Определение по дело №636/2019 на Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 20

 

гр. Пловдив,   13.01. 2020 г.,

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          Пловдивският апелативен съд, смесен наказателен състав, на тридесети декември две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА                                

                ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО  КРАЧОЛОВ

                                     ИВАН  РАНЧЕВ

                                    

като разгледа докладваното от съдия И. РАНЧЕВ, въззивно частно наказателно дело № 636 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производство по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

          С Определение № 593 от 18.11.2019 г. по ЧНД № 731/2019 г. Пазарджишкият окръжен съд на основание чл.243, ал.6, т.2 от НПК е потвърдил постановление от 18.10.2019г. на Окръжна прокуратура – Пазарджик, с което е прекратено наказателното производство по ДП № **г. по описа на РУ на МВР – П., водено с оглед на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

          Недоволни от определението са останали наследниците на пострадалия Г.С.Ц.– С.Й.Ц. и Е.Г. М., които чрез повереника си – адв. Н.Д.от САК са го обжалвали с искане за отмяна, поради неговата неправилност и необоснованост - противоречие с материалния и процесуалния закон, като се отмени и постановлението за прекратяване на наказателното производство и делото да се върне на прокурора с даване на задължителни указания.

Жалбоподателите намират, че въз основа на проведеното разследване са били изяснени причините за възникналото ПТП, дължащи се на виновното поведение на водача на л.а. „Г.“ Т.Г., който се е движел с несъобразена с пътните условия и зоната за видимост на къси светлини скорост, която не му е позволявала да спре при възникналата опасност от появата на пътното платно на пострадалия пешеходец. Според тях съдът по недопустим начин е навлязъл във функцията на прокурора, като вместо него е квалифицирал проявата на водача като случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тълкувайки в разрез с практиката на ВКС понятието за предвидима опасност по чл.20, ал.2 от ЗДвП, игнорирайки за непредвидимата такава. От заключенията на изготвените по делото АТЕ е било установено, че скоростта от 123 км./ч. е била несъобразена с условията на видимост, тъй като водачът би могъл да спре в зоната на осветяване на пътното платно на къси светлини със скорост от 54 км/ч. В този смисъл след като същият се е движел поначало с несъобразена с пътните условия и зоната на осветеност на къси светлини скорост, сам се е поставил в невъзможност да реагира в опасната му зона за спиране при появата на пострадалия пешеходец. На последното обстоятелство не е обърнато внимание в атакуваното определение на съда и в постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, което също съставлява процесуално нарушение.

На Окръжна прокуратура – Пазарджик е изпратено по надлежния ред съобщение за постъпилата жалба, но не е изразено становище.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и провери правилността на атакуваното определение, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от лице с нужната процесуална легитимация, като разгледана по съществото си е основателна.

С постановление от 18.10.2019г. на Окръжна прокуратура – Пазарджик, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП № **г. по описа на РУ на МВР – П., водено с оглед на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК.

Първоинстанционното производство е било проведено по реда на чл.243, ал.5 от НПК по подадена жалба от адв. Д. от АК – С., като повереник на наследниците на пострадалия Г.Ц.– С.Ц. и Е. М., които са поискали атакуваното постановление да бъде отменено, поради неговата неправилност и незаконосъобразност, а делото да се върне на прокурора с даване на задължителни указания.

Съдебният контрол в производството по чл. 243 от НПК спрямо постановлението за прекратяване на наказателното производство обхваща единствено неговата обоснованост и законосъобразност, като не позволява да се дават на прокурора задължителни указания за извършване на нови следствени действия или да се повдига обвинение срещу определено лице за дадено престъпление.

Поради тези причини се проверява, дали установените по делото фактически положения, обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен материал. И ако доказателствата не са били обсъдени надлежно в тяхната цялост и взаимовръзка, с оглед на направените правни изводи от прокурора, винаги е налице допуснато съществено процесуално нарушение.

По този повод, правилна е констатацията на окръжния съд, че е направено всичко възможно, за да се изпълнят дадените указания при предходната отмяна по същия ред и връщането на делото на прокурора за доразследване, като от събраните  до момента доказателства е сравнително изяснена фактическата обстановка по случая.

Но правните анализи на прокурора при произнасянето му с постановлението за прекратяване и на първостепенния съд в обжалвания съдебен акт са непълноценни по отношение на въпроса за това, допуснато ли е нарушение на правилата за движение от страна на водача Г., с оглед на липсата на съставомерно деяние по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК по смисъла на чл.24, ал.1, т.1 от НПК, респ. за случайно деяние по чл.15 от НК.

По делото е установено, че водачът се е движел със скорост от 123 км/ч. в режим на изпреварване, в лявата крайна лента на автомагистрала, нощно време, на къси светлини и при затруднена видимост, позволяваща му да осветява с левия фар на автомобила около 50-55 м., при което появилият се пред него на пътното платно пешеходец с тъмни дрехи е бил забележим едва на 40 м. преди удара. Поради което, съобразно конкретната осветеност на късите светлини и местоположението на пострадалия на пътното платно, водачът е могъл да спре в границите на видимостта, ако се е движел със скорост от около 54 км/ч. Отделно е изяснено, че най-близката бензиностанция е отстояла на около 595 м. от местопроизшествието, поради което същата е била твърде далеч и встрани от него, за да бъде свързвана по някакъв начин с появата на пешеходци на пътното платно и да изисква от водача да има подобни очаквания.

Прокуратурата е приела, че при горепосочените обстоятелства е налице обективна невъзможност от страна на водача Т.Г. в конкретната пътна ситуация да предотврати произшествието, тъй като мястото на удара с пострадалия попада дълбоко в опасната зона на спиране на управлявания от него автомобил.

Съдебната практика по делата, свързани с транспортни престъпления е еднозначна, че не винаги при подобни казуси е налице хипотезата на случайно деяние. За да бъде изключено виновното поведение на водача е необходимо кумулативно, същият да не е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, като са налице и условия, при които е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на  произшествието.

С оглед на спецификата на конкретния случай, важно е да се прецени, спазването от страна на Т.Г. на всички изисквания, визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП: Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Обект на анализ, обаче в атакуваното определение на окръжния съд е била само хипотезата на изр.1-во от цитирания текст, касаеща обсъждането на обстоятелствотото, дали избраната от водача скорост на движение на къси светлини, нощно време е била съобразена, с оглед на конкретните пътни условия с възникването на „предвидимата опасност”. Действително, в скоростната лента за движение на пътните превозни средства по автомагистрала, нощно време след полунощ, далеч от бензиностанции, населени места, паркинги или отклонения, не би могло да се очаква появата на животни или пешеходци, още повече и с оглед на изричната забрана по чл.55, ал.1, изр.2, пр.2 от ЗДвП.

Но не във всички случаи опасността е необходимо да се преценява като предвидима, в какъвто смисъл е хипотезата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП.  За непредвидима внезапност на препятствие на пътя може да се говори, само когато водачът е избрал такава скорост на движение при конкретните нощни условия, когато същата би му позволила да спре и предотврати удар в съответствие с фактическата осветеност на пътя при движение на къси светлини. И в този случай действията му биха били напълно правомерни и приложима нормата на чл.15 от НК.

Затова и съдебната практика приема изрично, че при движение нощно време, независимо от това, дали е на автомагистрала, друг вид път в населено или извън населено място, скоростта на МПС трябва да бъде в съответствие с разстоянието на видимост на светлините на фаровете, т.е. с реалната възможност за спиране при появата на опасност. И когато водачът управлява със скорост, при която опасната зона за спиране е по-голяма от осветеното пространство на фаровете, налице е несъответствие между видимостта и възможността за спиране, като не би могло да се говори за случайно деяние. Или след като водачът сам се е поставил в състояние на управление на МПС в нарушение на някоя от хипотезите на чл.20, ал.2 от ЗДвП, не би могъл да претендира, че не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В тази връзка не е от значение обстоятелството, че лекият автомобил е управляван с разрешената скорост от 123 км/ч. при законово регламентирана такава за движение на автомагистрала до 140 км/ч. А това е  така, защото водачът, макар и да се е движел с разрешена скорост, реално е трябвало да я съобрази с обхвата на видимостта и възможността да спре в осветената част на избраните при нощни условия къси светлини и да избегне вредоносния резултат[1].

Безспорно, ако водачът се е движел със скорост от 54 км/ч., която би му позволила своевременно да възприеме, намиращият се неправомерно на пътното платно пред него пешеходец, същият на пръв поглед би нарушил изискването на разпоредбата на чл. 55, ал.1, изр.1 от ЗДвП. Но, реално тази норма няма забранителен характер спрямо избора на минимална скорост на движение, а касае конструктивно предвидената скорост над 50 км/ч. на пътните превозни средства, на които е разрешено движение по автомагистрала[2]. 

Поради тези причини се налага заключението, че в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, с атакувания акт окръжният съд е потвърдил постановлението на ОП - П. за прекратяване на наказателното производство.

От това следва изводът, че депозираната жалба трябва да бъде уважена, като основателна, а определението на първоинстанционния съд за пътвърждаване на постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство по делото, отменено, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК,  Апелативният съд,

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОТМЕНЯ Определение № 593 от 18.11.2019 г. по ЧНД № 731/2019 г., с което Пазарджишкият окръжен съд на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК е потвърдил постановление от 18.10.2019г. на Окръжна прокуратура – П. за прекратяване на наказателното производство по ДП № **г. по описа на РУ на МВР – П., водено с оглед на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

 

ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура – Пазарджик за изпълнение на дадените указания в обстоятелствената част на настоящия съдебен акт.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                    

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

                                                                                    2.