РЕШЕНИЕ
№ 3044
гр. Варна, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110115179 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от „П. н. и.”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от Е.
А., чрез пълномощник адв. К. Д. срещу С. Х. И., ЕГН **********, с адрес: *, с
искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 1965.18 лева,
представляваща дължима наемна цена по Договор за наем от 02.03.2018 г. за
периода от 29.11.2019 г. до 30.06.2021 г. за ползване на дворно място в *,
представляващо ПИ с идентификатор *, целият с площ от * кв.м, ведно с
първи етаж от еднофамилна жилищна сграда с площ на етажа * кв.м, с
идентификатор на сградата *.*, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.07.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането и 305.87 лева, представляваща
дължима такса битови отпадъци по чл. 8, т. 3 от 1 Договор за наем от
02.03.2018 г. за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. за дворно място в *,
представляващо ПИ с идентификатор *, целият с площ от * кв.м, ведно с
първи етаж от еднофамилна жилищна сграда с площ на етажа * кв.м, с
идентификатор на сградата *.*, за които вземания по ч. гр. д. № 15179 по
описа на Районен съд - Варна за 2021 год. е издадена Заповед №
4023/09.08.2021 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК. Претендират се и извършените разноски.
В исковата молба се излага, че отношенията между страните произтичат
1
от Договор за наем, с предмет на ползване на дворно място, находящо се в * .
Уговорена е наемна цена в размер на 102.53 лв., на месец. Постигнато е
съгласие за заплащане от наемателя на дължимите такса „битови отпадъци“ и
данък недвижим имот Ответника не е изпълнявал тези парични задължения
по договора за наем, поради което е инициирано заповедно производство, в
рамките на което по ч. гр. д. № 15179/ 2021 г. на Варненски районен съд е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Ответникът - С. Х. И., депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК,
в който излага съображения за допустимост, но неоснователност на исковата
претенция като моли да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени сторените
по делото разноски. Изразява становище, че на ответника никога не е била
предоставена наетата вещ, описана в договора за наем и че задължението на
наемателя за плащане на наем е обусловено от предходното изпълнение на
насрещното задължение на наемодателя да му предостави вещта, предмет на
наемното правоотношение. Поради това ответника не дължал заплащане на
наемната цена по сключения договор, от който ищецът черпи права.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Искът с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, е
предявен в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок
от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. №
10996 по описа на Варненски районен съд за 2021 год.
Съгласно чл. 232, ал. 2 ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща наемната
цена и разходите, свързани с ползването на веща.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да
установи съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение, а именно: наличие на валидна облигационна връзка между
страните с твърдяния предмет, по която е изправна страна (т. е. предоставяне
ползването на имота, предмет на договора на ответника) и от което е
възникнало задължение на ответника за заплащане на търсените суми;
настъпване на падежа на задължението.
В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които
основава възраженията си.
В настоящата хипотеза липсва спор, а се установява от представения на
л. 4 договор, обстоятелството, че на 02.03.2018 г. между страните е сключен
договор за наем на недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор №
*.*.*, представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находящ се в
*. Уговорена е месечна наемна цена в размер на 102.53 лв. без ДДС, платима
по банков път, считано от 01.01.2018 г. Срокът на действие на договора е
2
определен за една година, от 01.01.2018 г.. Видно от съдържанието на
договора (чл. 3, ал. 2), прието е между съконтрагентите, че при подписване на
договора наетия имот се държи от наемателя. От страна на наемателя е поето
и задължение за заплащане на разходите, свързани пряко с ползването на
имота, включително и ТБО (чл. 8, т. 3).
Установява се също така, от приобщените на л. 9 и 10 анекси
удължаване срока на действие на наемния договор до 31.12.2020 г.,
включително.
При горните данни се налага извод за валидно възникнала
облигационна връзка между страните, в изпълнение на задълженията по която
ползването на наетата вещ е предадено от ищеца на ответника, като за
последния е възникнало задължение за заплащане на наемна цена, при
уговорените параметри.
По изложените съображения се налага извод за възникнало задължение
за заплащане на наемна цена за ползването на имота и ТБО, за релевирания
период.
От друга страна, неоснователно е възражението на ответника, касаещо
неизправността на наемателя. Както бе посочено по – горе, съгласно
съдържанието на договора за наем, към момента на неговото подписване,
наетия обект е в държание на ответника. С подписа си, положен по договора,
наемателя изразява съгласие и приема посочената клауза. При това
положение, налага се извода, че към момента на сключване на процесното
наемно съглашение ползването на имота е предоставено на наемателя, а
следователно – за изправност на кредитора. В подкрепа на този извод са и
данните на извършвано доброволно плащане на наемна цена за същия обект,
но за предходен период, видно от приобщеното на л. 64 платежно нареждане.
На следващо място, от заключението на вещото лице по изготвената в
хода на процеса съдебно – счетоводна експертиза, кредитирано като
обективно, всестранно и компетентно изготвено, се установява и размера на
задълженията.
Гореизложеното обуславя извод за валидно съществуващо задължение
на ответника спрямо ищеца по процесния договор за наем в размер на 1965.18
лева, представляваща дължима наемна цена по Договор за наем от 02.03.2018
г. за периода от 29.11.2019 г. до 30.06.2021 г. за ползване на дворно място в *
и 305.87 лева, представляваща дължима такса битови отпадъци по чл. 8, т. 3
от 1 Договор за наем от 02.03.2018 г. за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021
г.
По изложените съображения се налага извод за основателност на
предявения иск, като същият следва да бъде уважен, на основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. с 232, ал. 2 ЗЗД.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция
за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на
3
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.07.2021 г.до окончателното
изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ищеца следва
да се присъдят извършените в заповедното производство разноски, в размер
на 45.42 лв., както и в настоящото - 296 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Х.
И., ЕГН **********, с адрес: * дължи на „П. н. и.” ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, сумите от: 1965.18 лв. (хиляда
десетстотин и шестдесет и пет лева и осемнадесет стотинки),
представляваща дължима наемна цена по Договор за наем от 02.03.2018 г. за
периода от 29.11.2019 г. до 30.06.2021 г. за ползване на дворно място в *,
представляващо ПИ с идентификатор *, целият с площ от * кв.м, ведно с
първи етаж от еднофамилна жилищна сграда с площ на етажа * кв.м, с
идентификатор на сградата *.*, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.07.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането и 305.87 лв. (триста и пет лева и
осемдесет и десем стотинки), представляваща дължима такса битови
отпадъци по чл. 8, т. 3 от 1 Договор за наем от 02.03.2018 г. за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. за дворно място в *, представляващо ПИ с
идентификатор *, целият с площ от * кв.м, ведно с първи етаж от
еднофамилна жилищна сграда с площ на етажа * кв.м, с идентификатор на
сградата *.*, за които вземания по ч. гр. д. № 15179 по описа на Районен съд -
Варна за 2021 год. е издадена Заповед № 4023/09.08.2021 год. за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. с 232, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Х. И., ЕГН **********, с адрес: *, да заплати на „П. н.
и.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, сумата от 45.42
лв. (четиридесет и пет лева и четиридесет и две стотинки) представляваща
извършени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА С. Х. И., ЕГН **********, с адрес: *, да заплати на „П. н.
и.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, сумата от 296.00.
(двеста деветдесет и шест) лева, представляваща извършени в настоящото
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника към ищеца по
следната банкова сметка: IBAN: *, открита в „* * *“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5