№ 90
гр. гр. Добрич, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павлина Н. Паскалева
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело №
20243200900008 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от И. Н. Н., ЕГН
********** гр.Добрич, бул.“Т. М.“ №16 вх.А ет.1 ап.3 и П. Н. Н., ЕГН
********** от гр.Добрич, бул.“Т. М.“ №86 ап.4 срещу „Е.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр.С., район И., бул.“Х. К. №43 искове за
заплащане на сумата от по 150000 лв. на всеки от ищците, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания и сумата от 2143 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди – разходи за погребение и надгробен паметник,
вследствие смъртта на майката на ищците – И. И. Н., починала на 20.10.2017г.
вследствие на ПТП настъпило на същата дата, виновно причинено от Д. К. С.,
водач на лек автомобил, „****“ с рег.№****, застрахован по риска
"Гражданска отговорност" при ответника, ведно със законната лихва за забава
върху главните задължения за неимуществени вреди от 20.10.2017г. до
окончателното изплащане.
Претенциите на ищеца се основават на следните, изложени в исковата
молба обстоятелства:
Ищците са наследници на И. И. Н., починала на 20.10.2017г., вследствие
ПТП от същата дата, за което е образувано наказателно дело от общ характер
1
срещу виновното лице за извършено престъпление по чл.343, ал.1 б"в“ в.вр.с
чл.342, ал.1 вр.с чл.55, ал.1, т.1 от НК. На 04.12.2023г. е влязла в сила присъда
№1 от 14.01.2020 г. по НОХД №28/2020г. по описа на ДОС, постановена срещу
виновното лице за това, че е нарушил правилата за движение и е причинил
смъртта на И. И. Н..
На 27.10.2017г. ищците уведомили "****“ АД за настъпило застрахователно
събитие, станало на 20.10.2017г. с МПС „****" с ДК№ ****, имащо валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност" с дружеството по ЗП №****,
валидна от 21.04.2017г. до 24.04.2018г., представяйки всички необходими
доказателства. На по-късен етап, след представяне на всички изискуеми
писмени доказателства, ищците предявили и искане за получаване на
застрахователно обезщетение по повод настъпилото застрахователно събитие.
Ответното дружество поискало представянето на заверен препис от влязло в
сила съдебно решение, като сочело, че при непредставянето му ще бъде
постановен отказ. След влизане в сила на присъдата срещу виновния водач,
причинил ПТП, ищците представили на ответния застраховател съдебния акт
и мотивите към същия с цел изплащане на застрахователно обезщетение. С
уведомление от 08.01.2024г. ищците били уведомени, че се отказва изплащане
на застрахователни обезщетения поради погасяването им по давност.
В случая е безпорно е установено, че МПС „****" с рег.№ **** към датата
на ПТП има активна застраховка „ГО" и е налице валидно застрахователно
провоотношение. Налице са всички предпоставки за ангажиране
отговорността на застрахователното дружество, установени от влязлата в сила
присъда, съобразно разпоредбата на чл.300 ГПК. Последното е длъжно да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Според Директивите и
националното действащо законодателство ищците са "жертви", които са
претърпяли вреди, включително душевно и емоционално страдание, които са
пряка последица от извършеното престъпление и смъртта на тяхната майка е
пряка последица от извършено престъпление.
Ищците поддържали изключително близки отношения с тяхната майка до
нейната смърт. Имали много дълбока връзка с нея. Не минавал и ден, през
който да не се чуят или видят, заедно празнували всички празници.
2
Починалата майка на ищците била стожерът на цялото семейство, един
изключително любящ, отговорен и безкрайно добър човек.
Сочи се, че починалата е била жизнен човек, който и към смъртта си
продължавал да работи, но настъпилото ПТП сложило край на живота й. И
двамата ищци имали дълбока и емоционална връзка с нея, не само като тяхна
майка, а и като най-добър приятел. Тя им помагала и подкрепяла във всичко.
Тя нямала остри съпътстващи заболявания, които да ги подготвят, че е тежко
или неизлечимо болна. Дори напротив, тя все още работела в „Д.“ ООД като
шивачка и отивайки на работа била убита. Била на 68 години, но дори и на
тази възраст продължавала да работи, да се радва на живота и да прави
планове за бъдещето.
Ищците разбрали за смъртта на майка си още същия ден, като това им било
съобщено от техен близък. И двамата изпаднали в шок, не можели да повярват
какво се е случило. И до ден днешен, тази болка и празнина ги преследва. И
двамата се чувстват празни и опостушени от внезапната загуба. Най-голяма
емоционална щета им била нанесена от застрахователното дружество, което
буквално се подиграло с паметта на майка им, отказвайки да изплати
обезщетение.
Сочи се, че ищците са наясно, че е много трудно да се оцени един живот,
дори невъзможно, защото той няма цена. Но в същото време, при смърт на
близък роднина/майка скръбта от загубата на близкия, постоянните терзания и
съприживяване на умирането и това, че липсва изобщо възможност за контакт,
ще ги преследва до края на живота им. Починалата майка на ищците имала
планове за живота си, искала да види внуците си пораснали, да присъства на
сватбите им, да види децата им и т.н., но това й било отнето. Почти няма ден, в
който ищците да не мислят за нея и за начина, по който тя им била отнета.
Сумата от 2143 лева представлява нанесени на ищците имуществени вреди,
вследствие смъртта на тяхната майка, изразяващи се в заплащане на сума на
погребална агенция и паметник за гроба на починалата.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на
исковата молба с вх.рег.№1353/26.02.2024г.
Заявява се оспорване на исковата претенция изцяло по основание и размер.
Не се спори, че е налице полица №**** за сключена застраховка
„Гражданска отговорност" за лек автомобил марка „О.", ДКН ****, със срок
на покритие от 25.04.2017г. до 24.04.2018г.
3
Не се спори, че във връзка със събитието, на 22.10.2018г. пред дружеството
е депозирана извънсъдебна претенция, по реда на чл. 380 КЗ. Образувани са
щети №**** и ****, по които е отказано изплащане на застрахователни
обезщетения с уведомление рег. № ****
Оспорват се всички останали твърдения, на които се основават исковете.
Навежда се възражение за недължимост на претендираните суми за
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди поради изтекла
погасителна давност. Съгласно чл.378, ал.2 от КЗ, правата и задълженията по
преки искове по застраховки „Гражданска отговорност" във връзка със
застрахователното обезщетение или сума, се погасяват с петгодишна давност,
която започва да тече от датата на настъпване на застрахователното събитие.
Видно от приложената присъда, произшествието е станало на 20.10.2017г., а
исковата молба е подадена на 22.01.2024г. В случай, че възражението не бъде
уважено, е заявено такова за изтекла давност и по отношение на акцесорните
искове за лихва за забава върху главниците.
Наведено е и възражение за съпричиняване от страна на загиналата. Твърди
се, че тя е предприела пресичане на място, което не е било обозначено и
предназначено за целта, и в нарушение на изискванията на чл.113, ал.1 ЗДвП и
чл.113, ал. 2 ЗДвП във връзка с чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП. Пострадалата е имала
възможност да възприеме приближаващия автомобил, да спре и да го изчака
да премине, след което да продължи. При евентуалност, в случай, че не е
можела да види лекия автомобил, се твърди, че тя е пресичала пътното платно
при ограничена виД.ст, в нарушение на чл.114, т.2 ЗДвП. В рамките на
наказателното производство е установено, че пострадалата не е съобразила
поведението си в разпоредбата на чл.113 ЗДвП и това е обсъдено в мотивите
към присъдата. Загиналата има принос за настъпване на вредоносните
последици, който следва да се определи на не по-малко от 50% и с него, на
основание чл.51, ал.2 ЗЗД, да се намалят обезщетенията, при евентуално
уважаване на исковете.
Видно от мотивите към присъдата, събитието е настъпило, докато
пострадалата е отивала на работа във фирма за обувки „Д." ООД. Това
означава, че инцидентът вероятно е бил квалифициран като трудова
злополука. В случай, че ищците са потърсили и получили обезщетения за
твърдените от тях вреди от работодателя, това би било пречка да се търси
повторна компенсация, макар и на друго основание, до размера на платеното.
4
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Поддържат се изложените
в исковата молба твърдения и доводи, както и се оспорват наведените от
ответника възражения.
Излага се, че погасителната давност спира докато трае съдебното
производство – така чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД. Досъдебното производство за
причинената вследствие на ПТП смърт е образувано на 20.10.2017г., а
постановената присъда е влязла в сила на 04.12.2023г.
Отрича се съпричиняване от страна на починалата И.Н.. Налице ще е
съпричиняване на вредоносния резултат по чл.343 от НК от страна на
пешеходец, ако той не е съобразил с ограниченията на чл.113 и чл.114 от ЗДвП
и задължението да отиде на пешеходна пътека, когато в близост има такава, но
в този случай няма пешеходна пътека. Ако по наказателното дело са се
събрали достатъчно доказателства, че пострадалата не е спазила тези правила,
то тогава нямаше водачът на МПС да понесе наказателна отговорност, както и
отнемане на права по чл.37 от НК, защото ако действително пострадалото
лице само е създало опасността за живота си, то тогава щеше да е налице
случайно деяние по см. на чл.15 от НК и водачът нямаше да носи наказателна
отговорност.
Злополуката не е квалифицирана като трудова. Ищците не са търсили и не
са получавали обезщетения, нито от НОИ, нито от ИП, нито са ангажирали
имуществена отговорност на работодател.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната
искова молба, с който се поддържат наведените възражения.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
С присъда по НОХД №228/2020г. по описа на ДОС, влязла в сила на
04.12.2023г., Д. К. С. е признат за виновен в това, че на 20.10.2017г. в град
Добрич, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
„****“ с рег. № ****, по улица „А. С.“ е нарушил правилата за движение –
чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необхоД.ст да спрат, когато възникне опасност за движението“, и по
непредпазливост причинил смъртта на И. И. Н., поради което на основание
чл.343, ал.1 б.“в“ във вр. с чл.342, ал.1 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два
5
месеца, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три
години.
Съобразно препис – извлечение от акт за смърт №****г., издаден от община
град Добрич, И. И. Н. е починала на 20.10.2017г. От представеното
удостоверение за наследници се установява, че ищците И. Н. Н. и П. Н. Н. са
низходящи / син и дъщеря / на починалата И. И. Н..
Страните не спорят и по делото се установява, че лек автомобил „О.", с рег.
№ ****, е застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество по силата на застрахователна полица валидна от 25.04.2017г. до
24.04.2018г.
Установява се, че на 22.10.2018г. претенцията на ищците П. Н. и И. Н. за
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е надлежно заведена
пред ответното застрахователно дружество с вх. №**** г. Ответното
дружество е отказало да изплати претендираното от ищеца обезщетение, като
отказът е обективиран в уведомление с изх.№****
По делото е приета автотехническа експертиза, чието заключение като
обосновано и мотивирано съдът кредитира. Заключението установява
следния механизъм на процесното ПТП: На 20.10.2017 г., около 06.50 ч., в гр.
Добрич, по ул.„А. С.", по посока от ул. „К." към бул. „****" се е движел лек
автомобил .... с рег. № ****. Лекият автомобил е бил управляван Д. К. С.,
който е пътувал сам в автомобила си. Пътната настилка е била асфалтова,
суха, запазена без неравности и повреди по нея, хоризонтална, прав участък
от пътя в района на произшествието. Произшествието е настъпило в края на
тъмната част и началото на светлата част на денонощието, при ясно време,
добра метеорологична виД.ст, работещо улично осветление и движение на
лекия автомобил с включени фарове на къси светлини. При извършения оглед
на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата
част и спирачната система на лекия автомобил с рег.№**** не са установени
неизправности, които да са съществували преди произшествието и които биха
могли да бъдат причина за неговото настъпване. Осветителната и сигнална
уредби на автомобила са били технически изправни. В същото време на
спирката за обществен превоз по ул.„А. С.", намираща се до входа на „И.“ от
спрелия автобус „****" с рег. № ****, № ** слизат Д. М. Г. и след нея И. И. Н..
Двете жени тръгват по тротоара в посока обратна на движението на автобуса,
като Г. се движи по бавно от Н., която е по-подвижна и я е изпреварила,
6
поради което предприема пресичане на платното за движение по ул.„А. С.",
непосредствено зад спрелия автобус преди движещата се вече зад нея Г.. Н. е
пресичала платното за движение по ул.„А. С." от ляво на дясно по посока на
движението на лекия автомобил .... с рег. № ****. При създалата се ситуация,
в резултат на взаимното пресичане на траекторията на движение на лекия
автомобил .... с рег. № **** и пешеходката И. И. Н. настъпва удар между
предната средна част на автомобила в областта на предната броня, предната
регистрационна табела и декоративната решетка, в областта на долните
крайници значително под центъра на тежестта на тялото на пострадалата, с
последващо падане по гръб върху предния капак и удар на главата в предното
панорамно стъкло, след което тялото на пешеходката изпада в ляво от
автомобила.
Непосредствено преди ПТП, по време на ПТП и до установяването в покой,
лекият автомобил .... с рег. № **** се е движел праволинейно по ул.“А. С.“ в
посока от ул.“К.“ към бул.“****“. Непосредствено преди ПТП и по време на
удара с пострадалата И. Н. лекият автомобил се е движел със скорост около
59,25 км./ч. При тази скорост опасната зона на спиране на същия е имала
дължина около 41,85 м., а при скорост от 50км./ч. е следвало да има дължина
около 32,83 м.
Страните са ангажирали по делото и гласни доказателства. Свидетелите Д.
Н. И.ов /родственик на ищците/ и К. Г. Г. /родственик на ищцата П.Н./ излагат
обстоятелства относно взаимоотношенията на ищците с починалата им майка,
както и относно претърпените от тях болки и страдания вследствие нейната
смърт. Свидетелите Д. К. С. /водач на лек автомобил, „****“ с рег.№****/ и Д.
М. Г. излагат обстоятелства относно механизма на процесното ПТП.
Ищците са представили фактура и касова бележка от 26.10.2017г. за
предоставена услуга: траурни потреби и погребални услуги на стойност
1143,10 лв. с получател П. Н. Н., както и фактура и касова бележка от
18.04.2018г. за предоставена услуга: изработка на надробна плоча, на стойност
1000 лв. с получател П. Н. Н..
Във връзка с наведеното от ответника възражение, смъртта на И. Н.
представлява трудова злополука е извършена служебна справка /л.142 по
делото/, от която се установява, че към датата на застрахователното събитие
И. Н. не е работила по трудов договор. Трудовият договор на Н. с „Д.“ ООД е
прекратен на 10.05.2013г.
7
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Добричкия
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (в сила от
01.01.2016 г.), вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл.429, ал.1 КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението
да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените
имуществени и неимуществени вреди. Същевременно разпоредбата на чл.477,
ал.1 и ал.2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валиден застрахователен договор; настъпило по време на
действие на застрахователния договор застрахователно събитие,
представляващо покрит от застраховката риск; противоправност на
поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което е причинено
ПТП; обстоятелството, че вследствие извършеното ПТП ищецът е претърпял
неимуществени вреди, както и размера им; причинно-следствена връзка
между поведението на застрахования и претърпените вреди. В тежест на
ответника е да докаже наведените от него възражения.
Предявените искове са допустими съгласно разпоредбите на чл.432, ал.1 и
чл.498, ал.1 и ал.3 от К3, тъй като към исковата молба са представени
доказателства относно изпълнението на задължението на ищците по чл.380 от
КЗ. Ищците са депозирали претенцията си пред ответника на 22.10.2018г.
Срокът по чл.496, ал.1 от КЗ е изтекъл, без да е определено и изплатено
обезщетение на ищеца.
Предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК от постановения по НОХД №228
по описа на ДОС за 2020 г. съдебен акт се установява несъмнено
извършването на твърдяното в исковата молба деяние, неговата
противоправност и вината на водача на МПС – Д. К. С..
Постановената от наказателния съд, влязла в сила присъда е задължителна
8
за гражданския съд, на осн. чл.300 ГПК и следователно изключва преценката
на настоящия състав относно това дали е извършено деянието, противоправно
ли е то и относно вината на дееца. В хода на производството безпротиворечиво
се установява и причинната връзка между причинените вреди на ищците и
настъпилото застрахователно събитие, при което на последните се дължи
обещетение.
Основателно се явява обаче възражението на ответника за погасяване на
задълженията по давност. Съгласно разпоредбата на чл.378, ал.2 от КЗ
правата и задълженията по преки искове по застраховки "Гражданска
отговорност" по т.10 – 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 във връзка
със застрахователното обезщетение или сума се погасяват с 5-годишна
давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. А
съгласно ал.9 на чл.378 КЗ, давността по вземането на увреденото лице по
пряк иск срещу застрахователя, спира да тече от датата на предявяване на
претенцията пред застрахователя до датата на получаването на произнасянето
на застрахователя по чл.108, ал.1, съответно до изтичане на максималния срок
за произнасяне по чл.108, ал.2, 3 или 5, която от двете дати е по-ранна.
В случая застрахователното събитие /смъртта на И.Н./ е настъпило на
20.10.2017г. Съгласно представените доказателства претендираните
имуществени вреди /погребални услуги и изработка на надгробна плоча/ са
настъпили съответно на 26.10.2017г. и на 18.04.2018г. От посочените дати е
започната да тече давността.
За периода от 22.10.2018г. /момента на уведомяване на застрахователя за
събитието/ до 22.01.2021г. - изтичане на срока по чл.108, ал.3 КЗ за
произнасяне от застрахователя по претенцията за плащане на застрахователно
обезщетение давността по чл.378, ал.2 КЗ е спряла да тече.
Съгласно разпоредбата на чл.3 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за времето от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. давност за вземанията не е текла. Съгласно § 13 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
9
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на закона в "Държавен вестник". В случая, давностният срок
е спрял да тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020 г.
При спирането изтеклият до момента на спирането период от време се
взема предвид, а след отпадане на обстоятелствата, предизвикали спирането,
давностният срок продължава да тече и се събира със срока, който е изтекъл
до момента на спирането. При това давностният срок от пет години, отчитайки
спирането му, е изтекъл за вземанията за неимуществени вреди на
31.03.2023г., за вземанията за имуществени вреди съответно на 06.04.2023г. и
на 26.09.2023г., а исковата молба е предявена на 22.01.2024г., т. е. след
изтичането му.
Неоснователно ищците се позовават на разпоредбата на чл.115, ал.1, б.“ж“
от ЗЗД, като сочат че погасителната давност спира докато трае съдебното
производство, имайки предвид наказателното такова за причинената смърт на
И.Н. вследствие на ПТП. Образуваното срещу водача, причинил ПТП
наказателно производство не е основание за спиране на давността. Съгласно
посочената разпоредба на ЗЗД, давността не тече докато трае съдебният
процес относно вземането, а както вече беше посочено вземанята са
предявени пред съда в настоящото производство след изтичане на давностния
срок за това.
С оглед изтичане на давностният срок, правото на принудително събиране
на процесните вземания е погасено, респективно претенциите на ищците за
заплащането им подлежат на отхвърляне. В заключение претенциите на
ищците за заплащане на застрахователно обезщетение, следва да бъдат
отхвърлени изцяло, ведно с акцесорното искане за присъждане на законната
лихва върху главните задължения.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищците не се следват сторените по делото
разноски.
На ответната страна, на основание чл.78, ал.3 от ГПК се следват сторени по
делото разноски в размер на 860 лв. – депозит по СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК, което съдът определя в размер на
540,00 лв. по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 25, ал.1
и ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното Окръжният съд,
10
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Н. Н., ЕГН ********** гр.Добрич, бул.“Т.
М.“ №16 вх.А ет.1 ап.3 и П. Н. Н., ЕГН ********** от гр.Добрич, бул.“Т. М.“
№86 ап.4 срещу „Е.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.С., район И., бул.“Х. К. №43 искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от по 150000 лв. на
всеки от ищците, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания и сумата от 2143 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за
погребение и надгробен паметник, вследствие смъртта на майката на ищците
– И. И. Н., починала на 20.10.2017г. вследствие на ПТП настъпило на същата
дата, виновно причинено от Д. К. С., водач на лек автомобил, „****“ с рег.
№****, застрахован по риска "Гражданска отговорност" при ответника, ведно
със законната лихва за забава върху главните задължения за неимуществени
вреди от 20.10.2017г. до окончателното изплащане, поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА И. Н. Н., ЕГН ********** гр.Добрич, бул.“Т. М.“ №16 вх.А ет.1
ап.3 и П. Н. Н., ЕГН ********** от гр.Добрич, бул.“Т. М.“ №86 ап.4 да
заплатят на „Е.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С.,
район И., бул.“Х. К. №43, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сторените по
делото разноски в размер на 860 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 540 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
11