Р Е Ш Е Н И Е
№260776
гр.Пловдив, 29.12.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на трети ноември, две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ
НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД №
6424/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 16-002950 от 10.09.2020г.
издадено от А.А.Ч., на длъжност директор на Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Пловдив, с което на „Вини Сливен“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление – гр.Пловдив, ул.„Висла“ № 8, представлявано от П.Х.А., в
качеството му на ***, на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда е наложена
административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), за нарушение на
чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Посочва, че в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и
на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, в наказателното постановление, както и АУАН не е
посочено мястото, на което и извършено нарушението, както и че в АУАН не е
посочен адреса, на който е извършена проверката. На следващо място поддържа, че
не са налице описаните в наказателното постановление нарушения на трудовото законодателство,
в който смисъл сочи, че извод за неплащане от страна на работодателя е направен
само въз основа на представените платежни ведомости (фиш), органът не е
извършил обследване за извършени от жалбоподателя плащания по банков път и
кешови плащания. Още посочва, че лицето системно не е изпълнявало добросъвестно
задълженията си по трудовия договор, не е положил труд за посочения период,
съответно само сключен трудов договор не е достатъчно, за да възникне
задължение за работодателя да заплати трудово възнаграждение. Взема становище,
че АУАН и наказателното постановление са издадени в противоречие с правните
принципи за установяване на нарушение и налагане на наказание, като в случая,
при извършената проверка, е издадено едно задължително предписание, което
съставлява един административен акт и неизпълнение на която и да е от точките
му съставлява едно административно нарушение, за което следва да се наложи само
една санкция, поради което е допуснато нарушение на принципа non bis
idem. Предлага наказателното
постановление да бъде отменено.
Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., оспорва жалбата. Сочи, че в
случая е посочено място на извършване на нарушението, което се изразява в
бездействие, поради което и същото място е посочения адрес на управление на
дружеството. На следващо място взема становище, че е неоснователно
възражението, че Е.П. не е положил труд, доколкото самият работодател е
преценил, че той е положил труд и е начислил възнаграждение, след като го е
начислил е длъжен и да го изплати, което не е сторено в срока на предписанието.
Също взема становище, че в случая не е налице едно нарушение, като всяко
предписание представлява принудителна административна мярка, подлежи на
самостоятелно обжалване по реда на АПК, нито едно не е обжалвано, като
поддържа, че макар да е представена практика на други съдилища, то практиката
на Административен съд – Пловдив в този смисъл е непротиворечива. Предлага
наказателното постановление да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 01.08.2020г., видно от приложеното
копие от известие за доставяне, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив на
08.08.2020г., съгласно отразеното в приложената товарителница. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ ,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване
на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 29.05.2020г., с т.1 от протокол изх.№ 2011640/29.05.2020г. на
дружество „Вини Сливен“ ЕООД, ЕИК:*********, в качеството му на работодател
било да дадено задължително предписание, а именно – работодателят да изплати
начисленото във фиш за заплата трудово възнаграждение за месец ноември 2019г.
на Е.Е.П.- „*****, съгласно изискването на чл.128, т.2 от КТ. Бил посочен срок
за изпълнение на горното – до 25.06.2020г.
Същото предписание, в едно
със самия протокол изх.№ 2011640/29.05.2020г., било връчено на дружество „Вини
Сливен“ ЕООД, чрез упълномощено лице – Б.И., с приложено по делото пълномощно,
на 29.05.2020г..
След горното, в хода на извършена проверка и след запознаване с
обяснения на управителя на дружеството от 31.07.2020г., свидетелят Д.Х.Д. – в
качеството му на *** в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив документи
установил, че същото предписание, дадено в т.1 от протокол изх.№
2011640/29.05.2020г., не било изпълнено, трудовото възнаграждение за месец
ноември 2019г. на Е.Е.П.не било изплатено.
С оглед на горните констатации, на 06.08.2020г. свидетелят Д. съставил АУАН № 16-002950 от 06.08.2020г.
срещу „Вини Сливен“ ЕООД за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда,
който АУАН бил съставен в присъствието и подписан от упълномощено лице – Б.И., с приложено по
делото пълномощно. Въз основа на последния акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел Дечо Х.Д., който помни нарушението и описва
фактическите констатации, както и съставянето акта. Съдът намира същите
показани за логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност. От същите се установява начина на констатиране
извършеното нарушение, фактите по същото, както и процедурата по съставяне на
акта.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от
писмените доказателства по делото – заверено копие от изх.№
2011640/29.05.2020г. от който се удостоверява даденото задължително предписание
и срока не неговото изпълнение; Обяснения на управителя на дружеството от
31.07.2020г. от който се установява, че предписанието не е изпълнено; фиш за заплата
трудово възнаграждение за месец ноември 2019г. на Е.Е.П.– от което се
установява факта на начисляване и размера на трудовото възнаграждение на
последния.
Следва да се посочи, че горната фактическа обстановка, а именно –
факта на даденото предписание и неизпълнението му от дружеството не е спорна
между страните и не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а тази на актосъставителя –
от разпоредбата на чл.416, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.21, ал.4, т.3
от Устройствен правилник на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44
от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в
хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „Вини Сливен“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Висла“ № 8 е нарушило
разпоредбата чл.415, ал.1 от Кодекса на труда за това, че не е изпълнило
задължително предписание, дадено с
т.1 от протокол изх.№
2011640/29.05.2020г., а именно – в срок до 25.06.2020г. да изплати начисленото
във фиш за заплата трудово възнаграждение за месец ноември 2019г. на Е.Е.П.- „***“,
съгласно изискването на чл.128, т.2 от КТ.
Съдът намери за неоснователно възнаграждението, че в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
както и на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, в наказателното постановление, както и
АУАН не е посочено мястото, на което и извършено нарушението, както и че в АУАН
не е посочен адреса, на който е извършена проверката. Предвид характера на
самото нарушение, изразяващо се в бездействие на юридическо лице, то
единственото място на нарушението може да бъде адреса на управление на
дружеството, който адрес е посочен в наказаното постановление и АУАН, при
описание на фактическата обстановка. Що се отнася до адреса на проверката, то
очевидно е, че последния няма никакво отношение към съставомерните по
разглежданото нарушение обстоятелства.
На следващо място съдът намери за неоснователно и възражението, че
не са налице описаните в наказателното постановление нарушения на трудовото
законодателство, в който смисъл сочи, че извод за неплащане от страна на
работодателя е направен само въз основа на представените платежни ведомости
(фиш), органът не е извършил обследване за извършени от жалбоподателя плащания
по банков път и кешови плащания. Тук
следва да се посочи, че фактът на неплащането на трудовото възнаграждение е
един отрицателен факт. При това очевидно е, че за компетентния орган не
съществува друг начин да осъществи проверката относно същия факт освен по
данните, предоставени му от самото дружество жалбоподател. В този смисъл и от
приложената платежна ведомост (фиш), на която липсва положен подпис на
работника, съвсем недвусмислено се установява, че трудовото възнаграждение не е
платено, в светлината на пълната липса на данни в противния смисъл. Също неясно
остава как органът би могъл да извърши „обследване“ за направени от
жалбоподателя плащания по банков път, след като същите данни съставляват
банкова тайна по смисъла на чл.62, ал.2 от Закона за кредитните институции,
чието разкриване може да бъде постановено само от съда – съгласно чл.62, ал.6
от Закона за кредитните институции. Напълно непонятно е още как би следвало
органът да изследва и „кешови плащания“. Не на последно място следва да се
добави, че предвид самата природа на нарушението, изследването на деянието по
което се изразява в изследването на един отрицателен факт – неплащането на
възнаграждение, то дружеството жалбоподател също би могло да представи каквито
и да е доказателства за едно такова плащане – включително по банков път,
„кешово“ и т.н., ако твърди, че такова плащане е било сторено, в който смисъл
обаче се констатира бездействие на дружеството жалбоподател.
Съдът намери за
неоснователно и възражението, че лицето системно не е изпълнявало добросъвестно
задълженията си по трудовия договор, не е положил труд за посочения период,
съответно само сключен трудов договор не е достатъчно, за да възникне
задължение за работодателя да заплати трудово възнаграждение.
В този мисъл на първо място следва да се посочи, че обратно на
твърдението на жалбоподателя, наличието на сключен трудов договор и валидно
трудово правоотношение е напълно достатъчно основание за дължимост на трудовото
възнаграждение. Що се отнася до неизпълнение трудовите задължения от страна на
работника, то при наличие на такова неизпълнение Кодекса на труда е описал
възможните действия на работодателя, включително и уволнение на работника по
смисъла на чл.188, т.3 от Кодекса на труда. Сред тези възможности обаче не
фигурира простото неплащане на трудовото възнаграждение, при налично трудово
правоотношение.
Отделно от горното, напълно основателно е и посоченото от
процесуалния представител на въззиваемата страна, че самото дружество –
жалбоподател е начислило трудово възнаграждение на работника Е.П., именно
поради което е налична трудова ведомост (фиш). В светлината на последното,
развитата за пръв път пред съда теза, че всъщност на работника не се дължало
трудово възнаграждение, очевидно трудно би могла да бъде споделена.
Не на последно място, относно
възражението, че на работника Е.П. не се дължало трудово възнаграждение, следва
да се посочи, че в същността си това възражение е такова срещу самото
предписание на т.1 от протокол изх.№ 2011640/29.05.2020г., което е следвало да
бъде сторено по предвидения от закона ред, който не е този на чл.59 от ЗАНН.
Съдът намери за неоснователно и
възражението, че АУАН и наказателното постановление са издадени в противоречие
с правните принципи за установяване на нарушение и налагане на наказание, като
в случая, при извършената проверка, е издадено едно задължително предписание,
което съставлява един административен акт и неизпълнение на която и да е от
точките му съставлява едно административно нарушение. В случая са налице пет
отделни предписания, дадени в т.1 – т.5 от протокол изх.№ 2011640/29.05.2020г.,
като очевидно е, че всяко едно от тези предписания може самостоятелно както да
бъде изпълнено, така и да бъде нарушено, също да бъде обжалвано по съответния
ред и т.н.. Ето защо и неизпълнението на всяко едно отделно предписание
съставлява отделно административно нарушение, което заключение не се променя
само от факта, че тези предписания са дадени в един и същи протокол.
Също така съдът намери, че
в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушения, както и обстоятелствата по същото,
разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия
случай на нарушение разпоредбата на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, отчетена
от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е
такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност
на подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е необходимо
/и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При
разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на
нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1 от Кодекса
на труда за констатираното нарушение на работодател - юридическо лице се
налага имуществена санкция в размер от 1
500 до 10 000 лв.. В случая и наказанието е
определено в минимален размер, като няма данни и не се твърди нарушението да е
поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва
изводът, че наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр.
чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при
определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл.
27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до
120 лева. Във въззивното производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е взел участие в проведеното открито съдебно заседание.
Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито правна сложност, за
разглеждането е в рамките на едно съдебно заседание, с кратка продължителност,
разпитан е един свидетел, поради което съдът намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-002950 от 10.09.2020г. издадено от А.А.Ч., на длъжност директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на „Вини Сливен“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Висла“ № 8, представлявано от П.Х.А., в качеството му на ****, на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда е наложена административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „Вини Сливен“ ЕООД, ЕИК:********* ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ сумата от
80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с
оригинала!
В.И.