Р Е Ш Е Н И Е
№ 156
гр.Плевен, 19 Април
2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VI-ти състав, в открито съдебно заседание на тридесет и
първи март две хиляди и седемнадесета година, в състав: Председател:
Катя Арабаджиева
при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №105
по описа на Административен съд-Плевен за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Делото е образувано по
жалба от Б.Г.Д., ЕГН **********, чрез адв. Ж.-Д. от САК, срещу Решение №2153-14-2/04.01.2017
г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалбата му вх.№ТЗ-27#73/06.12.2016 г. и е оставено в
сила Разпореждане №27/2013 от 17.11.2016 г. на
длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ-Плевен, с което декларираната
злополука с вх.№27/10.04.2013 г. не се приема за трудова, като правилно и
законосъобразно.
В жалбата са наведени
доводи, че оспореното решение е неправилно
и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалноправните
разпоредби, при съществени нарушения на административно производствените
правила и в несъответствие с целта на закона. Сочи, че решението е постановено
в противоречие с чл.55, ал.1 и ал.2 от КСО, като неправилно са приложени тези
правни норми към фактическата
обстановка. Прието е, че е настъпило внезапно увреждане на здравето на
осигуреното лице, а също и че настъпилото увреждане е довело до временна
неработоспособност. Органът неправилно е обсъждал въпроса “на 20.02.2013 г. настъпило ли е внезапното увреждане на
здравето при извършването на текущ ремонт – подмяна на луминисцентните тръби на
осветителни тела“, като се сочи, че отговорът на този въпрос е без значение за
квалификацията на случилото се като трудова злополука. Органът е следвало да
прецени, че доказаното травматично увреждане е настъпило на територията на
предприятието-осигурител в рамките на обичайното работно време, когато Д. е
престирал труд за предприятието и е бил ангажиран да изпълнява служебните си
задължения. Същият е изпълнявал текущи ремонтни дейности. Твърди, че същите са
му възложени на общия строй на военнослужещите на 20.02.2013 г., в 07.30 часа,
като сочи, че не са събрани доказателства, че е куцал с левия си крак на общия
строй, или при разпределението на задачите в 08.00 часа. Твърди, че към 07.30
часа същият е бил в добро здравословно състояние, без нарушена походка и без
болка в левия крак, за което иска събиране на свидетелски показания. Освен това
същият преди това е бил изненадващо подлаган на физически изпити, проверяващи
годността на физическото му състояние, и от 2011 г. до травматичното увреждане
не е ползвал болнични. Редовно и точно е изпълнявал служебните си задължения,
за което сочи като доказателство приложена здравно – производствена
характеристика. Твърди, че дори същият да е куцал към 09.00 часа на 20.02.2013
г., когато му е възложена подмяната на осветителните тела, това означава, че
куцането е резултат от събитие, настъпило след 07.30 часа, като
административният орган не е събрал доказателства в друга насока, и увреждането
следва да се квалифицира като трудова злополука, защото увреждането ще е
настъпило през работно време, когато е бил ангажиран с нормалните си служебни
задължения. Сочи, че дори да се докаже, че увреждането е настъпило по време на отиването му на
работа, същото следва да се квалифицира като трудова злополука по чл.55, ал.2 КСО. Твърди, че не са изпълнени указанията на ВАС в решение № 464/15.01.2016 г.
по адм.д. № 5173/2015, като не са спазени разпоредбите на чл.55-чл.67 от КСО, процедирано
е в противоречие с принципите на истинност, служебно начало и равенство. Не са
установени действителните факти от значение за случая, като не са събрани всички
необходими доказателства, посочени в решението на ВАС. Не е взето предвид ЕР
№0011/05.03.2015 г. на ВМА-ЦВМК-София /в качество на обща ТЕЛК/, по силата на
което е признато наличието на причинна връзка между травмата в коляното на Д.,
получена на 20.02.2013 г., и последвалата я временна неработоспособност, като
органът дори е отказал да приеме това ЕР като доказателство. Същото ЕР не е оспорено
и е влязло в сила. Не е преценено, че работата на Д. изисква отлично физическо
състояние на служителя, каквото е съществувало до травмата. Твърди, че ако
травмата е била настъпила преди работата, органът не може да приеме, че Д. се е
качил на стълбата, изпълнил е работата си със осветителните тела, след това
слязъл по стълбата и е потърсил медицинска помощ, доколкото такова схващане
противоречи на двете съдебномедицински експертизи. Твърди, че кап. И. К. е
представител на предприятието – осигурител, служебно е ангажиран да отговаря за
прилагането на здравословни и безопасни условия на труд и е пряко заинтересовано
лице случилото се да не бъде квалифицирано като трудова злополука. Твърди и
несъответствие с целта на закона, като счита, че осигурителят неправилно не е
подал своевременно декларация за злополуката, и същата е подадена почти два
месеца след настъпването и.
В съдебно заседание оспорващият Б.Г.Д. се
явява лично и с адвокат К.Ж.-Д. *** с пълномощно на л.24 от делото. Моли
да се уважи жалбата и да се отмени обжалваното решение и да се реши въпроса по
същество, като се квалифицира настъпилото травматично увреждане като трудова
злополука. Счита за установено, че в началото на работния ден на 20.02.2013 г. жалбоподателят
е бил в добро общо здравословно състояние, като не са се наблюдавали никакви
изменения в неговата походка. Настъпилото травматично увреждане е доказано, че
попада в чл.55 от КСО. Претендира направените по делото разноски. В писмени
бележки допълнително прави възражение за неоснователност на твърденията на
процесуалния представител на ответника, че е бил наличен предходен проблем с
лявото коляно, който е обусловил настъпването на временната неработоспособност.
Ответникът в настоящето производство - Директорът на Териториално поделение на НОИ –
гр.Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Е.
Р. с пълномощно по делото. Моли да се остави
без уважение жалбата на Б.Д. и да се потвърди като правилно и законосъобразно
постановеното решение № 2153-14-2 от 04.01.2017 г. на Директора на ТП на НОИ –
Плевен, с което изцяло е потвърдено Разпореждане № ТЗ-27/2013 от 17.11.2016 г.
на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО. Позовава се на подробно изложените
в оспореното решение мотиви , в които са обсъдени всички събрани доказателства. Счита, че са изпълнени
всички указания от ВАС, включително са събрани нови доказателства, като
допълнително са изискани писмени обяснения от лицето, оказало първа помощ на Д.
в поделението, където е работил. Твърди, че чрез разпита на свидетелите в проведеното съдебно
заседание не само не се оборват, но и не се допълват всички доказателства. Моли
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Заинтересованата страна – Национален военен университет „Васил Левски“ – гр.Велико Търново, не
изпраща представител и не ангажира становище по делото.
Административен
съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт
във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Д. е кадрови
военнослужещ от 20.08.1993 г., видно от производствената характеристика на л.35
от дело 920/2013, като към 20.02.2013 г. е имал договор за кадрова военна
служба № 656 139 от 26.05.2010 г. /л.44 от дело 920/2013, гръб/, и е на
служба във факултет “Авиационен”, военно формирование /в.ф./ 52610. На Д. от
1996 г. е поставяна диагноза и провеждано лечение на заболяване на ляво коляно,
видно от епикризите на л.л.22,23 от дело 920/2013 и ЕР на общоболнична военно –
медицинска комисия на л.24 от дело 920/2013. На 22.02.2013 г. същият е написал
обяснение, в което твърди, че при работа на 20.02.2013 г., при качване по
стълба, левият му крак се е усукал и е усетил болка като пробождане в коляното
и топлина. Болките са се появявали периодично, появило се е ограничаване на
движението при свиване на ляво коляно. След преглед при лекаря на поделението е
бил изпратен във Военна болница – Плевен, като е бил прегледан на следващия ден
/л.25 от дело 920/2013/. От комисия, назначена от осигурителя на 25.02.2013 г.
е съставен протокол за трудова злополука /л.28 от дело 920/2013/, като в същия се
сочи, че на 20.02.2013 г. Д. при качване и слизане от стълба почувствал болка и
топлина в лявото коляно. Като свидетели на злополуката са посочени кап. К. /член
на комисията, съставила протокола/ и старшина А. Б. А.. Началникът на
медицинския пункт д-р И. е дал обяснение /л.29 от дело 920/2013/, съгласно
което Д. на 20.02.2013 г. към 12 часа е дошъл при него, като при прегледа лекарят
е констатирал подуване и болка в областта на лявото коляно. Дал му е
направление за болница. Старшина А. е дал обяснение /л.30 от дело 920/2013/, съгласно
което Д. е заявил пред него, че изпитва болка в коляното, но А. не е бил
очевидец на контузията. Кап. К. също е дал обяснение /л.31 от дело 920/2013/,
съгласно което на 20.02.2013 г. още когато влязъл в кабинета, Д. е куцал с
левия крак и на въпроса дали го боли крака е отговорил, че му няма нищо. След
този разговор се е качил на стълбата, за да свали старите лампи, след като ги е
свалил, е слязъл от стълбата. Към 10.30 часа К. е тръгнал към курсантския
корпус, като е оставил Д. и А. да работят. Около 12 часа Д. е дошъл при него и
му е казал, че отива в лечебницата, защото го боли крака. При извършен преглед
в ортопедичен кабинет на ВМА МБАЛ Плевен е издаден болничен лист №1499631 от
21.02.2013 г. /л.53 от дело 920/2013/ за домашно лечение - 10 дни, като се сочи
в същия, че е налице трудова злополука по анамнестични данни, за доказване ТП
на НОИ. Издадени са последващи болнични листи №1499418 от 04.03.2013 г. за
периода 03.03.2013 г. – 12.03.2013 г. /л.л.40, 54 от дело 920/2013/, №1499643
от 13.03.2013 г. за периода 13.03.2013 г. – 01.04.2013 г. /л.55 от дело
920/2013/, №1499660 от 02.04.2013 г. за периода 02.04.2013 г. – 11.04.2013 г.
/л.56 от дело 920/2013/, всички серия А-2012 г., като се сочи в същите, че е
налице трудова злополука. На 20.03.2013 г. е проведено МРТ-изследване на лява
колянна става, като е направено заключение, че находката отговаря на малък излив,
скъсване на тялото на медиалния мениск, остеохондрален дефект с голяма давност
в медиалния феморален кондил с фиксиран и витален свободен фрагмент и
хондропатия ІІ степен /л.18 от дело 920/2013/. Д. е провел лечение във
ВМА-София в периода 08.04.2013 г. - 15.04.2013 г., като за проведеното лечение
е издадена епикриза /л.17 от дело 920/2013/. На 10.04.2013 г. осигурителят –
в.ф. 52610 – Факултет Авиационен – Долна Митрополия, подава декларация за
трудова злополука /л.27 от дело 920/2013/. Със заповед №4/10.04.2013 г. на
директора на ТП на НОИ е наредено разследване на злополуката /л.34 от дело
920/2013/. За разследването е съставен протокол №4 от 11.04.2013 г. /л.л.44-46
от дело 920/2013/, като в същия се сочи, че Д. е следвало да вземе участие в
текущия ремонт на факултет “Авиационен”. По данни на кап. К., същият е куцал
преди започване на предвидените дейности, но на въпроса дали го боли е казал,
че му няма нищо. По собствени обяснения на Д., при качване по стълба с цел
подмяна на осветителни тела, с ”наемане” на ляв крак, е усетил болка като
пробождане и топлина. Стълбата е преносима, дървена двураменна, с разстояние
между стъпалата 33 см, първото е на разстояние от пода 28 см. За да се достигне
до осветителните тела е необходимо качване на 2-3 стъпала. Впоследствие осигурителят
и осигуреният са уведомени от ТП на НОИ, че за декларираната злополука е открито
производство по разследване по чл.58 от КСО, като срокът за разследване е
удължен /л.л.47,48 от дело 920/2013/. В производствена характеристика на Д.,
издадена от осигурителя на 15.04.2013 г. /л.л.35-38 от дело 920/2013/ се сочи,
че на Д. са извършени необходимите инструктажи. С писмо изх.№ТЗ-27/16.04.2013
г. /л.49 от дело 920/2013/ ТП на НОИ изпраща протокол №4 от 11.04.2013 г. от
извършено разследване на злополуката до ТЕЛК, като на основание чл.61 от НМЕ
моли за произнасяне относно причинна връзка между увреждането и трудова
злополука. Във връзка с производството пред ТЕЛК производството пред органа е
спряно на 25.04.2013 г. със заповед, приложена на л.52 от дело 920/2013, за
което спиране Д. е уведомен на 09.05.2013 г. /обратна разписка на л.51 от дело
920/2013/. С Експертно решение (ЕР) №2350 от заседание 125 от 08.07.2013 г.
/л.57 от дело 920/2013/ ТЕЛК за общи заболявания-ІІ състав, не приема причинна
връзка – трудова злополука. С ЕР №0354 от 16.05.2014 г. на НЕЛК /л.л.16,17 от
дело 918/2014/ това ЕР на ТЕЛК е отменено и върнато на ТЕЛК за ново
освидетелстване. Това решение на НЕЛК няма данни да е било оспорено /л.15 от
дело 918/2014/, въпреки че е било надлежно съобщено – обратни разписки на
л.л.18-20 от това дело. С писмо /л.64 от дело 918/2014/ ТЕЛК гр.Плевен ІІ
състав уведомява съда, че документацията е изпратена на ЦВМК-София, за
произнасяне, като се твърди, че компетентна е ЦВМК. Налице е произнасяне,
извършено от ВМА-ЦВМК – обща ТЕЛК - ЕР №0011 от 05.03.2015 г. /л.69 от дело
918/2014/, за което няма данни да е оспорено. С това ЕР е прието, че е налице
причинна връзка между травмата на лявото коляно на Д., получена на 20.02.2013
г. и последвалата я временна нетрудоспособност.
На 10.07.2013 г. е издадено Разпореждане №27 от
длъжностно лице в РУСО, с което злополуката, станала с Д., не се приема за
трудова /л.59 от дело 920/2013/. Същото разпореждане е мотивирано с ЕР №2350 на
ТЕЛК. Разпореждането е съобщено на 18.07.2013 г., видно от обратната разписка
на л.59 от дело 920/2013, гръб. На 26.07.2013 г. срещу това разпореждане Д.
подава жалба по административен ред /л.л.60-62 от дело 920/2013/, като в същата
сочи, че разпореждането не е мотивирано, тъй като е основано само на ЕР на
ТЕЛК, което не му е съобщено, а за спряното административно производство не му
е съобщено, че е възобновено. Сочи, че такова решение на ТЕЛК може да се издаде
само в случай, че се касае за нетравматично увреждане, а случаят не е такъв.
Твърди, че в протокола за извършеното разследване е използвана само част от
медицинската документация. ЕР на ТЕЛК обаче противоречи на този протокол,
поради което органът неправилно го е игнорирал. Същевременно твърди, че
съставеният протокол е изготвен при нарушение – членът на комисията при РУСО,
която е съставила протокола, е свидетел на злополуката. На тези основания се
моли за отмяна на разпореждането и постановяване на друго, с което злополуката
да се признае за трудова. С решение №52/26.08.2013 г. на Директора на РУСО
жалбата е отхвърлена. За да я отхвърли, директорът, след като подробно е описал
твърденията на жалбоподателя и фактите, е изложил мотиви, че в конкретния
случай не се касае за внезапно увреждане на здравето на Д., а за заболяване,
което е протичало в период с голяма давност. Конкретното физическо действие –
качване и слизане по стълба, на 20.02.2013 г., може да е усилило съществуващата
болка в лявото коляно, но болката очевидно е съществувала още при идването му
на работа в 09.00 часа, което се потвърждава от обясненията на кап. К., който
го е видял да куца с левия крак, и ЕР на ТЕЛК. Освен това в личната здравна
книжка, която е приложена към жалбата на лицето, е отразено, че същото коляно е
“оперирано преди 15 години по повод ставна мишка.” Изложил е и мотиви, че
възобновяването на спряното производство е станало служебно, като актът за
възобновяването не подлежи на обжалване. На тези основания е отхвърлил жалбата.
Д. е бил освидетелстван от обща ТЕЛК на
ЦВМК - София с ЕР №0022 от 23.08.2014 г. /л.13 от дело 918/2014/, което ЕР, видно от съпроводителното
писмо, е влязло в сила като неоспорвано /л.12 от дело 918/2014/. Видно от мотивите на същото, е прието,
че е налице заболяване с хронично-рецидивиращ характер, като при прегледа в
ТЕЛК не се установява временна нетрудоспособност. Такава е призната за периода
20.08-22.08.2014 г. /периода след гореописаните болнични листове/, и не е
продължена. Д. е насочен към ЦВМК за определяне годността за военна
служба. Постановено е ЕР по годността за
военна служба /л.29 от дело 918/2014/, като
е посочено, че Д. е негоден за военна служба поради общо заболяване –
Остеохондритис дисеканс кондили медиалис феморис синистри. Статус пост
остеохондрпластикам кондили медиалис феморис синистри ет менисцектомиам
парциалис медиалис генус синистри.
По дело 920/2013 са разпитани свидетели - И. П. К. и А. Б. А.. Св. А. заявил, че работи във
Факултет „Авиационен” – гр.Долна Митрополия като старшина .
Познава Б.Д.. По време на инцидента е работел в друга стая, били са работна
група. Деканът на Факултета им е разпоредил да извършват ремонт на кабинет –
мазане, боядисване на тавани. Не са били заедно с Б., не са им поставили
задачите едновременно. Св. е работел с друг човек. Когато е бил в залата, Д. се е оплакал,
че накуцва. Отишъл е до стаята, в която Д. е работел и същият му се е оплакал,
че накуцва, прикляквал е. Бил е до стълбата, сменял е някакви лампи на тавана.
Като е влязъл Д. е бил вътре, не е имало друг човек при него. Това е било преди
обяд. Не го е виждал преди да започне работа.
Св. К. заявил, че работи във
Факултет „Авиационен” – гр.Долна Митрополия към НВУ „В.Левски” – Велико Търново
на длъжност Началник секция „Логистично осигуряване”. Познава Б.Д., колеги са.
Освен това св. е длъжностно лице по здравословни и безопасни условия на труд и
председател на Комисията за разследване на трудови злополуки. Като представител
на работодателя, а не в качество на председател на комисия, е участвал в
разследването на злополуката от 20.02.2013 година. Д. е следвало да подмени
осветителни тела в един кабинет. Когато е дошъл при св. сутринта към 09.00 часа,
св. му е казал какво трябва да се свърши и като са тръгвали е видял, че Д. куца
с единия крак. Казал му е ако има проблеми да не извършва поставената задача.
Трябвало е да подмени шест осветителни тела. Старшина А. е трябвало да му
помага. Имало е стълба в стаята. След като е поставил задачата е отишъл на
друго място. Към обяд Д. му е казал, че чувства болка в крака и отива на
доктор. На 19 февруари не е идвал да помага, да работи при св. Не знае дали
старшина А. му е помагал, когато св. е бил там, те са били и двамата, но после
не знае. Друг ремонт освен подмяна на осветителните тела не е извършван. Св. не
ходил да проверява разпоредената дейност. Д. е накуцвал с левия крак, но се е
движил. Когато е съобщил, че ще отиде на преглед в медицинския пункт, е ходил по
същия начин. Казал е, че го боли много коляното на левия крак. За претенцията
за трудова злополука е разбрал от Д., същият му е казал за това, когато е
донесъл болничния лист. Като Председател на Комисията за разследване на трудови
злополуки е снел обяснения от него. Изготвил е протокол за разследване на
трудова злополука. Отишъл е в НОИ и след това е имало проверка от представители
на НОИ, Инспекцията по труда, представител на МО, който се занимава с условията
по безопасност на труда. Д. не присъствал на
тази проверка, бил е опериран. Съпругата му е присъствала на проверката. Проверката е
била за стълбата, за разстоянието между стъпалата. Питали са какви дейности е
извършил Д.. Св. е бил член на комисията. Искали са да видят стълбата. По
отношение на твърденията, че когато Д. е бил на работа и когато е дошъл на
работното си място е накуцвал, св. го е написал в обяснение, в протокола за
трудовата злополука, който е бил предаден на НОИ. Видял е Д. да се качва на
стълбата, после само една лампа е била подменена.
По
дело 920/2013 е била изслушана
съдебномедицинска експертиза /СМЕ/. Съгласно заключението на последната
/л.л.198-200 от дело 920/2013/, Д.
е имал заболяване на лявото коляно, предхождащо събитието на 20.02.2013 г.,
като същото заболяване е било лекувано през 1995 и 1996 г. Заболяването се
изразява в т.нар. размекване на хрущяла на вътрешната макара на бедрената кост.
Съществуващото заболяване при по-голямо натоварване не може да доведе до
скъсване на менискуса на коляното, тъй като механизмът на разкъсване на
вътрешния менискус е усукващ поради по-голямата му подвижност. Травмата на лявото
коляно може да бъде получена по начина, описан в жалбата и медицинската документация.
Същата е довела до временна нетрудоспособност по смисъла на НМЕ за срок от 50
дни. В о.с.з. вещото лице в отговор на въпроси посочило, че скъсване на
менискуса може да стане и при ходене, трябва да има усукване на коляното.
По дело 918/2014 е била назначена
и изслушана нова СМЕ, която да отговори на въпросите, поставени в отменително
решение №13744/17.11.2014 г. по дело 6080/2014 на ВАС. Съгласно заключението на
същата /л.52 от дело 918/2014/ и от разпита на ВЛ в о.с.з.
/л.л.58,59 от дело 918/2014/ било
установено, че на въпроса дали увреждането се дължи на хронично заболяване, рецидивирало
във времето, не може да се отговори еднозначно. Дори в момента на травмата не
може да се прецени дали е станала преди два часа или преди два дни. Няма
медицински способ, по който да се прецени. Няма информация непосредствено след
злополуката или в следващите няколко дни да е правена диагностична пункция,
като цветът на пунктата би могъл да отговори на въпроса дали се касае за остра
или хронична травма. Извършването на такава диагностична пункция не е
задължително, а само по преценка на лекаря. Увреждането на тази възраст е
травматично увреждане, но може да е и акутно. Травма може да се получи при
качване и слизане от стълба. Диагнозата Остеохондритис дисеканс кондили
медиалис феморис е друго заболяване, при което парче от хрущяла се откъсва, но
си е на мястото, едва когато това парче остане без кръвоснабдяване, то умира и
се отчупва, и това е което е диагностицирано. Това заболяване не може да скъса
мениска. Може да се получи и като травма на коляното, като се скъса мениска и
да се отчупи, като предварително не е увреден. Причинно-следствена връзка, ако
е старо счупване, няма, според описаното няма връзка между двете увреждания. Симптомите
при руптура на медиален мениск са остра, внезапна болка с бързо подуване на
ставата и невъзможност за пълно сгъване и разгъване. Не е невъзможно да се
шофира в това състояние. Оперативното лечение не е задължително. ВМА-ТЕЛК не се
е произнасял с документ след травмата, а едва с ЕР от 23.08.2013 г., с което не
се продължава временната нетрудоспособност, а се насочва за определяне
годността за военна служба. В този документ не се разглежда въпросът дали
злополуката е трудова, и в същия документ липсва произнасяне, че увреждането
изключва трудова злополука.
С решение №144/01.04.2015 г.
по дело 918/2014 жалбата на Д. отново е отхвърлена. Съдът е приел, че
увреждането не е настъпило по време на работа, и от втората СМЕ било установено,
че Д. има и общо, и травматично заболяване на лявото коляно, като в случая е
налице травматично увреждане. Съдът е приел също за невярно твърдението, че
накуцването е характерна особеност на походката на Д., както е твърдял
процесуалният му представител. Доколкото настъпилото травматично увреждане не е
настъпило по време на възложена му работа, или при каквато и да е работа в
интерес на предприятието, не е налице трудова злополука. Жалбата е отхвърлена,
като е прието, че макар да е налице травматично увреждане, същото е
съществувало още преди Д. да дойде на работа. С решение №464/15.01.2016 г. на
ВАС по дело 5173/2015 решението на съда е било отменено, като е било отменено
решение №52/26.08.2013 г. на директора на ТП на НОИ-Плевен. Преписката е върната на директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Плевен, който:
а) да реши по същество въпросите: възникнало ли е на 20.02.2013 г. около 10
часа през време и във връзка или по повод на извършваната работа в кабинет 401
в корпус "А" на Факултет "Авиационен" твърдяното от Б.Г.Д.
внезапно травматично увреждане - скъсване на менискус на лявото коляно или
менискусът на лявото коляно на Б.Г.Д. е бил скъсан преди 20.02.2013 г., поради
което на тази дата той не е претърпял твърдяното от него внезапно травматично
увреждане; б) да върне преписката за ново разглеждане от длъжностното лице
по чл. 60, ал. 1 КСО, ако приеме, че не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането за приемане или за неприемане на
твърдяната от Б.Г.Д. злополука за трудова.
Въз основа на това решение
на ВАС с решение №2153-14-13/02.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ
/л.л.26-29/ е отменено разпореждане № 27/10.07.2013 г. на длъжностното лице по
чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ-Плевен, и преписката е върната за ново
произнасяне при съобразяване на мотивите, изложени в решението. Видно от
същото, длъжностното лице следва да сезира ВМА-ЦВМК-обща ТЕЛК с искане за
произнасяне по наличие/липса на причинна връзка между увреждането на Б.Г.Д.
/вписано в медицинските документи и болничните листове/ и настъпилата временна
неработоспособност по повод на трудова злополука /вероятно станала на
20.02.2013 г. по описания в протокола от разследването начин/. Изпратено е
писмо до председателя на ЦВМК-обща ТЕЛК при ВМА /л.л.30-32/, с което се иска
произнасяне с ЕР по наличие/липса на причинна връзка между увреждането на Б.Г.Д.
и настъпила временна неработоспособност. С писмо /л.33/ председателят на
ЦВМК-обща ТЕЛК при ВМА сочи, че няма нов момент, като е налице причинна връзка
между травмата на лявото коляно на Б.Г.Д., получена на 20.02.2013 г., и
последвалата я временна неработоспособност, което е отразено в ЕР
№0011/05.03.2015 г. След получаване на това писмо, до началника на ВМА е
изпратено писмо от директора на ТП на НОИ Плевен /л.л.35-37/, с което се иска
съдействие за произнасяне от ЦВМК при ВМА по въпросите: 1. Възникнало ли е на 20.02.2013 г. около 10 часа в кабинет 401 в корпус
"А" на Факултет "Авиационен" твърдяното от Б.Г.Д. внезапно
травматично увреждане - скъсване на менискус на лявото коляно? 2. При позитивен
отговор на този въпрос - дали това травматично увреждане е възникнало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, поради което е трудова
злополука? 3. Менискусът на лявото коляно на Б.Г.Д. бил ли е скъсан преди
20.02.2013 г., поради което на тази дата той не е претърпял твърдяното от него
внезапно травматично увреждане? Постановено е ЕР №0010/11.03.2016 г. /л.39/,
съгласно което е налице причинна връзка между травмата на лявото коляно на Б.Г.Д.,
получена на 20.02.2013 г., и последвалата я временна неработоспособност. ТП на
НОИ е уведомено, че това ЕР е обжалвано
пред НЕЛК от осигурителя /писмо от последния на л.40/, като наличието на
оспорване се съобщава и от НЕЛК /л.42/. Поради образуваното производство пред
НЕЛК производството по декларираната злополука е спряно със заповед на длъжностното
лице по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ /л.52/, за което Д. е бил уведомен на
13.06.2016 г. чрез съпругата си /обратна разписка на л.51, гръб/. С ЕР №0581/28.09.2016 г. /л.л.57-60/ НЕЛК отменя
решението на ТЕЛК като неправилно и
връща за ново произнасяне, като приема, че ТЕЛК следва да се произнесе
след като се изясни приета или не е травмата за трудова злополука с
разпореждане на НОИ или заместващо го съдебно решение, след което да се изясни
има ли медицинска документация за старо увреждане на мениск при предходни
оперативни интервенции или се касае за прясно увреждане на мениск и
аргументирано да се произнесе за причинна връзка между травмата и последствията
от нея. Няма данни това ЕР да е оспорено. ТП на НОИ е уведомено и от
председателя на ТЕЛК /л.л.61,62/, че след влизане в сила на разпореждане на НОИ
или заместващо го съдебно решение за причинна връзка на травматичното увреждане,
ТЕЛК ще се произнесе с ЕР. С последващо писмо /л.63/ НОИ иска от майор д-р В.
М. И. – извършил първоначалния преглед на Д. в поделението, да депозира писмени
обяснения във връзка със случая. Дадени са такива /л.64/, като в същите се
сочи, че поради дългия период може само да потвърди, че пациентът е дошъл в
мед.пункт и е дал анамнестични данни, че при слизане от стълба е стъпил
„накриво“ и е почувствал болка в коляното. След прегледа е изпратен в
МБАЛ-Плевен за консултация със специалист и допълнителни изследвания. Всичко гореизложено
е по данни на старшина Б.Д.. След получаване на обяснението е постановено
разпореждане №ТЗ-27/2013 от 17.11.2016 г. от органа по чл.60, ал.1 КСО /л.л.66-78/.
След като подробно описва всички административни и съдебни производства,
органът сочи, че липсва единомислие между длъжностното лице по чл.60, ал.1 КСО
и органите на медицинската експертиза – ТЕЛК и НЕЛК, като в крайна сметка
длъжностното лице по чл.60, ал.1 КСО приема, че следва да се произнесе. Приел
е, че Д. има скъсване на менискус на лявото коляно, като скъсването на менискуса
представлява внезапно травматично увреждане, което няма връзка с евентуално
хронично заболяване на лявото коляно, което лицето има. Същото е довело до
временна неработоспособност, като са посочени съответните болнични листове. По
отношение на въпроса внезапното увреждане на здравето станало ли е през време и
във връзка или по повод на извършваната работа, органът по чл.60, ал.1 КСО е
обсъдил твърденията на Д., старото и новото обяснение на лекаря, осъществил
първия преглед, двете СМЕ, показанията на разпитаните пред съда свидетели А. и К.
и е приел, че увреждането на здравето на Д. не е настъпило по време на работа,
а е настъпило преди това, доколкото още при започване на работа е имал прояви
на куцане, които не са се променили до момента, когато е заявил, че му е
необходима медицинска помощ. Посочил е, че ВЛ по СМЕ заявяват, че симптомите на
руптура /скъсване/ на медиалния мениск са остра, внезапна болка на ставата и
невъзможност за пълно сгъване и разгъване. Само възможността да се получи
травма – скъсване на менискус, по описания начин – качване и слизане от стълба,
не доказва, че същата е станала точно тогава. За да се докаже настъпването и,
следва да е налице разлика в походката - преди травмата походката да е
нормална, а след изкачването/слизането от стълбата – походката да е различна. В
конкретния случай походката е еднаква, като още преди започването на работата Д.
е куцал. По тези причини не може да се приеме, че увреждането на менискуса на
лявото коляно на Д. е настъпило по време на възложената му работа, т.е. че е налице
причинно- следствена връзка между извършваната работа и увреждането на здравето.
На това основание злополуката не е приета за трудова, като преди това
административното производство /което е било спряно/ е било възобновено. За
разпореждането Д. е бил уведомен на 24.11.2016 г., като разпореждането е
получено от майка му /обратна разписка на л.65, гръб/. На 06.12.2016 г. е подал
жалба срещу същото разпореждане по административен ред /л.л.79-82/, като в
същата иска отмяна и признаване на злополуката за трудова. В жалбата се твърди,
че показанията на св.А. и св.К. са противоречиви, че Д. се е явил на работа още
в 07.30 часа, като прекият му началник Ц. И. Р. не е имал съмнения в
здравословното му състояние. Освен това разпореждането не отговаря на въпроса
кога и къде е получена травмата, ако тя не е настъпила при работа от 09.00 до
10.30 часа. Освен това твърди, че К. е заинтересовано лице, доколкото е
длъжностно лице по здравословни и безопасни условия на труд, и е бил отговорен
за липсата на проведен ежедневен инструктаж и инструктаж на работното място при
възлагане на мероприятия за извършване на работата. Освен това твърди, че заповедта
за спиране не е била връчена по надлежния ред. По така подадената жалба е постановено
процесното решение /л.л.85-99/, като в него след като подробно описва
твърденията в жалбата, органът приема, че заповедта за спиране е била надлежно
връчена чрез съпругата му; подробно са описани фактите относно събраните
доказателства при административните и съдебните производства; прието е, че
правилно е направена преценка, че е налице внезапно увреждане на здравето, като
е налице временна неработоспособност /подробно са описани издадените болнични
листове/. По отношение на показанията на А. и К. органът е посочил, че показанията
им пред съда напълно съответстват на дадените писмени обяснения в
административното производство, същите не са заинтересовани от изхода му,
поради което, като и поради факта, че са дадени пред съда „под клетва“, съдът
ги е приел и подробно ги е обсъдил, поради което правилно са били съобразени и при
административното производство. Допълнителните сведения от д-р И. са в съответствие
с първоначалните обяснения, и са непротиворечиви. С изискването им са спазени
указания на ВАС. Подробно са описани двете СМЕ, като според първата, за да се
докаже настъпването на травмата, следва да е налице разлика в походката – преди
травмата походката е нормална и походката след травмата да е различна. Според
втората СМЕ дори в момента на травмата не може да се прецени дали е станала
преди 2 часа или преди 2 дни – няма медицински способ, който да го прецени.
Обсъдени са показанията на двамата свидетели, като е посочено, че според
показанията и на двамата, преди започване на работата Д. е куцал и след това,
когато е отишъл до медицинския пункт, е куцал по същия начин. По тези причини
правилно е прието, че увреждането не е настъпило по време на работа. По
отношение на твърденията, че прекият му началник Р. не би му възложил работа,
ако се е съмнявал в здравословното му състояние, е прието, че същото
представлява предположение, за което няма доказателства, Р. не е давал
обяснения пред административния орган или пред съда, не се споменава в
писмените доказателства, или в гласните обяснения на пострадалия или
свидетелите, за да се предположи, че има някакво отношение към злополуката с Д..
По тази причина е прието, че са събрани всички необходими доказателства и не
следва да се събират нови такива. На това основание жалбата е отхвърлена.
По настоящето дело са
разпитани двама свидетели. Св. П. Г. Д. е бивш колега на Б.Д.. И двамата не
работят вече в Долна Митрополия – св. е пенсионер от две години, а
жалбоподателят също е извън системата, но тогава е работил към университета във
Велико Търново. Работели са в Долна Митрополия, св. като инструктор към една от
обучаемите системи, а Д. пак инструктор, но към самия университет. Имало е две
учреждения: университета във Велико Търново и летище Долна Митрополия. Д. е бил
към университета, св. към летище Долна Митрополия. Имали са един район на
работа. Виждали са се често, защото до портала е автопарка на личните
автомобили, който е един за двете учреждения. Много хора се виждат там едновременно,
защото в периода от 7,30 часа до 8,00 часа почти всички са там. За периода
19-20 февруари 2013 г. си го спомня не като дата, а т.к. с Д. са инструктори в
една сфера и са си правили взаимно услуги, като са си разменяли информация
относно темите, по които обучават състава. Д. му бил направил услуга в този
период с една от темите, дал му е тема, която му е била необходима да се
подготви за занятие. Виждали са се почти всеки ден, защото строя им е един и
същ на един плац с изключение, ако някой отсъства. Виждали са се почти
постоянно. Спомня си този период, защото е трябвало да му върне тези теми,
които е взел от него. Като си е свършил работата, му е звъннал да го пита кога
да ги върне и Д. му е казал, че е в болнични. Точно като дата не може да каже,
но мисли, че 2012 г. – 2013 година е било, за лекции три пъти в годината са
имали усилен период от февруари до май. По повод тези лекции са се виждали
преди това, но сутрин когато са се придвижвали от портала са се движили заедно
пеша. Не е виждал да има някакви проблеми - движейки се да има физически
проблем, а и Д. не е споделял. Изглеждал е в добро физическо състояние в този
период пролетта – февруари – май, не се е виждало да има физически проблеми. Сутрин
като се срещнат са прекарвали около 5-10 минути, след строя пак са се виждали
за кратко и ако се засекат през деня. Не били постоянно заедно, т.к. са били в
различни структури, но ги е обединявало това, че всяка сутрин са на едно и също
място строени. Не знае дали при тях се провеждат ежедневни инструктажи за
безопасност, но при тях всяка сутрин са се разписвали след инструктаж. Познават
се приблизително от 2010 г., св. от 2009 г. се е преместил от Каменец в Долна
Митрополия. Не знае Д. да е имал някакви проблеми с ръка, крак, да са му правени
оперативни интервенции.
Свидетелката М. В. Д. е
съпруга на жалбоподателя. Съобщава при разпита си в с.з., че в дните преди деня
на злополуката не е имал проблеми със здравословното си състояние, нямал е
оплаквания от нищо – нито от общ характер, нито някакво заболяване, свързано с
крайниците. Проблемът се е появил тогава. Св. е била на работа и съпругът и се
е обадил по телефона. Около 20-21 февруари 2013 г. При обаждането и е казал, че
при слизане от стълба, не помни съвсем точно, си е посукал крака, блокаж се е
получил на коляното с жестока болка. Не си спомня дали е ходил до лечебницата
или е щял да ходи. Преди тази дата, на левия крак има три операции с голяма
давност – 1995-1996 година. Тази злополука е на същия крак, левия. На другия
има руптура на мениск и пак е имал интервенция. За първата операция св. няма
конкретни спомени, заедно са от 1998 г. От тогава на лекар е ходил когато е станал
проблема с дясното коляно. За левия крак близките години след 1996 г. всяка
година профилактично е ходил на кални бани, на процедури, т.к. е
диспансеризиран. Конкретни оплаквания не е имал. Преди злополуката го е видяла
преди да тръгне за работа, нямало е нищо необичайно, нямал е оплаквания. Имал е
проблеми с десния крак - руптура на мениск, скъсан мениск. Било е преди
по-малко от 5-6 години, не може да си спомни точно. Получил я е по време на
работа, мисли че е било по време на физически изпит. Тогава е било регистрирано
като трудова злополука, нямало е съдебно дело. Св. работи като медицинска
сестра – и тогава към 2013 г., и сега, и може да прецени видимо дали има
проблем. Ако е имало проблем, съобщава, че е щяла да забележи. Една патологична
промяна в крайник е свързана с болка. Нито жалбоподателят и е споменал, нито е
забелязала. Във военна болница в Плевен е дошъл, но е нямало вече ортопед, било
е обедно време, св. е работела там, вече не работи там. Затова на другата
сутрин е бил прегледан, пак във военна болница. След травмата кракът е имал
оток. Според св. няма как да има нещо общо старото му заболяване с травмата,
защото старото е на самата кост на бедрения контиум, а мениска е … от различен
характер. Ако парчето от мениска се откъсне и влезе в ставата, възможно е да е
увредило мястото на старата травма, получава се като ставна мишка, плуваща в
ставата и може навсякъде да се спре, включително и на мястото, където е старата
травма. Не е компетентна да каже конкретно.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Решение №2153-14-2/04.01.2017 г. на Директора на ТП на
НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалбата вх.№ТЗ-27#73/06.12.2016 г. и е оставено в сила
Разпореждане №27/2013 от 17.11.2016 г. на длъжностно лице по чл.60,
ал.1 от КСО в ТП на НОИ-Плевен, с което декларираната злополука с вх.№27/10.04.2013
г. не се приема за трудова, е изпратено с писмо с обратна разписка №ТЗ-27#75/04.01.2017 г. до оспорващия и е получено от него на
17.01.2017 г. (л.л.83,84). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за
обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ (РУСО) е 14-дневен от
момента на получаване му. Жалбата е
подадена на 30.01.2017 г., видно от отбелязването на разписката за предадена
пощенска пратка /л.105/, като е заведена в НОИ с рег.№ТЗ-27#79 от 01.02.2017 г. /л.4/. Предвид изложеното, съдът намира,
че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен
интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд
и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”г” от КСО, пред
ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават жалби срещу
Разпореждания за признаване или
непризнаване на злополуката за трудова, като ал.3 от същата норма
регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се произнася по жалбите с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С Разпореждане №ТЗ-27/2013
от 17.11.2016 г. на длъжностното лице Ж. Б. е отказано признаване на
злополуката за трудова. Същата е компетентна да издава разпореждания за
приемане или неприемане злополуката за трудова съгласно приложената заповед
№РД-11-335 от 07.08.2012 г. /л.129 от дело 920/2013/. Процесното Решение
№2153-14-2/04.01.2017 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ-Плевен, който е
компетентен да се произнася по жалби срещу разпореждания за неприемане на
злополуката за трудова. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено
от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане
също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.
Оспореното Решение е
издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО и
е писмено, но изискуемата писмена форма не е спазена с оглед липсата на мотиви.
Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето,
което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено механично
въздействие върху тялото и организма) или нетравматично. Съществен белег на злополуката е, че тя представлява
внезапно - непредвидено и спонтанно - увреждане на здравето, което е резултат
(последица) на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло
или организъм.
Трудовата злополука е злополука (внезапно увреждане на
здравето), станала при извършване на възложената от работодателя (за работници
и служители по трудово правоотношение) или от органа по назначаването (за
държавните служители, включително тези, назначени по специалния закон за
отбраната и въоръжените сили, какъвто е бил жалбоподателят) работа, както и при
всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 КСО).
Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е
резултат (последица, следствие) на извършваната работа. От това обстоятелство
следват два извода: а) за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно
увреждане на здравето, то трябва да е "станало през време и във връзка или
по повод на извършваната работа", вкл. и когато тя не се обхваща от
трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието; б)
обстоятелството, дали са били спазени нормативно или ненормативно установените
безопасни и здравословни условия на труд, е ирелевантно за определянето на
злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената работа, респ. при
работата, извършена в интерес на предприятието; това обстоятелство е релевантно
в отношенията, регулирани от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, както и за отговорността
на работодателя или възложителя на работата; в) трудовата злополука, като
внезапно увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината
за това следствие, т.е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа
са в причинна връзка по смисъла на Наредбата за
медицинската експертиза (чл. 61, ал. 1, т. 6, чл. 72, чл. 73, ал.
1).
При произнасянето си издалият разпореждането и
постановилият решението по неговото обжалване директор на ТП на НОИ не са
съобразили и изпълнили всички указания на ВАС, дадени им с решение №
464/15.01.2016 г. по дело 5173/2015 на ВАС, с което са нарушили административно
производствените правила. Поради неизпълнението на тези указания не е изяснена
в пълнота фактическата обстановка, поради което направените правни изводи не
могат да бъдат подложени на проверка от съда за спазването на материалния
закон.
Видно от
посоченото решение на ВАС, следва да се изясни въпросът възникнало
ли е на 20.02.2013 г. около 10 часа в кабинет 401 в корпус "А" на
Факултет "Авиационен" твърдяното от Д. внезапно травматично увреждане
- скъсване на менискус на лявото коляно и при позитивен отговор на този въпрос
- дали това травматично увреждане е възникнало през време и във връзка или
по повод на извършваната работа, поради което е трудова злополука по смисъла на
чл. 55, ал. 1 КСО. Или менискусът на лявото коляно на Д. е бил скъсан преди
20.02.2013 г., поради което на тази дата той не е претърпял твърдяното от него
внезапно травматично увреждане. За отговор на тези съществени по делото
въпроси ВАС е указал отново да се съберат сведения от лекаря, който първи е
прегледал Д.. В случая такива сведения са събрани, но от същите не се изяснява
основният въпрос – дали травмата е
съществувала преди извършването на посочената от Д. трудова дейност, или същата
е настъпила при изпълнението на тази дейност. Следва да се има предвид, че след
като е установил, че събраното сведение от лекаря не изяснява този въпрос, е
следвало да се съберат обяснения и сведения, които да го изяснят. Според
настоящия състав на съда не са събрани всички възможни доказателства, относими
към конкретния казус. Видно от св. показания на св. А., същите не са в
състояние да потвърдят основното в показанията на св.К., доколкото А. не е
виждал Д. преди началото на работата и едва когато е отишъл до стаята, в която Д.
е работел, същият му се е оплакал, че накуцва. По тази причина органът е
следвало да изясни въпроса със снемане на обяснения от други служители, които
са контактували с Д. преди започване на работата, възложена от капитан К., и да
се изясни дали Д. е куцал с левия крак преди да започне извършване на
възложената му работа.
Освен това в решението на ВАС ясно е посочено, че изводът
"еднаквата куцаща походка на жалбоподателя преди и след качването по
стълбата показва, че травмата не е настъпила по време на извършваната
работа" по своята същност не е правен, а е медицински извод, който няма за
своя основа нито едно от двете писмени заключения по двете дела на Плевенския
административен съд. В решението на ВАС също е посочено, че не са изследвани от
вещо лице – ортопед писмени доказателства, и специално не е обсъдено защо в
представените медицински документи (болнични и амбулаторни листове) процесната
травма е посочена с код по М. S 83.0 "Изкълчване на пателата"
(изместване на колянното капаче навън, без да бъде нарушена ставната капсула,
като са обтегнати ставните връзки), а не с код S 83.2 "Прясно скъсване на
мениска", нито с код М 23.2 "Увреждане на мениска в резултат на стара
травма или разкъсване". Не е обсъдена и анамнезата (снета по данни на
пациента) в епикризата по ЛИЗ № 10601 от 2013 г. на Клиника "Атроскопска
травматология" - ВМА София /същата е приобщена на л.17 от дело 920/2013/.
Следвало е да се обсъди и здравната книжка и да се направи констатация за
движението на пострадалия в лечебните заведения и направените изследвания по
повод оплакванията му, както е посочено в решението на ВАС.
Следва да се посочи, че при травма ТЕЛК и НЕЛК не са
компетентни да се произнасят по причинна връзка, като те имат това право само
при нетравматични увреждания.
С оглед неспазване на указанията на ВАС решението и
потвърденото от него разпореждане следва да се отменят. Делото като преписка
следва да се върне на органа по чл.60, ал.1 от КСО, който да изиска от
осигурителя данни за лицата, които на 20.02.2013 г. са били на работа с Д. и са
могли да контактуват с него /непосредственият му началник, другите служители в
неговото звено, обучаеми/ и могат да дадат данни дали същият е куцал с левия
крак преди началото на работата. Следва същите обяснения след това да бъдат
обсъдени от органа, като при направен извод, че Д. не е куцал преди началото на
работата, да се приеме, че е налице трудова злополука, като се обсъдят и
събраните медицински документи и СМЕ. При направен извод, че Д. е куцал преди
началото на работата, да се назначи експертиза с вещо лице ортопед /не е
необходимо същото да работи в ТЕЛК или НЕЛК/, което да отговори на въпроса: 1.
От приобщената медицинска документация, Д. преди 20.02.2013 г. имал ли е заболяване
или друго патологично състояние, което да е довело до куцане с левия крак на
20.02.2013 г.? При положителен отговор на този въпрос да отговори на въпроса 2.
Какво е това заболяване, и води ли до същите прояви, до каквито води
разкъсването на мениска? При отрицателен отговор на първия въпрос, да отговори
на въпроса 3. Еднаквата походка преди и след твърдяната травма показва ли, че
травмата е настъпила преди началото на възложената дейност – подмяна на луминисцентни
лампи, и може ли да се направи извод, че "еднаквата куцаща походка на
жалбоподателя преди и след качването по стълбата показва, че травмата не е
настъпила по време на извършваната работа" . При произнасянето си ВЛ
следва да съобрази всички приобщени по административната преписка и делата медицински
документи, и специално да съобрази тези, изрично посочени в отменителното
решение на ВАС.
По отношение на останалите твърдения на страните и
свидетелските показания съдът съобразява следното:
В случая не са неправилно приложени правни норми към
фактическата обстановка, а самата тя не
е установена поради несъбиране на доказателства. Не отговаря на смисъла на
закона твърдението на жалбоподателя, че не следва да се обсъжда настъпило ли е
внезапното увреждане на здравето при извършването на текущ ремонт – подмяна на
луминисцентните тръби на осветителни тела, а само е следвало да се обсъди, че травматично
увреждане е настъпило на територията на предприятието осигурител в рамките на
обичайното работно време, когато Д. е престирал труд за предприятието и е бил
ангажиран да изпълнява служебните си задължения. Разпоредбата на чл.55, ал.1 от КСО изисква трудовата злополука не просто да настъпила през работното време, а
да е налице внезапно увреждане на здравето, което да е станало през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена
в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност или смърт. В случая не е спорно, че е налице
възникнала временна неработоспособност, спорен е въпросът дали е налице
внезапно увреждане на здравето или то е съществувало преди започване на трудовата
дейност. Ако внезапното увреждане на здравето е възникнало в работно време, но
същото увреждане не е във връзка или по повод извършваната работа, или при
работа, извършена в интерес на предприятието, не е налице трудова злополука. В
случая Д. твърди, че увреждането на здравето е станало след 09.00 часа на
20.02.2013 г. при качване по стълба.
Органът не е длъжен да обсъжда други възможности /например травма при идване на
работа, при отиване до конкретното работно място след сутрешния строй и пр./,
защото по отношение на тези възможности за получаване на трудова злополука няма
нито твърдения, нито доказателства. И след като няма дори твърдения в тази
насока, органът не е длъжен да събира доказателства за такива хипотези. Фактът,
че Д. е бил подлаган на физически изпити, проверяващи годността на физическото
му състояние, и от 2011 г. до травматичното увреждане не е ползвал болнични,
сам по себе си не доказва, че травмата е станала точно на 20.02.2013 г. по
описания от него начин, нито фактът, че редовно и точно е изпълнявал служебните
си задължения, видно от здравно – производствената характеристика, води до
такъв извод.
Не съответства на материалите по делото твърдението,
че не е взето предвид ЕР №0011/05.03.2015 г. на ВМА-ЦВМК-София /в качество и на
обща ТЕЛК/, по силата на което е признато наличието на причинна връзка между
травмата в коляното на Д., получена на 20.02.2013 г., и последвалата я временна
неработоспособност, и органът дори е отказал да приеме това ЕР като
доказателство. Същото ЕР е прието като доказателство още по дело 918/2014, като
и това дело е изпратено като преписка до органа, поради което същото ЕР е част
от доказателствената съвкупност. Освен това органът го е съобразил в процесните
разпореждане и решение, като е посочил, че е налице травма, довела до временна
неработоспособност. Съвсем отделен е въпросът, че е направил извод, че тази травма не е трудова злополука. Следва да
се посочи, че дори една травма да е довела до временна неработоспособност, това
не означава, че същата е трудова злополука, дори ако е настъпила по време на
работа – КСО поставя допълнителни изисквания по отношение на внезапното увреждане
на здравето, за да го приеме за трудова злополука, и липсва законова презумпция,
че всяка травма през работно време е трудова злополука. Не отговаря на истината
и твърдението, че ако травмата е настъпила преди началото на работата, органът
не може да приеме, че Д. се е качил на стълбата, изпълнил е работата си със
осветителните тела, след това слязъл по стълбата и е потърсил медицинска помощ,
като се сочи, че такова схващане противоречи на двете съдебномедицински
експертизи. Видно от първата СМЕ, при скъсване на мениск може да се стъпва и
ходи, но се изпитва болка и коляното не може да се разгъва. Липсва извод, че с
оглед на такова травматично увреждане не може да се качи на стълба и да се
смени 1 луминисцентна лампа, доколкото се установява смяна само на една такава
от св. показания. Фактът, че кап. И. К.
е представител на предприятието – осигурител, и е служебно ангажиран да
отговаря за прилагането на здравословни и безопасни условия на труд, не
означава, че е пряко заинтересовано лице случилото се да не бъде квалифицирано
като трудова злополука. Върху същия не тежат никакви неблагоприятни последици,
ако лице от служещите във в.ф. получи трудова злополука. Независимо от това
кога е подадена от осигурителя декларация за злополуката, произнасянето на компетентния
орган /каквото и да е то/ не може да противоречи на целта на закона на
основание, че декларацията е подадена след срока.
За пълнота следва да се посочи, че Д. е бил надлежно
инструктиран – още в приобщената по дело 920/2013 производствена характеристика
/л.л.35-38 от това дело/ се сочи, че на него са му извършени необходимите
инструктажи. Тази производствена характеристика е приета като доказателство още
по дело 920/2013 и не е оспорена, поради което твърденията по настоящето дело,
че не са извършвани необходимите инструктажи, са недоказани. Съдът приема, че
необходимите инструктажи на Д. са извършени съгласно посоченото в тази производствена
характеристика. Твърденията, че Д. е бил в
отлично физическо състояние до травмата, също са недоказани. Видно от
ведомостите за резултати от проведен изпит за физическа годност /л.л.137-139/,
през 2010 г. Д. е с оценка среден /3/, а през 2012 г. – с удовлетворителен. В
същите ведомости са поставени оценки отличен на други лица, като Д. не е между
тях.
По отношение събраните пред настоящата инстанция
свидетелски показания съдът съобразява следното: показанията на св.Д. не са достатъчно конкретни, за да се
приеме въз основа на същите, че на 20.02.2013 г. преди започване на работа Д.
не е куцал. Свидетелят не се спомня конкретни дати, и освен това твърди, че в периода
февруари – май Д. видимо не е имал проблеми. Видно от приобщените болнични
листи, от 21.02.2013 г. Д. е бил в болнични и не е бил на работа, поради което
няма как от февруари до май 2013 г. да е виждан от св. в добро здраве. Ако
показанията за периода февруари – май се отнасят за 2012 г. /доколкото св. не е
сигурен за годината/, то същите не доказват нищо по отношение на случая, който
е през 2013 г.
Съдът счита показанията на
свидетелката М. В. Д. за заинтересовани, доколкото същата е съпруга на
жалбоподателя, и не кредитира показанията и, че преди отиване на работа същият
не е имал оплаквания от крайниците. Но дори да се приеме, че Д. не се е
оплаквал пред свидетелката, това не означава, че не е имал проблем. Освен това
нейните показания не дават информация относно момента на твърдяната злополука,
доколкото св. не е присъствала на работата на съпруга си. Тя преразказва
неговите твърдения.
За пълнота следва да се отбележи, че с
втората СМЕ е установено, че наличното хронично заболяване на лявото коляно на Д.
е различно от диагностицираната травма, която е руптура на мениск. По тази
причина този въпрос не следва да бъде отново обсъждан, но евентуални твърдения
в насока на обусловеност на временната неработоспособност от старото хронично
заболяване биха били не недопустими, а неоснователни.
С оглед на изложеното, решението и
потвърденото с него разпореждане следва да се отменят, като делото като
преписка се върне на органа по чл.60, ал.1 КСО за ново произнасяне, след
събиране на обяснения на прекия ръководител, колеги на жалбоподателя или
обучавани от него лица относно походката му и експертиза на събраните писмени
доказателства от ВЛ - ортопед. Съгласно чл.174 АПК в този случай съдът следва
да определи срок за новото произнасяне. Съдът приема, че доколкото следва да се
събират доказателства и да се назначи експертиза, следва да се определи срок
съгласно чл.57, ал.5 от АПК – едномесечен от влизане в сила на настоящето
съдебно решение.
При този изход на делото и своевременно направеното
искане /още в жалбата/ за присъждане на разноски, съдът намира, че ТП на НОИ
следва да бъде осъдено да заплати в полза на Д. направените по делото разноски
в размер на 500.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение на един
адвокат /пълномощно на л.24, в което сумата е посочена като заплатена, списък
на разноските на л.142/.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-14-2/04.01.2017 г. на
Директора на ТП на НОИ-Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №27/2013 от 17.11.2016 г. на длъжностно
лице по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ-Плевен, с което декларираната злополука
с вх.№27/10.04.2013 г. не се приема за трудова.
ВРЪЩА делото като преписка на длъжностно
лице по чл.60, ал.1 от КСО в ТП на НОИ-Плевен, което да събере необходимите
доказателства, да назначи експертиза с вещо лице – ортопед, и да се произнесе в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящето съдебно решение, при съобразяване
с неговите мотиви.
ОСЪЖДА ТП на НОИ Плевен да заплати на Б.Г.Д.,
ЕГН ********** сумата 500 /петстотин/ лева разноски по делото.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: