Присъда по дело №676/2015 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 62
Дата: 23 юни 2015 г. (в сила от 20 септември 2016 г.)
Съдия: Христо Димитров Симидчиев
Дело: 20155300200676
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 април 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р И С Ъ Д А

 

   62

 

град Пловдив, 23.06.2015 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИДЧИЕВ

                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  ИВАН ЧУНЧУКОВ

АЛЕКСАНДЪР ТОСЕВ

 

Секретар: М.А.

Прокурор: ГЕОРГИ ДИМИТРОВ

като разгледа НОХД № 676 по описа за 2015 година, докладвано от Председателя, след съвещание

 

П Р И С Ъ Д И:

 

            ПРИЗНАВА подсъдимия  П.Д.Т. – роден на *** ***, обл.Пловдивска, българин, български гражданин, със средно образование, безработен, разведен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 24.09.2014 г. на път ІІІ-866 км. 2+500 – с.Й., обл.Пловдивска – гр.П., обл.Пловдивска, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Деу” модел „Данос” с ДКН ***, кат.”В”, е нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП; чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП; чл.6 ал.1 от ЗДвП; чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП; чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”; чл.20 ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко  предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”; чл.21 ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час: Пътно превозно средство от категория „В” – в извън населено място – 90 км/час”, като се е движел със скорост от 115 км/час; чл.25 ал.1 от ЗДвП; чл.44 ал.1 от ЗДвП; чл.63 ал.1 от ППЗДвП: „Надлъжната пътна маркировка се използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за движение, и за очертаване на неговата граница, ал.2 – Надлъжната пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения: т.1 „Единична непрекъсната линия” – М1. на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат”

и е причинил по непредпазливост смърт на повече от едно лице – на две лица: на М. П. Д., ЕГН ********** *** и на Н. П. Б., ЕГН ********** от гр.Пловдив.

и тежка телесна повреда на Б.М.П., ЕГН **********, на изразяваща се в контузия на корема с разкъсване на сляпото черво /началната част на дебелото черво/ с излив на съдържимо в перитонеалната кухина и дифузен гноен перитонит, голям ретроперитонеален хематом/излив на кръв в задната част на коремната кухина/, с тежко животозастрашаващо състояние, довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, по смисъла на чл.128 ал.2 вр. ал.1 от НК, като случая е особено тежък и деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта от 2.80 проимла  на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343 ал.4 вр. ал.3 пр.1 пр.4 и пр.5 б. „А” пр.1 б.”Б” пр.2 вр. ал.1 б.”В”, вр.чл.342 ал.1 вр. чл.58а ал.1 от НК  вр. чл.373 ал.2 от НПК го ОСЪЖДА на ОСЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода.

На основание чл.343 г от НК ЛИШАВА подсъдимия П.Д.Т. от право да управлява МПС за срок от ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален „СТРОГ” режим за изтърпяване на наложеното  на подсъдимия П.Д.Т. наказание от ОСЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59 ал.1 от НК ПРИСПАДА от наложеното на подсъдимия П.Д.Т. наказание в размер на осем  години лишаване от свобода, времето през което същият е бил задържан, считано от 16.10.2014 г. до 05.03.2015 г.  

ОСЪЖДА подсъдимия П.Д.Т.,  ЕГН ********** да заплати на гражданския ищец П.М.Д. сумата от 100 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.343 ал.4 вр ал.3 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК, ведно със законовата лихва от датата на настъпване на събитието – 24.09.2014 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иска до пълно предявения размер за разликата от 100 000 лв. до 110 000 лв., като необоснован и недоказан.

ОСЪЖДА подсъдимия П.Д.Т. да заплати  и направените разноски на гражданския ищец П.М.Д. в размер на 350 лв. за повереник.

ОСЪЖДА подсъдимия П.Д.Т.,  ЕГН ********** да заплати на гражданския ищец Е.М.Д. сумата от 100 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.343 ал.4 вр ал.3 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК, ведно със законовата лихва от датата на настъпване на събитието – 24.09.2014 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иска до пълно предявения размер за разликата от 100 000 лв. до 110 000 лв., като необоснован и недоказан.

ОСЪЖДА подсъдимия П.Д.Т. да заплати  и направените разноски на гражданския ищец Е.М.Д. в размер на 350 лв. за повереник.

ОСЪЖДА подсъдимия П.Д.Т., ЕГН ********** да заплати на гражданския ищец Е. Т. Д. сумата от 100 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл343 ал.4 вр ал.3 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК, ведно със законовата лихва от датата на настъпване на събитието – 24.09.2014 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иска до пълно предявения размер за разликата от 100 000 лв. до 110 000 лв., като необоснован и недоказан.

ОСЪЖДА подсъдимия П.Д.Т. да заплати  и направените разноски на гражданския ищец Е. Т. Д. в размер на 350 лв., за повереник.

ОСЪЖДА подсъдимия П.Д.Т., ЕГН ********** да заплати на гражданския ищец Е.Д.Д. сумата от 100 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.343 ал.4 вр ал.3 вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК, ведно със законовата лихва от датата на настъпване на събитието – 24.09.2014 г., до окончателното изплащане, сумата от 579.20 лв., представляваща имуществени вреди – разноски за извършено погребение и адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск до пълно предявения размер за разликата от 100 000 лв. до 120 000 лв., като необоснован и недоказан.

ОСЪЖДА подсъдимия П.Д.Т. да заплати  и направените разноски на гражданския ищец Е.Д.Д. в размер на 300 лв., за повереник.

ОСЪЖДА подсъдимия П.Д.Т. да заплати  и направените разноски на частния обвинител Б.  М.П.  в размер на 300 лв., за повереник.

ОСЪЖДА подсъдимия П.Д.Т. /със снета по-горе самоличност/ да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив сумата от 548 лева, направени разноски в хода на досъдебното производство, както и сумата от 10 000 лв., представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, в  полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – Пловдив, направени разноски в хода на съдебното производство.

 

Присъдата подлежи на протест и обжалване в 15-дневен срок от днес пред Пловдивски апелативен съд.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ:                                           НОХД №  676/15г. на  ПОС.

 

            Срещу подсъдимият  П.Д.Т. е повдигнато обвинение по чл.343 ал.4 вр. ал.3 пр.1 пр.4 и пр.5 б „а” пр.1 б.”б” пр.2-ро вр. ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1 вр.чл.93 т.8 от НК, понеже на 24.09.2014 г. на път ІІІ-866 км.2+500 – с.Й. Г. – гр.П., обл.Пловдивска, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Деу” модел „Ланос” с ДКН ***, кат.”В”, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

- чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”;

- чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП: „На водача на пътно превозно средство е забранено – т.1 – да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества”;

- чл.6 ал.1 от ЗДвП: „Участниците в движението: т.1 съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”;

- чл.16 ал.1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: т.1 – когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне”;

- чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”;

- чл.20 ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”;

- чл.21 ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час: пътно превозно средство от категория „В” – в извън населено място – 90 км/час”, като се е движел със скорост 115 км/час.

- чл.25 ал.1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента ,да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение;

- чл.44 ал.1 от ЗДвП: „При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства;

- чл.63 ал.1 от ППЗДвП: „Надлъжната пътна маркировка се използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за движение, и за очертаване на неговата граница, ал.2 – Надлъжната пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения: т.1 „Единична непрекъсната линия” – М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат”

и е причинил по непредпазливост смърт на повече от едно лице – на две лица: на М. П. Д., ЕГН ********** ***, починал на 24.09.2014 г. и на Н. П. Б., ЕГН ********** от гр.Пловдив, починала на 25.09.2014 г.

и телесна повреда на едно лице: тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 ал.2 вр. ал.1 от НК на Б.М.П., ЕГН **********, изразяваща се в контузия на корема с разкъсване на сляпото черво /началната част на дебелото черво/ с излив на съдържимо в перитонеалната кухина и дифузен гноен перитонит, голям ретроперитонеален хематом/излив на кръв в задната част на коремната кухина/, с тежко животозастрашаващо състояние, довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като случая е особено тежък и деянието е извършено в пияно състояние/ - с концентрация на алкохол в кръвта в количество 2.80 на хиляда, установено по надлежния ред – с химическа експертиза по протокол № 904/25.09.2014 г.

Съдебното производство е протекло  при  условията на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 т.2 НПК,като подс.Т. е признал  изцяло фактите  изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът,след като е установил,че направеното самопризнание от подс. Т. се подкрепя от  събраните на досъдебното производство доказателства  е обявил,че  при постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието,без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част  на обвинителния акт.

Прокурорът поддържа изцяло обвинението и счита, че следва да бъде наложено наказание в размер  до максимално предвидения в закона,който да се редуцира по реда на чл. 58а от НК.

Повереникът на частните обвинители П. М.Д., Е.М.Д. и  Е. Т. Д.-  адв. П. поддържа искането на прокурора и моли да се  наложи справедливо наказание.

Повереникът на частния обвинител  Е.Д.Д.- адв. Г.  подържа становището на прокурора.

Повереникът на частният обвинител Б.М.П. – адв. Х. поддържа становището на прокурора и счита,че следва да се наложи наказание съобразно повдигнатото и предявено обвинение, като  навежда съображения относно  обективната и субективната страна на  деянието.

Подсъдимият  съжалява за стореното  и моли за справедливо наказание.

Съдът с оглед събраните по  досъдебното доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,намира и приема за установено следното:

Подсъдимият П.Д.Т. е роден на *** ***, обл.Пловдивска, българин, български гражданин, със средно образование безработен, разведен, осъждан, ЕГН **********.

Същият притежава свидетелство за управление на МПС № ***, издадено на 14.03.2014 г., кат.”В”. До момента на извършване на настоящото пътно-транспортно произшествие е бил наказван по административен ред за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата – по ЗДвП  /справка АД, КАТ – Пловдив – л.2, том ІІІ/.

На 24.09.2014 г., около 11.00 часа подс.П.Д.Т. сключил договор с „***” ЕООД гр.Пловдив, представлявано от свид.К. Х. Х., за наем на лек автомобил марка „Деу”, модел „Ланос” с рег. № *** със срок на ползване два дни. В следобедните часове подсъдимият употребил солидно количество алкохол и около 19.45 часа решил да посети жената, с която живеел на съпружески начала, на работното й място в с.Й. Г., обл.Пловдивска.

Около 20 часа на същата дата /24.09.2014 г./ подс.П.Т. управлявал взетия под наем лек автомобил марка „Деу” модел „ЛаноС” с рег.№ *** по западното платно за дв5жение на пътя с.Й. Г. – гр.П. в посока от север на юг /път ІІІ-866 км.2+500/. Пътното платно в този участък бил обозначен с надлъжна маркировка – Единична непрекъсната линия” – М1, очертаваща границите на двете ленти за движение.

В автомобила на подсъдимия, на предна дясна седалка пътувала пострадалата Н. П. Б. – негова майка, на задната седалка, зад водача пътувал пострадалия М. П. Д., до него – пострадалия свидетел Б.М.П..

Движението се извършвало в тъмната част на денонощието при намалена видимост, при изкуствена светлина – автомобилни фарове. Асфалтовата настилка била суха, без нарушена цялост на пътното покритие. Превозното средство, непосредствено преди настъпване на пътния инцидент, подс.Т. управлявал със скорост 115 км/час.

По същото време, в обратна посока на движение, със скорост около  64 км/час, от юг на север, в насрещната /източната/ лента за движение на пътя гр.П. – с.Й. Г., се движил л.а. „Рено Лагуна” с рег. № ***, с водач свид.А. М. М..

В десния завой на пътя, разположен южно от с.Й. Г. /пътя с.Й. Г. – гр.П. в посока от север на юг/ път ІІІ-866 км.2+500/, подс.Т. навлязъл с управлявания от него автомобил „Деу” модел „Ланос”, със скорост 115 км/час, като едновременно с това задействал и спирачната система. В резултат от движението с несъобразена и превишаваща максимално разрешената скорост от 90 км/час, както и радиуса на дъгата на пътния участък, започнало странично плъзгане на превозното средство и лекия автомобил навлязъл в лявата /насрещна/ лента за движение.

В този момент настъпил удар между л.а.”Деу” модел „Ланос” с ДКН ***, управляван от подс.П.Т. и л.а. „Рено Лагуна” с рег. № ***, управляван от свид.А. М., който бил челен /в предните части/ и за двете превозни средства.

Конфликтната тока, установена при разследването, била на около 1.7 – 2.9 м източно от разделителната линия, на платното за движение, в което се е движил св.А. М..

След сблъсъка А. М. излязъл от автомобила си и сигнализирал за случилото се в центъра за спешни повиквания – телефон 112. В този момент спрял с автомобила си и св.Н. Д. Т., който пътувал за гр.П.. Последният освободил от коланите пострадалата Н. Б., която давала признаци на живот и я оставил на банкета в легнало положение. След това св.Т. помогнал и на подс.П.Т. да излезе от автомобила. Подсъдимият бил контактен и във  видимо нетрезво състояние и лъхал силно на алкохол.

Около 5 мин. след инцидента на място пристигнал екип на РЗПАБ, който също се включил в изваждането на пострадалите от л.а.” Деу” модел „Ланос”.

Местопроизшествието било посетено от св.Т. Д. М. – мл.автоконтрольор при „РУ „Полиция” гр.Стамболийски и полицай Б. от същото управлеине. Свидетелят М. изпробвал водача на л.а. „Рено Лагуна” А. М. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр.№ ARВА 0078, като пробата се оказала отрицателна. След това се насочил към водача на л.а. „Леу Ланос” – подс.П.Т., като опитът да бъде изпробван за наличие на алкохол със същото техническо средство се оказал неуспешен, тъй като подсъдимият обяснил, че няма въздух, за да бъде осъществена проба.

Към мястото на инцидента били насочени три екипа на ЦСМП гр.Пловдив, които на място установили, че единият от пострадалите – М. П. Д. е починал.

Първата и втората линейка транспортирала Б.П. и Н. Б., а третата – А. М., до УМБАЛ „Св.Георги”.

Вследствие получените травми при пътнотраспортното произшестиве, Н. П. Б. починала на 25.09.2014 г.

Извършената във фазата на досъдебното производство химическа експертиза е приключила с констатациите, че към момента на инкриминираното деяние, под.П.Д.Т. е бил с концентрация на алкохол в кръвта в количество 2.80 на хиляда /Протокол № 904/25.09.2014 г. – л.25/, което обосновава квалификацията на процесното деяние за извършено в „пияно състояние” съгласно Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/82 г. на Пленум на ВС.

Във фазата на досъдебното производство е била назначена съдебно-медицинска експретиза на пострадалия М. П. Д., починал на 24.09.2014 г., от заключението на която  /л.45-50/ се установява, че при пътнотранспортното произшествие, настъпило на 24.09.2014 г., на същия са били причинени:

- разкъсване на аортата; разкъсване на предната стена на дясната камера;

- наличие на 2300 мл тъмна течна кръв в гръдния кош и 200 мл в перикардната торбичка; разкъсване на перикардната торбичка; счупване на гръдна кост и множество ребра двустранно и на лявата ключица; счупване на костите на лявата подбедрица; кръвонасядане на двата бели дроба около залавното им място и на левия бял дроб задно-вътрешно; разкъсно-контузни рани по главата, дясната предмишница и дясната подбедрица; кръвонасядане отвътре на меките черепни покривки около счупените ребра, на мастната капсула на десния бъбрек; кръвонасядане по лицето, гръдния кош, корема и дясното ходило; охлузвания по главата, дясната предмишница и корема; оток на белите дробове; кръвен застой във вътрешните органи.

Причината за смъртта на М. П. Д., ЕГН ********** според вещото лице е остра кръвозагуба, настъпила в резултат на разкъсване на аортата и предната стена на дясната камера и излив на 2300 мл кръв в гръдния кош и 200 мл в перикардната торбичка.

Описаните травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от него на 24.09.2014 г. пътнотранспортно произшествие.

В хода на досъдебното производство била назначена СМЕ и на пострадалата Н. П. Б., от заключението на която се установява /л.34-40/, че при пътнотранспортното произшествие, настъпило на 24.09.2014 г., на същата били причинени:

- добре изразена мастна емболия;

- гръдна травма, изразяваща се в счупвания на дясната ключица, І-ІV ребра отдясно, ІІІ-VІІІ ребра отляво, наличие на 300 мл кръв в двете гръдни половини, кръвонасядания на тъканите в медиастинума и на околосърцевата торбичка;

- коремна травма, изразяваща се в минимална лезия на залавното място на слезката, малко разкъсване на опоръка на тънките черва с наличие на около 200 мл кръвениста течност в коремната кухина;

- счупване на костите на лявата подбедрица;

- кръвонасядания по кожата на гърдите и корема във вид на отпечатък от предпазен колан;

- минимални травми по лицето и подбедриците.

Причината за смъртта на Н. П. Б., ЕГН **********, настъпила на 25.09.2014 г., е съчетаната гръдно-коремна травма и счупванията на крайниците с развило се очаквано, не непредотвратимо усложнение – мастна емболия, която е в причинно-следствена връзка с травмите, получени при пътнотранспортното произшествие на 24.09.2014 г.

От заключението на назначената във фазата на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че при пътния инцидент на 24.09.2014 г. на пострадалия Б.М.П. е било причинено: контузия на корема с разкъсване на сляпото черво/началната част на дебелото черво/ с излив на съдържимото в перитонеалната кухина и дифузен гноен перитонит, голям ретроперитонеален хематом /излив на кръв задната част на коремната кухина/. Тежкото животозастрашаващо състояние на пострадалия е наложило трикратно оперативно възстановяване и прочистване на коремната кухина. Причинените увреждания са в резултат на удар с или  върху твърд път предмет и отговарят по време и начин да са причинени при пътнотранспортния инцидент на 24.09.2014 г., които са в пряка причинна връзка. Било е причинено постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота /по смисъл  на чл.128 от НК.

Назначената в хода на разследването автотехническа експертиза /л.53-66/ е приключила със следните констатации:

При пътнотранспортното произшествие  /между л.а.” Деу” модел „Ланос” с ДКН ***, управляван от подс.П.Т. и л.а. „Рено Лагуна” с ДКН № ***, управляван от св.А. М./, удара е настъпил върху лявата/източна/ лента на платното за движение, което се намира по дължина – на около 60-61 метра южно от ориентира, приет в протокола за оглед, по широчина – на около 1.7 -2.9 метра източно от разделителната линия на платното за движение. Скоростта на движение на л.а. „Деу Ланос” с ДКН *** непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 115 км/час, а в момента на удара е била около 66 км/час. Скоростта на движение на л.а. „Рено Лагуна” с ДКН *** в момента на удара е била около 64 км/час. При анализираната пътна ситуация, при движение с установената скорост,  водачът на л.а. „Рено Лагуна” е нямал техническа възможност да избегне произшествието, тъй като л.а. „Деу Ланос” е навлязъл насрещно на неговата лента.

Най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие:

Подсъдимият П.Д.Т. е управлявал л.а. „Деу” модел „Ланос” с ДКН *** по западната лента на платното за движение на пътя с .Й. Г. – гр.П. в посока от север на юг. през това време, водача А. М. М. е управлявал л.а. „Рено Лагуна” по източната лента на платното за движение на същия път, в посока от юг на север, срещу л.а.”Деу ланос”. При достигане до десен завой на пътя, водачът на л.а. „Деу ланос” е навлязъл в него със скорост над критичната, като едновременно с това е задействал спирачната система на автомобила. Така по направление на оставените следи л.а.”Деу Ланос” е навлязъл в лявата лента, където е настъпил неизбежен удар между двата автомобила. Ударът е настъпил в предната част на л.а. „Деу Ланос” и в предната част на л.а. „Рено лагуна”.

Основна причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на л.а. „Деу Ланос” – подс.П.Д.Т. е навлязъл в лявата/източна/ лента на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, което се дължи на движение на автомобила с технически несъобразена скорост за радиуса на десния завой на пътя.

Описаната по-горе фактическа обстановка се  установява по несъмнен и категоричен начин от направеното самопризнание на  подс. Т.,  от показанията на свидетелите дадени на  ДП и  на съдебното следствие, от  СХЕ-л.25, СМЕ-л. 30, СМЕ на труп-л.34-40, СМЕ на труп-л. 45-50, АТЕ-л. 53-66,протокл за оглед ПТП-л.68-71, фотоалбум- л72-82,св.съдимост-л.84-86 и  л. 88-90,договор за  отдаване на овтомобил под наем-л.92, удостоверение за наследници-л.99, СХЕ-л. 100,СМЕ-л. 105,СМЕ-л.108,удостоверление за наследници-л.121,характеристична справка-л.132а от Том 1 на ДП  и   справка за  нарушения- л. 2 от Том 2 на ДП.

От заключението на вещото лице д-р Б.  по назначената  съдебно-медицинска експертиза на пострадалия М. П. Д., починал на 24.09.2014 г.,се установява, че при пътнотранспортното произшествие, настъпило на 24.09.2014 г., на същия са били причинени множество  травми и наранявания :разкъсване на аортата; разкъсване на предната стена на дясната камера;,наличие на 2300 мл тъмна течна кръв в гръдния кош и 200 мл в перикардната торбичка; разкъсване на перикардната торбичка; счупване на гръдна кост и множество ребра двустранно и на лявата ключица; счупване на костите на лявата подбедрица; кръвонасядане на двата бели дроба около залавното им място и на левия бял дроб задно-вътрешно; разкъсно-контузни рани по главата, дясната предмишница и дясната подбедрица; кръвонасядане отвътре на меките черепни покривки около счупените ребра, на мастната капсула на десния бъбрек; кръвонасядане по лицето, гръдния кош, корема и дясното ходило; охлузвания по главата, дясната предмишница и корема; оток на белите дробове; кръвен застой във вътрешните органи. Като причина за смъртта  е посочено острата кръвозагуба, настъпила в резултат на разкъсване на аортата и предната стена на дясната камера и излив на 2300 мл кръв в гръдния кош и 200 мл в перикардната торбичка, като  описаните травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното от него на 24.09.2014 г. пътнотранспортно произшествие.

От заключението на вещото лице д-р С.  по назначената СМЕ  на пострадалата Н. Па. Б., се установява, че при пътнотранспортното произшествие, настъпило на 24.09.2014 г., на същата били причинени множество травми и наранявания: добре изразена мастна емболия, гръдна травма, изразяваща се в счупвания на дясната ключица, І-ІV ребра отдясно, ІІІ-VІІІ ребра отляво, наличие на 300 мл кръв в двете гръдни половини, кръвонасядания на тъканите в медиастинума и на околосърцевата торбичка, коремна травма, изразяваща се в минимална лезия на залавното място на слезката, малко разкъсване на опоръка на тънките черва с наличие на около 200 мл кръвениста течност в коремната кухина, счупване на костите на лявата подбедрица,кръвонасядания по кожата на гърдите и корема във вид на отпечатък от предпазен колан, минимални травми по лицето и подбедриците. Като причина за смъртта на Н. П. Б. е  посочено съчетаната гръдно-коремна травма и счупванията на крайниците с развило се очаквано, не непредотвратимо усложнение – мастна емболия, която е в причинно-следствена връзка с травмите, получени при пътнотранспортното произшествие на 24.09.2014 г.

От заключението на вещото лице д-р Н. по назначената във фазата на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че при пътния инцидент на 24.09.2014 г. на пострадалия Б.М.П. е било причинено: контузия на корема с разкъсване на сляпото черво/началната част на дебелото черво/ с излив на съдържимото в перитонеалната кухина и дифузен гноен перитонит, голям ретроперитонеален хематом /излив на кръв задната част на коремната кухина/. Тежкото животозастрашаващо състояние на пострадалия е наложило трикратно оперативно възстановяване и прочистване на коремната кухина. Причинените увреждания са в резултат на удар с или  върху твърд път предмет и отговарят по време и начин да са причинени при пътнотранспортния инцидент на 24.09.2014 г., които са в пряка причинна връзка. Било е причинено постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота /по смисъл  на чл.128 от НК.

От заключението на вещото лице  М.  по назначената  автотехническа експертиза  е  посочено,че от техническа гледна точка  най-вероятен е следният механизъм на настъпилото пътнотранспортно произшествие, като подс. Т. е управлявал л.а. „Деу” модел „Ланос” с ДКН *** по западната лента на платното за движение на пътя с .Й. Г. – гр.П. в посока от север на юг. през това време, водача А. М. М. е управлявал л.а. „Рено Лагуна” по източната лента на платното за движение на същия път, в посока от юг на север, срещу л.а.”Деу ланос”. При достигане до десен завой на пътя, водачът на л.а. „Деу ланос” е навлязъл в него със скорост над критичната, като едновременно с това е задействал спирачната система на автомобила. Така по направление на оставените следи л.а.”Деу Ланос” е навлязъл в лявата лента, където е настъпил неизбежен удар между двата автомобила. Ударът е настъпил в предната част на л.а. „Деу Ланос” и в предната част на л.а. „Рено лагуна”.Основна причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на л.а. „Деу Ланос”  Т. е навлязъл в лявата/източна/ лента на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, което се дължи на движение на автомобила с технически несъобразена скорост за радиуса на десния завой на пътя.

Съдът кредитира заключенията  на вещите лица,понеже те са  изготвени професионално и с необходимите познания на съответната  област.

            С оглед на  установената фактическа обстановка съдът намира,че подс. Т. е осъществил от обективна и от субективна страна  съставомерните признаци на чл.343 ал.4 вр. ал.3 пр.1 пр.4 и пр.5 б „а” пр.1 б.”б” пр.2-ро вр. ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1 от НК,понеже  понеже на 24.09.2014 г. на път ІІІ-866 км.2+500 – с.Й. Г. – гр.П., обл.Пловдивска, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Деу” модел „Ланос” с ДКН ***, кат.”В”, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, чл.6 ал.1 от ЗДвП, чл.16 ал.1 от ЗДвП, чл.20 ал.1 от ЗДвП-  „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, чл.20 ал.2 от ЗДвП- „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”,чл. 21 ал.1 от ЗДвП, чл.25 ал.1 от ЗДвП, чл.44 ал.1 от ЗДвП и  по чл.63 ал.1 от ППЗДвП и с това е причинил по непредпазливост смърт на повече от едно лице – на две лица: на М. П. Д., починал на 24.09.2014 г. и на Н. П. Б., починала на 25.09.2014 г, както и телесна повреда : тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 ал.2 вр. ал.1 от НК на Б.М.П., изразяваща се в контузия на корема с разкъсване на сляпото черво /началната част на дебелото черво/ с излив на съдържимо в перитонеалната кухина и дифузен гноен перитонит, голям ретроперитонеален хематом/излив на кръв в задната част на коремната кухина/, с тежко животозастрашаващо състояние, довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като случая е особено тежък и деянието е извършено в пияно състояние/ - с концентрация на алкохол в кръвта в количество 2.80 на хиляда, установено по надлежния ред.

От субективна страна  престъплението е  извършено по непредпазливост.

При така  посочената правна квалификация  и след като се съобрази с целите на специалната и генералната превенция и на обстоятелствата  посочени в чл. 58а ал.1,вр. чл. 54 от НК,вр. чл 373 ал.2 от НПК съдът намира,че наказанието на подс. Т. следва да се определи при  значим превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се  приемат изказаното съжаление и признаване на вината за стореното. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се преценят  лошите характеристични данни относно предишни осъждания, множеството допуснати  тежки нарушения на правилата на движение, управление на МПС с  много високо съдържания на алкохол в кръвта и  данни за допуснати преди  инкриминираното деяние  нарушения на правилата  за движение като водач на МПС.

Най-справедливо е на подс.Т. да се наложи наказание от дванадесет години лишаване от свобода, което по реда на чл. 58а от НК  да бъде редуцирано на  осем години лишаване от свобода. Престъплението се отличава с  постигнат много тежък вредоносен резултат  от обективна страна, при който  е причинена смъртта на две лица и тежка телесна повреда на едно лице. От субективна страна деянието е  осъществено от лице с висока степен на обществена опасност, предвид миналите му осъждания, едно от които вече е с  приведено в изпълнение наказание от лишаване от свобода. Освен това управлението на МПС  е  допуснато да се осъществява след употребата на  значително  количество алкохол  и  съдържание  в следствие на това  много висока степен на алкохол в кръвта, наред и с допуснатите множество нарушения правилата за движение. Тези  предпоставки според съда определят случая  като  деяние с изключително висока степен на обществена опасност  и  случаят далеч надхвърля общо приетите случаи на  ПТП с  подобен вредоносен резултат. В тази връзка е налице обилна съдебна практика на ВС и ВКС,която е  последователна и безпротиворечива в обосноваването на  понятието особено тежък, поради което съдът намира за законосъобразно приложението на тази правна квалификация.

На основание чл. 343г от НК на подс. Т. следва да бъде наложено и наказанието по чл. 37 т.7 от НК лишаване от право на управление на МПС, което  съгласно чл. 49 ал.2 от НК следва да се определи на максимално възможния законово определен срок от   единадесет години  лишаване от управление.

На основание чл. 61 т.2,вр. чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС наложеното наказание от осем години лишаване от свобода  следва да се  изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59 ал.1 от НК следва да се приспадне времето през което  подс. Т. и бил задържан считано от 16.10 2014г до 05.03.2015г, като изтърпяна част от наложеното му наказание от осем години лишаване от свобода.

Гражданските искове  срещу подс. Т.  за обезщетение за причинени неимуществени вреди от  престъплението от  П.М.Д., Е.М.Д., и  Е.Д.Д. са процесуално допустими и частично основателни по смисъла на чл. 45 и следващите от ЗЗД. Те  обосновават причинените на  пострадалите душевни страдания на  деца, които предвид настъпилата  смърт на техните родители са били лишени от  грижата и вниманието на  починалите родители. За  пострадалата  Е.  Т. Д.  искът е  допустим и частично основателен, тъй като  е налице  душевно страдание на родител по  загинал  свой низходящ. Най-справедливо е  гражданските ищци да бъдат обезщетени за причинените им неимуществени вреди от престъплението  в размер от по  100 000 лева за всеки един от тях, като   за разликата от  тази сума до пълно предявените от тях размери на предявените граждански искове,  съдът  ги отхвърля като  необосновани и недоказани.

Размерът на  присъденото обезщетение за сумата от  579.20 лева представляваща имуществена вреда от иска на  гр. ищец Е.Д.  се явява  обоснован, доказан и  основателен.

На основание чл. 189 ал.3 НПК подс. Т. следва да заплати на    Е.Д. , П.Д. и Е. Т. Д.   направените по делото разноски от по 350 лева за всеки един от тях. Подсъдимият  Т. следва да заплати на  Е.Д.  направените разноски по делото в размер от 300 лева. Подсъдимият следва да заплати кумата от 548 лева разноски по делото по сметка на МВР- Пловдив, както и  сумата от 10 000 лева ДТ върху уважените размери на гражданските искове.

Причини за  извършване на престъплението - занижен самоконтрол.

Предвид на изложеното съдът постанови и присъдата си.

 

 

                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:     /п/