Решение по дело №1713/2022 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 408
Дата: 19 май 2023 г. (в сила от 19 май 2023 г.)
Съдия: Андрей Живков Дечев
Дело: 20221320101713
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 408
гр. В., 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Гражданско дело №
20221320101713 по описа за 2022 година
Делото е образувано въз основа на искова молба от„Й.Б." ЕАД , с предходно наименование
Т.Б. ЕАД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление - гр. С., район М., ж.к. „М.“
4 Бизнес парк С., сграда №6, представлявано от М.С. и Д.К.К., чрез пълномощника адв. В.Г.
, срещу Б. С. К., ЕГН: ********** и адрес гр.В., ул. „С.П.“ , № 82. Предявен е иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 125.19 лева
главница, включваща 93.35 дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, и 31.84 лева ,представляващи незаплатени лизингови
вноски по Договор за мобилни услуги за мобилен номер +359********* от дата 15.05.2018г.
и Договор за лизинг от дата 15.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2020г.
до окончателното издължаване, както и разноски в размер на 25.00 лева ДТ и 120.00 лева
адвокатско възнаграждение с ДДС, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. дело №1530/2020г. по описа на В.ския районен съд. Претендират се и
направените в настоящото производство разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по
делото не е постъпил отговор от ответника.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение но Договор за мобилен номер +359********* от дата 15.05.2018г. и Договор
за лизинг от дата 15.05.2018г. Ищецът е изпълнил задължението си за предоставяне на
услугата за процесния период, като е издадена фактура № **********/18.09.2018г., фактура
№ **********/18.10.2018г. и фактура № **********/18.11.2018г. Дружеството е подало
пред ВРС заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист против ответника за процесната сума, въз основа на което
1
е образувано ч. гр. дело №1530/2020г. по описа на съда и е издадена заповед за изпълнение
№1361/11.09.2020г. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК едноличният търговец не възразил
срещу заповедта за изпълнение, като е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК и длъжникът
не се е явил в съда за връчване на книжата по делото, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК
дружеството е предявило настоящия иск.
След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1,
т. 1 от ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата
молба и от неявяването му в първото заседание по делото, както и че е налице
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявеният иск е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи иска. Съгласно нормата
на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на дружеството направените от същото разноски по производството в
размер на 75 лева – довнесена държавна такса за предявения иск за разликата над внесената
държавна такса в заповедното производство до пълния следващ се размер и адвокатско
възнаграждение в размер на 180 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, В.ският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. С. К., ЕГН: ********** и адрес гр.В., ул. „С.П.“ , №
82, дължи на„Й.Б." ЕАД , с предходно наименование Т.Б. ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление - гр. С., район М., ж.к. „М.“ 4 Бизнес парк С., сграда №6,
представлявано от М.С. и Д.К.К., чрез пълномощника адв. В.Г. , сумата в размер на 125.19
лева главница, включваща 93.35 дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, и 31.84 лева ,представляващи незаплатени лизингови
вноски по Договор за мобилни услуги за мобилен номер +359********* от дата 15.05.2018г. и
Договор за лизинг от дата 15.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от 02.09.2020г.
до окончателното издължаване, както и разноски в размер на 25.00 лева за държавна такса и
120.00 лева за адвокатско възнаграждение с ДДС , за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №1361/11.09.2020г по ч. гр. дело
№1530/2020г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА ответника Б. С. К., ЕГН: ********** и адрес гр.В., ул. „С.П.“ , № 82, да
заплати на ищеца „Й.Б." ЕАД (предходно наименование Т.Б. ЕАД), ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление - гр. С., район М., ж.к. „М.“ 4 Бизнес парк С., сграда №6,
2
представлявано от М.С. и Д.К.К., чрез пълномощника адв. В.Г. , сумата в размер на 75 лева–
направените от дружеството разноски по производството за държавна такса и сумата от 180
лева за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3