Решение по дело №130/2013 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 41
Дата: 18 април 2013 г. (в сила от 28 март 2014 г.)
Съдия: Милена Рангелова Даскалова
Дело: 20131700900130
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 41/18.04.2013г.                                                                             гр. Перник

         

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия,                                   III състав

На осемнадесети март                                                                         Година  2013

В публичното заседание в следния състав :

    Председател:Милена Даскалова

 

при секретаря Росица Игнатова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 130 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Исковете са с  правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266 от ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД  и чл.92 ЗЗД.

По изложени в исковата молба обстоятелства,  „В.А.” ЕООД, гр. С. е поискало да бъде осъдено  “З. С.” АД гр. П., да заплати сумата от общо 45089,69лв., представляваща неизплатено възнаграждение по  договор от 03.01.2011 г., заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска  до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2 069,11 лв. представляваща частичен иск от общо дължима се неустойка в размер на 25064, 67 лв..

Ответната страна е оспорила иска. Направено е възражение за прихващане със сумата от 22 430,89 лв.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно установено от събраните по делото доказателства е, че на 03.01.2011 г. между страните по делото е бил сключен договор,по силата на който ищецът е поел задължението да извърши пробивно – взривни работи на обект кариера „С.”, участък „З.с. – 1” и участък „З. с. - 2”, а ответникът да му заплати възнаграждение от 1,85 лв./ куб.м.  без ДДС в срок от 30 дни след издаване на данъчната фактура.

Страните са постигнали уговорка изпълнителят да изпълни възложената му работа в срок до 10 дни, считано от получаване фронт за изпълнение на работата, за което се съставя двустранен протокол, като срокът започва да тече от датата на протокола / чл. III.2 от договора/.

Като доказателство по делото е представена заявка от 14.07.2011г., с която ответното дружество е поискало на 18.07.2011г. да бъдат извършени пробивно – взривни работи, в резултат на което да бъдат добити 11 934 куб.м. плътна скална маса.

На 18.07.2011г. е съставен протокол за извършени пробивно – взривни работи , в резултат на което са добити приблизително 11 934 куб.м. плътна скална маса. За извършените пробивно – взривни работи е издадена фактура № *** за сумата от 26 493, 48 лв.

Със заявка от 08.09.2011г.,  ответното дружество е поискало на 08.09.2011г. да бъдат извършени пробивно – взривни работи, в резултат на което да бъдат добити 9 234 куб.м. плътна скална маса.

На 08.09.2011г. е съставен протокол за извършени пробивно – взривни работи. В протокола е вписана кубатура от 9 234 куб.м. За извършените работи е издадена фактура № *** за сумата от 20 499, 48 лв.

На 30.09.2011г. е подписан двустранен протокол, в който е посочено, че ответникът дължи на ищеца 121 858, 73 лв. по 5 броя фактури, сред които и горните две. Извършено е прихващане със задължения на ищеца към ответника. След прихващането е установено, че „З. с.” АД  дължи на ищеца 54 430,37 лв.

По делото е представена и фактура № *** за сумата от 20 659, 32 лв., дължими се за извършени пробивно- взривни работи за добиване на  9 306 куб.м. / вероятно плътна скална маса, което обаче не е изрично вписано във фактурата/.

От заключението на приетата съдебно икономическа експертиза, се установява, че описаните по- горе три броя фактури са осчетоводени както от ищеца, така и от ответника. Ответното дружество е ползвало данъчен кредит. Извън прихващанията, направени с двата протокола, е налице частично погасяване на задължението на ответника, като на 09.12.2011г. са платени 30 000 лв. След извършеното плащане, задължението по фактура № *** е 3 939,49 лв. По останалите две фактури няма плащания. Общият размер на задължението на ответника по трите фактури е 45 089,69 лв.

Въз основа на така събраните доказателства, съдът намира, че по делото по несъмнен начин е установено наличието на сключен договор за изработка между страните по смисъла на чл. 258 от ЗЗД. При този договор изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.

Задължение на поръчващия е да заплати възнаграждение за приетата работа.

Подписването на протоколите за извършени пробивно – взривни работи, както и осчетоводяването на фактурите в счетоводството на ответника и ползването от последния на данъчен кредит, следва да се счита като приемане на извършената работа, поради което и с оглед разпоредбата на чл.266, ал.2 от ЗЗД, задължение на възложителя е да заплати на изпълнителя възнаграждение за извършената работа. Изводът, че работата е приета се налага и предвид обстоятелството, че след подписване на протоколите и осчетоводяването на фактурите липсват данни  да са направени възражения от възложителя във връзка с начина на изпълнение на работата. Такива възражения не са направени  и в настоящето производство. След като липсват  данни за това възложителят да е възразил по това как е изпълнена работата – като вид количество, качество и стойност,  то следва, че работата е приета безусловно.

Предвид горното, съдът намира, че по несъмнен начин е установено, че ищцовото дружество е извършило работите, за които са издадени фактурите, като работата е приета от ответника, от които и следва, че искът за присъждане на общо 45 089,69 лв., представляващи възнаграждение по договора за изработка е доказан по основание и размер.

Следващата претенция е за присъждане на неустойка за забава в общ размер от 2 069,11лв., представляващ частичен иск от общо претендирана неустойка за забава от 25 064,67 лв., която сума е формирана , както следва : 200 лв. с ДДС представляващи частичен иск от общо претендирана неустойка за забава в размер на 2 976,61 лв. по фактура  *** за периода 18.08.2011г. до датата на предявяване на иска – 06.08.2012г.; 940 лв.,  представляващи частичен иск от общо претендирана неустойка за забава в размер на 12 832,68 лв. по фактура  *** за периода 08.10.2011г. до датата на предявяване на иска – 06.08.2012г. и  929 лв., представляващи частичен иск от общо претендирана неустойка за забава в размер на 9 255,38 лв. по фактура  *** за периода 20.01.2012г. до датата на предявяване на иска – 06.08.2012г.

В чл. VI.1 от договора, страните са уговорили като санкция за забавата, неустойка за забава в размер на 0,2 % на ден от стойността на договорената цена за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от тази стойност

Предвид така постигнатата уговорка следва изводът, че ищецът има право да търси и обезщетение за забава, каквото в случая представлява уговорената неустойка за забава. Размерът на претърпените вреди за забавата, определени предварително с уговорената неустойка за забава, не подлежат на доказване, поради което предявеният иск с правно основание чл. 92 ЗЗД, доказан по своето основание.

За установяване размера на неустойката по делото е приета съдебно икономическа експертиза, видно от заключението на която претендираните суми по предявения частичен иск не надвишават размера на неустойката, така както е изчислен от вещото лице – по 0,2 % на ден. Действително в заключението си вещото лице не се е съобразило с постигнатата уговорка размерът на неустойката да не надвишава 10 % от задължението, но доколкото предявеният частичен иск е под този размер, то същият се явява основателен и доказан.

Ответната страна е направила възражение за прихващане със сумата от 22 833 лв., дължими се от ищеца на основание сключени договори за продажба. За установяване на вземането си ответното дружество е представило четири броя фактури, а именно № ***; №***; № *** и  № ***.

Ищцовото дружество е изразило становище за неоснователност на възражението с твърдения, че фактурите не установяват реално извършени услуги и продажби, както и че фактурите, без една от тях, са подписани от лица, за които не е ясно в какво качество са ги подписали.

Видно от представената справка от ТР управител на ищцовото дружество е Е. В. М., като фактура № *** е подписана от същия. Останалите три фактури са подписани от С. З., Д Г., а фактура  №*** е подписана със запетая.

По съществото си възражението на ищеца, че фактурите са подписани от лица с неустановена представителност относно дружеството  е такова по чл. 301 ТЗ. По силата на същата разпоредба , когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Т.е. чл. 301 ТЗ установява презумпцията, че при действие без представителна власт търговецът е потвърдил действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В конкретния случай съдът намира, че моментът на узнаването е датата на проведеното първо заседание по делото, в което съдът е докладвал направеното от ответника възражение, от което и следва, че направеното в същото съдебно заседание възражение за липса на представителна власт е в срока по чл. 301 ТЗ- веднага след узнаването. Доказателства, че ищцовата страна е узнала за подписването на фактурите в по- ранен момент липсват. Не е установено, а и не се твърди, че ищецът е получил същите на по- ранен етап, че евентуално е извършвал плащания по тях, че ги е осчетоводил.

След като три от фактурите са подписани от лица без представителна власт и в срока по чл. 301 ТЗ търговецът се е противопоставил на извършените действия от тези лица, то и тези фактури не могат да бъдат противопоставени на търговеца и същите не съставляват доказателство за наличие на задължение на същия за сумите, посочени в тях. Това е така, защото фактурата е частен свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, тя не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби.

Предвид горното, съдът намира, че не е установено, че ответникът е изправна страна по договора, тъй като липсват годни доказателства, от които да се установи, че  е предал стоките на ищеца и съответно за последния е възникнало задължение за плащане. Следователно възражението за прихващане с вземания на ответника по фактури № ***; №***  и № *** е неоснователно.

Основателно е  възражението за прихващане в останалата му част – за вземането по фактура  № ***.

Двустранно подписаната фактура, съдържаща всички реквизити относно елементите от съдържанието на договора за търговска продажба  може да се приеме като доказателство за сключен между страните договор за търговска продажба, предвид неформалния характер на този договор.

В конкретния случай фактурата съдържа данни за вида на стоката – 1 200 л дизелово гориво,  датата на получаване – 30.12.2011г., за цената – 3124,80 лв. с ДДС, начина на плащане, падежа- 30.12.2011г. Не е спорно по делото, че същата е подписана от управителя на ищцовото дружество. Следователно фактурата може да се приеме като доказателство, установяващо договор за продажба.

Продавачът / ответник по делото/ е изпълнил задълженията си и затова има право да получи насрещна престация, като няма доказателства ищцовата страна да е изпълнила задължението си да плати цената.

Предвид горното, съдът намира, че възражението за прихващане със сумата от 3 124,80 лв. е основателно.

Имайки предвид, че ищцовата страна основава иска си на неизпълнени задължения за плащане по три броя фактури, то прихващането  следва да се извърши, съобразно разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД. След като ответникът не е заявил изрично с вземането по гореописаната фактура  кое задължение ще погасява, то се погасява най-обременителното за него задължение, което съдът приема, че е най - старото задължение, т. е. това по фактура № *** Задължението по последната  е 3 939,49 лв., а след извършеното прихващане същото е в размер на 814,69 лв. за колкото и искът следва да се уважи, като за разликата до пълния размер от 3 939,49 лв. следва да се отхвърли поради извършено прихващане.

Прихващането не се отразява върху размера на претендираната неустойка от 200 лв. по фактура № ***, тъй като видно от заключението на вещото лице към датата, на която прихващането е можело да стане – 30.12.2011г. дължимата се неустойка е 1 068,96 лв. Т.е. частичният иск за присъждане на 200 лв. неустойка е основателен, като тази сума не надвишава уговорените в договора не повече от 10 % от размера на вземането.

Върху главницата следва да се присъди законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 06.08.12г. до окончателното изплащане на сумата.

В полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 5 216,28 лв.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСЪЖДАЗ. С.” АД” , със седалище и адрес на управление: гр. П., ж к „М.” да заплати на  „В.А.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: *** сумата от  41 964,89  лв., представляваща неизплатено възнаграждение, дължимо се въз основа на  договор между тях от 03.01.2011 г. за извършване на пробивно взривни работи, за която сума са издадени фактури, както следва : № *** за сумата от 814,69 лв.; № *** за сумата от 20 499, 48 лв. и № **** за сумата от 20 659, 32 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 41 964,89  лв., считано от датата на предявяване на иска – 06.08.2012г. до окончателното изплащане на сумата, КАКТО и да заплати неустойка за забава в общ размер от 2 069,11 лв., представляващ частичен иск от общо претендирана неустойка за забава от 25 064,67 лв., която сума е формирана, както следва : 200 лв. с ДДС представляващи частичен иск от общо претендирана неустойка за забава в размер на 2 976,61 лв. по фактура  *** за периода 18.08.2011г. до датата на предявяване на иска – 06.08.2012г.; 940 лв.,  представляващи частичен иск от общо претендирана неустойка за забава в размер на 12 832,68 лв. по фактура  *** за периода 08.10.2011г. до датата на предявяване на иска – 06.08.2012г. и 929 лв., представляващи частичен иск от общо претендирана неустойка за забава в размер на 9 255,38лв. по фактура № *** за периода 20.01.2012г. до датата на предявяване на иска – 06.08.2012г., КАТО  отхвърля иска за присъждане на възнаграждение, дължимо се въз основа на  договора от 03.01.2011г. за разликата до пълния предявен размер от 45 089,69 лв.  поради извършено прихващане със сумата 3 124,80 лв. дължима от „В.А.” ЕООД, гр. С. на „З. С.” АД , гр. П. по фактура  № ***.

ОСЪЖДАЗ. С.” АД”,  гр. П. да заплати на  „В.А.” ЕООД, гр. С. сумата от  5 216,28 лв., представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

               

                                            СЪДИЯ: