РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Свиленград , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200510 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23 от дата 08.06.2021
година на Кмета на Община - Свиленград, с което на АЛ. ЕВГ. АТ. с ЕГН
********** от ******************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.
„Димитър Благоев” № 4 б, област Хасково, чрез адвокат А.Г., за нарушение
на чл. 6 от Наредба № 1 за обществения ред, издадена от Общински съвет -
Свиленград е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50
лв.
Жалбоподателят АЛ. ЕВГ. АТ. чрез процесуалния си представител –
адвокат А.Г., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен,
издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и в
противоречие със закона – липсвали обективният и субективният признаци от
1
състава на инкриминираното нарушение, наказанието било несправедливо.
Сочи се, че жалбоподателят не бил извършил визираното нарушение.
Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят АЛ. ЕВГ. АТ., не се
явява. С писмена молба–становище процесуалният му представител - адвокат
А.Г. иска от Съда да отмени обжалвания акт, тъй като при съставянето на
Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаване
на НП били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
бил нарушен материалния закон – не било измерено нивото на шума в дома
на жалбоподателя съгласно Закона за защита от шума в околната среда
(ЗЗШОС) и Наредба № 6 от 26.06.2006 година за показателите за шум в
околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на
денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната
среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на
вредните ефекти от шума върху здравето на населението (Наредба № 6 от
26.06.2006 година), посочената Наредба на Общинския съвет не била
приложима (следвало да се приложи ЗЗШОС) и липсвала материална
компетентност на актосъставителя. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Кметът на Община - Свиленград, редовно призовани, изпращат представител
– Началник на отдел „Правен” в Община – Свиленград Мариян Дервенков,
лице с висше юридическо образование, който в писмено Становище и в
съдебно заседание сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са
допуснати процесуални нарушения при издаването му. Пледира същото да
бъде потвърдено. Претендират се разноски по делото под формата на
юрисконсултско възнаграждение. Представен е Списък на разноските,
включващ 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
2
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 25.02.2021 година полицейските служители - свидетелите Д. В. Г. и
Ив. Ат. Ив. (служители на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково),
изпълняват служебните си задължения, когато са изпратени около 00.40 часа
от оперативен дежурен при РУ - Свиленград на адрес:
***************************, за да вземат отношение по нарушение на
нощната тишина във връзка с получен сигнал на телефон 112. Пристигайки на
адреса около 00.50 часа свидетелите възприемат лично силна музика,
излизаща от къщата, находяща се на посочения адрес, от отворен прозорец на
втория етаж. Извършват проверка и установяват, че жалбоподателят по повод
провеждащо се в къщата тържество по случай рождения му ден е пуснал
силно музика на музикалната си уредба, която нарушава нощната тишина и
спокойствието на гражданите. Отивайки отново на место малко по-късно
установяват, че музиката вече е спряна.
На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на
службата си, свидетелят Д. В. Г. – Младши инспектор в РУ – Свиленград,
съставя в присъствието на свидетеля И., против жалбоподателя А. и в негово
присъствие АУАН със серия АA, с бланков № 874664 и надлежно входиран с
№ 351А-220 от дата 23.03.2021 година в Деловодството на РУ - Свиленград.
След запознаване със съдържанието на процесния АУАН, той е подписан от
актосъставителя Г., от свидетеля И. и от нарушителя А.. В изготвения АУАН
актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение,
свързано с нарушаване спокойствието на гражданите от силен шум чрез
усилване на музикална уредба, както и на обстоятелствата по извършването и
откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно
квалифицира с разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 на Общински
съвет – Свиленград, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и
връчен на жалбоподателя - нарушителя А.А., който не сочи възражения
против констатациите в Акта.
3
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, Кметът на Община -
Свиленград, издава процесното НП № 23 от дата 08.06.2021 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 6 от Наредба № 1 за
обществения ред на Общински съвет – Свиленград, и налага на
жалбоподателя А. административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. НП
е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 14.06.2021 година, видно от
Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на
НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Кмета на Община -
Свиленград да издават съответно АУАН и НП за нарушения по Наредба № 1
за обществения ред на Общински съвет - Свиленград, се доказва от приетата
по делото цитирана Наредба, вземайки предвид факта, че Д. В. Г. заема
длъжността „Младши инспектор в РУ - Свиленград” и факта, че Анастас
Карчев заема длъжността „Кмет на Община - Свиленград” (, което
обстоятелство е ноторно известно), т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност).
Ето защо наведеното в тази насока възражение (относно липсата на
компетентност на актосъставителя) в писмената Молба-становище от адвокат
Г. е неоснователно и тъй като в конкретния случай са приложими
разпоредбите на цитираната Наредба на Общински съвет – Свиленград, а не
ЗЗШОС, като доводи в тази насока (относно приложимостта на Наредбата на
Общински съвет – Свиленград, а не ЗЗШОС в конкретния случай) ще бъдат
изложени по-долу в настоящото изложение.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 12.07.2021
година свидетели – Д. В. Г. и Ив. Ат. Ив.. Писмените доказателствени
източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги
4
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха
и свидетелските показания на Д. В. Г. и Ив. Ат. Ив., които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява
посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя,
което да ги провокира да съставят АУАН. Не са налице противоречия в
показанията им – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга
страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, свидетелските показания на двамата свидетели са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда
показанията на тези двама свидетели не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установения факт, че нарушава спокойствието на гражданите със силен шум
чрез усилване на музикална си уредба. Поради това Съдът ги кредитира
изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
5
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и
6
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от
ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е
описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното
деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото
и да организира адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
материалната разпоредба, която е била нарушена. Действително при
квалифициране на деянието АНО не е посочил, че същото изпълва хипотезата
на алинея първа от чл. 6 от цитираната Наредба № 1, но фактическата
обстановка по отношение на нарушението е описана пълно и точно, посочени
са всички изискуеми от Наредбата обстоятелства, въз основа на които
безспорно се разбира датата, мястото и механизмът на извършеното
нарушение, поради което Съдът не приема, че е налице процесуално
нарушение, довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя,
респ. до невъзможност от страна на жалбоподателя да разбере нарушението.
Вярно е и че в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля И., но този реквизит
следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на
посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно
трите имена и адресът по местоработата му, е налице пълно
индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с неговата
индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в
съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и
константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. По
същите съображения Съдът приема, че непосочването на датата на издаване
на процесното НП в обстоятелствената му част не представлява съществено
процесуално нарушение и тъй като датата е посочена уводната част на НП
(т.нар. „шапка” на акта).
7
Не е налице неяснота относно номерът на АУАН, тъй като единият
вписан номер е бланковият, а вторият – е този, под който е заведен в
Деловодството на РУ – Свиленград (към която институция принадлежи
актосъставителя).
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 46, ал. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет - Свиленград
и чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 47 от Наредба № 1 на Общински съвет –
Свиленград. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет -
Свиленград, Актовете, с които се установяват нарушенията по тази Наредба
се съставят от органите на РУ – Свиленград. В процесния казус е установено,
а и не е спорно между страните, че към 25.02.2021 година актосъставителят Д.
В. Г. е заемал длъжността „Младши инспектор в РУ - Свиленград”. В тази
насока е и изявлението на свидетеля Г., направено в открито съдебно
заседание, проведено на 12.07.2021 година. Предвид изложеното
актосъставителят Д.Г. безспорно се явява орган на РУ - Свиленград, което
има правомощията по чл. 46, ал. 1 от цитираната Наредба на Общински съвет
- Свиленград, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по
тази Наредба. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му
длъжността „Кмет на Община – Свиленград” и деянието е извършено в зоната
на отговорност на РУ – Свиленград, респ. Община - Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
8
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Описаното в НП нарушение правилно е квалифицирано като такова по
чл. 6, ал. 1 от Наредбата на Общински съвет - Свиленград. Посочената правна
норма действително, с цел осигуряване на спокойствието на живущите
забранява извършването на дейности от битов характер в жилищните сгради
и в близост до тях, предизвикващи шум през времето от 23.00 до 07.00 часа.
Посочената норма е императивна. Посочената норма е приета с Решение №
939/26.09.2007 година на Общински съвет – Свиленград и изменена с
Решение № 464/25.06.2009 година. Съгласно чл. 3, ал. 5 от ЗЗШОС
изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в
жилищни сгради, се определят с Наредби на Общинските съвети, приети по
реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация
(ЗМСМА), както е сторено в настоящия случай. Ето защо наведеното
възражение от адвокат Г. относно неприложимостта на посочената Наредба в
конкретния случай, е неоснователно.
Съдът намира за безспорно установено и доказано, че на 25.02.2021
година жалбоподателят е извършил действие, изразяващо се във вдигане на
шум и нарушаване на спокойствието на гражданите в горепосочения период,
в който важи забраната. Силата на шума е била оценена от полицейските
служители като силна и е било дадено разпореждане, силата на музиката да
бъде намалена. Безспорно е установена и самоличността на нарушителя – АЛ.
ЕВГ. АТ.. Шумът от дома му смущава спокойствието на гражданите, което е
станало причина за сигнал на граждани и повод за извършената проверка.
9
Ирелевантно за случая е, че не е било извършено замерване на
стойностите на шума от РЗИ – град Хасково. Практиката във връзка с
подобни нарушения приема за достатъчно констатирането на наличие на шум
от съответните длъжностни лица, извършили проверката, въз основа на
субективните им впечатления, без да се приема за необходимо
констатирането на определено ниво на шум с техническо средство. Т.е. за
установяването на нарушението са достатъчни показанията на служителите,
извършили проверката по подадения сигнал, които са заявили, че от имота се
е чувала силна музика – обстоятелство, за доказването на което не са
необходими специални познания или технически средства. Изложеното е
възприето, тъй като подобни разпоредби, като нарушената в конкретния
случай, целият защитата на специфичен кръг от обществени отношения по
поддържането и опазването на обществения ред и отдих на гражданите.
Предвид изложеното Съдът не намира основания да се съгласи с доводите, че
нивото на шум е следвало да бъде установено с техническо средство, а
напротив - следва да се приеме, че нарушението е установено по несъмнен
начин от показанията на свидетелите, както и че същото е квалифицирано
правилно от наказващия орган. От значение за съставомерността на деянието
е, че спокойствието на гражданите е било нарушено в тази част от
денонощието, за която е предвидената забраната. Т.е. в тази връзка Съдът не
споделя изложеното в писмената Молба-становище от адвокат Г. възражение,
че нивото на шума не е било измерено, тъй като процесното нарушение се
изразява в извършване на дейност (високо пускане на музика), която смущава
спокойствието на граждани, а не се касае за ангажиране на отговорност
поради оказване на вредно въздействие от шума, което изисква точно
измерване. Фактическият състав на процесното нарушение е извършване на
дейност в определени в Наредбата часове, която смущава спокойствието на
граждани. Смущаването на граждани, живеещи в близост до процесния дом е
констатирано (подаден сигнал от гражданин, който твърди, че се пуска силна
музика както вече бе посочено), при което е била извършена проверка на
място и свидетелите Г. и И. лично са установи, че се пуска високо музика.
След като гражданин твърди, че му е било нарушено спокойствието от
конкретна дейност и при извършване на проверка се е установило
извършването на тази дейност, в случая пускане на висока музика, Съдът
намира, че за да се констатира процесното нарушение не е необходимо шумът
10
на музиката да е бил измерен.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се
извеждат от обективните му действия и поведение в хода проверката. Същият
е следвало да знае, както и е знаел действащата забрана, касаеща силна
музика в посочения часови диапазон, тъй като Наредбата е била публикувана
на официалната интернет-страница на Община – Свиленград и в един местен
вестник.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя.
Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не
съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от
ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП.
От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически
състав на административното нарушение, процесното деяние не разкрива
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито
пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай,
според Съда. Напротив, с процесното неизпълнение на въведената забрана е
била нарушена нощната тишина в късен час, като са били притеснени
живеещите наблизо лица. В подкрепа на изложеното е и факта, че прозорецът
на дома е бил отворен. Липсват и някакви особени извинителни
обстоятелства за извършването на нарушението. Фактът, че в дома се е
празнувал рожден ден не променя изводите на Съда, тъй като въпросната дата
25.02.2021 година – четвъртък, е работен ден и хората се нуждаят от почивка
през тъмната част от денонощието, за да бъдат трудоспособни през светлата
такава. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на
посоченото нарушение като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от
ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за
съответстваща на закона.
11
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет – Свиленград
на основание чл. 22, ал. 4 от ЗМСМА, се наказва с Глоба до 5 000 лв.
физическо лице, което я наруши.
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е
приложил съответната административнонаказателна разпоредба на
Наредбата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено
както по вида си, така и по размер от 50 лв. Нито ЗМСМА, нито Наредбата на
Общински съвет – Свиленград определят минималния размер на наказанието
„Глоба”. Минимален размер на това наказание няма предвиден и в ЗАНН. Ето
защо Съдът приема, че наложеното в конкретния случай наказание е
правилно индивидуализирано в размер на 1/13 от минималната работна
заплата за страна. Този размер с оглед възрастта на нарушителя и факта, че по
делото липсват данни за някакви здравословни или други проблеми, се явява
правилен и справедлив.
Така наложеното с обжалваното НП административно наказание, Съдът
намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административните наказания – да предупреди и превъзпита нарушителя
12
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг
различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. и НП
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на АНО в размер на 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение (независимо от
факта, че в Списъка на разноските са посочени 200 лв.) и от страна на
жалбоподателя – в размер на 300 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли Жалбата, подателят на Жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. От изложеното следва, че
в полза на АНО следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. като в останалата си част искането до
размера от 200 лв. следва да се отхвърли. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Присъденият размер трябва
да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа
сложност на делото, работата на представителя на АНО по това дело се
състоеше в явяване в едно съдебно заседание и депозиране на писмено
Становище и Списък на разноските, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер е справедливо.
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.
13
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 23 от дата
08.06.2021 година на Кмета на Община - Свиленград, с което на АЛ. ЕВГ. АТ.
с ЕГН ********** от ******************, за нарушение на чл. 6 от Наредба
№ 1 за обществения ред, издадена от Общински съвет - Свиленград е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА АЛ. ЕВГ. АТ. с ЕГН
********** от ******************, ДА ЗАПЛАТИ на Община - Свиленград
с адрес: град Свиленград, бул.„България” № 32, сумата от 80 лв.,
представляваща направените разноските за юрисконсултско възнаграждение
по АНД № 510/2021 година по описа на Районен съд – Свиленград, като в
останалата част искането до размера от 200 лв. ОТХВЪРЛЯ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя АЛ. ЕВГ. АТ. с
ЕГН ********** от ******************, за присъждане на разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
14