Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. К., 23.09.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен
съд – гр. К., II - ри състав
в публично съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти август през две
хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА
при секретар-протоколиста Д.М., като разгледа докладваното от
съдия Атанасова гр. дело № 877 по
описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от Гражданският процесуален кодекс / ГПК /.
Производството е
образувано по искова молба вх. № 4763 от 21.11.2019 година на „Т.С.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : гр. С., район „К.С.”, ул. „Я.” № 23Б, представлявано от К.В.Г.
– изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Калина Петкова против ответниците И.Т.Д., ЕГН ********** ***, ж. к. „Б.“, бл. 22, вх. „А“, ет. 5, ап.
23 и Димитринка В.Д., ЕГН ********** ***, с която ищецът иска да
бъде признато за установено спрямо ответниците, че последните дължат сумата в размер на 471.60
/ четиристотин седемдесет и един лева и шестдесет стотинки / лева – главница, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 20.05.2019 г. до
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че в законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422 ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1
т. 1 от ГПК, след
като по ч.гр.д. № 600 /2019 г.по описа на РС – гр. К. лицето И.Т.Д., ЕГН ********** е подало възражение и е указано на
заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. ал. 4 от ГПК може да предяви
иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Ищецът твърди, че
ответниците са потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ал 1 от ЗЕ за имот,
находящ се в гр. С., ж. к. „Б.“, бл. 22, вх. „А“, ет. 5, ап. 23, абонатен №
007580. Същите са използвали
доставяната от ищеца топлинна енергия за периода от месец 05.2016 г. до месец
04.2018 г., но същата не е заплатена. Ищецът твърди, че между него и ответниците е налице облигационноправна връзка, относно продажбата
и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с
представените общи условия за битови нужди действали за процесния период.
С допълнителна молба вх. №
1073 / 12.03.2020 г. ищецът сочи, че между страните е сключено споразумение и ответниците
изплащат дължимите вноски, с оглед на което е останала незаплатена сума в
размер на 176.60 / сто седемдесет и шест лева и шестдесет стотинки / лева.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да
постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответниците,
че същите дължат сумата от 176.60 / сто
седемдесет и шест лева и шестдесет стотинки / лева и правно основание : чл. 422 ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на същите съществуването на вземането им в размер на 176.60 / сто седемдесет и шест лева и
шестдесет стотинки / лева – главница, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 20.05.2019 г. до
изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а
именно: разноските по заповедното производство и по настоящото производство.
В
едномесечния срок от получаване на исковата молба ответниците
са подали писмен отговор, с
който заявяват, че
не съществува задължение, но в същото време прилагат писмени доказателства / вносна бележка от 16.05.2018 г. / от която
е видно, че е платена дължимата сума в общ размер 686.73 / шестстотин осемдесет и шест лева и седемдесет
и три стотинки / лева.
Ищецът
редовно призован за съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, но
е депозирал молба вх. № 2489 / 12.06.2018 г., с която моли да се даде ход на
делото в негово отсъствие и посочва, че след направена справка в счетоводството
на ищеца е видно, че дължимата сума в общ размер 686.73 / шестстотин осемдесет и шест лева и седемдесет
и три стотинки / лева е заплатена от ответника. Същият моли съдът да присъди направените по
делото / заповедното и исковото производство / разноски в общ размер 245.00 /
двеста четиридесет и пет / лева, приложен е и списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът редовно призован не изпраща
представител и не е представил становище.
Настоящият съдебен състав на Районен съд –
гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от
фактическа страна :
Видно от
представените по делото доказателства е, че ищецът е предявил претенцията си
към ответника за имот, находящ се в гр. С., ж. к. „Б.“, бл. 22, вх. „А“, ет. 5, ап. 23, абонатен №
007580, за периода от месец 05.2016 г. до месец
04.2018 г.
Ищецът е предявил искове в размер на 176.60 / сто
седемдесет и шест лева и шестдесет стотинки / лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 20.05.2019 г. до изплащане на вземането.
Не се спори между страните по делото, че
ответниците са абонат на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., район „К.С.”,
ул. „Я.” № 23Б, представлявано от К.В.Г. – изпълнителен директор, абонатен № 007580, срещу които в заповедното производство са претендирани
и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 456 / 15.08.2019 г.,
постановена по ч. гр. д. № 600 / 2019 г. по описа на РС – К. за сумата от 559.23 / петстотин петдесет и девет лева и двадесет и три стотинки /
лева - главница, сумата от 56.90 /
петдесет и шест лева и деветдесет стотинки / лева – лихва, за периода от 14.09.2017 г. до
02.05.2019 г., сумата от 23.89 / двадесет и три лева и осемдесет и девет
стотинки / лева – главница за дялово
разпределение и сумата от 4.04 / четири лева и четири стотинки / лева - лихва, за периода от 30.11.2016 г. до
02.05.2019 г., ведно със законната лихва от 20.05.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лв. - заплатена в полза на съда държавна такса и
100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Предвид подаденото възражение от страна на
длъжниците против заповедта по ч. гр. д. № 600 / 2019 г. по описа на РС – К., в
срока по чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК се предявява настоящата претенция.
Представят се доказателства.
Предявеният иск е с правно основание чл.
422, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Пълномощникът на
ищеца в писмена молба вх. № 1674 / 02.06.2020 г. / докладвана в с. з.
потвърждава погасяването на сумите и претендира само съдебните разноски, а
именно юрисконсултско възнаграждение само в исковото производство в минимален
размер.
С оглед горното
съдът констатира, че към датата на постановяване на съдебното решение ответниците
са извършили плащане и са погасили всички претенции на ищеца, поради което и
искът се явява неоснователен към датата на постановяване на съдебното решение, но
тъй като погасяването е извършено в хода на исковото производство / исковата
молба е депозирана в съда на 23.11.2019 г., а погасяването на сумите е
извършено по време на процеса /, то ответниците са станали причина за съдебното
предявяване на претенцията, поради което и по аргумент от чл. 78 ал. 2 от ГПК
дължи на ищеца извършените разноски по делото, а именно претендираното
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.С.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр. С., район „К.С.”, ул. „Я.” № 23Б, представлявано от К.В.Г. –
изпълнителен директор против И.Т.Д., ЕГН **********
***, ж. к. „Б.“, бл. 22, вх. „А“, ет. 5, ап. 23 и Димитринка В.Д., ЕГН **********
***, на основание
чл. 422 ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК да бъде прието по отношение на
ответниците, че съществува вземането им в
размер на 176.60 / сто
седемдесет и шест лева и шестдесет стотинки / лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 20.05.2019 г. до изплащане на вземането, като неоснователен, поради
извършено погасяване на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И.Т.Д., ЕГН ********** ***, ж. к. „Б.“,
бл. 22, вх. „А“, ет. 5, ап. 23 и Димитринка В.Д., ЕГН ********** *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : гр. С., район „К.С.”, ул. „Я.” № 23Б, представлявано от К.В.Г.
– изпълнителен директор направените
съдебни разноски в минимален размер на 50.00 / петдесет / лева – юрисконсултско
възнаграждение по исковото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :