№ 179
гр. Ямбол, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Гражданско
дело № 20242330103726 по описа за 2024 година
Пред съда е депозирана искова молба от „Йеттел България“ ЕАД гр.София против Т.
Н. Ц. от гр.Я., с която се претендира да бъде признато за установено, че „Йеттел България“
ЕАД, ЕИК ************* има следните вземания срещу Т. Н. Ц., а именно: суми в общ
размер на 3 751,18 лв., представляващи неплатени абонаментни такси по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*********** и неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг към него; неплатени абонаментни такси, неустойка и сума за мобилно
устройство марка ******* по Договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер
+**************; неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер
+*********** за устройство марка ******************; неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг за базови аксесоари с предпочетен номер +***********; неплатени
абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство марка
****************** по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***********; неплатени абонаментни такси, използвани услуги и
неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*************; законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ *****/2024 г. по описа на ЯРС. Претендира се заплащане на
направените по заповедното и настоящото дело разноски.
Твърденията са за това, че ищецът и ответницата са сключили договори за мобилни
услуги, интернет и лизинг /подробно описани/, по които ответницата не е изпълнила
задълженията си за плащане на месечни такси и лизингови вноски за отчетен период
15.05.2022 г. - 14.07.2022 г., както и начислени неустойки, индивидуализирани по размер за
1
всеки от договорите. Заявено е, че по отношение на горепосочените задължения за
лизингови вноски е налице обща изискуемост поради изтичане срока на договорите за
лизинг, посочен в чл. 2 от същите. Към настоящия момент и въпреки неизплатените общи
лизингови цени, предоставените устройства и пакет аксесоари не са върнати на мобилния
оператор.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
*****/2024 г. на ЯРС, но издадената заповед за изпълнение която е връчена на ответника по
реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, кето е довело до завеждане на настоящия иск.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е постъпил от назначения особен
представител на ответницата Т. Ц. – адв.С. Т. от АК Я.. Искът се оспорва като неоснователен
и се желае отхвърлянето му по няколко съображения. Според ответницата не са представени
достатъчно убедителни доказателства за това, че договорите за предоставяне на мобилни
услуги и договорите за лизинг, на основание на които са издадени процесните фактури, са
сключени именно от нея, както е посочено в тях. Ищецът не е посочил в исковата молба
извършвани ли са плащания от страна на ответницата по всеки от договорите, кога са
извършвани и в какъв размер са те, не е посочен началният момент на изпадането в забава на
ответника по всеки от договорите. Ищецът не е доказал едностранното прекратяване на
всеки от процесиите договори, за да разполага с правото да се позове на неизпълнение и да
претендира както заплащане на дължими суми, така и на неустойки за неизпълнение на
договорите. Дори и да се установи, че е налице неизпълнение от страна на ответницата,
претендираното от ищеца плащане на две лизингови вноски, всяка от които в размер 8.99
лв., се явява незначителна престация, с оглед цялостния интерес на ищеца по делото, като
това твърдение е обосновано с оглед стойността на претендираната сума.
Договорите между страните не уреждат хипотеза на автоматично прекратяване на
договора без насрещната страна да бъде уведомена за това и в такъв случай, когато
развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на
получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е
следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника. Такива
доказателства не са представени и не може за уведомление да служи и исковата молба, която
е връчена на ответницата по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Ищецът не е посочил как точно са
формирани претендираните за плащане суми съгласно договорите за лизинг, респ. каква е
реалната стойност на предоставените по силата на тези договори вещи. Поради това се
счита, че уговорените в договора за лизинг клаузи за връщане на сумата при определени
хипотези за неравноправни и уговорени във вреда на правата на потребителя. Уговорките в
конкретния договор в тази насока са нищожни поради противоречие с добрите нрави и това
води до неоснователност на иска по отношение на претендираната сума.
Дори да се приеме, че договорите са надлежно развалени от страна ищеца, се оспорва
дължимостта на неустойката, доколкото същата е уговорена с изначално неравно правни
клаузи и тя не може да бъде присъдена с мотива, че е по-малка като размер от стойността на
три месечни такси по договорите, доколкото цялата клауза, уреждаща отговорността за
2
неустойка е нищожна.
В съдебно заседание ищецът „Йеттел България“ ЕАД, редовно призован не изпраща
представител, а поддържа исковете с писмена молба, с която взема отношение и по
възраженията на ответницата, както и представя допълнителни писмени доказателства.
Ответницата Т. Н. Ц., редовно призована не се явява в съдебно заседание, а чрез
назначеният й особен представител адв.Т. поддържа възраженията по иска.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д.№ *****/2024 г. по описа на ЯРС е образувано по заявление на „Йеттел
България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника Т.
Н. Ц. за сума в общ размер на 3 751,18 лв., представляваща посочени по пера неплатени
абонаментни такси по договори за мобилни услуги, за интернет и неплатени лизингови
вноски по договори за лизинг. Съдът е уважил искането на заявителя и е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *******/9.09.2024 г. за всички
претендирани суми. Издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника Ц. по реда на
чл. 47 ал.5 от ГПК.
С исковата молба ищецът е представил договорите между страните, сключени за
четири предпочетени номера, на които се основават исковете и са представени и по
заповедното производство, както следва: Договор от 19.08.2020 г. за мобилни услуги с
предпочетен номер +*********** и Договор за лизинг от същата дата към него за
предоставяне за временно и възмездно ползване устройство марка ******************;
Договор от 8.03.2022 г. за услуга Интернет за дома с предпочетен номер +************** с
предоставено устройство марка ******* посочено в т.7 от договора; Договор от 8.03.2022 г.
за мобилни услуги с предпочетен номер +***********; Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** от 08.03.2022 г. и от
същата дата Договор за лизинг с предпочетен номер +*********** за устройство
******************, както и Договор за лизинг с предпочетен номер +*********** за
базови аксесоари; Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*********** от дата 16.06.2022г.; Договор от 16.06.2022 г. за мобилни
услуги с предпочетен номер +************* и Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +*************. Договорите са със срок от 24
месеца и съдържат посочените в исковата молба клаузи, вкл. за неустойка. В
Допълнителните споразумения от 16.06.2022 г. към договорите за мобилни услуги за същия
номера +*********** и +*************, е уговорено заплащане по програма „Тотал Макс“
на стандартен месечен абонамент от 55,99 лв. По първото споразумение и в размер 39,99 лв.
по второто споразумение. Съгласно т.2 от раздел III от споразуменията, при прекратяването
му преди изтичането на първоначалния срок, за който е сключен, по вина или инициатива на
абоната, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните месечни
абонаменти до края на договора, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. В допълнение на неустойката
3
потребителят дължи и част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстващата на оставащия срок на договора, а в случаите, когато е предоставено
устройство за ползване на услуги – и разликата между стандартната цена на мобилното
устройство (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатената при предоставянето му (в брой или обща лизингова
цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
С Договорите за лизинг и за услуга интернет за дома са предоставени лизинговите
устройства ****************** и ******************, както и *******, което се
потвърждава от текста след подписа на клиента в края на договора. В представените по
заповедното производство Общи условия на „Теленор България" ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги, (в сила от 10.09.2010 г., изменени през
2010 г., 2012 г., 2013 г., на 20.09.2018 г. с последни изменения на 12.04.2021 г.) -чл. 75 вр. чл.
19б, б.”в” от ОУ- е уредено правото на оператора да прекрати едностранно договора, поради
неизпълнение на задължения на ответника- в случай че потребителят не е заплатил дължими
суми след изтичане на срока за плащане по индивидуалния договор, съответно тези ОУ. С
Декларации-съгласие от 20.08.2020 г., 8.03.2022 г. и от 16.06.2022 г. клиентът е заявил
получаването на екземпляр от ОУ и съгласието си с тях приложени по ч.гр.д. № *****/2024
г. на ЯРС). Представени са и издадените фактури: Фактура № **********/15.06.2022 г. за
дължима стойност за плащане в размер на 240,29 лв. с ДДС; Фактура № *******/15.07.2022
г. за дължима стойност за плащане в размер на 2818,73 лв. с ДДС и Фактура №
*******/15.09.2022 г. за дължима стойност за плащане в размер на 3761,62 лв. С ДДС,
включваща всички начислени до момента предходни задължения за месечни абонаментни
такси за потребените услуги и неустойки.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422
от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 и чл. 92 от ЗЗД. Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Съгласно чл. 92 от ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска
обезщетение и за по-големи вреди. В случая вземането на ищеца произтича от сключени
между страните договори за предоставяне на мобилни телефонни услуги, в които се
съдържат клаузи за неустойка. Кредитор е едно и също юридическо лице, единствено с
променена фирма (наименование) и собственик на капитала. Това обстоятелство е видно от
Търговския регистър, който е публичен (чл.2а и чл.11 от ЗТРРЮЛНЦ) и всеки може да се
позове на вписванията в него. Не става въпрос за друго юридическо лице, нито е необходимо
представяне на доказателства от ищеца за правоприемство.
Договорите за мобилни услуги са валидни и пораждат правни последици.
Изпълнението на задължението за предоставяне на услугите ищецът установява с
представените фактури, който факт ответникът и не оспорва. Не е спорно, че ответницата е
4
получила устройствата по договорите за лизинг. Процесното задължение не е погасено до
приключване на съдебното дирене. Поради това искът е основателен и следва да се уважи.
Претендират се обезщетения за различни вреди, настъпили от неизпълнението на
процесните договори. Едните представляват пропуснати ползи от неплащането на
уговорените месечни абонаментни такси, а другите –загуба от цената на лизинговото
устройство, за която е направена отстъпка от търговеца при условие, че получи точно
изпълнение в рамките на целия срок на договора. Няма законова пречка да се уговарят
отделни неустойки за различните видове вреди от неизпълнението, както е в случая. Не е
спорен фактът, че са били прекратени плащанията и е настъпило прекратяване на
договорите, тъй като за срока на ползване на услугите длъжникът не е заплатил тяхната
стойност.
След като са предоставени мобилни телефонни услуги с осигуряване на достъп до
мрежата на оператора и потребителят не ги е заплатил, е налице уреденото в Общите
условия основание за прекратяване на по-нататъшното предоставяне на услугите.
Операторът е упражнил правото си да прекрати договора едностранно. Клаузата дерогира
общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда форма, в която изявлението на
кредитора да бъде отправено към длъжника. Т.е. може да бъде и конклудентно – с действията
по прекратяване на услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на абоната. Самата
искова молба играе ролята на покана по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е
практиката на ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д.№ 1306/2016 г., IV г.о., Решение №
4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответникът не е изпълнила паричното си
задължение до приключване на съдебното дирене, до който момент може да се приеме, че му
е предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице и вторият елемент от
фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка. Специалният Закон за
електронните съобщения урежда изрично случаите на недължимост на неустойка - в
хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на договор за мобилни услуги: в чл.
228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги в
периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно прекратяване на
безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично уредените случаи уговарянето на
неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, което има действие
занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът изрично признава
правото на кредитора да обезпечи изпълнението с неустойка. В процесния случай
договорните клаузи са в съответствие със специалния закон, като касаят обезпечаването на
срочни договори извън посочените законови хипотези на недължимост на неустойка.
Ищецът претендира договорения с клиента размер на неустойките - сумата от три
стандартни за съответната програма месечни абонамента плюс разликата в цената на
предоставеното устройство, посочена в договора. При неизпълнение на задълженията на
потребителя да заплати няколко месечни парични задължения се претендират само три
абонаментни такси, за да се обезщетят вредите под формата на пропуснати ползи от такива
такси. Освен това се търси такава част от отстъпката от цената на устройството,
5
съответстваща на оставащия срок на договора за мобилни услуги, каквато е уговорката
между страните. Следователно искът следва да се уважи в претендирания размер.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в
исковото производство.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 и
чл. 92 от ЗЗД, че Т. Н. Ц., ЕГН ********** от гр.Я., *******, дължи на „Йеттел България“
ЕАД гр.София, ЕИК ************* гр.София, район Младост, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6, сумата в общ размер на 3751,18 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********** и
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него; неплатени абонаментни такси,
неустойка и сума за мобилно устройство марка ******* по Договор за услуга Интернет за
дома с предпочетен номер +**************; неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг с предпочетен номер +*********** за устройство марка ******************;
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг за базови аксесоари с предпочетен номер
+***********; неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за
мобилно устройство марка ****************** по Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***********; неплатени абонаментни
такси, използвани услуги и неустойка по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*************; законна лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ *****/2024 г. по описа на
ЯРС.
ОСЪЖДА Т. Н. Ц., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България“ ЕАД -
гр.София направените по делото разноски в размер на 1560,28 лв., както и разноски по
заповедното производство в размер на 660,72 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6