Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 507 16.12.2022
г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар: Ива Атанасова
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 672 по описа за
2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 4б от ДР на Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във вр. с чл.82,
ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ППЗИНЗС/.
Образувано е по жалба, подадена от М.Г.Х.
с адрес ***, против отказ, обективиран в уведомление от 16.09.2022г. на
Началника на Затвора-Стара Загора, да бъде уважено искането на лишения от
свобода М.Х. да получи пет допълнителни хранителни пратки през м. октомври
2022г. на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, като е признато право на получаване на две хранителни пратки, от които
една допълнителна. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения отказ, по съображения, че е постановен в нарушение на чл.82, ал.3 от ЗИНЗС, в несъответствие с целта на закона, при неспазване на изискването на
закона за форма и съдържание на индивидуалния административен акт и при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. Жалбоподателят твърди, че на
13.09.2022г. е депозирал молба с рег.№ М-380/ 13.09.2022г. до Началника на
Затвора-Стара Загора, с искане да му бъде разрешено на основание чл.82, ал.3 от
ППЗИНЗС да получи от близките си по време на свиждане през м. октомври 2022г.
общо пет допълнителни хранителни пратки за празници на регистрирани в РБългария
религиозни общности, обявени с решение на Министерски съвет за календарната
2022г. Счита, че съгласно разпоредбата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС молбата му е
следвало да бъде уважена, поради което моли обжалваният административен акт на Началника на Затвора-Стара
Загора да бъде отменен, като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата - Началник на Затвора – Стара Загора, в съдебно
заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като недопустима
и като неоснователна. Поддържа че случаите, в които за началника на съответното
място за лишаване от свобода възниква задължение за произнасяне с индивидуален
административен акт, са изрично и изчерпателно регламентирани в ЗИНЗС и в
ППЗИНЗС, поради което и при липсата на нормативно предвидено задължение за
Началника на Затвора – Стара Загора да се произнася с изричен акт по см. на
чл.21 от АПК в хипотезата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, процесното уведомително
писмо няма белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК. Изложени са и доводи
за неоснователност на жалбата, в случай че същата бъде приета от съда за
процесуално допустима. Направено е искане жалбата да бъде оставена без
разглеждане, като недопустима и в условията на алтернативност – да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 13.09.2022г. жалбоподателят в
настоящото производство - М.Г.Х., е депозирал молба-декларация до Началника на
Затвора-Стара Загора, заведена с вх. № М-380 от 13.09.2022г., с която
декларира, че изповядва религиите и празнува религиозните празници на следните
регистрирани в Република Българя вероизповедания: Мюсюлманско вероизповедание,
Религиозната общност на евреите в България, Евангелските църкви, Бахайската
общност в България Църквите на адвентистите от седмия ден, поради което иска да
му бъде разрешено на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, да получи от близките си
по време на свиждане през м.10.2022г. общо пет допълнителни хранителни пратки,
посочени в заявлението, както следва: 1. „Рождението на Мохамед“ на
07.10.2022г. – празник на Мюсюлманското вероизповедание; 2. „Йом Кипур“ на
05.10.2022г – празник на Религиозната общност на евреите в България; 3. „Ден на
реформацията“ на 31.10.2022г. – празник на Евангелските църкви; 4. „рождението
на Бахаулла“ на 27.10.2022г. – празник на Бахайската общност в България и 5. за
празника в събота на 29.10.2022г., празнуващ се от Църквата на адвентистите от
седмия ден.
Началникът на Затвора е разгледал
подадената от л.св.Х. молба и на 16.09.2022г. писмено е разпоредил на инспектор
„СДВР“ на ЗПС II, да
бъде уведомен осъденият М.Г. Харачиев, че за месец октомври може да получи за
месец октомври 2 хранителни пратки – 1 редовна хранителна пратка по правата по
режима, на основание чл.86, ал.4 и чл.98, ал.2 от ЗИНЗС и 1 допълнителна
хранителна пратка, на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС и във връзка с
религиозен празник на алтернативно и официално регистрирано в страната
вероизповедание. За разглеждането на
молбата и произнасянето на Началника на Затвора гр.Стара Загора Х. е уведомен
срещу подпис на 16.09.2022г.
По допустимостта на жалбата:
По аргумент от нормата на чл.159, т.1 от АПК, една от
предпоставките за възникване и съществуване правото на жалба, от категорията на
абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на
съдебно оспорване по реда на АПК. Подлежащи на съдебно обжалване са
административните актове /индивидуални, общи и подзаконови нормативни/,
доколкото не са изключени от приложното поле на действие на АПК, респ. с
изрична нормативна разпоредба по отношение на тях не е установено изключение от
общия принцип за съдебен контрол за законосъобразност на административната
дейност и на постановяваните в хода на нейното осъществяване актове.
За извършването на преценка дали един акт представлява
индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК, от значение е от кой
орган и в какво качество е направено обективираното в акта волеизявление;
съдържанието и характера на това волеизявление; насочеността на правния ефект и
следващите се от акта правни последици. В този смисъл обстоятелството, че
оспореният акт е формулиран като уведомление, адресирано до инспектор СДВР на
ЗПС ІІ, е ирелевантно за определянето на правната същност на акта. В случая без съмнение обективираното в
обжалвания акт волеизявление на Началника на Затвора – Стара Загора, че
осъденият М.Г.Х. може да получи една допълнителна хранителна пратка за месец
октомври 2022г. във връзка с подадената от него молба вх.№М-380/ 13.09.2022г.
за получаване на пет допълнителни хранителни пратки„ представлява волеизявление
на административен орган по см. на §1, т.1 от ДР на АПК, при упражняване на
властнически административни правомощия /по чл.15, ал.1, т.4 от ЗИНЗС и чл.15,
ал.1, т.6 във вр. с чл.40, ал.2, т.4 от ЗИНЗС - за спазването на законността в
затвора и за осигуряване на условия за реализиране и упражняване правата на
осъдените/. Независимо, че правото по чл.82, ал.3 от ППЗИНС възниква по силата
на закона, то упражняването му е обусловено от постановяването на акт /вкл. и
под формата на резолюция/ от Началника на Затвора или от оправомощено от него
длъжностно лице, за признаване на това право като условие за неговото
реализиране.
В този смисъл доколкото с оспорения акт на Началника на
Затвора – Стара Загора е отречено правото на Х. да получи част от заявените в
хипотезата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС допълнителни хранителни пратки, по
същество този акт обективира волеизявление за отказ да бъде уважено искането на
лишения от свобода да получи пратките. Без съмнение отказът на Началника на
Затвора да признае правото на М. Х. по чл.82, ал.3 от ППЗИНС, като условие за
неговото упражняване, засяга и
ограничава претендирано от лишения от свобода право, което определя това
волеизявление като индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК.
Действително в ЗИНЗС/ППЗИНЗС не е предвидено изрично
задължение за началника на МЛС за произнасяне с индивидуален административен
акт в хипотезата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, в какъвто смисъл са неведените от
пълномощника на ответника доводи, но
това не означава, че органът не дължи произнасяне при заявено от
лишеното от свобода лице право, когато упражняването на това право е обусловено
от неговото признаване. Аргумент за това, че не всички случаи на издаване на
индивидуални административни актове от специализираните органи по изпълнение на
наказанията, са изрично регламентирани в ЗИНЗС/ППЗИНЗС, е и разпоредбата на §4б
от ДР на ЗИНЗС. В този смисъл всеки акт на началника на МЛС, който има
характеристиките на индивидуален административен акт по см. на чл.21 от АПК,
подлежи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.
С оглед на което оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност,
е процесуално допустимо.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във
връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
приема, че разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Обжалваният административен
акт е издаден от материално компетентен орган-Началника на Затвора Стара
Загора, при упражняване на нормативно регламентирани правомощия по чл.15, ал.1,
т.4 от ЗИНЗС и чл.15, ал.1, т.6 във вр. с чл.40, ал.2, т.4 от ЗИНЗС.
Относно правилното приложение на материалния закон, съдът
съобрази следното:
Правото на лишените от свобода лица да получават хранителни
пратки, нормативно е регламентирано в разпоредбите на чл.98, ал.1, т.3 и ал.2
от ЗИНЗС и чл.82, ал.1, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС. В чл.98, ал.2, изр. първо от ЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода могат да получават една хранителна
пратка месечно. Съответно в чл.98, ал.1, т.3 и ал.2, изр. второ е
регламентирана възможността за получаване на извънредна хранителна пратка в две
хипотези – 1. като самостоятелна награда /поощрение/ за подчертана
дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и
възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта,
културно-масовата дейност и други положителни прояви лишените от свобода и 2.
ако бъде разрешена при ползването на свиждане или домашен отпуск. Съгласно
нормата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, за новогодишните, коледните и великденските
празници, както и за празниците на регистрираните в Република България
религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната
година, лишените от свобода имат право да получат по една допълнителна
хранителна пратка.
Въз основа на тази нормативна регламентация
следва извода, че правото на лишените от свобода лица да получават една
хранителна пратка месечно /по чл.98, ал.2, изр. първо от ЗИНЗС/ и правото им да
получат по една допълнителна хранителна за пратка за новогодишните, коледните и
великденските празници, както и за празниците на регистрираните в РБългария
религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната
година /по чл. 83, ал.2 от ППЗИНЗС/, възникват по силата на закона - законът
определя субектите на правата и основанията за тяхното възникване.
В конкретния случай с подадената от М.Х. молба с вх. рег. №
М-380 от 13.09.2022г. до Началника на Затвора-Стара Загора, е заявено искане за
упражняване на претендирано право по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, за получаване от
лишения на свобода на общо пет допълнителни хранителни пратки през м. октомври 2022г. – за пет празника през м.
октомври на регистрираните в РБългария религиозни общности, обявени с решение
на МС за календарната 2022 година. С оспореният отказ е отречено заявеното от Х.
право на допълнителна хранителна пратка за четири празника на религиозни
общности през м. октомври 2022г. Признато е правото на л.св.Х. да получи една
допълнителна хранителна пратка във връзка с религиозен празник на алтернативно
и официално регистрирано в страната вероизповедание, кат не е конкретизирано за
кой точно празник, но като се има предвид, че жалбоподателят се самоопределя
като мюсюлманин /обстоятелство, което е служебно известно на настоящия съдебен
състав от други съдебни производства, образувани в Административен съд – Стара
Загора, в които страна е бил М.Г.Х. – напр. адм.дело №151/ 2019г/, се налага
извод, че това е празникът Рождението на Мохамед, който се празнува на 7
октомври от изповядващите Мюсюлманското вероизповедание.
С Решение № 864/09.12.2021г. на Министерски съвет на
РБългария са определени дните от 2022г.
за религиозни празници на вероизповеданията, различни от Източноправославното.
Съгласно посоченото решение, през м. октомври празници имат следните
регистрираните в РБългария религиозни общности /извън Източноправославното
вероизповедание/ - Мюсюлманското вероизповедание /на 7 октомври – Рождението на
Мохамед/, Религиозната общност на евреите в България /на 5 октомври Йом Кипур и
на 10 октомври – Сукот/, Евангелските църкви /на 31 октомври – ден на
Реформацията/ и Бахайската общност в България /на 27 октомври – Рождението на
Бахаулла/. За четири от посочените празници, както и за събота 29.10.2022г.,
определена от жалбоподателя като празник на адвентистите от седмия ден, л.св. М.Х.
е заявил искане на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС да получи през месец
октомври 2022г. по една допълнителна хранителна пратка.
Без съмнение словесната формулировка на разпоредбата на
чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС не съдържа ограничение относно броя регистрирани в
РБългария вероизповедания, които едно лишено от свобода лице може да изповядва,
за да има право на допълнителна хранителна пратка за дните на религиозни
празници на съответното вероизповедание. При тълкуване съдържанието на правната
норма /както граматическо, така и логическо/ обаче се налага извод, че
получаването на допълнителна хранителна пратка се свързва с възможността
лишените от свобода, изповядващи вероизповедание, различно от
източноправославното, да отбележат съответния религиозен празник, който има
пряко съответствие с честването на Нова година, Коледа и Великден от
християните. Да се приеме, че л.св., принадлежащи към религиозна общност,
различна от източноправославната, имат право на допълнителна хранителна пратка
за всички религиозни празници, определени в Решение № 864/ 09.12.2021г. на МС,
означава те да се поставят в привилегировано отношение спрямо л.св.,
изповядващи официалната
религия в Република България – Източно православие /доколкото за тях
разпоредбата на чл.82, ал.3 ППЗИНЗС предвижда право на допълнителна пратка само
са три празника/, каквато категорично не може да бъде целта на закона.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че оспореният отказ, обективиран в
уведомление от 16.09.2022г. на Началника на Затвора-Стара Загора, да бъде
признато правото и да бъде уважено искането на л.св. М.Х. да получи на
основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС допълнителни хранителни пратки през м.
октомври 2022г., за празника Рождението на Бахаулла, честван на 27.10.2022г. от
Бахайската общност в България /посочен в т.4 от подадената от лишения от
свобода молба с вх. рег. № М-380 от 13.09.2022г/, който празник е еквивалентен
на
чествания от християните празник Рождество Христово, се явява незаконосъобразен
и следва да бъде отменен. Съответно отказът на Началника на Затвора-Стара
Загора, да признае правото и да разреши на лишения от свобода М.Х. да получи
допълнителна хранителна пратка през м. октомври 2022г. на основание чл.82, ал.3
от ППЗИНЗС, за празниците, посочени в
т.2 – за Йом Кипур, празнуващ се на 05.10.2022г. от религиозната общност на
евреите в България и в т.3 – за Ден на Реформацията, празнуващ се от
Евангелските църкви на 31.10.2022г, от молба с вх. рег. № М-380 от
13.09.2022г., е постановен в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби и жалбата в тази й част следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
По отношение на заявеното от Х. искане за получаване на
допълнителна хранителна пратка за празник на Църквите на адвентистите от седмия
ден, следва да се отбележи, че за разлика от религиозните празници на
останалите вероизповедания, с посоченото по-горе Решение № 864/09.12.2021г. на
Министерски съвет на РБългария, празниците на Църквите на адвентистите от
седмия ден не са определени като дни /дати/. Определените като празници шест
съботни дни за календарната 2022г., е единствено за лицата, които според
трудовото или служебното им правоотношение са задължени да работят в тези дни и
е във връзка с ползването от тези лица на платен или неплатен годишен отпуск
при условията на чл.173, ал.2 от КТ и чл.57, ал.5 от ЗДСл. В този смисъл няма
обявен с решение на Министерски съвет религиозен празник на Църквите на
адвентистите от седмия ден през м. октомври 2022г., поради което за Х. не е възникнало право на допълнителна
хранителна пратка по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС по направеното искане по т.5 от
подадената от лишения от свобода молба от 13.09.2022г. Ето защо и в тази част
обжалваният отказ на Началника на Затвора – Стара Загора се явява правилен и
законосъобразен.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
по жалба на М.Г.Х. с адрес ***, отказ, обективиран в уведомление от
16.09.2022г. на Началника на Затвора -Стара Загора, в частта му, с която е отказано да бъде уважено искането на лишения
от свобода М.Х. да получи на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС допълнителни
хранителни пратки през м. октомври 2022г.,
за празник на регистрирана в РБългария религиозна общност, обявен с
решение на Министерския съвет за календарната година, посочен в т.4 /Рождението
на Бахаулла, празнуващ се на 27.10.2022г. от Бахайската общност в България/ от
подадената от М.Х. молба с вх. рег. № М-380 от 13.09.2022г., като
незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Х. с адрес *** в частта й по оспорването на отказ,
обективиран в уведомление от 16.09.2022г. на Началника на Затвора-Стара Загора,
да бъде уважено искането на лишения от свобода М.Х. да получи на основание
чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС допълнителни хранителни пратки през м. октомври 2022г.,
за празниците, посочени в т.2 /за Йом Кипур, празнуващ се на 05.10.2022г. от
религиозната общност на евреите в България/, т.3 /за Ден на Реформацията,
празнуващ се от Евангелските църкви на 31.10.2022г/ и в т.5 /за събота
29.10.2022г., като един от шестте съботни дни, празнуващи се от църквите на
адвентистите от седмия ден/, от подадената от М.Х. молба с вх. рег. № М-380 от
13.09.2022г., като неоснователна.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: