№ 753
гр. Пазарджик, 23.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело
частен характер № 20215220200368 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
Частният тъжител ИВ. Й. Н. – редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с повереника си адв.П.Г., надлежно
упълномощена.
Подсъдимият П. Г. СТ. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично и със защитника си адв.В.Д., надлежно
упълномощен.
АДВ. Г.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ постъпилото по делото официално уведомително
писмо от Сдружение „SOS Детски селища България“ с приложен към него
протокол от проведена среща от 15.04.2022г.
1
Страните /поотделно/: Да се приемат.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: подробно изброените
по-горе.
АДВ. Г.: Представям два броя протоколи по изп.дело № 1915/19г. за
осъществени от съдия-изпълнител в присъствие на VIII РУ и кмета на
Казичене принудителни действия по предаване на детето, като първият
протокол е от 20.04.2022 г., а вторият протокол е от 10.05.2022г. Извинявам
се, но от телефона съм ги снимала, тъй като в Кметство Казичене ксероксът
не работеше. От които протоколи се установява, че и на двете дати, на които
подсъдимият беше редовно уведомен и следваше да осигури детето за
осъществяване на контакт с майката и евентуално за предаването, той не се
яви. Вторият път беше заключен домът му, тъй като срещите бяха насрочени
за провеждане в неговия дом. Първият път уведоми съдия-изпълнителят, че
детето е болно. Видно е, че не желае да предаде детето.
АДВ. Д.: Да се приемат писмените доказателства. Нямам други
искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: подробно посочените
от повереника протоколи.
АДВ. Г.: Да се приключи делото.
АДВ. Д.: Моят подзащитен ще даде обяснения.
Пристъпи се към изслушване обясненията на подсъдимия П.С.:
2
ПОДСЪДИМИЯТ: Многократно съм правил опити майката да почне да
се среща с детето след като бяха постановени определенията и решенията.
Майката не е виждала детето три години. Тя видя детето в SOS-центъра.
Дойдоха с адвокатката по моя покана и по покана на съдия-изпълнител.
Да, предадох детето. Лично моето столче за кола дадох, защото нямаха
столче. Говоря за делото за ЧСИ, когато стаява въпрос, дата не си спомня, но
2021 година мисля, че беше. Топло беше. Тогава правата над детето ги
упражнявах аз. Не си спомням дали беше влязло решението на Окръжен съд.
Детето един ден беше при майката след като го взеха и на другия ден през
нощта, пищейки и ревейки, ми се обади по телефона около 23,30-24 ч., тогава
имаше и свидетел с мен. Детето каза: „Идвай да си ме взимаш, че ме е страх“.
Взех си детето. Тя не вдигаше телефона. Аз звънях на сестра й. Тя спря да си
вдига телефона. Не съм взел детето на сила. Преди да отида да взема детето се
разбрахме, че ще отида и ще го взема детето. Майката ми каза, че ще взема
детето. Звъни ми детето. Това става през нощта. Говоря за 2021 година, но не
съм сигурен. Това се случи след срещата със съдия-изпълнител. На същия
ден беше. Дойдоха да видят детето и аз казах: „Ако иска Г. да дойде, няма
проблем“. Детето се съгласи и тръгна. Дадох моето столче, защото нямаше
столче в самата кола за детето. Освен столчето дадох и дрехи. Детето, когато
се обади, пищейки и ревейки се обади. Аз от психолога разбрах защо. Тя се е
карала майката И. с нейната си майка през деня или вечерта. Хвърляла
телефона в пералнята, доколкото каза детето. Почвала да крещи по детето и
детето ми се обади. Не е имало такъв случай майката да идва на адреса и да
поиска да види детето до момента. Дори детето посещава редовно училище.
Пращах й снимки на 15-ти септември, когато почнаха образованието, пратих
й снимка по MMS и й писах да види детето. До момента никой не е идвал в
училището да види това дете учи ли, завършило ли е и какво се случва никой
до момента. Многократно съобщения съм пращал с цел майката да почне да
вижда детето. Даже последният път тази година 2022 настояваше и пак се
уплаши детето и запалих колата и на двата адреса, които ги е дала, ходих с
полиция. Не съществуват такива адреси. Пиша й съобщения. Те съществуват,
но тя не отговаря на адресите. Няма никой, не живее там изобщо. Комшии и
съседи казват, че не живее. Имаше там съседи. На едната квартира и казаха,
че от две години не живее там, а на втората квартира казаха, че тази година се
е изнесла. Аз отивам с цел да предам детето, да не го плашим това дете,
3
защото то се не издържа. Имало е случаи да я търся многократно с цел да
предам детето с мои приятели на адреси и лятото и преди 2-3 месеца през
2022 година. Вече е лято, преди 1-2 месеца казвам. Миналата година пак
имаше такива случаи. Ходил съм с Цецо на самия адрес. И той човекът има
две деца и знае какво се случва, защото много заплахи имах. Дори онзи ден се
обади по телефона и заплахи по телефона. Записват ми се разговорите. Не
знам дали може да ми записват без мое съгласие разговорите. Мен лично ме
набира и ми казва, че ще си намеря заслуженото, че всичко се връща. То са
хиляди глупости. Бил съм се крил на адреса, но това не е вярно. Аз живея
заедно с детето на *** от 15 години, в гр.София, кв.Казичене. Преди да почне
училище детето посещаваше детска градина пак в Казичене. То не е излизало
от там до момента.
Когато отидох с мой приятел на адреса с цел да предам детето,
разговарях с живущите. Там има един комшия, на който не му знам името.
Попитах от колко време я няма и къде мога да я намеря. Човекът казва, че те
се изнесоха и не знае. На първата квартира казаха, че от 2 години я няма. Тя
идваше в тъмно и се прибираше в тъмно. Когато съм ходил с моя приятел,
това беше тази година 2022. През 2021 година съм ходил също. Ходили сме и
с майка ми, с баща ми, с брат ми, с Иван и с него съм ходил. Иван ми е
приятел, той ми е познат. Тогава водих детето, за да го предам. Последният
път с полиция ходих тази година. Писах й съобщение и й казвам „Идвам да ти
го докарам, няма проблем“. През нощта ми се върна по „вайбър“, че „ще си
вземе детето по един или друг начин“. Викам: „Окей, аз ще го докарам“. Тя
казва: „Не, ще ми го докараш на Пазарджик“ и почна да върти работите. Не
уточни до момента - „На паркинг ще ми го докараш“, „На „Тортата“ ще ми го
докараш“. После спря да ми вдига телефона. Писах й съобщение да каже
адреса, че чрез полиция. С полиция ходих да предам детето пак тази година.
Аз се обадих лично на тел.112. Поисках съдействие от полицията да предам
детето, защото не намирам майката на адреса. Снимка й пратих лично на
„Вайбър“ на телефона, снимка с MMS пред блока, където живее. Това се
случва преди 2-3 месеца. Точна дата не мога да кажа.
След постановяване на привременни мерки от Районен съд тогава
правих опити да предам детето. По същия начин постоянно я каних със SMS,
постоянно телефонни обаждания имаше. Тя не е искала да вземе детето. Аз
4
пак казва, че детето до момента учи в училище в Казичене. До момента никой
не се е появил да пита дали учи или не детето. За това, което се представи
днес, че е имало насрочена дата за предаване на детето, аз не съм уведомен по
никакъв начин. Последният път за предишното заседание имах призовка във
фирмата. Фирмата си ми е същата. Тогава се явих и бях с адвоката. Тогава не
съм предал детето, защото беше болно. Аз до момента нямам призовка.
Фирмата се казва „Ю. 86“ и получи ли призовка аз я получавам. До момента
нямам призовка във фирмата. На адреса също нямам. На моя адрес има кой да
получи призовка - майка ми постоянно е у нас. Във връзка с тези откази на
майката и покани от моя страна искахме от “SOS Детски селища“ да има
среща с детето. Направил съм искания до социалните да се свържат с майката,
за да започне да осъществява срещи. Случи се и имаше две срещи. Винаги
съм водил детето, когато са насрочвани такива срещи. Първият път детето не
я пожела. Работничката говореше с Г. и като видя майка си пак се стресна.
Свива се и не иска. Казва: „Не я искам, не пак“. Това й бяха думите. Аз тогава
говорих с нея. Казах й: „Г., трябва да се видиш, не става така“ и почна да
плаче. На втората среща още пред вратата работничката излезе и каза на
детето: „Трябва да говориш с майка ти. Наредено е от съдия-изпълнителят и
полиция. Трябва да говориш с майка ти.“. Направо си я вкараха детето на
сила. Тя тогава не искаше. Аз не съм бил вътре по време на срещата в
помещението. След срещата детето се разболя. След срещата детето искаше
да си тръгне с мен. Не мога да кажа дали е имало искане от майката детето да
си тръгне с нея. Аз не съм бил. Към мен не е отправяно такова искане. Отвън
даже се засякохме и нищо не е казала абсолютно нищо. Не е поискала. Даже
мога да кажа кой беше с нея. И. Т. се казва и е свидетел, братовчеди сме, беше
с нея. Не е имало изобщо такова искане.
Не съм отправял обвинение срещу И., че е вършила престъпление. Не
съм го изричал пред телевизия, пред медии, пред журналисти. За случая за
пред телевизията специално има заведено дело срещу нея. Даже вчера
говорих с класната дали майката се е обаждала да пита кога ще завършва
детето. Тук пред всички казвам, че на 02-ри детето ще има тържество. Същите
– И., госпожата, майка й, са обикаляли от къща в къща на 10-ти май 2022
година, доколкото разбрах, така комшии ми казват, че са ходили майката И. и
майка й да търсят класната. Класната, доколкото ми е известно, тя работи в
училището, а не в къщи. До момента няма такова нещо майката да е ходила
5
при класната и да иска да види детето и да го търси. Съдия-изпълнителят
пита да каже в кой клас се намира детето и тя казва „не знам“. В кой клас е –
„а“ или „б“ и това не знаеше. В “SOS-а“ ми казаха, че е казала, че на детето е
на 6 години и детето я поправила, че е на 7 години. Самото дете я поправило,
че е на 7 години, а не на 6. Детето завършва на 2-ри другия месец.
На 09-ти март 2022г. не си спомням къде съм ходил. Преди десетина дни
не съм говорил със съдебен изпълнител по телефона. Тогава ми звъня
единствено ИВ. Й. Н.. По моя телефон не съм говорил с никой освен с И.Н..
Със съдия-изпълнител не съм говорил. Моят телефон звъни денонощно. Няма
откъде да знам, че съдия-изпълнител ми насрочва срещи, за да предам детето.
Аз пак казва, че до момента имам само една призовка в „Ю.“ и веднага се
появих. Социални ми звънят, появявам се. Тогава не предадох детето, защото
беше болно. Днес ме извикаха в Панчарево. Жалба има подадена срещу мен,
че съм записал незаконно детето на училище. Днес съм писал половин час,
даже отгоре. Аз лично подадох заявление да запиша детето на училище.
Когато излезе определението на Окръжен съд, с което предоставят
упражняване правата на майката, на 28-ми октомври нямам спомен дали съм
получил обаждане детето да бъде предадено на майката, за да бъде на другия
ден на 29-ти на рождения му ден с майката. Аз съм писал SMS-и и съм писал:
„Ела да ти дам детето, заповядай да видиш детето“. Многократно съм го
правил. Дори казах още на първото заседание, че детето има 3 години вече
телефон и един път не е позвънила тя на нея. Научих за решението на
Окръжен съд и го обжалвах. То подлежеше на изпълнение. След решението,
когато го обжалвах, имахме разговор да се разберем като хората да им дам
детето. Исках да закарам детето. Дори самото дете, самата леля е две къщи
през нас на 50 метра и вижда леля й детето и се обръща на другата стана. Това
дете аз не мога да го спра. Дори в петък на 10-ти октомври, когато й звънях по
телефонен разговор, каза, че детето е било на събор в Радилово. Да, беше на
събор. Тя казва, че майката е почнала да го дърпа. Не, не е вярно. Аз бях там.
Това не е вярно. Това се случва по телефона и пак казвам, че казвам да не ме
записва и въпреки всичко ме записва без мое съгласие.
Детето ще го доведа и оставя на майката след като завърши. Не може да
не завърши детето. Остават броени дни до завършване. Майката сама ми каза:
„Дай да се разберем“. Искам да се разберем да дам детето или споразумение
6
да напишем. Има сигнал в прокуратурата. Много добре знаете. Не мога да си
рискувам здравето на детето и живота. Последният път видяхте какво стана в
„Острова“. Последният път с последното медицинско в Бърза помощ ходихме
с детето. Нахапаха я оси. В момента в Прокуратурата е делото. Детето не си
спомням кога последно е било при майката. Три години не е било при
майката, но имаше прекъсване, когато ходи. Вие лично, госпожо адвокат,
бяхте при предаване на детето. Те го взеха тогава. Пак с ЧСИ беше срещата.
Когато вечерта към 23 ч. отидох да си взема детето, казах на майката, че
ако иска, пак ще пробваме, но детето просто вече не пожела. Тя повече даже
не ми звъня една седмица. Ние почнахме да й звъним. През една седмица й
пишех съобщения, даже през два дни й пишех съобщения. Имало е дни,
когато съм пращал много съобщения. Когато съм бил в Пазарджик с детето в
„Острова“, многократно съм я канил на „Острова“, след като не иска да е само
с мен, в „Острова“ има хора и детето е било с мен и винаги съм й казвал къде
се намираме. Трябва време за детето, детето е много стресирано. То е
стресирано от майката. Тя нали не го е била, тя го е посиняла. То си има
травма. До момента от три години има белег. То самото казва и в „Синя стая“
и от вещите лица в експертизата и то си казва едно и също. На “SOS-а“ пак го
питаха и пак същото каза. Аз водя разговори с детето и като почна, то ми
казва, че не иска говори. От “SOS-а“ и те говорят с нея и като стане въпрос за
думата „мама“ и всичко се приключва.
Аз, ако съм една майка, ще ида в училището и ще си взема детето, след
като правата са в мен. До момента не е отишла. Аз така го разбирам това, че
тя не иска да си гледа детето. Обяснявам си това, че ходи постоянно при
съдия-изпълнител, защото ми прави мизерии, това е цялата работа. Всичко си
играем напук. Нищо повече. В експертизата тя е казала, че има бебе и работи
нощно време в „Чинара“. Това го е казала лично тя. Е кой тогава ще гледа
моето дете тогава?
Страните /по отделно/: Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
7
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. Г.: Уважаеми господин председател, моля, да постановите
присъда, с която признаете подсъдимия П. Г. СТ. за виновен в това, че като
родител на малолетното дете Г. П. С.а не е изпълнил съдебен акт по в.гр.д. №
384/20г. по описа на ОС - Пазарджик и не е предал детето на майката, за да
упражнява тя родителските права, които са й предоставени от съда. Считам,
че безспорно по делото от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установи, че подсъдимият е извършил престъпление по
чл.182 ал.2, като престъплението е формално, довършено с неизпълнение на
самия съдебен акт. Следва да се има предвид, че в т.р. № 3 по тълк.дело №
3/83г. изрично е посочено, че следва да е налице доброволно предаване на
детето от страна на родителя, на който досега не са възложени родителските
права. Такова доброволно предаване на детето, включително от август 2020
година, което цитираше в правото си на лично обяснения подсъдимия и
неговия защитник, е видно, че на тази дата е имало насрочено принудително
предаване на детето. Съдържа се в приобщеното от Вас заверено копие на
изпълнително дело. Съдържа се и в протокола, в който страните отново
постигнат договореност, за да могат майката и дъщерята да се сближават,
защото това отчуждение го налага бащата. По този повод именно, чакайки
съдебният изпълнител да изготви протокола, подсъдимият казва: „Елате,
заповядайте вкъщи. Ако детето пожелае, ще го пусна“. Това е единственият
случай, когато доброволно той, макар и срещата да по повод насрочени
принудителни действия, детето беше предадено. И за това има съответните
протоколите в съдебно-изпълнителното дело. По този повод има и съответно
подадена от нас молба за отмяна на насрочената среща в „Синята стая“ на
СРС за изслушване от съдия-изпълнител на детето. По-натам доброволно
предаване на детето от страна на подсъдимия по отношение на майката не е
имало. В решението на ВКС по н.д. № 848/18г. изрично е посочено, че трябва
да има активна позиция на лицето, което трябва да преотстъпи родителските
права и активно той да създаде обстановка, за да предаде детето за
упражняване родителските права. В случая нямаме само бездействие от
негова страна по изпълнителните деяния. Напротив - в изпълнителното дело
8
се съдържат множество доказателства за фактическо осуетяване на самото
принудително предаване на детето, за да не може майката да упражнява
родителските права. В тази връзка за тезата на подсъдимия, че е правил
множество опити да предаде детето доброволно, за да може тя да упражнява
родителските права, други доказателства няма събрани. Моля, да не бъде
кредитирана от настоящия съдебен състав тази теза.
От събраните множество доказателства по делото се установи, че се
касае не за обикновения състав на престъпление по чл.182 ал.5 от НК, а
поддържам да бъде кредитирано престъпление по чл.182 ал.2 от НК, като
особено тежък случай по смисъла на чл.93 т.8 от НК. На първо място от
събраните по делото доказателства се установява, че деянието съществува и
към настоящия момент за един продължителен период от време, т.е. от
06.09.2019г. до настоящия момент. За този период също се съдържат писмени
доказателства по делото, че 3-4 пъти е осъществявала тъжителката срещи с
детето, като има достатъчно писмени доказателства, да не ги цитирам
подробно, включително и в съдебни актове, че тези срещи и тяхната
продължителност и дата и място на осъществяване не са зависили от волята
на майката, която следва да упражнява родителските права, а изцяло от
волята на бащата. Той е предавал детето и след малко идва и решава, че
трябва да го вземе, независимо дали е било 21 ч., 22 или 23 ч. и т.н., т.е. това
разкрива неговата престъпна упоритост да не зачита съдебните актове и
следва да се вземе предвид това, с оглед квалификацията на особено тежък
случай.
На следващо място, с оглед вредните последици не само за тъжителката,
а най-вече за детето, че от три години психологически е травмирано от
бащата, тъй като с фактически действия и сила налага невъзможността
тъжителката да упражнява родителските права и по този начин И.Н. е лишена
от право да упражнява родителски права и дъщеря й да има майка и майчина
грижа.
На следващо място, считам, че безспорно е установено, че деянието е
извършено при формата на пряк умисъл, тъй като подсъдимият е адресат на
съответните съдебните актове и е уведомяван и е използвал правото си на
жалба и знае, че следва да предаде доброволно детето.
При определяне вида и размера на наказанието, моля, да вземете
9
предвид степента на обществената опасност на деянието поради това, че се
касае за престъпление, което засяга обществените отношения, касаещи
родителски права в семейството и брака, както и интересите на детето. Освен
това, считаме, че е налице висока обществената опасност на дееца, тъй като е
продължавано престъпление, което се извършва в един продължителен
период от време. Същият, макар и реабилитиран, е извършил престъпление от
общ характер. Той не зачита установените правни норми и съдебните актове,
а освен това, включително и от експертизата, представена от тях, която е
изготвена без участие на тъжителката й при изготвянето й, ясно се вижда
психологичната травма, която е нанесена на детето, при прекратяване на
контакта на майката с дъщерята. Още повече, че единствената причина на
подсъдимия да прекрати този контакт е фактът, че тъжителката е създала ново
семейство и има друго дете. Това е причината за това негово поведение и
мотивът да извърши това престъпление и да накаже по неговите разбирания
майката. Затова ще Ви моля да наложите за това престъпление максималното
наказание по чл.182 ал.2 предложение последно, а именно, когато
престъплението е извършено в условията на особено тежки случаи и да
наложите наказание лишаване от свобода до 6 месеца, респективно
кумулативно с налагането на глоба от 5 до 10 хиляди лева, определена по
справедливост по Ваша преценка на база доказателствения материал по
делото.
От събраните по делото доказателства, както и от изгледания
видеоматериал, приобщен от в.“Марица“ в ел.издание, се установява, че
подсъдимият е направил изявления след приключване на делото пред
Окръжен съд – Пазарджик, в което е заявил неща, в които се съдържат данни,
че е приписал на И.Н. извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т.5а от НК,
а същият и в настоящото съдебно заседание пред Вас зави, че тя е била
детето, поради което считам, че е безспорно установено, че същият е
осъществил състава на престъпление по чл.147 ал.1 предл.2-ро, във вр. с
чл.148 ал.1 т.2 от НК. В тази насока, моля, да му наложите наказание глоба от
предвидената разпоредба на НК в максимален размер, както и наказанието
обществено порицание, което да бъде изпълнено в подходящи условия в
с.Казичене, където живее и работи подсъдимият.
По отношение на предявения граждански иск считам, че същият е
доказан по основание и размер и моля да го уважите, както е предявен и ще
10
моля да присъдите сторените от тъжителката разноските.
АДВ. Д.: Уважаеми господин съдия, считам, че от всички събрани
доказателства по делото и от обясненията на подсъдимия се установява, че
той не е осъществил нито едно от вменените му престъпления. В тази връзка
следва да бъде отбелязано, че той е направил след постановяване на
определението и решенията множество опити да предостави детето на
майката, които са останали без резултат по независещи от него причини.
Няма как един родител на сила да принуди друг родител да осъществява
родителските си права и функциите си, без да има активно желание от негова
страна за това. Установи се по делото от разпита на двама свидетели,
поискани от нас, че и пред тях и заедно с тях бащата е правил опити да
предаде детето на майката, но се установява, че същата не може да бъде
намерена на адресите, които се известни на бащата, че живее там. Ние
твърдим и аз твърдя, че след като майката не може да бъде намерена, няма
как да бъде изпълнено това определение или решение. В случаите, когато
моят подзащитен е получил известие от съдия-изпълнител едва тогава чрез
работодателя си той е уведомен, че майката посредством това дело изявява
такова желание. Моят подзащитен заедно с мен се явихме при ДСИ при СРС
и в разговор и беседа между страните установихме, че наистина има
отчуждение на детето от майката. Дълъг период от време същата не е виждала
детето, не е ходила нито в детската градина, нито в училището да го търси, за
да осъществява контакти с него и не е изявила желание в тази насока. На
множеството съобщения от моя подзащитен да получи детето или поне да
започне срещи с детето, за да може да има сближаване и да може да се
осъществи това предаване, категорично ясно е и това го казвам и във връзка с
посоченото решение на ВКС от другата страна, то се установява, че бащата е
направил не множество, ами всяка седмица е правил опити, та дори да
принуди майката да започне срещи и да вземе детето в крайна сметка. Целта
на този процес на сближаване е наистина майката да вземе да отглежда
детето, както е по постановените актове. Категорично ясно е, че детето не е
вещ, която може да бъде предадена с едно действие и деяние, а същото има
чувства, има емоции. Същото е живяло около 3 години заедно с баща си и
майката на бащата в едно домакинство. Там са му създадени всички условия.
11
Детето живее едно щастливо детство, въпреки че е лишено от среща с майка
си. Той е направил всичко възможно детето да не е лишено от нищо. В тази
връзка има изготвени социални доклади по делата.
На следващо място, моля, съдът да прецени и оцени, че по наша
инициатива, след като месеци, дори години, бащата не може да изпълни тези
съдебни решения, беше принуден да подаде искане до социалните с тяхно
съдействие да се осъществят тези контакти на майката с детето и да доведат
до предаване, именно защото детето не е вещ да се предаде с едно действие.
По преценка на социалните служители, които са и служителите, които са
ангажирани с отговорността да следят по ЗЗД, ни насочиха с бащата към
“SOS Детски селища“, което е соц.услуга и с разпореждане от “SOS Детски
селища“ започнаха контакти с бащата, детето и в последствие с майката, с цел
премахване и преодоляване на това отчуждение, което е ясно, че е налице. В
крайна сметка достигаме до момента детето да може да живее при майка си.
Моят подзащитен активно е предприел действия на първо място по предаване
на детето, а на второ място и по всичко, което зависи от него с помощта на
държавата и контролираните от държавата социални дружества като “SOS
Детски селища“ да спомогнат за този процес. Не се отрича и от другата
страна, че по покана на бащата майката след тази среща първа със съдия-
изпълнител майката е дошла на адреса на Петър и след като детето се е
съгласило за същото с предоставен багаж и съответното детско столче за
превозване в колата и е било предадено на майката. Това показва също
неговото желание детето да бъде предадено и да има контакт с майка си. На
следващия ден късно вечерта се установи, че детето е било в сериозен стрес и
плачейки се е обадило с искане баща му да го вземе, защото го е страх, т.е.
средата, която майката е създала за това дете, се е оказала опасна за него и
детето е искало да се върне при нормалната си обстановка, където живее. В
тази връзка бащата не само със съгласие, а и по покана на майката, е отишъл и
получил детето обратно, т.е. майката, имайки родителските права, е решила
да го предостави това дете доброволно без полиция и насилие. Тя самата е
изразила желание и предоставила детето на бащата. Особено важна е
преценката на фактите във връзка с поведението на майката към детето, която
е имала фактически родителските права. Всъщност се установи, че тя във
времето, през което детето живее с баща си, не е поискала и не е осъществила
и направила опити да осъществи нито един контакт. Не го е потърсила нито в
12
дома на подзащитния ми, нито в детската градина, нито в училище след това,
което посещава детето, защото именно бащата го е записал, защото е
грижовен родител. Тук се поставят въпроси от тъжителката и повереника
защо бащата е записал детето на училище. Това буди недоумение. Страната
счита, че детето трябва да не посещава училище явно.
Уважаеми господин съдия, по отношение на първото повдигнато
обвинение именно, че не е изпълнил посочените определение и решение, се
установи, че по независещи причини от бащата не са изпълнени. Установени
се, че е направил всички възможни опити, зависещи от него, да се стигне до
предаване на детето. Дори пред Вас в съдебни заседания поканихме майката
да започне срещи и да вземе детето, на което или подигравателно се отнасяше
или със закани. Все едно, завела е изпълнително дело, но няма желание да
започне срещи и да вземе детето. Завела е изпълнително дело, но получавайки
детето, предадено доброволно от бащата, на следващия ден през нощта тя го
пуска в 23.30 ч. през нощта. Тя допуска да бъде предадено на бащата и то по
нейно искане и по искане на детето, което плаче и пищи по телефона. Не
знам, мислейки реално, обективно се установява, че майката и от този акт се
вижда, че тя няма желание, въпреки че води изпълнително дело и няма
желание да задържи детето. Вика бащата да си вземе обратно детето. Това
води до извод, че моят подзащитен не е осъществил състава на това
престъпление и моля да приемете именно това. Именно поради всички факти
и обстоятелства, установени по делото, въобще с категоричност не може да се
преценява за висока обществена опасност на дееца и за наличие на особено
тежък случай. Считам, че законът ясно е посочил кога е налице особено
тежък случай и случаят изобщо не е такъв, а нещо повече - дори съдът да
приеме, че са налице признаците на извършено такова деяние, тъй като те
наистина са налице, то не ли е налице предпоставки за приложение чл.9 и да
се приеме, че следва да не се произнася съдът с осъдителна присъда. Всички
доказателства водят на такъв извод, ако не до оправдаване за вмененото
деянието, то за прилагане на тази разпоредба и именно поради това, че
бащата е направил почти всичко зависещо от него да предаде детето.
По отношение второто обвинение категорично ясно е, че няма
осъществен състав на това престъпление. Бащата, видно от приложените
доказателства, не е осъществил такова деяние и не е приписал умишлено
извършването на никакво престъпление на майката, още по-малко с
13
посочения в тъжбата текст. Думите, изречени от бащата, са че „детето ми се
оплака, че майката го бие, я щипе“ и това е. Никакви обвинения няма, че е
престъпница, че е извършила престъпление и да носи отговорност. Особено
важно в тази връзка е това, че се получиха признания от другата страна на
тъжителката и от самата нея и повереника, че в момента се води наказателно
производство именно за това насилие срещу това дете, като доколкото
установихме, все още няма повдигнато обвинение, но са осъществени почти
всички действия и всеки момент може би ще има обвинение, така че думите
на подзащитни ми, че детето се оплакало от такива действия, нямат общо с
осъществяване състава на това престъпление. Моля, да приемете, че същото
не е доказано по несъмнен начин и да го оправдаете за това повдигнато
обвинение. В тази връзка моля и да отхвърлите предявените граждански
искове. Алтернативно, преценявайки и ситуацията и поведението на моя
подзащитен и всички доказателства, става ясно, че предявените граждански
искове са прекалено високи и не са съобразени нито с логиката, нито с
практиката на съдилищата в такива случаи. Не мога да бъдат уважени, дори
да се приеме, че някой е извършил такова престъпление, в такива размери.
Ето защо, моля, да постановите присъда, с която да оправдаете моя
подзащитен изцяло по повдигнатите му обвинения.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия: Присъединявам се към
казаното от адвоката.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия: Напълно съм невинен и трябва да
бъда оправдан. Смятам, че съм невинен, защото си гледам детето, както
пише. Майката не го иска да го гледа. Прави всичко това за отмъщение. Няма
проблем да доведа детето и тук. Казвате кога и няма проблем. Трябва само че
да завърши първо, защото няма как да завърши.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си,
след което обяви същата на страните и разясни реда и сроковете за
обжалване, като обяви, че ще произнесе и мотивите към присъдата в срок до
60 дни.
14
Протоколът написан в с.з., което приключи в 15.45 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
15