Р Е Ш
Е Н И Е
№
……………….…
03.6.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет
и осми януари две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: ГАЛЯ
ВЪЛКОВА
при секретаря Снежана Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 6173 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432
ал.1 КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищцовата страна М.Р.М. твърди на 21.07.2017 г., около
23:40 часа, в гр. София, пресичал бул. „Сливница“ с посока на движение от ул. „Опълченска“
към бул. „Константин Величков“, на пешеходна пътека и на зелен сигнал на светофарна
уредба. В този момент водачът на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ****** навлязъл в
кръстовището при червен сигнал на светофарна уредба и станал причина за
настъпване на ПТП с двамата пешеходци: М.М. и М.С..
Твърди се вследствие на ПТП ищецът да е загубил съзнание, получил мозъчно
сътресение, навяхване на шията, счупване на предна костна пластинка на челна
кост, контузия и разкъсно-контузна рана с наличие на
чуждо тяло в челната област на главата, охлузване в челната област на главата.
След лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ищецът е изписан с диагноза: мозъчно
сътресение без открита вътречерепна рана и препоръка
за продължаване на лечението в домашни условия под наблюдение на личен лекар и
невролог. Поставена била имобилизация с шийна яка, носена повече от месец. На 28.07.2017 г. ищецът
получил първи епилептичен пристъп, пяна по устата и изпускане по малка нужда.
Следващите пристъпи продължили с гърчове, пяна по уста, изпускане по малка
нужда и загуба на съзнание. В периода 15.01.2018 г. – 18.01.2018 г. на ищеца било
проведено лечение в МБАЛНП „Св. Наум“ като ищецът бил изписан с диагноза
„припадъци (с малки припадъци или без тях), неуточнение. Твърди се и към
настоящия момент ищецът да се оплаква от силни и продължителни болки, постоянно
главоболие, шум в ушите, световъртеж, залитане, на моменти придружено с гадене
и повръщане, засилващи се при промяна на позицията на главата. След
произшествието ищецът получавал епилептични припадъци със загуба на съзнание,
залежавал се с дни, затруднено било придвижването, лесно се уморявал, налице била
обща потиснатост, сънливост, ускорено дишане. Лечението му било свързано с
прием на медикаменти и строг хранителен режим. Имал е необходимост от помощ в
ежедневието, не му било възможно да полага труд. Предвид обстоятелството, че
гражданската отговорност на водача на лекия автомобил Мерцедес е застрахована
при ответника, ищцовата страна предявила претенция за
обезщетяване на неимуществените вреди от произшествието, но такова не й било
изплатено. При тези обстоятелства тя предявява иск за изплащане на обезщетение
от 300 000 лв. за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от 23.02.2018 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и
сторените по делото разноски. В съдебно заседание на 28.01.2022 г. е допуснато
увеличение на иска за сумата от 600 000 лв.
Ответникът
ЗАД „ОЗК - З.“ АД оспорва предявения иск. Твърди описаният от ищеца механизъм
да не отговаря на действителния. Представеният Констативен протокол не
установява вина на участниците в ПТП. Оспорва всички описани в исковата молба
наранявания да са в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП и в резултат на същите ищецът да търпи болки и страдания с твърдяна в
сезиращата молба продължителност. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
като твърди ищецът да е навлязъл внезапно на пътното платно на необозначено за
целта място, имал е възможност да възприеме приближаващия се автомобил и да
съобрази поведението си, ненужно е удължил времето за пресичане, пресичайки по
диагонал. Бил е облечен с тъмни дрехи, поради което водачът на лекия автомобил
е бил затруднен да го възприеме и да реагира на създалата се опасност. Намира за завишен размерът на предявения иск.
Не оспорва наличието на застраховка “Гражданска отговорност” с водача на
автомобила.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа страна
:
На 21.07.2017 г. около 23:45 г. в гр. София,
на бул. “Сливница”, кръстовище с ул. “Д. П.”, в района на пешеходна пътека М8.2.
е настъпило ПТП между л.а. “Мерцедес” с рег. № ******, управлявано от М.П. и
пешеходците М.Р.С. и М.Р.М.. Съставен е констативен протокол за ПТП № 19-507 на
Отдел “Пътна полиция” СДВР. В Протокол за оглед на местопроизшествие е
отразено, че ПТП е реализирано при ясно време, изкуствено осветление. Отразено
е, че по продължение на булевард “Сливница” е била налична пешеходна пътека М
8.2. и работеща светофарна уредба.
При разпита на М.М. проведен в рамките на досъдебното производство на
15.08.2017 г. пострадалият е заявил, че няма спомен в каква посока и с какъв
ход са пресичали бул. “Сливница”, както и при какъв сигнал на светофарната
уредба.
С постановление от 19.01.2018 г. по ДП №
513/пр. пр. № 28962/2017 г. на СРП е прекратено образуваното досъдебно
производство поради обстоятелството, че причинените телесни увреждания на
пострадалите С. и М. са довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
За установяване на механизма на ПТП по делото
са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.Р.С. и свидетелят М.Л.П..
Свидетелят С. сочи, че през лятото на 2017 г. с ищеца пресичали бул. „Сливница“
на голямо кръстовище в посока към „Кенар“. Движели се с темп нормално ходене.
Било около 23:30 вечерта. Пресекли повече от половината от булеварда и когато
се намирали в бус лентата дошъл автомобил, за който
ищецът нямал спомен откъде. Свидетелят сочи, че преди да пресекат се огледали,
светел зелен светофар, след това повече не се огледали. По спомен свидетелят и
ищеца вървели един зад друг, на разстояние около 2 крачки, като свидетелят бил
пред ищеца. Имало спрели автомобили, които изчаквали на червен сигнал, когато
изведнъж ги ударила колата. Свидетелят не е чул звук от спирачки. В хода на
разпита свидетелят сочи, че светофарът светел в зелено през цялото време на
пресичането. Същевременно отговаря, че към момента на удара не е обърнал
внимание какъв е сигналът за пешеходците.
Свидетелят М.Л.П. сочи, че към датата на процесния инцидент е управлявал л. а. „Мерцедес“ по бул.
„Сливница“, шофирайки в най-дясна позволена лента, до бус
лентата. При наближаване на кръстовището с „Кенар“ пред автомобила и встрани
имало и други – в лява и средна лента, само в дясна лента нямало автомобил.
Свободна била само бус лентата, която свършвала преди
кръстовището. Светофарът светел в червено. Свидетелят шофирал с около 40 км/ч,
колата се движела изключена от скорост и приближавал към кръстовището. В този
момент светнал жълт сигнал на сфетофарната уредба,
свидетелят включил на скорост и продължил управлението на автомобила, без да се
спира и да тръгва отново. Престроил се в дясна лента, тъй като пред него имало
такси – ван. Тогава пред автомобила изкочили две
момчета, тичайки отляво надясно по посока на движение на автомобила. Лентата, в
която управлявал автомобил свидетелят била крайна дясна. След удара свидетелят
спрял, позвънил на тел. 112 и повикал линейка.
В хода на разпита свидетелят уточнява, че за
първи път забелязал пешеходците когато те излезли „от пред таксито“ и при
следващата крачка вече били пред автомобила на свидетеля и той ги блъснал. Не е
забелязал пешеходците от момента на пресичането им след разделителния остров на
бул. „Сливница“ до появата им в третата лента за движение, съседна на лентата,
в която се движел лекия автомобил „Мерцедес“. След удара автомобилът бил
позиционирал на около два метра в кръстовището, може би не целият бил подминал
пешеходната пътека, част била върху нея. Свидетелят помни, че е натиснал
спирачка, но това било в последния момент. Свидетелят ударил и двамата
пешеходеца.
По делото са приети Комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Г. и д-р М., както и Тройна автотехническа
експертиза, изготвена от вещите лица инж. С.М., доц. д-р инж. А.А. и инж. В.И.. Съдът основава изводите си на тройната
експертиза, доколкото комплексната не е обоснована в частта на какъв сигнал на
светофарната уредба пешеходците са пресекли втория участък от пътното платно на
бул. „Сливница“, а се сочи, че това не може да се установи и по медицински път,
предвид нараняванията. Тройната експертиза
подробно обосновава отговора на този въпрос.
Експертите уточняват, че ударът е настъпил на
платното за движение на маркираната пешеходна пътека на място, което се намира по
дължина на 3 - 4 m източно от ориентира, приет в протокола за оглед и по
широчина на 2,5 - 3,1 m южно от ориентира, приет в протокола за оглед. Ударът е
между пешеходеца и предната лява част на автомобила. Според експертите скоростта
на пешеходеца преди удара е 9,44 km/h., като същата е
определена по формулаТака определената скорост
съответства на характер на движение „спокойно бягане“ за пешеходец от мъжки пол
на 22 год.
Водачът на л.а. „Мерцедес А140” е реагирал в
момента, в който пешеходците са станали видими за него при излизането им пред
спрелите автомобили в другите три ленти и в частност пред автомобила, спрял във
втората лента (броейки от дясно на ляво). В анализираната пътна ситуация, при
реакция на водача в момента, в който пешеходците са станали видими за него при
излизането им пред спрелите автомобили в другите три ленти и в частност пред
автомобила спрял във втората лента (броейки от дясно на ляво), той е нямал
техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на лекия автомобил
„Мерцедес“ би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно
екстрено спиране, ако в момента, в който е реагирал, се е движел със скорост
по-малка от 34 km/h. Според експертите пешеходците
следва да са пресичали със скорост около и над 9,35 s на червен сигнал за тях
като подробно се аргументира защо в тази част показанията на свидетеля М.С. се
явяват недостоверни от техническа гледна точка.
Въз основа на така установените данни по
технически път вещите лица приемат следния най-вероятен механизъм на ПТП от
техническа гледна точка: водачът М.Л.П. е управлявал л.а. „Мерцедес А140” по
дясната лента на платното за движение на бул. „Сливница“ в посока от изток на
запад. През това време пешеходците М.Р.М. и М.Р.С. са пресичали платното за
движение на бул. „Сливница“ в посока от юг на север, от ляво на дясно пред
автомобила. Пешеходците са предприели пресичането на платното за движение на
зелен сигнал на светофара за тях, като по време на движението им върху платното
сигналът на светофара се е сменил на червен за тях. В този момент те са се
намирали в южното платното за движение, като не са били достигнали до
разделителния остров между двете платна. Пешеходците са продължили движението
си, като са променили хода си на бегом.
Водачът на л.а. „Мерцедес А140” е приближавал
кръстовището на червен сигнал на светофара, като в трите леви ленти на
северното платно е имало спрели автомобили. Така в един момент сигналът на светофара за л.а. „Мерцедес А140” се е
сменил на жълт, а след това на зелен. Когато л.а. „Мерцедес А140” се е намирал
на около 18+19 m преди мястото на удара, за водача му се е открила видимост към
пешеходците, покрай автомобилите в лявата съседна лента. В този момент водачът
на л.а. „Мерцедес А140” е реагирал, като екстрено е задействал спирачната
система, но въпреки това след около 1,2 s е настъпил удар, който е бил
неизбежен. Ударът е настъпил в предната лява част на л.а. „Мерцедес А140”. След
удара л.а. „Мерцедес А140” се е установил на мястото и в положението отразено в
протокола за оглед и фотоалбума на местопроизшествието, а пострадалите са
паднали на платното за движение пред автомобила.
Експертите сочат като основни причини за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка това, че пешеходците М.Р.М.
и М.Р.С. са продължили пресичането на платното за движение и са навлезли в
северното платно на червен сигнал на светофара за тях, като не са се съобразили
с приближаващия се автомобил. На свой ред водачът на л.а. „Мерцедес А140” - М.Л.П.
при движение в условията на ограничена видимост към пешеходната пътека е
приближавал кръстовището със скорост около 56 km/h
поради което е нямал техническа възможност да избегне удара, тъй като при
движение със скорост равна или по-малка от 34 km/h
той би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара при откриване
на видимост към пешеходците. Изрично се подчертава, че при навлизане в
северното платно пешеходците са имали ограничена видимост към дясната лента, по
която се е движел л.а. „Мерцедес А140”, тъй като в другите три ленти е имало
спрели автомобили. Ето защо според, вещите лица, ако при смяната на сигнала на
светофара за пешеходците от зелен на червен, тя бяха спрели до разделителния
остров между двете платна, удар не би настъпил. При сравнение експертите
заключават, че автомобилът е по-лесно забележим в сравнение с пешеходците,
които са с по-малки размери и не излъчват светлина.
По делото е приета и
неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р П.С.П.,
неврохирург и Комплексна съдебномедицинска, психиатрична и психологическа
експертиза, изготвена от вещите лица д-р Д. Меджедиева,
д-р Е.Н. Михайлова и клиничен психолог А.А..
Изводите на двете експертизи
са противоположни. Съдът кредитира комплексната експертиза като изготвена при
съобразяване на целия доказателствен материал и след
личен преглед на ищеца. Експертизата на д-р П. е изготвена по писмени данни и в
частта, с която се отхвърля твърдението за развита епилепсия, същата е
необоснована. Изводите в тази насока се формират единствено на обстоятелството,
че лекари не са наблюдавали лично твърдяните
припадъци, а диагнозата е поставена по амнестични
данни. Вещите лица по комплексната експертиза, вкл. и в рамките на проведеното
изслушване в съдебно заседание, в пълнота аргументират изводите за влошаване на
здравословното състояние на ищеца, вкл. защо твърдяната от ищеца диагноза бива
възприета. Ето защо при постановяване на съдебния акт съдът взема предвид
заключението на комплексната експертиза.
Вещите лица посочват, че в
резултат на процесното ПТП ищецът получил контузия на главата, мозъчно
сътресение, счупване на предната стена на челния синус в ляво, контузия и разкъсно-контузна рана в лява челна област на главата с
чуждо тяло в раната, дисторзио коли, контузии на
крайниците, контузия на дясното коляно, grand mal
припадъци (с малки припадъци petit mal) или без тях, неуточнени. Ищецът развил посттравматично
стресово разстройство и посттравматичен органичен мозъчен синдром с органично
разстройство на личността и поведението.
Според експертите към
момента са налице относително трайни когнитивни и личностови
промени от органичен тип с увреждане, макар и в по-лека степен, на
функционирането. Такива симптоми могат да възникнат след черепно-мозъчна травма
(обикновено достатъчно тежка, за да причини загуба на съзнание) и включват
редица несистематизирани симптоми като главоболие, световъртеж (обикновено без
характеристика на истинско вертиго), уморяемост, раздразнителност, трудност при концентрацията и
изпълняването на умствени задачи, нарушения в паметта, безсъние и намалена поносимост към стрес, емоционална възбуда или алкохол. Тези
симптоми могат да се придружават от чувства на подтиснатост
или тревожност. Освен това налице са и психични симптоми, свързани с от психотравмата, които са в период на отшумяване. Най-вероятният
механизъм на получаване на описаните нарушения е свързан с преживяната
черепно-мозъчна, но и с психична травма, вследствие на ПТП. При ищеца е
провеждано и оперативно, и медикаментозно лечение на получените телесни травми,
вкл. е провеждано антиконвулсивно лечение за период
до три месеца след травмата. За получената психична травма не е предлагано и не
е провеждано специализирано медикаментозно или психотерапевтично лечение. Обичайният
период за отзвучаване на посттравматично стресово разстройство при адекватно
лечение чрез психотерапия и при необходимост медикаменти е около 6 месеца.
Възможно е да продължат да персистират повече или
по-малко изявени симптоми и за по-дълъг период от време, вкл. е възможно хронифициране в контекста на хронично тревожно, хронично
депресивно или личностово разстройство.
Експертите отбелязват, че по
отношение на органичните мозъчни увреди – посткомоционните
и постконтузионни промени, в зависимост от тяхната
тежест могат да продължат за срок от няколко седмици до живот, като е често
срещана непосредствената повишена посттравматична възбудна
готовност на мозъка (склонност към различни прояви на епилепсия), като тя е
най-често преходна. Понякога във връзка с по-тежки увреди на мозъчната тъкан,
свързани с невронална смърт, настъпва разрастване на ръбцова, глиозна тъкан и тогава
може да се сформира трайно посттравматично епилептогенно
огнище. Травматичната болест на мозъка може да включва и множество други остри
и хронични промени, чиято прогресия може да бъде в посока постепенна мозъчна
атрофия с разширяване на ликворните пространства.
Това във функционален план означава ограничаване възможностите предимно, но не
само, в когнитивен план, настъпване на трайни промени в личността и
поведението. Към момента са налице относително трайни когнитивни и личностови промени по органичен тип с увреждане, макар и в
по-лека степен на функционирането. Налице са и психични симптоми, свързани с
периода на възстановяване от психотравмата.
Експертите подчертават, че описаните когнитивни и личностови
промени обичайно не се възстановяват или могат само частично да се подобрят. Те
в значителна степен не подлежат на корекция, а дори има възможност за прогресия
в годините. Прогнозата на състоянието е за стациониране
при възможност за минимално подобрение и прогресия в хода на живота на
засегнатото лице. Към момента у ищеца е налице болка, свързана с последиците от
счупванията на черепните кости и непълното им възстановяване.
В психичен план основното страдание на ищеца е свързано с нарушената възможност
за регулация на афекта, психичната забавеност, както и нарушените когнитивни
функции - екзекутивни, памет, интелект, което затормозява ежедневното функциониране
и се отразява неблагоприятно на социалния му живот. Според Амбулаторен лист №
79633/22.07.2017г./23:58 часа от ЦСМП град София на М.М.
25 г. е била налице “Контузия на главата. Разкъсно-контузна
рана в лява слепо-теменна област на главата. Контузии
на крайниците. Контузия на дясното коляно.” Диагнозата е уточнена в епикриза по И3№ 24762/22.07.2017г.на името на М.Р.М. 22г.
от УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” клиника по неврохирургия, Отделение по невротравматология като “Мозъчно сътресение. Дисторзио коли. Счупване на предната стена на челния синус
в ляво. Контузия и разкъсно-контузна рана в лява
челна област на главата с чуждо тяло в раната. Охлузване в лява челна област на
главата. Шест месеца след травмата в Епикриза по ИЗ №
446/15.01.2018г. на името на М.Р.М., 22 г. от Многопрофилна
болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Св. Наум“ е отразено
наличие и на Grand mal
припадъци /с малки припадъци petit mal/ или без тях, неуточнени.
Обичайния период за
отзвучаване на посттравматично стресово разстройство при адекватно лечение чрез
психотерапия и при необходимост медикаменти е около 6 месеца. Възможно е да
продължат да персистират повече или по-малко изявени
симптоми и за по-дълъг период от време, вкл. е възможно хронифициране
в контекста на хронично тревожно, хронично депресивно или личностово
разстройство.
В случая според експертите
ищецът е в период на възстановяване от преживяната психотравма,
след която е настъпило посттравматично стресово разстройство с наличие на
остатъчни симптоми на тревожност и депресия.
По отношение на органичните
мозъчни увреди - посткомоционните и постконтузионни промени в зависимост от тяхната тежест
могат да продължат за срок от няколко седмици до живот, като е често срещана
непосредствената повишена посттравматична възбудна
готовност на мозъка (склонност към различни прояви на епилепсия), като тя е
най-често преходна. Понякога във връзка с по-тежки увреди на мозъчната тъкан,
свързани с невронална смърт настъпва разрастване на ръбцова, глиозна тъкан и тогава
може да се сформира трайно посттравматично епилептогенно
огнище. Травматичната болест на мозъка може да включва и множество други остри
и хронични промени, чиято прогресия може да бъде в посока постепенна мозъчна
атрофия с разширяване на ликворните пространства.
Това във функционален план означава ограничаване възможностите предимно, но не
само, в когнитивен план, настъпване на трайни промени в личността и
поведението.
В конкретния случай вещите
лица заключават, че ищецът показва недвусмислени личностови
и неблагоприятни когнитивни промени, персистиращи
през целия период след травмата, за които се приема, че ако показват
подобрение, то е минимално, обичайно са трайни и дори, макар и често бавно,
имат прогресивен ход. Ищецът не се е възстановил напълно. Налице са трайни
когнитивни и личностови промени, както и остатъчни
психични симптоми, свързани с психичната травма.
Експертите допълват, че по
делото няма данни ищецът да е страдал преди травмата от неврологични и/или
психични заболявания. От справка на НЗОК не се вижда да е провеждал консултации
и прегледи по повод и на други сериозни заболявания преди катастрофата.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката И.В.М.- майка на ищеца. Свидетелката
сочи че е видяла ищеца в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов” - не я разпознава. След
изписването се променил - вече бавно реагира при поставяне на въпроси, мисли
около минута преди да отговори, говори по-бавно. Свидетелката сочи, че след
катастрофата ищецът се изпуска (не контролира тазовите резервоари), припада
обикновено привечер. Два пъти свидетелката е звъняла на тел. 112, за да повика
лекар. Ищецът живее в едно домакинство със своя баща в Церово, месечно се вижда
със свидетелката 10-15 пъти. Продължил е да работи около половин година след
катастрофата, но сега не изнася палета в склад, вече не ги вдига и не ги
пренася, а ги опакова.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ****** към 21.07.2017 г. В качеството си на
застраховател, ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за
вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство.
Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при
причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази
отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно
деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки
страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка между деянието
и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като
последица и отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните
по делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие, се доказва от съвкупната преценка на доказателствения материал. Установява се, че в нарушение на
правилото на чл. 20, ал. 2, изр. първо ЗДвП и чл. 21 ЗДвП водачът на л.а.
„Мерцедес“ е навлязъл в кръстовището на бул. „Солунска“ с бул. „Д. П.“ на зелен
сигнал на светофарна уредба, но към момент, към който пресичането на
пешеходците М.С. и М.М. не е било приключило –
двамата се намирали в крайна дясна лента. Скоростта на автомобила към момента
на удара е била 56 км/ч. Съдът намира, че така избраната скорост не е съответна
на ограничението от 50 км/ч за населено място, както и се явява несъобразена с
обстоятелството, че за автомобила предстои навлизане в кръстовище. Водачът не е
имал видимост към трите ленти в ляво на кръстовището поради спрели автомобили и
именно това обстоятелство е предполагало да намали и съобрази скоростта с
възможността на пътното платно все още да има пешеходци, които завършват своето
пресичане и едва след като се увери, че подобна опасност няма – да продължи
преминаването през кръстовището със съобразена скорост.
Вината на деликвента се предполага и при
липсата на обстоятелства, които да оборват законоустановената
презумпция, съдът приема, че М.П. виновно е причинил произшествието.
От въпросното произшествие ищецъте претърпял травматични
увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на предната стена
на челния синус в ляво, контузия и разкъсно-контузна
рана в лява челна област на главата с чуждо тяло в раната, дисторзио
коли, контузии на крайниците, контузия на дясното коляно, grand
mal припадъци (с малки припадъци petit
mal) или без тях, неуточнени. Ищецът развил
посттравматично стресово разстройство и посттравматичен органичен мозъчен
синдром с органично разстройство на личността и поведението.
Същите
са в пряка-причинно следствена връзка с процесния
пътен инцидент.
При това положение отговорността на ответника следва да бъде
ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт – болки и страдания от претърпяното травматично
увреждане.
По
възражението за съпричиняване.
Съдът
приема за доказано твърдението на ответното дружество пресичането на пътното
платно, макар и по протежение на пешеходната пътека на бул. „Н.П.“ да е
осъществено от ищеца М.М. в нарушение на правилото на
чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗДвП. Ищецът е започнал пресичане на пътното платно
на зелен светофар, но по време на това пресичане сигналът е променен в червен и
това е моментът, в който ищецът е следвало да преустанови пресичането и да
изчака на разделителния остров между две платна на бул. „Сливница“. Избирайки да
продължи пресичането на червен светофар с темп бягане, при наличие на спрели
автомобили в трите леви ленти (посока от ляво надясно) и при наближаващ
кръстовището лек автомобил с включени светлини и скорост над разрешената за
града, ищецът сам се е поставил в опасност. Съдът споделя изводите на вещите
лица, че за пешеходците инцидентът е бил изцяло предотвратим и при сравнение –
автомобилът по-лесно видим като участник в движението. Ето защо съдът намира,
че ищецът, наравно с водача на автомобила, е допринесъл за настъпване на пътния
инцидент и определя съпричиняването на вредоносния
резултат в размер 50%.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен период, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически
последици за увредения (Постановление N
4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът
следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на
настъпване на вредите, чиито обективен белег са и определените от закона лимити
на отговорност на застрахователя.
След процесния инцидент ищецът е отказал
оперативна интервенция, проведено е медикаментозно лечение, съчетано с активно
неврологично наблюдение.. Разкъсно-контузните рани са
причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съдът
отчита изводите на вещите лица, че наличните парчета костици,
по повод на които ищецът отказва операция, създават дискомфорт
и болки, като премахването им не допринася за подобряване на здравето му, като
същевременно крие рискове за общото състояние на мозъка. Съдът взема предвид,
че в резултат на инцидента ищецът развива епилепсия, изискваща последващо болнично лечение в СБАЛНП „Св. Наум“, както и
посттравматично стресово разстройство и посторганичен
мозъчен синдром с органичо разстройство на личността
и поведението. Касае се за трайни когнитивни и личностови
промени по органичен тип увреждане, макар и в по-лека степен. Тези промени са
невъзстановими, в значителна степен не подлежат на корекция и прогнозата е за
възможна прогресия с годините. Като последица съдът отчита нарушената
възможност за регулация на афекта, психичната забавеност, нарушените когнитивни
функции – екзекутивни, памет, интелект, което затормозява ежедневното
функциониране на ищеца и се отразява неблагоприятно и върху социалния му живот.
Съдът отчита, че се касае за млад човек, със свое семейство, вкл. дете, в
трудоспособна възраст, ето защо тези промени са от важно значение. Симптомите
на тревожност и депресия също не са изцяло преодолени.
Същевременно обаче ищецът е трудоспособен и е продължил да
упражнява професия, а извън втората хоспитализация няма актуални данни за последващо влошаване на здравословното му състояние в
степен, която сериозно да засегне, промени или ограничи изпълняването на
дейности от ежедневието, да доведе до необходимост от чужда помощ, да
препятства социалния му живот или родителстването.
Съдът
съобразява и икономическата обстановка в страната към датата на процесния инцидент.
Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът приема, че претендираното от ищцата обезщетение от 120 000 лв. е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като при
съобразяване на определения процент съпричиняване
искът се явява основателен за сумата от 60 000 лв. Върху така посочената
суми на основание чл. 497 КЗ е дължима лихва, считано от 23.02.2018 г. (денят,
следващ изтичането на тримесечния срок за произнасяне по претенцията по чл. 380 КЗ);
По отговорността за разноски:
С определение от 21.03.2018 г. ищецът частично
освободен от заплащане на държавна такса и разноски. Съобразно уважената
част от иска ответникът дължи да заплати
на ищеца разноски в размер на 5 лв. – държавна такса.
Ответникът следва да заплати на адв. О.
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. – в
размер на 1 323,6 лв. с ДДС
(16236*0,1).
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва
да заплати в полза на ответника разноски в общ размер 2 486,25 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество дължи заплащане
на държавна такса в размер на 240 лв., както и разноски за вещи
лица в размер на 276,25 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“, ЕИК ******да заплати на М.Р.М.,
ЕГН **********, IBAN ***:
- на
основание чл. 432 КЗ обезщетение за претърпени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 21.07.2017 г. в гр. София по вина на М.Л.П. като водач на лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******, чиято гражданска отговорност към датата
на ПТП е застрахована от ответното дружество сумата от 60 000 лв. – неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2018
г. до окончателното изплащане на сумата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния претендиран размер от 600 000 лв.
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5 лв. – разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“, ЕИК ******да заплати на адв. В.В.О. от САК на основание чл. 38 ЗАдв.
сумата от 1
323,6 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА М.Р.М.,
ЕГН **********, да заплати на ЗАД „ОЗК З.“, ЕИК ******на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2 486,25 лв – разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“, ЕИК ******да
заплати по сметка на Софийски градски
съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 516,25 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд.
Съдия: