Решение по дело №877/2019 на Районен съд - Костинброд

Номер на акта: 260177
Дата: 28 септември 2020 г. (в сила от 18 ноември 2020 г.)
Съдия: Аксиния Борисова Атанасова
Дело: 20191850100877
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. К., 23.09.2020 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

     Районен съд – гр. К., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти август през две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

при секретар-протоколиста Д.М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № 877 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от Гражданският процесуален кодекс / ГПК /.

Производството е образувано по искова молба вх. № 4763 от 21.11.2019 година на „Т.С.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., район „К.С.”, ул. „Я.” № 23Б, представлявано от К.В.Г. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Калина Петкова против ответниците И.Т.Д., ЕГН ********** ***, ж. к. „Б.“, бл. 22, вх. „А“, ет. 5, ап. 23 и Димитринка В.Д., ЕГН ********** ***, с която ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответниците, че последните дължат сумата в размер на 471.60 / четиристотин седемдесет и един лева и шестдесет стотинки / лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 20.05.2019 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че в законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422 ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, след като по ч.гр.д. № 600 /2019 г.по описа на РС – гр. К. лицето И.Т.Д., ЕГН ********** е подало възражение и е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. ал. 4 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ал 1 от ЗЕ за имот, находящ се в гр. С., ж. к. „Б.“, бл. 22, вх. „А“, ет. 5, ап. 23, абонатен № 007580. Същите са използвали доставяната от ищеца топлинна енергия за периода от месец 05.2016 г. до месец 04.2018 г., но същата не е заплатена. Ищецът твърди, че между него и ответниците е налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за процесния период.

С допълнителна молба вх. № 1073 / 12.03.2020 г. ищецът сочи, че между страните е сключено споразумение и ответниците изплащат дължимите вноски, с оглед на което е останала незаплатена сума в размер на 176.60 / сто седемдесет и шест лева и шестдесет стотинки / лева.

 С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че същите дължат  сумата от 176.60 / сто седемдесет и шест лева и шестдесет стотинки / лева и правно основание : чл. 422 ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на същите съществуването на вземането им в размер на 176.60 / сто седемдесет и шест лева и шестдесет стотинки / лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 20.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по заповедното производство и по настоящото производство.

         В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответниците са подали писмен отговор, с който заявяват, че не съществува задължение, но в същото време прилагат писмени доказателства  / вносна бележка от 16.05.2018 г. / от която е видно, че е платена дължимата сума в общ размер 686.73 / шестстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки / лева.

         Ищецът редовно призован за съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, но е депозирал молба вх. № 2489 / 12.06.2018 г., с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие и посочва, че след направена справка в счетоводството на ищеца е видно, че дължимата сума в общ размер 686.73 / шестстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки / лева е заплатена от ответника. Същият моли съдът да присъди направените по делото / заповедното и исковото производство / разноски в общ размер 245.00 / двеста четиридесет и пет / лева, приложен е и списък по чл. 80 от ГПК.

  Ответникът редовно призован не изпраща представител и не е представил становище.   

  Настоящият съдебен състав на Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

Видно от представените по делото доказателства е, че ищецът е предявил претенцията си към ответника за имот, находящ се в гр. С., ж. к. „Б.“, бл. 22, вх. „А“, ет. 5, ап. 23, абонатен № 007580, за периода от месец 05.2016 г. до месец 04.2018 г.

          Ищецът е предявил искове в размер на 176.60 / сто седемдесет и шест лева и шестдесет стотинки / лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 20.05.2019 г. до изплащане на вземането.

   Не се спори между страните по делото, че ответниците са абонат на „Т.С.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., район „К.С.”, ул. „Я.” № 23Б, представлявано от К.В.Г. – изпълнителен директор, абонатен № 007580, срещу които в заповедното производство са претендирани и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 456 / 15.08.2019 г., постановена по ч. гр. д. № 600 / 2019 г. по описа на РС – К. за сумата  от 559.23 / петстотин петдесет и девет лева и двадесет и три стотинки / лева - главница, сумата от 56.90 / петдесет и шест лева и деветдесет стотинки / лева –  лихва, за периода от 14.09.2017 г. до 02.05.2019 г., сумата от 23.89 / двадесет и три лева и осемдесет и девет стотинки / лева – главница за дялово разпределение и сумата от 4.04 / четири лева и четири стотинки / лева - лихва, за периода от 30.11.2016 г. до 02.05.2019 г., ведно със законната лихва от 20.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лв. -  заплатена в полза на съда държавна такса и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

          Предвид подаденото възражение от страна на длъжниците против заповедта по ч. гр. д. № 600 / 2019 г. по описа на РС – К., в срока по чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК се предявява настоящата претенция. Представят се доказателства.

          Предявеният иск е с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 86 от ЗЗД. 

Пълномощникът на ищеца в писмена молба вх. № 1674 / 02.06.2020 г. / докладвана в с. з. потвърждава погасяването на сумите и претендира само съдебните разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение само в исковото производство в минимален размер.

С оглед горното съдът констатира, че към датата на постановяване на съдебното решение ответниците са извършили плащане и са погасили всички претенции на ищеца, поради което и искът се явява неоснователен към датата на постановяване на съдебното решение, но тъй като погасяването е извършено в хода на исковото производство / исковата молба е депозирана в съда на 23.11.2019 г., а погасяването на сумите е извършено по време на процеса /, то ответниците са станали причина за съдебното предявяване на претенцията, поради което и по аргумент от чл. 78 ал. 2 от ГПК дължи на ищеца извършените разноски по делото, а именно претендираното юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.  

          Воден от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

          ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.С.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., район „К.С.”, ул. „Я.” № 23Б, представлявано от К.В.Г. – изпълнителен директор против И.Т.Д., ЕГН ********** ***, ж. к. „Б.“, бл. 22, вх. „А“, ет. 5, ап. 23 и Димитринка В.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл. 422 ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК да бъде прието по отношение на ответниците, че съществува вземането  им в размер на 176.60 / сто седемдесет и шест лева и шестдесет стотинки / лева – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 20.05.2019 г. до изплащане на вземането, като неоснователен, поради извършено погасяване на задължението.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И.Т.Д., ЕГН ********** ***, ж. к. „Б.“, бл. 22, вх. „А“, ет. 5, ап. 23 и Димитринка В.Д., ЕГН ********** *** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., район „К.С.”, ул. „Я.” № 23Б, представлявано от К.В.Г. – изпълнителен директор направените съдебни разноски в минимален размер на 50.00 / петдесет / лева – юрисконсултско възнаграждение по исковото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                                             

 

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :