ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 02.08.2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на втори август през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря…… и в присъствието на прокурора……. като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 344 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 60 от АПК във връзка с чл. 188 от ЗДДС.
Образувано е по жалба вх. № 2629/31.07.2019 г. на „Бендис” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ж.к. „Младост”, бл. 307, вх. А, ап. 9, представлявано от Ф. С. В. и И. Н. К. – заедно и поотделно. Жалбата е подадена директно в съда, а не чрез административния орган, като към момента на образуването на делото липсва административна преписка.
В жалбата се сочи, че е срещу
разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 10491/23.07.2019 г., като не се сочи издател на заповедта. Същевременно към жалбата не е приложено копие на сочената Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 10491/23.07.2019 г.
В жалбата се сочи, че констатациите са неправилни и незаконосъобразни и ще бъдат атакувани по надлежния ред в законоустановения срок.
С определение от з.с.з. на 31.07.2019 г. – 16 ч. съдът, като е съобразил липсата на копие на ЗПАМ, както и информация за издател на същата, както и информация за дата на запечатването, както и информация за дата на съобщаване на ЗПАМ, е изискал незабавно /в срок до 01.08.2019 г. - 16 ч./ от ответника, като предвид липсата на информация кой е издател на заповедта, административната преписка следва да бъде изискана от ТД на НАП – Велико Търново /вероятно Началник отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново/. Указано е на ответника, че ведно с административната преписка ответникът следва да представи и копие на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10491/23.07.2019 г., съобщение кога е получена от жалбоподателя, както и писмена информация дали срещу същата ЗПАМ има образувано друго дело и в кой съд, както и номер на делото, ведно с писмено становище за допустимост на искането за спиране, вкл. и съгласно чл. 60, ал. 5 от АПК, поради това на ответника е изпратен незабавно препис от настоящата жалба.
Със същото определение искането за отмяна на допуснатото предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10491/23.07.2019 г. е оставено без движение, като на жалбоподателя е указано в 1-дневен срок от съобщението за настоящото /но не по-късно от 01.08.2019 г. - 16 ч./: 1. да представи заверено копие на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10491/23.07.2019 г.; 2. писмена информация от кога е наложена същата ЗПАМ и писмена информация за дата на съобщаване; 3. да представи доказателства има ли образувано друго дело срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10491/23.07.2019 г., пред кой съд и номер на делото; 4. в случай че се поддържа искане по чл. 166, ал. 4 от АПК, същото следва да бъде мотивирано и подкрепено с доказателства, като е указано на жалбоподателя, че в противен случай същото ще бъде оставено без разглеждане, а производство по делото прекратено.
С писмо вх. № 2639/01.08.2019 г. на директора на офис – Ловеч при ТД на НАП – Велико Търново е представена идентична жалба на настоящата, която е била заведена в ТД на НАП– Велико Търново, офис Ловеч с вх. № 9724/31.07.2019 г., ведно с административна преписка, съдържаща и Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10491/23.07.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в ЦУ на НАП, ведно с разписка за получаване на същата ЗПАМ от жалбоподателя на 29.07.2019 г., както и писмено становище на юрк. П. С. по същество на искането.
С писмено становище вх. № 2645/01.08.2019 г. на ответника се представя копие на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10491/23.07.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в ЦУ на НАП. Сочи се, че „към момента на подаване на настоящото становище не е депозирана жалба срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10491/23.07.2019 г. Сочи се, че настоящото производство се развива по реда на чл. 60, ал. 5 от АПК.
С писмено становище вх. № 2646/01.08.2019 г. на юрк. П. С., като процесуален представител на НАП, се сочи, че няма образувано друго дело срещу същата ЗПАМ. Сочи, че е недопустимо настоящото искане, поради „обстоятелството, че след като има подадена жалба против тази заповед реално запечатването на търговския обект не е извършено”.
Видно от идентичните жалби на „Бендис” ООД /подадени в един и същи ден – 31.07.2019 г. - едната директно в съда, а другата в ТД на НАП– Велико Търново, офис Ловеч/, оспорва се самото разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповедта с искане за отмяната му поради липса на посочени мотивирани фактически обстоятелства, несъразмерност на размера на неотчетената сума, за която не е издаден касов бон и вредите, които ще бъдат нанесени на фиска. Твърди се, че разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК може да бъде постановено само в изключителни случаи при наличие на една или повече от предпоставките на нормата, като се сочи, че мотивите на административния орган са общи и абстрактни. Сочи се, че ако междувременно бъде издадено и НП, за да избегне репресията на ПАМ, е налице вероятност нарушителят доброволно да внесе наложената му имуществена санкция в хипотезата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС. В заключение се иска отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10491/23.07.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в ЦУ на НАП.
Ответникът в писмено становище чрез на юрк. П. С. /на л. 30-31 от делото/ сочи, че от приложените по преписката доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил административно нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС – неиздаване на фискален бон. Сочи, че допуснатото предварително изпълнение на ЗПАМ е мотивирано с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет – необходимост от налагане на финансова дисциплина чрез спазване отчетността на приходите в държавния бюджет, за правилното определяне на реализираните доходи и размера на публични задължения. Сочи се, че в ЗПАМ са посочени конкретни мотиви от обективната действителност, като са налице доказателства за осъществяване на значителна по обем търговска дейност, обусловена от голямата търговска площ на обекта, значителния приток от клиенти и популярността на обекта. В заключение се иска съдът да отхвърли жалбата против разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на ЗПАМ, като се иска присъждане на разноски за юрисконсулт.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата и самата заповед съображения, както и представената административна преписка, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на процесното оспорване е разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10491/23.07.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в ЦУ на НАП.
Жалбата е допустима като подадена от адресата на постановената заповед за налагане на ПАМ, който е засегнат неблагоприятно от наложената му забрана, включително и от постановеното нейно предварително изпълнение преди влизане в сила на издадения ИАА и при спазване на законоустановения срок за целта – заповедта е връчена на 29.07.2019 г. /видно от разписка на л. 40 от делото-гръб/, а жалбата е подадена на 31.07.2019 г. направо в Административен съд - Ловеч.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Видно от Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП /на л. 36 от делото/, са делегирани правомощия на издателя на настоящата заповед - Началник отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в ЦУ на НАП да издава заповеди от вида на процесната. Поради това съдът намира, че Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10491/23.07.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в ЦУ на НАП е издадена от компетентен орган.
По силата на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10491/23.07.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в ЦУ на НАП е постановена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на търговски обект" – ВЕТИРИНАРЕН КОМПЛЕКС, находящ се в гр.Ловеч, бул. „България“ № 72, стопанисван от „БЕНДИС” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Ловеч, ж.к.“Младост“, бл. 307, вх.“А“, ап. 9 и забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1. б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
С изрично разпореждане на органа и на основание чл. 188 от ЗДДС е допуснато и предварително изпълнение на наложената ПАМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 188 от ЗДДС - принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС – запечатване на обект и съпътстващата я забрана достъпа до обекта, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.
Следователно текстът на закона препраща към реда и предпоставките за допускане на предварително изпълнение на административните актове, уредени в чл. 60, ал. 1 от АПК. В последния са предвидени хипотезите, при наличието на които органът, издал акта, може да разпореди предварителното му изпълнение – когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда.
Според мотивите на заповедта, предварителното изпълнение на наложената ПАМ се налага, за да се защитят особено важни държавни интереси, да се предотврати съществуващата опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта и защото от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда за фиска. Сочат се мотиви – с цел да се защитят особено важни държавни интереси, които се засягат с антифискалното поведение на дружеството, а именно — необходимост от налагане на финансова дисциплина чрез спазване отчетността на приходите в държавния бюджет, респективно за правилното определяне на реализираните доходи и размера публични задължения. Налице са предпоставки за осъществяване на значителна по обем търговска дейност, обуславящи се от голямата търговска площ на обекта, значителния поток от хора и неговата популярност. В този смисъл, безусловно е налице държавният интерес от незабавното преустановяване на констатираното противозаконно поведение. Следва да се отбележи, че защитимия държавен интерес не се обосновава от размера на неотчетената продажба, а от самия факт на нерегистриране на продажбата. По-ранното налагане на ПАМ, от една страна ще предотврати възможността да се допусне отново административно нарушение от същия търговец, при това такова, което води до задълбочаване нарушенията на фискалната дисциплина, а от друга препятства опасността от превръщане на незаконосъобраното поведение в практика, като представлява и превенция на непосредствено настъпващите от нарушението вреди.
В конкретната хипотеза съдът изцяло споделя изложените в ЗПАМ мотиви, че са налице основания за допускане на предварително изпълнение на заповедта.
Противно на твърдяното по жалбата, в заповедта са изложени конкретни мотиви, че с процесното нарушение се засяга утвърденият ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти.
Следва да се има предвид, че щом предварителното изпълнение е допуснато с изрично разпореждане на АО по реда на чл. 60 от АПК, той следва да докаже, че са налице основанията за целта в някоя от хипотезите на ал. 1 на нормата.
За да допусне процесното предварителното изпълнение, АО е приел, че в конкретният случай е налице непосредствена опасност за фискалния ред поради констатирана практика в процесния обект – ветиринарен комплекс, която е в нарушение на установените правни норми и води до отклонение от данъчно облагане.
При осъществена оперативна проверка на 22.07.2019г. на търговски обект - ветиринарен комплекс, находящ се в гр. Ловеч, бул. „България“ № 72, стопанисван от жалбоподателя „БЕНДИС” ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Ловеч, ж.к.“Младост, бл. 307, вх.“А“, ап.№ 9, е констатирано следното:
Извършената проверка е във връзка със спазване на данъчното законодателство в посочения търговски обект, който представлява ветиринарен комплекс /под наем/. Съгласно договора за наем търговската площ на обекта е 237 кв.м., в които са разположени аптека с площ около 55-60 кв.м., в която се предлагат за продажба ветиринарно-медицински препарати, храни и аксесоари за домашни любимци и ветеринарна клиника с площ около 75-80 кв.м., в която са разположени чакалня, санитарен възел, складово помещение, 2 (два) броя манипулационни и 1 (един) брой операционна. Същите се стопанисват от „БЕНДИС” ООД с ЕИК: *********. Останалата площ от около 90 - 100 кв.м. се използва за склад за съхранение на храни за домашни любимци и по думите на представляващия Ф. С. В.- представляващ „Бендикс“ ООД, е преотдадена на „Рихтер фарма“ ЕООД с ЕИК: *********. В момента на проверката няма представител на „Рихтер Фарма“ ЕООД, поради ползване на летен годишен отпуск. Представител на „Рихтер Фарма“ ЕООД гр.Ловеч е лицето И. Н. К. - управител и представляващ и „Бендис“ ЕООД.
Преди започване на проверката от
проверяващия екип е извършена покупка на 1 (един) брой пакет от
Освен това като допълнително обстоятелство, при извършване на преброяване на парите в касата от проверяващия екип е установена разлика в касовата наличност: разчетена касова наличност 1168.00 лв., фактическа касова наличност 1271.90 лв. Разлика +103.90лв.
В обекта, предмет на проверката е
констатирано наличие на инсталирано POS терминално устройство към Банка ДСК и
видно от разпечатания за 18.07.2019г. отчет от същото, съхранен в книгата за дневни финансови отчети (КДФО) за 18.07.2019 г.
са извършени 2 (два) броя покупки, но видно от дневния финансов отчет от деня,
за същите не са издадени фискални касови бележки от наличното фискално
устройство (ФУ).
Констатирано е, че търговецът, в
качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември
В обекта в момента на проверката се установява, че работят три лица, от които едно самоосигуряващо се лице (СОЛ) и две лица по трудови правоотношения, попълнили декларация обр.Кд-126.
За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка серия АА № 0293975/22.07.2019г. на основание чл. 110, ал. 4. вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, ведно със събраните доказателства към него.
Именно във връзка с горните констатации са и изложените мотиви на приходната администрация, довели до налагането на процесната ПАМ и предварителното и изпълнение.
В случая, обратно на твърденията по жалбата, съдът намира, че в конкретния случай са налице условията на ал. 60, ал. 1 от АПК в хипотезата на защита на особено важни държавни интереси във фискалната сфера.
Обжалваното разпореждане е мотивирано, като в него са посочени и обосновани основания за допускане на предварителното изпълнение във връзка с някои от изброените хипотези.
Според мотивите на заповедта, предварителното изпълнение на наложената ПАМ се налага с цел да се защитят особено важни държавни интереси, които се засягат с антифискалното поведение на дружеството, а именно — необходимост от налагане на финансова дисциплина чрез спазване отчетността на приходите в държавния бюджет, респективно за правилното определяне на реализираните доходи и размера публични задължения. Налице са предпоставки за осъществяване на значителна по обем търговска дейност, обуславящи се от голямата търговска площ на обекта, значителния поток от хора и неговата популярност. В този смисъл, безусловно е налице държавният интерес от незабавното преустановяване на констатираното противозаконно поведение. Следва да се отбележи, че защитимия държавен интерес не се обосновава от размера на неотчетената продажба, а от самия факт на нерегистриране на продажбата. По-ранното налагане на ПАМ, от една страна ще предотврати възможността да се допусне отново административно нарушение от същия търговец, при това такова, което води до задълбочаване нарушенията на фискалната дисциплина, а от друга препятства опасността от превръщане на незаконосъобраното поведение в практика, като представлява и превенция на непосредствено настъпващите от нарушението вреди.
Допълнително съдът намира, че издаването на касова бележка е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти и неизпълнението на това задължение винаги води до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчното облагане.
Ето защо в конкретният случай АО е изложил подробни съображения, подкрепящи необходимостта от налагането на ПАМ и разпореждането на предварителното изпълнение в насока на това, че неотчитането на приходите не позволява да се установи фактически реализирания оборот от проверявания търговец, което в крайна сметка може да доведе до укриване на приходи. Правилно АО е приел, че с това си поведение проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като укрива част от своите продажби, съответно като последица се явява неправилното определяне на реализираните доходи.
Този извод се налага още повече като се отчетат търговското значение на обекта – местоположението на търговския обект – на главна пътна артерия, минаваща през целия град Ловеч и свързваща пътя гр. Плевен – тр. Троян, в непосредствена близост до други магазини, с постоянен човекопоток, богатия асортимент от предлаганите стоки, което дава възможност за реализиране на високи обороти /съпоставени с икономическото състояние на региона на гр. Ловеч/ и констатираното от друга страна неиздаване на фискален бон от ФУ.
Налагането на финансова дисциплина чрез спазване отчетността при реално реализирани продажби без отклонение в данъчното облагане безспорно представлява защита на особено важни държавни и обществени интереси, свързани с осигуряването на регулярност на приходите в държавния бюджет и нормално функциониране на цялата държавна бюджетна система.
В конкретният случай неспазването на финансовата дисциплина, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка, безспорно води до засягане на отчетността на реално реализирани продажби, съответно до укриване на облагаеми доходи.
По посочените съображения, съдът счита за обосновано оспореното пред него разпореждане.
Предвид посоченото, съдът приема, че не са налице основания за отмяна на допуснатото предварително изпълнение.
Налице е защитим държавен интерес, визиран в чл. 60, ал. 1 от АПК, който представлява самостоятелно основание за издаване на разпореждане за предварително изпълнение на издадения индивидуален административен акт. Налице са и мотиви за това /чл. 60, ал. 2 от АПК/, че за фиска на държавата биха произлезли значителни и трудно поправими вреди. Евентуалното отдалечаване във времето на изпълнението на мярката от момента на налагането й изключва нейния преустановителен и превантивен ефект и от това би могло да последва значителна вреда за фиска.Отделно наложената мярка е със срок към минимума до средния размер – 10 дни, поради което съдът не намира основание да се отложи във времето нейното изпълнение.
Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че разпореждането е постановено в противоречие с целта на закона, тъй като съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна.
При същите предпоставки кумулативно се налага и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС - за забрана на достъпа до обекта.
Съдът намира за нужно да посочи, че споделя и изложените мотиви на приходната администрация относно продължителността на срока на наложената ПАМ, който в конкретния случай е разумен, под средния, предвиден в законовата норма.
Ирелевантна е и стойността на покупката /в случая 29,80 лв./, т.к. винаги неиздаването на ФБ води до нарушение на интересите на фиска и е алогично да се търси висок размер на стойността на ФБ при контролна покупка от страна на проверяващия орган.
Неоснователни са и доводите по жалбата, че неправилно в случая е допуснато предварително изпълнение на ПАМ във връзка с предстоящо издаване на наказателно постановление.
Производствата по чл. 186 и 187 от ЗДДС за налагане на
принудителна административна мярка и по ЗАНН за налагане на административно
наказание за извършено административно нарушение са различни и се провеждат по различен
ред - така Определение № 8626 от 04.07.2017 г. по адм. д. № 4677/2017 на
Върховния административен съд.
Съдът намира за ненужно обсъждането на възражението касателно наличната или не касова разлика, констатирана от приходните органи. Самата ПАМ, съответно процесното разпореждане за допускане на предварителното изпълнение е наложена във връзка с установено неиздаване на ФБ. Дори и да не е била налична касова разлика в търговския обект, това обстоятелства не се отразява на законосъобразното налагане на ПАМ /съответно допускането на предварителното изпълнение при констатирано нарушение, изразяващо се в неиздаване на ФБ.
Във връзка с гореизложеното съдът намира, че по делото са доказани наличието на предпоставки за допускане на предварителното изпълнение, поради и което не са налице предпоставките да бъде отменено/спряно предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане на административния орган, до приключване на спора относно законосъобразността на обжалвания акт - заповед за налагане на ПАМ – запечатване на търговски обект и забрана на достъпа до него с влязъл в сила съдебен акт.
В същия смисъл е практиката на
ВАС: Определение № 5510 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3589/2019 г.,
Определение № 4043 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2280/2019 г. и др.
При този изход на спора за ответника се следват претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт /в писмено становище на л. 30-31 от делото/. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този кодекс, а не на ДОПК), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Видим от горното и съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лв. на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание на чл. 60 от АПК във връзка с чл. 188 от ЗДДС Ловешкият административен съд, в настоящия ІІІ състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бендис” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ж.к. „Младост”, бл. 307, вх. А, ап. 9, представлявано от Ф. С. В. и И. Н. К., срещу разпореждане за допускане предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10491/23.07.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Бендис” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ж.к. „Младост”, бл. 307, вх. А, ап. 9, представлявано от Ф. С. В. и И. Н. К., да заплати на ЦУ на НАП - Отдел "Оперативни дейности" Велико Търново, разноски в размер на 100 лева.
Определението може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от съобщаването пред ВАС на Р България.
Да се изпрати препис от определението на страните.
СЪДИЯ: