните средства с които
понастоящем разполага.
Не става ясно дали към настоящия момент жалбоподателят има други подлежащи на
изпълнение задължения/разходи,чието изпълнение/осъществяване е затруднено от
предварителното изпълнение на оспорения акт, както и на каква стойност са те. Както вече се посочи, само наличието на нови
обстоятелства, възникнали след издаване на акта е предпоставка за спиране на
предварителното му изпълнение и липсата им е основание съдът да отхвърли искането с правно основание
чл.
166, ал. 2 във връзка с ал.
4 АПК. В случая такива не се установяват, поради което и недоказани съда
намира твърденията на оспорващия, че изпълнението
на оспореното решение би му причинило трудно поправими вреди, в изключително
големи размери и затормозяване дейността
на търговеца до степен на невъзможност да упражнява дейността си. При липса на
доказателства за тези твърдения на оспорващия, няма как да се приеме че от
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение би се нарушил принципа
на съразмерност /вж. чл. 6, ал. 2 АПК/ и от него биха се засегнали законните интереси на
адресата на акта в степен по-голяма от необходимото за целта, преследвана с
издаването на акта. В този смисъл практиката на ВАС по аналогични случаи -
Определение
№ 9163 от 13.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7994/2021 г., VIII о., Определение
№ 8775 от 21.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7407/2021 г., I о., Определение №
7982 от 1.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6593/2021 г., Определение №
8966/13.10.2022г. постановено по адм.дело № 8407/2022г. на ВАС, вкл. най-новата
такава изразена в Определение № 1549 от
13.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1438/2023 г., IV о., Определение № 786 от
25.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 381/2023 г., IV о., Определение № 767 от
24.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 52/2023 г., IV о.и мн.други.
Воден от гореизложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Едноличен търговец“И. И.-Дити“,
със седалище и адрес на управление с. М., обл.Х.за спиране на допуснатото по силата на чл.27, ал.2 от ЗУСЕФСУ предварително
изпълнение на Решение № 26/311/00950/3/01/04/02 на изпълнителният директор на Държавен
фонд“Земеделие“ за налагане на финансова корекция.
Определението подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от
съобщаването му.
Определението да се съобщи
на страните по делото.
Съдия: