РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна, ………………... 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието на
прокурора от ВОП Силвиян
Иванов, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1230 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следв. от АПК, вр.
чл. 167,
ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата и по чл. 203 и следв. от АПК,
вр. чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Образувано е по жалба от М.Г.С.
***, ЕГН ********** срещу принудителна административна мярка „блокиране“ на лек
автомобил „Деу“, ДК № В **** РА с Констативен протокол фабр. №
0011035/24.04.2019 г. на блокиращ оператор в Общинско предприятие „Паркинги и
синя зона“ при Община Варна.
В жалбата се твърди, че
констативният протокол е издаден от некомпетентен орган, а превозното средство,
към което е приложена мярката, не се е намирало в обхвата на режима за платено
почасово паркиране. По-конкретно жалбоподателят твърди, че мястото, на което е
паркирал посочения автомобил, е било обозначено като забранено за престой и
паркиране, за което на водача е следвало да бъде наложена санкция, но не и да
бъде блокиран автомобилът. Счита също така, че наложената принудителна мярка
противоречи на целта на закона, тъй като прилагането на техническо средство
вместо преместване на автомобила води до продължаване на състоянието на
закононарушение до появата на водача.
С жалбата е съединена и
искова молба от същото лице за сумата 21 (Двадесет и едно цяло) лева,
представляващи имуществени вреди от незаконосъобразно приложената принудителна
мярка.
Исканията са за отмяна на
мярката, за присъждане на вреди в претендирания размер и за присъждане на
направените в производството разноски.
Ответникът по жалбата,
инспектор „Синя зона“ в Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“
при Община Варна, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Ответникът по исковата
молба, Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ при Община Варна не
изразява становище по иска.
Представителят на Варненска
окръжна прокуратура, конституирана в съответствие с чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ,
счита жалбата неоснователна и съответно моли исковата претенция да бъде
отхвърлена.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването, чиито права и законни
интереси са засегнати в качеството му на водач на превозното средство, спрямо
което е приложена мярката. Жалбата е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на обжалване е извършено с Констативен
протокол фабр. № 0011035/24.04.2019 г. на блокиращ оператор в Общинско
предприятие „Паркинги и синя зона“ при Община Варна „блокиране“ на лек
автомобил „Деу“, ДК № В **** РА. Съгласно посоченото в констативния протокол,
автомобилът с горните идентификационни данни е паркиран на ул. „К.“ № 2, без да
е заплатена дължимата цена за престой и паркиране в синя зона, поради което
спрямо него е приложено техническо средство за задържане тип „скоба“ съгласно
чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Към
жалбата е приложено съобщение № 13520 от 24.04.2019 г., 16,15 ч. за паркиране
без заплатена такса, при което е приложено техническо средство тип „скоба“,
както и касов бон за заплатена от С. обща сума 21 лева за „заскобване и престой“,
издаден на същата дата в 16,57 ч. от фискално устройство, регистрирано на
Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“. С административната
преписка е приложен и снимков материал за мястото, на което се е намирало
превозното средство при прилагане на принудителната мярка, както и за
приложеното техническо средство.
Във връзка с компетентността на органа,
наложил мярката, са представени длъжностна характеристика на инспектор синя
зона в общинското предприятие и трудов договор на конкретното лице, действало
като административен орган по прилагане на мярката с общинското предприятие.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Обжалваното действие по прилагане на
техническо средство за задържане спрямо превозното средство отговаря на критериите
за индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, а
именно, то е волеизявление на административен или друг овластен за това орган
или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се
засягат права, свободи или законни интереси на граждани. Проверката за
законосъобразност на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, се
изразява в контрол за спазване на изискванията на законосъобразност по кодекса – дали актът е издаден от компетентен
орган, при спазване на установената форма и процедура, при правилно приложение
на материалния закон и в съответствие с целта на закона.
Съдът намира, че обжалваната мярка е наложена от компетентен орган – инспектор синя зона в Общинско предприятие „Паркинги и синя зона“ при Община
Варна, който в съответствие с длъжностната си характеристика контролира
плащането за паркиране в платената зона и има право да поставя техническо
средство тип „скоба“ на нарушителите. Лицето е в трудови правоотношения с
Общинско предприятие „Паркинги и синя зона“ при Община Варна, на което в
съответствие с чл. 27 от Наредбата за организацията на движението на
територията на Община Варна, приета от Общински съвет – Варна, е възложена
оперативната дейност при прилагане на режима за кратковременно платено
паркиране „синя зона“, поради което дружеството има качеството на служба за
контрол по смисъла на чл. 167, ал. 2 от ЗДвП.
Обжалваната принудителна мярка е обективирана в писмена форма, като протоколът за налагането
й съдържа фактическите и
правните основания за това
в достатъчно подробен
вид, позволяващ съдебен контрол. Няма твърдения и при служебната проверка не
се констатират съществени процесуални нарушения при налагане на мярката.
Твърденията за материална незаконосъобразност
на обжалваната мярка също са неоснователни.
Правното основание за налагане на
принудителната мярка е чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, според който службите за контрол
използват
техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за
което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 от същия
закон,
до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство.
От страна на жалбоподателя не са представени
доказателства за извършено плащане за кратковременен престой и паркиране в
синята зона или за право на паркиране без заплащане на такса за периода от
16,15 ч. до 16,57 ч. на 24.04.2019 г. Дължимата такса е определена в т. 13.18
от приложение № 2 към Наредбата за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на Община Варна, приета от Общински съвет
– Варна, в размер на 1 лев на час с включен ДДС, платими по един от начините,
обозначени на съответните указателни знаци.
От приложения снимков материал не се
установява твърдяното от жалбоподателя паркиране на забранено за това място, и
съответно, за недължимост на таксата за кратковременно паркиране. Обратно,
установява се, че автомобилът се намира в рамките на място, обозначено за
паркиране с хоризонтална маркировка, на ул. „К.“ № 2, която се намира в обхвата
на подзона 1 от синята зона, чиято територия е определена в приложение № 3 към
Наредбата за организацията на движението на територията на Община Варна, приета
от Общински съвет – Варна.
Ето защо съдът приема за безспорно
доказани обстоятелствата, предвидени в хипотезата на правната норма, а именно,
че дължимата цена за паркиране на превозното средство, определена в
съответствие с чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, не е била заплатена, поради което на
основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е приложена принудителна мярка от вида
„техническо средство за принудително задържане“ до заплащане на цената за
паркирането и разходите за прилагане на техническото средство.
Не се установява твърдяното противоречие на
мярката с целта на закона. Целта на мярката е да бъде принуден водачът на
превозното средство да заплати дължимата сума за периода на престоя му в синя
зона. Таксата за паркиране се дължи „до заплащане на цената“ на основание чл.
167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, тоест за целия период от прилагане на мярката до
явяване на водача и заплащане, поради което прилагането на мярката не води до
„продължаване на състоянието на „закононарушение“, а гарантира изпълнението на
задължението за плащане на таксата.
По гореизложените съображения съдът намира,
че обжалваната принудителна мярка е законосъобразна, поради което жалбата срещу
нея следва да бъде отхвърлена.
В съответствие с резултата от обжалването,
доколкото липсва незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
административен орган, каквато е предпоставката по чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране
на отговорността на общинското предприятие, искът за присъждане на имуществени
вреди също следва да бъде отхвърлен.
Искане за разноски от ответниците по жалбата
и по иска не е направено, поради което такова не се следва.
По гореизложените съображения и на основание чл. 172
от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.С. ***, ЕГН ********** срещу
принудителна административна мярка „блокиране“ на лек автомобил „Деу“, ДК № В ****
РА с Констативен протокол фабр. № 0011035/24.04.2019 г. на блокиращ оператор в
Общинско предприятие „Паркинги и синя зона“ при Община Варна.
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на М.Г.С. ***, ЕГН **********
за присъждане на имуществени вреди в размер на 21 (Двадесет и един) лева,
понесени от незаконна принудителна административна мярка „блокиране“ на лек
автомобил „Деу“, ДК № В **** РА с Констативен протокол фабр. № 0011035/24.04.2019
г. на блокиращ оператор в Общинско предприятие „Паркинги и синя зона“ при
Община Варна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: