Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 28.10.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на двадесет и осми
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като
разгледа ч. търг. дело № 2052 по описа за 2020 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.
Образувано
е по жалба № 20201022134251/22.10.2020 г. на "О.И." ООД, ЕИК ******, срещу
отказ № 20201015161606-2/20.10.2020 г. на АВ–ТРРЮЛНЦ за вписване на заличаването
на И.С.П., ЕГН ********** като съдружник в дружеството, след изтекло 3-месечно
предизвестие.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
отказа, тъй като прекратяване участието на съдружник в търговско дружество
следвало да бъде вписано само въз основа на представеното предизвестие, дадено
в 3-месечен срок, от изтичането на който настъпвали последиците му. Наложеният
запор върху притежаваните от И.С.П., ЕГН **********, дружествени дялове не
препятствал извършване на вписването, тъй като кредиторът би се удовлетворил от
паричната равностойност на дружествения му дял.
Съдът
като разгледа събраните доказателства, намира следното:
Със
заявление А4, вх. № 20201015161606 е заявено за вписване в ТРЮЛНЦ по партидата
на "О.И." ООД, ЕИК ******, прекратяване членството на И.С.П.,
ЕГН ********** в дружеството, въз основа на отправено тримесечно
предизвестие.
Длъжностното
лице при АВ приело, че от партидата на "О.И." ООД, ЕИК ****** се
установявало, че върху дружествените дялове на И. С.П., ЕГН **********, е
вписан запор с вписване № 20100224091724 по реда на чл.517 от ГПК в полза на
взискателя "Първа инвестиционна банка" АД. Съгласно чл. 451, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, от момента на налагане на запора длъжникът се
лишавал от правото да се разпорежда с вземането или с вещта. Вписването на
запор върху дружествени дялове преграждало възможността на притежателя им да се
разпорежда с тях и да внася изменения в членствените правоотношения между
дружеството и съдружника - длъжник. Длъжникът не би могъл валидно да напусне
дружеството с предизвестие, а дружеството не би могло да изключи съдружника. В противен
случай би се осуетила възможността взискателят да се удовлетвори от стойността
на запорираните дялове при уважаване на иск за прекратяване на дружеството, тъй
като и при напускане на дружеството, и при изключване на напусналия респективно
изключения съдружник се дължи изплащане стойността на неговите дружествени
дялове.
С
нормата на чл. 517 ГПК се създавало ново основание за прекратяване на ООД, а
именно по решение на окръжния съд на дружеството по иска на овластения
взискател да иска прекратяването му. Правото на взискателя да иска принудително
удовлетворяване от ликвидационния дял на съдружника длъжник- на основание чл.
517, ал. 3 ГПК се конкурирало с правото на съдружника да претендира
равностойността на дружествения дял, респ. на ликвидационен дял при
прекратяване на членството или на дружеството на основанията по чл. 125, ал. 1 ТЗ. Именно за да гарантира възможността на кредиторите на съдружника-длъжник да
предизвикат прекратяването на дружеството, за да се удовлетворят от
ликвидационния дял на длъжника, което право да не бъде парирано от инициираното
от длъжника прекратяване на членствените правоотношения, законодателят е
предвидил запора върху дела на съдружника в търговското дружество. Забраната за
разпореждане с дела на съдружника, след вписването на запора била насочена към
разпоредителните действия на съдружника. Забраната към съдружника-длъжник
обхващала и забрана да се въздейства върху членствените правоотношения (решение
№ 835/28.12.2006 г. на ВКС по т. д. № 472/06 г.), включително и от самото
дружество с решение за прекратяване участието на съдружника, тъй като с горното
може да се измести момента на определяне на стойността на дружествения дял и да
се ощетят интересите на кредиторите.
Било
видно, че ако се приеме, че запорът върху дяловете на съдружника-длъжник не е
пречка за прекратяване на участието му в дружеството по решение на ОС, следва,
че правото на кредитора, в чиято полза е наложен запорът се трансформира в
право да се удовлетвори от паричната сума, равностойна на дела му, но
определена към един момент, който не зависи от волята на кредитора - този на
месеца, през който е настъпило прекратяването на членството. Към тези два
момента по чл. 517, ал. 3 ГПК и този на предхождащото го прекратяване на
членственото правоотношение на съдружника, стойността на дела му може да е
различна. Затова запорният кредитор имал интерес от запазване на членственото правоотношение
на съдружника.
На
следващо място съгласно чл. 119, ал. 2, във връзка с чл. 115, т. 3 и т. 6 от
Търговския закон имената на съдружниците в дружество с ограничена отговорност и
управлението и начина на представителство били обстоятелства, които следвало да
се съдържат в дружествения договор и подлежали на вписване в търговския
регистър. При уважаване искането за заличаване на съдружника И. С. П.,
ЕГН ********** щяла да се създаде правна несигурност относно действителните
съдружници в дружеството, ще се нарушало съответствието между вписания размер
на капитала и сумата на дяловете на съдружниците. По тези съображения длъжностното
лице постановило обжалвания в настоящото производство отказ.
Жалбата
е основателна.
Съгласно
решение № 46 от 22.04.2010 г. по търг. д. № 500/2009 г., ІІ Т.О. на ВКС,
съставляващо задължителна практика, която съдилищата трябва да съобразяват,
основанията, на които може да бъде прекратено участието на съдружник в ООД, са
регламентирани в чл. 125, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. В една от хипотезите - чл. 125, ал.
2 ТЗ, прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля
на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно
дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с
които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане
да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок – тримесечен,
съгл. диспозитивната норма на чл. 125, ал. 2 ТЗ, или по-дълъг, предвиден в
дружествения договор (такъв в случая не е уговорен). Моментът, в който настъпва
прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, не е
визиран в Търговския закон. Независимо от отсъствието на изрична правна уредба
в тази насока, доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на
потестативното право на съдружника да предизвика едностранно промяна в
персоналния субстрат на търговското дружество, прекратяването следва да се
счита за настъпило ipso facto в момента на изтичане
на срока на предизвестието. Именно поради потестативния характер на признатото
в чл. 125, ал. 2 ТЗ субективно право, законът не поставя като условие за
възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на
общото събрание за освобождаване на съдружника, нито изисква уреждане на
статуса на дружеството и отчитане имущественото покритие на капитала.
В случая, предизвестие за
прекратяване на членственото правоотношение И. С. П., ЕГН **********, връчил на
управителя на "О.И." ООД, ЕИК ******
– Г.В.Г. на 19.05.2020 г.. В ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 от 15.11.2013 г. по тълк. д. №
3/2013 г., ОСГТК на ВКС е разяснена същността на
органното представителство на юридическите лица, което е начин на
волеобразуване и волеизявяване, тъй като органът е част от ЮЛ, а проявата на
действията на органа към трети лица, е проява на самото ЮЛ. Органният
представител (управителят
Г.) извършва действия съобразно дадената по закон компетентност, упражнява
представителни функции, като част от правомощията си на орган на юридическото
лице. Получаване на
предизвестието от органния представител съставлява получаване от самото
дружество. С изтичане на 3-месечния срок – на 18.08.2020 г. членственото
правоотношение на И. С. П., ЕГН **********, с дружеството, е
прекратено и този факт подлежи на обявяване в търговския регистър по партидата му.
В този смисъл, в решение №
2431/08.12.2015 г. по т. д. № 4620 по
описа на САС за
2015 г. изрично е прието,
че заличаването в търговския регистър на съдружника има само декларативно
действие и то трябва да бъде сведено чрез данните в АВ до знанието на всички,
предвид придадената от закона публичност на факта, съобразно разпоредбата на
чл. 119, ал. 1, т. 1 вр. чл. 115, т. 3 ТЗ.
Участието в дружеството с ограничена отговорност е обстоятелство, чието
огласяване се изисква по закон. Ето защо и при настъпилото му прекратяване се
налага отразяване в търговския регистър.
Настъпване на
прекратяването на членството не е обусловено и не включва като елемент от
фактическия състав решение на общото събрание на съдружниците, респ. акт на
едноличния собственик на капитала за уреждане на последиците от напускането, включително
представяне на нов дружествен договор или устройствен акт, тъй като изискването
на такова би рефлектирало върху безусловното прекратяване на членството само
въз основа на простото изтичане на даденото предизвестие.
Наложеният
запор върху дружествения дял на съдружника И. С. П., ЕГН **********, не
представлява пречка за прекратяване на членственото му правоотношение. Запорът
върху дружествен дял прави евентуално извършено негово прехвърляне
непротивопоставимо на вписалия запора кредитор, но не съставлява забрана за
прекратяване членственото правоотношение на съдружника в дружеството. В
хипотезата на прекратяване на членственото правоотношение на съдружник със
запориран дружествен дял действието на запора се разпростира върху вземането на
съдружника за изплащане на стойността на дела му, определена по реда на чл.
125, ал. 3 ТЗ (аргумент и от изричния текст на чл. 517, ал. 3, изр. 3 ГПК),
което възниква независимо от това дали е взето решение за намаляване на
капитала на дружеството с дела на този съдружник или е взето решение за поемане
на дела от друг съдружник. Като последица от наложения запор дружеството дължи да
не изпълнява паричното си задължение към напусналия съдружник по чл. 125, ал. 3 ТЗ до размера на обезпеченото със запора вземане на кредитора. По никакъв начин
обаче запорът не ограничава възможността на съдружник да прекрати членственото
правоотношение (тази последица настъпва и при овластяване на обезпечения
кредитор да предяви иск за прекратяване на дружеството). По този начин не
настъпва никакво увреждане за обезпечения кредитор, който има интерес от
своевременно удовлетворяване, което ще се постигне без провеждане на исково
производство по реда на чл. 517 ГПК.
Следователно с
депозираното заявление са представени всички необходими документи, обуславящи
основателност на заявеното искане, поради което и вписване е следвало да бъде
извършено.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ,
по жалба № 20201022134251/22.10.2020 г. на "О.И." ООД, ЕИК ******,
ОТКАЗ № 20201015161606-2/20.10.2020 г. на АВ–ТРРЮЛНЦ за вписване на
заличаването на И. С. П., ЕГН **********, като съдружник в дружеството, след дадено
3-месечно предизвестие.
УКАЗВА на длъжностното лице при АВ - ТРРЮЛНЦ да впише в търговския регистър по
партидата на "О.И."
ООД, ЕИК ******, заличаването на И. С. П.,
ЕГН **********, като съдружник, съобразно заявление А4, вх. № 20201015161606/15.10.2020
г..
Решението не подлежи на обжалване. Препис да се връчи на
АВ-ТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ: