№ 10
гр. Велико Търново, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Йордан Воденичаров
Владимир Страхилов
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500621 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид:
Производство по реда на чл.258 и сл ГПК.
Предмет на подадената от името на „Т.Б.“ ЕАД София, въззивна жалба е решение №
823/09.07.2021 г. по гр.д. № 4972021 г. на ВТРС, в частта му, с която предявените срещу
Ангелинка Иванова А. реда на чл.415,ал.1 на ГПК, искове за установяване на вземания за
неустойки в общ размер на 291,09 .лева, претендирани като дължими поради
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 06.06.2018 г. за предпочетен
номер ............., договор за мобилни услуги от 11.10.2018 г. за предпочетен номер .............,
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 11.10.2018 г. за
предпочетен номер ................ и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
от 27.11.2018 г. за предпочетен номер +359*********, вземания в общ размер на 571,45
лева, явяващи се разликите / отстъпките/ между цената без абонамент на предоставени й
мобилни телефонни устройства, и преференциална обща лизингова цена въз основа на
договор за мобилни услуги от 06.06.2018 г. по договор за лизинг от 11.10.2018 г. и
27.11.2018 г. до окончателното им изплащане, са отхвърлени като неоснователни , с молба
за отмяната му и уважаването им , с присъждане на направените по производството
разноски.
Наведени са оплаквания / доводи/ за неправилност на обжалваното решение поради
несъответствие на изводите на съда с единствената предпоставка/ достатъчно
основание/ за възникване на уговореното между страните право на неустойка в полза на
1
мобилния оператор, а тя е факта на неизпълнение на потребителя на задължението да
заплаща цената на потребените услуги , който е приет за установен. Същото важи и
относно вземанията за явяващи се разликите / отстъпките/ между цената без абонамент на
предоставени й мобилни телефонни устройства, и преференциална обща лизингова цена ,
които не са неустойки , както погрешно ги е назовал съдът , а нещо като средство за
ликвидиране на последиците от неоснователното обогатяване .
В с.з. ищецът писмено поддържа жалбата.
Назначеният особен представител на ответника оспорва жалбата по съображения за
съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон.
Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235 от ГПК
събраните по делото доказателства , приема за установено и обосновава следните правни
изводи:
Претенцията за заплащане на сумата 291,09 лева е заявена като сбор от
неустоечни вземания, чиято правна уредба е предмет на клаузата на т.11, б.“а“ от
договор за мобилни услуги от 06.06.2018 г. за предпочетен номер ............., договор за
мобилни услуги от 11.10.2018 г. за предпочетен номер ............., допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги от 11.10.2018 г. за предпочетен номер ................ и раздел
IV, т.2, б.“а“ на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 27.11.2018
г. за предпочетен номер 35989994206.
Претенцията за заплащане на сумата 571,45 лева, е заявена като сбор от вземания,
явяващи се разликите / отстъпките/ между цената без абонамент на предоставени на
ответницата мобилни телефонни устройства, и преференциална обща лизингова цена въз
основа на договор за мобилни услуги от 06.06.2018 г. по договор за лизинг от 11.10.2018 г.
и 27.11.2018 г. , чиято правна уредба е предмет на клаузата на т.11, б.“б“ от договора и
раздел IV, т.3, б.“б“ от допълнителните споразумения .
Основните юридически факти на сключените между страните договори за мобилни
услуги, допълнителни споразумения и договори за лизинг , както и получаването на
мобилните устройства/ съгласно наведените в исковата молба твърдения/ са установени с
представените писмени документи с договорно съдържание. От разпечатките на хартиен
носител от електронната счетоводна система на ищеца – мобилен оператор се извличат
сведения да издадени данъчни фактури, отразяващи цена на услуги във връзка с
изпълнителното прилагане на договорите, с включени в тях/ фактурите/ суми, съответни на
претендираните вземания, както и за потреблението по вид и количествено измерение.
Разглежданите претенции следва да бъдат отречени като лишени от доказано
покритие между хипотезите на договорните правила , които ги уреждат, и фактите от
действителността , които трябва да настъпят , за да ги осъществят. За да са възникнали в
полза на мобилния оператор вземания за неустойка за сумите 42,48 лева и 112,47 лева е
2
необходимо : 1/ поради виновно неизпълнение на периодично пораждащото се задължение
на потребителя да заплаща цените на предоставените му услуги , мобилният оператор да
е изявил воля за предсрочно прекратяване на договора , равнозначно на развалянето му/
чл.87, ал.1 ЗЗД, чл.19б, б.“в“ на ОУ на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на
електронни съобщителни услуги / или 2. / самият потребител да е изявил воля за
предсрочно / логически очевидно- едностранно/ прекратяване на договора за мобилни
услуги, без прекратяването да е поради неизпълнение на някакво задължение на мобилния
оператор, т.е. без правно основание. Тук веднага следва да се отбележи , че такова
субективно право на произволно прекратяване на индивидуалния договор, потребителят не
притежава нито според същия , нито съгласно Общите условия , поради което въпросната
хипотеза на правото на неустойка на мобилния оператор е „мъртва“, т.е. неприложима.
Смисълът на тази неустойка/ която нито има неравноправен характер по смисъла на
чл.143 ЗПП, нито е нищожна на някое от основанията , предвидени в текстовете на чл.26,
ал.1, ал.2 ЗЗД в първата си хипотеза/ като уговорен вид договорна отговорност/ чл.92, ал.1
ЗЗД/ не може да бъде друг освен да обезщети/ компенсира/ кредитора- ищец за
пропуснатите ползи, състоящи се от сбора на неполучените абонаментни такси, но не
повече от три , които би получил , ако договорът бе изпълняван за същия период от време
от длъжника- ответник. А за да бъде принципно възможно да бъде изпълняван , той трябва
да съществува в правната реалност, а не да бъде прекратен/ развален/.
Този вид неустойка, въпреки не дотам прецизната словоупотреба в текста на клаузите,
очевидно няма мораторен, а само компенсаторен характер и достигнатия по тълкувателен
път / при съобразяване на правилото на чл.147, ал.2 ЗЗП/ умозрителен резултат за
логическата й същност, показва, че е замислена като средство за поправяне на вредите,
които ще претърпи кредитора – мобилен оператор от обективния факт на неполучаване на
абонаментните такси занапред , не поради друго , а тъкмо поради прекратяването /
развалянето на договора/ уговорка, която е допустима – аргумент от чл. 88, ал.1, изр.2-ро
ЗЗД/ по причина неизпълнението на задължението на потребителя да ги заплаща , докато
договорът е действал. Да се мисли по модела на мислене , по който ищецът в жалбата си се
опитва да внуши и наложи на съда , а именно, че достатъчно основание за възникване на
неустоечното вземане е само факта на неизпълнение, е очевидно погрешно , защото
противоречи на правната логика . А противоречи , тъй-като ако прекратяването на
договора не би била непременно необходима предпоставка за пораждането на правото на
неустойка , се стига дотам , че за едно и също време, мобилният оператор може да търси
два пъти една и съща по размер сума на две отделни правни основания / иск за изпълнение
поради забава -чл.79, ал.1, пр.1-во ЗЗД и компенсаторна неустойка- чл. 92, ал.1 ЗЗД / за
едно и също неизпълнение на задължение , което не е станало невъзможно /за изпълнение ,
а само е забавено !? При това положение, клаузата, с оглед засилената защитна строгост на
закона спрямо потребителя , би била годна единствено да се обяви за неравноправна по
смисъла на чл. 143, т.19 ЗЗП, приложима в духа на общата забрана за дадено неизпълнение
да не се вменява на потребителя необосновано висок размер на обезщетение / тук на
3
практика би се получила възможност на мобилния оператор да търси двойно плащане на
едно и също задължение /.
Писмено доказателство , че е осъществена първата хипотеза / отправено до
ответника и достигнало до него волеизявление за прекратяване на договора за мобилни
услуги преди да изтече срока му / ищецът не е представил по делото. Неизпълнението на
задължението за заплащане цената на потреблението, сам по себе си не е достатъчен
отрицателен юридически факт за възникването на неустоечните вземания.
Ненастъпването / или неустановяването, че е настъпил/ на факта , че ищецът е упражнил
правото си да прекрати / развали/ договора преди да изтече срока му е обстоятелство ,
което възпрепятства тяхното възникване.
Тъй-като при същите предпоставки / неизпълнение и предсрочно прекратяване на
договора / е уредено да възниква и правото на мобилния оператор да търси / в случая не е
необходимо да се обсъжда правната му същност и цел / за разликата между цената без
абонамент/ пазарна по ценова листа / на полученото на лизинг от потребителя мобилно
устройство , и преференциалната обща лизингова цена, то претендираните на посочените
по-горе договорни основания, вземания във връзка с предоставените на ответника
мобилни устройства, следва да бъдат отречени по същата причина.
По изложените съображения правораздавателният резултат на спора е такъв
какъвто е постановен от първоинстанционния съд.
Предвид горното , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл. 271, ал1 ГПК решение № 823/09.07.2021 г. по гр.д. №
497/2021 г. на ВТРС в обжалваната му част .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4