Р Е Ш Е Н И Е ) 260005
04.01.2021 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Борисова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3775/2020 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Мегз 18“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Владая“ № 2, представлявано
от М.И.К., ЕГН: ********** против
Наказателно постановление № 512010-F543906/14.05.2020 г., издадено от М.П.С.– заместник-директор
на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) -
Пловдив, с което на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 7, ал. 1
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на наказателното постановление (НП). Жалбоподателят твърди да са
допуснати съществени пороци при описанието на нарушението в акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП, включително да са
описани две отделни нарушения, за които в противоречие с правилото по чл. 18 от ЗАНН да му е наложена една имуществена санкция, както и неправилно да е
определена датата на извършване на деянието. Поддържа неправилно да е приложен
и материалният закон, тъй като с огледа начина на осъществяване на дейността си
и на получаване на плащания сочи, че е нямал задължение да монтира, въведе в
експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД. Моли наказателното
постановление да бъда отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят
се представлява от адв. И.Н., който поддържа жалбата. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от старши
юрисконсулт В.П., който оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление.
Взема становище да не са допуснати съществени процесуални нарушения, а
извършването на нарушението да е доказано по категоричен начин. Намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя. Моли наказателното постановление
да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и
прави възражение за прекомерност на искането на жалбоподателя за овъзмездяване
на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Мегз 18“ ЕООД, спрямо което
юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, следователно от субект с
надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 28.05.2020 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО)
на 03.06.2020 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по
следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „Мегз 18“ ЕООД бил данъчнозадължено
лице по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
На 15.01.2020 г. той подал в ТД на НАП - Пловдив
заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 303912000105374/15.01.2020 г., по
което била извършена проверка от свид. Г.К.Б. – ***, за установяване на наличие
на основания за регистрация по ЗДДС. За така извършената проверка били
съставени протоколи по чл. 50 от ДОПК с № **********/29.01.2020 г. и с № **********/07.04.2020
г.
Жалбоподателят „Мегз 18“ ЕООД извършвал търговска
дейност – онлайн търговия с дрехи и аксесоари, но нямал монтирано, въведено в
експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство за регистриране на
извършваните продажби. От представените в хода на проверката документи и
писмени обяснения от заявителя (жалбоподателят „Мегз 18“ ЕООД) и писмени
обяснения от трети лица („Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ АД) се установило, че
първата продажба, свързана с дейността на дружеството жалбоподател, била
осъществена на 07.06.2019 г. На същата дата пратката била приета от куриера
„Спиди“ АД въз основа на сключен договор с „Мегз 18“ ЕООД. При предаването на
пратката на куриера жалбоподателят не издал фискален бон или друг документ,
отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
Свидетелката Б. извършила справка в информационната
система на НАП, при която установила, че „Мегз 18“ ЕООД нямало монтирано,
въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство.
На 14.04.2020 г. свид. Б. съставила акт за
установяване на административно нарушение с бл. № F543906 против „Мегз 18“ ЕООД
в присъствието на пълномощник на жалбоподателя и на свидетел. В акта било
прието да е осъществено нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, извършено на 07.06.2019
г. в гр. Раковски и което да е довело до неотразяване на приходи.
Въз основа на
така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка
било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Г.К.Б.. От тях
се установяват обстоятелствата по извършената проверка, констатираните в хода
на същата факти, както и по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение. В тази връзка при разпита си свидетелката
потвърждава авторството на съставения АУАН, както и констатациите в обстоятелствената
част на същия. Показанията на свид. Б. са подробни, последователни, вътрешно
непротиворечиви, дадени от незаинтересован по делото свидетел. Те намират
подкрепа и в писмените доказателства, които се ценят за обективни. По тези
съображения съдът кредитира свидетелските показания.
Фактическите си изводи настоящият състав изгради и въз
основа на събраните, проверени и непротиворечиви писмени доказателства по
делото – протокол № **********/29.01.2020 г.; протокол № **********/07.04.2020
г.; пълномощно от управителя и едноличен собственик на капитала на „Мегз 18“
ЕООД в полза на Я.Г.Я.; удостоверение № 0062 от 03.11.2009 г. в полза на
„Спиди“ АД (лист 9 от делото); извлечение от банкова сметка (***); справка от
„Спиди“ АД за изплатени наложени падежи (лист 20 от делото); договор №
90196/21.08.2017 г. между „Мегз 18“ ЕООД и „Спиди“ АД (лист 21-27 от делото);
договор от 31.08.2017 г. между „Мегз 1“ ЕООД и „Мегз 18“ ЕООД (лист 28-30 от
делото). В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват приетата за
установена фактическа обстановка, поради което не се налага по-детайлното им
обсъждане.
От Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП от материално и
териториално компетентен орган.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
лицата по чл. 3 от Наредбата са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и
използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
От своя страна в чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. в приложимата към
процесния случай редакция се сочи, че всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги.
От посочените разпоредби се прави извод, че лицата по
чл. 3 от Наредбата нямат задължение да регистрират и отчитат извършваните от
тях продажби на стоки и услуги, съответно и да монтират, въведат в експлоатация
и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД в две групи случаи:
1) когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи и
2) когато плащането се извършва чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В този смисъл основният съставомерен факт, от който
зависи дали данъчнозадълженото лице е длъжно да монтира, въведе в експлоатация
и регистрира в ТД на НАП фискално устройство, е видът на плащанията, които то получава срещу доставяните от него
стоки и услуги.
Нито в АУАН, нито в наказателното постановление обаче
се съдържат твърдения за това обстоятелство – вида на извършеното плащане по
направената доставка. Вместо това е описано, че жалбоподателят не е издал
фискален бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. при предаването на стоката на куриера поради липса на
монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано фискално устройство, с което
да е извършил вмененото му нарушение.
При така направеното непълно описание на обстоятелствата от обективната действителност,
при които за лицето по чл. 3 от Наредбата би възникнало задължението да монтира,
въведе в експлоатация и регистрира в ТД на НАП фискално устройство, то неясно
остава първо - дали такова задължение действително е възникнало и второ - въз
основа на какви факти от обективната действителност, за да може жалбоподателят
да се брани срещу тях, а съдът да извърши преценка за обоснованост на НП. Все в
тази връзка напълно неясно остава по делото дали за описаната в НП първа
продажба от 07.06.2019 г. плащането не е извършено по някой от начините в разгледаните
по-горе две групи изключения, при които за жалбоподателя въобще не би
възникнало задължение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Да се
приеме противното – че наказващият орган няма задължение да опише фактите,
които обуславят възникването на задължението по чл. 7, ал. 1 от Наредбата, за
да се извърши проверка дали не е налице хипотеза на някое от нормативно
предвидените изключения, би означавало да се допусне
административнонаказателната отговорност да почива на предположения. В съдебната
практика трайно и безпротиворечиво е изяснено, че подобен подход е
незаконосъобразен, а правосъдието следва да се основава на конкретните
обстоятелства по всяко дело.
В случая жалбоподателят е поставен в положение да се
защитава не срещу надлежно индивидуализирани и своевременно предявени му факти,
а директно срещу правни изводи и по-конкретно, че за извършената доставка от
07.06.2019 г. е имал задължение да издаде фискална касова бележка, поради
необходимост от задължително въвеждане в експлоатация на фискално устройство.
За да отговарят на изискванията за надлежно описание на нарушението по чл. 42,
т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, е трябвало в АУАН и в наказателното
постановление да се съдържат ясни и конкретни твърдения за обстоятелството по
какъв начин е извършено плащането - чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи или по друг начин. И в двата административни акта
обаче липсват такива твърдения, което изначално ги опорочава. По този начин
съществено е ограничено правото на защита на жалбоподателя, който е поставен в
положение единствено да предполага срещу кои обстоятелства следва да се
защитава и кое му поведение обуславя налагането на имуществената санкция.
Препятстван е и съдебният контрол.
В случая процесуалното нарушение произтича не от
доказателствен дефицит, а от изначална
липса на твърдения за съставомерни обстоятелства при описанието на
нарушението. Именно поради това нарушението не може да бъде санирано от
събраните по делото доказателства. Ирелевантно за преценката за съществения
характер на допуснатото нарушение е обстоятелството дали едва във въззивното
съдебно следствие ще се установи по какъв начин е извършено плащането по
процесната продажба от 07.06.2019 г. и дали то попада извън или във
изключенията по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Това биха били
все нови факти, отнасящи се до признак от състава на нарушението, но по които
жалбоподателят досега не се е защитавал в хода на процеса. Недопустимо е съдът
да потвърди наказателното постановление, но със съдебното решение на нарушителя
да бъдат предявявани за пръв път нови съставомерни обстоятелства. Подобен
подход напълно би обезсмислил
предходните етапи на процеса по съставяне на АУАН и издаване на НП, ако съдът
би могъл произволно – по нови и различни факти от тези, за които дотогава се е
водил процесът, да потвърждава наложените с НП наказания.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че
допуснатото процесуално нарушение е не само на изискванията на чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН, но така също и на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, тъй като същите пороци
при описанието на нарушението се констатират и в съставения АУАН. Този
съществен недостатък на акта е трябвало да бъде съобразен от
административнонаказващия орган при проверката му за законосъобразност по чл.
52, ал. 4 от ЗАНН. Вместо това АНО напълно безкритично е пренесъл опороченото
описание на нарушението от акта в наказателното постановление, с което е издал
един незаконосъобразен административен акт. Нарушението е от категорията на
съществените, защото по недопустим начин е ограничено правото на жалбоподателя
да се запознае с всички относими обстоятелства за преценката за реализиране на
отговорността му.
Цитираната от жалбоподателя съдебна практика – Решение № 2203 от 02.12.2020 г. по к.а.н.д.
№ 2161/2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1982 от 04.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2346/2020 г. на XXIII състав
на Административен съд – Пловдив и Решение №
2202 от 02.12.2020 г. по к.а.н.д. № 2357/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, изцяло се споделя от настоящия състав. Към
нея следва да се добави и Решение № 2256
от 08.12.2020 г. по к.а.н.д. № 2483/2020 г. на XXVI състав на Административен
съд – Пловдив. Всички посочени решения на касационната инстанция касаят
сходни случаи, при които на други лица – част от търговските дружества,
посочени в заявлението за регистрация по ЗДДС, подадено пред ТД на НАП -
Пловдив, са наложени санкции за еднотипни административни нарушения като това,
за което „Мегз 18“ ЕООД е санкционирано с обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление. Съдът извърши самостоятелна преценка на
доказателствата по делото, в резултат на която установи сходство и припокриване
на фактите. Настоящата инстанция намира, че не са налице основания
процесуалният закон да бъде приложен по различен начин спрямо посочените
аналогични случаи.
По гореизложените съображения съдът намери жалбата за
основателна, а атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно
поради допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение, което налага то
да бъде отменено.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се
дължат единствено на жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на
разноски в размер на 528 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. По
делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен на
лист 68 от делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Съобразно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН е направено и
възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което в случая настоящият
състав намира за неоснователно. Договорът за правна защита и съдействие е
сключен на 05.08.2020 г. Към тази дата и съгласно измененията с ДВ бр. 68 от
2020 г. действащото законодателство – чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е предвиждало,
че при имуществена санкция от 1000 до 5000 лева възнаграждението е 300 лева + 7
% за горницата над 1 000 лева. Следователно претендираните от жалбоподателя
разноски от 528 лева не надвишават минималния предвиден в Наредбата размер и
съдът не би могъл да присъди по-нисък размер на разноските от минимално
определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази
на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане
на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е
Националната агенция за приходите по аргумент от чл. 2, ал. 2 вр. чл. 19 от
Закона за НАП.
По разпореждането с вещественото доказателство –
компакт диск, приложен на лист 48 от делото, съдът намира, че същото следва да
бъде унищожено като вещ без стойност след влизането на съдебното решение в
сила.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1,
предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 512010-F543906/14.05.2020
г., издадено от М.П.С.– заместник-директор на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите - Пловдив, с което на „МЕГЗ 18“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Владая“ № 2, представлявано
от М.И.К., ЕГН ********** на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 7, ал. 1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на „МЕГЗ 18“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Владая“ № 2, представлявано
от М.И.К., ЕГН ********** сумата от 528
(петстотин двадесет и осем) лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство –
компакт диск, приложен на лист 48 от делото, ДА БЪДЕ УНИЩОЖЕНО като вещ без
стойност след влизането на решението в сила.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ