Р
Е Ш Е
Н И Е
№848
гр. Хасково, 30.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
прокурор Елеонора
Иванова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 356 по описа на Административен съд - Хасково за 2019г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.87,
във вр. с чл. 75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във
връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на М.К.М. -
гражданин на Ирак, срещу Решение №1535/06.03.2019г. на Председателя на Държавна
агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.
В жалбата, на първо място, се
твърди, че оспореният акт бил незаконосъобразен поради допуснати при
постановяването му съществени нарушения на административно-производствените
правила. Изложените от решаващия орган съображения били изцяло
незаконосъобразни, тъй като същият игнорирал заявените от търсещата закрила
факти за причините за напускане на страната й, свързани с наличието на заплаха
за нейния живот и сигурност, както и живота на семейството й. Сочи, че общата
обстановка в Ирак била нестабилна, че царяло беззаконие, че било невъзможно да
се води нормален начин на живот. Аргументацията на административния орган в
издаденото решение по никакъв начин не съответствала на изложената от жалбоподателката
фактическа обстановка. На практика органът отказал правото й да търси
безопасност за живота си, като се позовал на изходящи от самия него справки,
които освен това били несъотносими към бежанската история на жалбоподателката.
Твърди също, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл.75, ал.2 и
ал.3 от ЗУБ, поради това, че административният орган не кредитирал фактите,
които молителката изложила пред него. Нарушени били и чл.75, ал.1, т.2 и 4 от
ЗУБ, както и чл.35 и чл.36 от АПК. Цитира се съдебна практика, като се счита,
че бил налице пропуск при изследване на фактите, свързани с личното положение
на молителката. Оспореният административен акт противоречал и на чл.8 и чл.9 от
ЗУБ. Жалбоподателката не можела да се върне в Ирак, защото към настоящия момент
ситуацията там била крайно несигурна и предпоставяла реална опасност за живота й.
Редица печатни материали напълно дискредитирали твърденията за безопасност в
страната на произход на жалбоподателката. Подходът на органа противоречал на
методологията на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището към
Европейската комисия, която изисквала цялостен подход при преценката на
основанията за предоставяне на статут. Този подход бил свързан най-вече със
събирането на доказателства от повече от един източник и анализирането им в
количествено и качествено отношение. Във визираните в решението справки не били
посочени източниците, въз основа на които били изготвени. В нарушение на
принципите на истинност и съразмерност не била обсъдена в цялост съдържащата се
в цялост фрагментарна информация. Неправилно била тълкувана и приложена нормата
на чл.9 от ЗУБ. По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяна на
атакуваното решение и връщане на преписката на административния орган с
указания за постановяване на решение за предоставяне на закрила.
ОТВЕТНИКЪТ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ, не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание.
Представителят на ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставянето
ѝ без уважение.
Административен съд – Хасково,
като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Молби до Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет – подадена чрез Дирекция „Миграция“ при МВР под
вх.№105400-1748/29.11.2018г. (под името М.К.М. от Ирак), и подадена чрез РПЦ –
Харманли под вх.№1619/12.12.2018г., заведени в ДАБ под рег.№ УП-14690/12.12.2018
г., М.К.М. от Ирак поискала международна закрила от Република България.
Попълнен бил Регистрационен лист
към молбата, в който търсещата закрила била записана като М.К.М. от Ирак, родена
на ***г. в Ирак, гр.З., със същия постоянен адрес, религия – м.с., етническа
принадлежност – к., професия – у., с основно образование, о., без документи за
самоличност. Самоличността й е установена чрез декларация по чл.30, ал.1, т.3
от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализира с имената М.К.М.
от Ирак, родена на *** г. в Ирак, гр.З..
С Писмо рег. №УП-14690/13.12.2018
г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото
било посочено, че на границата чужденецът се представил като М.К.М., от Ирак. В
писмо с рег. № М-1139/24.01.2019 г. (рег. №УП-14690/30.01.2019 г. в ДАБ при МС)
на Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да
бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на
условията по ЗУБ.
С кандидата било проведено интервю
по Глава шеста, Раздел I - чл.63а от ЗУБ, резултатите от което били отразени в
протокол рег. №УП-14690/03.01.2019г. В хода на производството жалбоподателката
е заявила, че напуснала Ирак легално, с цялото си семейство, с автобус до
Джазира, Турция, след което със самолет - до Истанбул, Турция, през есента на
2018г. В България влезли нелегално и били задържани близо до гр.София. Напуснала
Ирак заради войната, не можели да ходят на училище, на баща й отнели земите му.
Живеели в стрес и страх. Заплахи лично към нея нямало. Не била арестувана, нито
осъждана, нямала проблеми заради етническата и религиозната си принадлежност. В
България била с цялото си семейство. Не
искала да се връща в страната си, защото там нямало сигурност.
В хода на производството,
интервюта са били проведени и с майката и бащата на оспорващата, като те са
споделили, че напуснали Ирак заради несигурността, войната и страха от ДАЕШ. Не
били заплашвани и не им било оказвано насилие. Тръгнали за Германия, но били
заловени в България, искали да останат тук, било спокойно.
С Решение № 1535/06.03.2019г. на
Председателя на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и 4 от ЗУБ е отказано
предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на М.К.М.. Компетентният
орган е приел, че спрямо търсещата закрила не били налице предпоставки за
предоставяне на закрила, като обосновал конкретно изводите си за липса на
основания за предоставяне на бежански и хуманитарен статут.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателката на 15.03.2019г., а жалбата е подадена на 18.03.2019г. (видно
от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния
срок по чл.87 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е насочена срещу
годен за оспорване административен акт. Ето защо същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата се
явява неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение е издадено от компетентен орган - Председател на ДАБ,
който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ има
законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република
България. Съгласно чл.75, ал.1 от ЗУБ, в срок до 6 месеца от образуване на
производство по общия ред Председателят на Държавната агенция за бежанците
взема решение, с което (т.2) отказва статут на бежанец; (т.4) отказва
хуманитарен статут. Към датата на издаване на процесното решение –
06.03.2019г., предвиденият срок за произнасяне на административния орган е бил
спазен.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с
посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се констатира при
постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, а оплакването в тази насока се явява неоснователно.
В хода на производството пред
решаващия орган при РПЦ - Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю,
което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието
на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 9 от
ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателката
за предоставяне на международна закрила, каквото се установява да е дадено преди
произнасянето на органа, което сочи, че същото е взето предвид, а и с него не
се възразява от страна на ДАНС по предоставяне на статут при наличие на
обстоятелствата за това.
Административният акт отговаря и
на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са
посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.
Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на
чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут,
като е обсъдил както изложените от жалбоподателката данни в бежанската й
история, така и обстановката в страната й на произход. Обективираните в
решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на
приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите
на административния орган да му откаже международна закрила. В тази връзка съдът
не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила.
При извършената проверка относно
материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Причините, които българският
законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на
хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1
от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя
статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си
по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от
закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че, от една
страна, изпитва основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това
преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на
субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група.
В настоящия случай правилно
административният орган е преценил, че жалбоподателката не е посочила като
причина за напускане на страната си по произход някоя измежду изброените в
чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и че не се установява спрямо последната да е
осъществено визираното в ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на
бежански статут. В случая са заявени обстоятелства, от които не може да се
направи извод за основателно опасение от преследване, основано на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група, тоест продиктувано от обективна ситуация, почиваща на
посочените хипотези. Безспорно, в проведеното интервю с жалбоподателката същата
не само не е направила изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявила,
че не е била арестувана или осъждана, не
е била обект на физическа агресия, като не е имала проблеми с официалните
власти, не е била обект на насилие и не е получавала лични заплахи. Твърденията
й не съдържат информация за осъществено спрямо нея преследване по смисъла на
чл.8, ал.2 - 5 и риск от бъдещо такова. Дискриминационни и други неблагоприятни
мерки, водещи до риск от преследване, също не е заявен. Чужденецът е основал
молбата си за предоставяне на международна закрила със страха от войната в
Ирак, без обаче да посочва конкретни основания за напускане на страната. Не са
изложени факти или обстоятелства, от които да се направи обоснован,
законосъобразен и логичен извод за наличие на такива фактори, които биха могли
да се характеризират като определящи за предоставяне на международна закрила.
Заявеното от търсещия закрила правилно е определено от административния орган,
като непопадащо в предметния обхват на ЗУБ. Не се установяват и причини за
напускане на Ирак от страна на оспорващия, които да дават основания за
приложение на чл.8, ал.9 от ЗУБ.
Предвид горното, изводът на административния орган за
липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на
чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява
законосъобразен.
Съдът намира за правилна и
обоснована преценката на административния
орган и неоснователност на молбата
за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл.9,
ал.1, т.1 и 2. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на
чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на
бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по
произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота
или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай чужденецът
въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на
опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде
подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
Безспорно, в проведеното интервю с жалбоподателката същата не само не е
направила изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявила, че не е била
заплашвана. Освен това не е заявила да е имала проблеми с официалните власти.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващата.
В конкретния случай, за да
отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени
в Справка с вх. № МД-50/18.01.2019 г. на Дирекция „Международна дейност” при
ДАБ. При подробен анализ на същите съдът намира, че не следва изводът за
наличие на безогледно насилие, като характеризиращ белег на въоръжен конфликт
на територията на Ирак. Въпреки наличната информация за сложността на
ситуацията в страната и за наличието на конфликти, то същите не биха могли да
се определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален
обхват, като такива, които в контекста на изложената бежанска история да
представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на
жалбоподателката. Според Тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на
Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива
2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), наличието на
подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента
на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне
до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се
смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на
реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. В този смисъл е и нормата на
чл. 9, ал.5 от ЗУБ, според която хуманитарен статут може да не се предостави,
когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск
чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и
трайно да се ползва от ефективна закрила там.
В тази връзка следва да се посочи,
че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна,
като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е
към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за
действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота
на търсещия убежище, следва да са актуални. Действително ситуацията в различните
райони на Ирак е разнородна, но от значение е каква е ситуацията в тази част на
страната, от която идва кандидата за закрила. В случая, оспорващата е родена и
живяла в гр.З.. В цитираната справка е посочено, че този град е сравнително
проспериращ, с много семейства, работещи в търговията и транспорта и свързано с
близкия граничен пункт „Ибрахим Халил“, който е главното средище за внос на
турски стоки за Ирак. От обективираното в справката става ясно, че ситуацията в
гр.З. е спокойна. Населеното място е сравнително безопасно и стабилно по време
на настъплението на групировката „Ислямска държава“ и на последващите усилия за
нейното разрушаване. В справката се сочи, че в този град от векове живеят
заедно хора с различни религии и етноси и по мнение на съда към настоящия
момент няма данни ситуацията да е усложнена и то до такава степен, че да
представлява основание за предоставяне на закрила на жителите, както на този
град, така и на останалите граждани на Иракски к.истан, респ. на Ирак.
Последното се установява, както от официалната справка, така и от други
източници на информация.
При подробен анализ на цитираната
по-горе справка, както и на представените в хода на съдебния процес, съдът също
намира, че не следва извода за наличие на безогледно насилие, като
характеризиращ белег на въоръжен конфликт на територията на Ирак.
Предвид изложеното, според съда,
изводът на председателя на ДАБ - МС, за липса на предпоставки за предоставяне
хуманитарен статут на жалбоподателката е правилен. Това е така, тъй като изложеното по-горе относно ситуацията в Ирак,
възприето в оспореното решение не се опровергава от фактите, удостоверени в
приобщените в хода на съдебното производство справки относно Ирак. Въпреки
наличната информация за сложността на ситуацията в някои части на страната и за
наличието на конфликти, то същите не биха могли да се определят нито по своя
характер, нито по своя интензитет и териториален обхват, като такива, които в
контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание
за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателката. В тази връзка,
позовавайки се на разпоредбата на чл.9 ал.5 от ЗУБ, административният орган
правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ част като явно
неоснователна.
Административният орган е изпълнил
задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателката
от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни.
Обсъдена е обстановката в Ирак. Данните от справката на ДАБ съвпадат с
отразеното в решението на административния орган, изводите на последния, че по
отношение на жалбоподателката не са налице причини от хуманитарен характер или
други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да
обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са
правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита,
че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и
като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената
против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на М.К.М. - гражданин на Ирак,
против Решение № 1535/06.03.2019г. на Председателя на Държавна агенция за
бежанците при Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: