№ 2189
гр. Варна, 13.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501093 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по частна жалба на ИВ. Й. Д. срещу
протоколно определение, постановено в о.с.з., проведено на 08.12.2021г., с
което съдът е приел за недопустим установителния му иск за извънреден
труд, и е прекратил производството по него. Жалбоподателят излага, че с
исковата молба предявил пред ВРС два иска: първият - за установяване на
извънреден труд, получен от преизчисляване на положения нощен труд за
периода 01.04.2015г. - 30.06.2020г., а вторият иск - за заплащане на
извънреден труд, получен от преизчисляване на положения нощен труд за
периода 01.04.2018г. - 30.06.2020г. С обжалваното определение
първоинстанционният състав, след като е приел първият му иск за
недопустим поради липса на правен интерес, е прекратил производството в
тази му част. Жалбоподателят счита този извод за неправилен, като твърди, че
има интерес от предявяването на този установителен иск. Излага, че всеки
работник и служител има право на коректно отчитане на положения труд. Тъй
като за държавните служители положеният труд се отчита едновременно като
трудов, служебен и осигурителен стаж, твърди, че този стаж има значение за
възникването на право на участие в конкурс за израстване или право на
пенсиониране, както е при него предвид прекратеното му служебно
правоотношение. Доколкото ответникът не само не преизчислява нощния
труд, но и изцяло отрича приложението на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, твърди, че за него завеждането на този
иск остава единствената му възможност за установяване и отчитане на
извънреден труд, получен от преизчисляване на положения нощен труд. По
изложените съображения моли обжалваното определение да бъде отменено,
като първ. съд бъде задължен да разгледа така предявеният установителен
иск.
1
Ответната страна не е депозирала писмен отговор срещу жалбата в
предоставения ѝ за това срок.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на ИВ. Й. Д., с
която същият предявява срещу Главна дирекция Пожарна безопасност към
Министерство на вътрешните работи, в условията на обективно кумулативно
съединяване 2 иска: Първи иск - за установяване на извънреден труд, получен
от преизчисляване на положения нощен труд за периода 01.04.2015г. -
30.06.2020г. Втори иск - за заплащане на извънреден труд, получен от
преизчисляване на положения нощен труд за периода 01.04.2018г. -
30.06.2020г. Във връзка с интереса от предявяване на първия иск, ищецът
излага, че доколкото ответникът не само не преизчислява нощния труд, но и
изцяло отрича приложението на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, то за него завеждането на иск остава единствената
възможност за установяване и отчитане на извънреден труд, получен от
преизчисляване на положения нощен труд.
С определение от о.с.з., проведено на 08.12.2021г. съдът е приел, че
предявеният от ищеца Д. установителен иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че за процесния период от 01.04.2015г. до
30.06.2020г. той е положил 2626 часа нощен труд, който преизчислен по
Наредба за структурата и организацията на работната заплата води до 375
часа неотчетен надлежно извънреден труд се явява недопустим, с оглед на
което е прекратил производството по този иск.
Съдът намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
За ищеца липсва правен интерес да води отделен иск за установяване
на извънреден труд, получен от преизчисляване на положения нощен
труд за периода 01.04.2015г. - 30.06.2020г., тъй като наред с него е предявен
и осъдителен иск за заплащане на положен извънреден труд при
съществуващо служебно правоотношение с първия ответник за същия
период. Настоящият състав счита, че при разглеждането на последния иск,
съдът ще се произнесе инцидентно по правопораждащите за исканото
обезщетение факти, включително и по наличието на положения извънреден
труд като факт с правно значение, с което и ищецът ще получи търсената от
него правна защита с по-ефективния способ за това, какъвто е предявеният
осъдителен иск.
Действително, според чл. 38, ал. 16 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, считано от 01.01.2005г. за осигурителен стаж се зачита
времето, през което лицата са полагали извънреден труд. Следователно ако
целта на ищеца е да установи положените часове извънреден труд, които да
се зачитат като осигурителен стаж, следва да се отбележи, че извън
специалните хипотези на Закона за установяване на трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред, споровете за осигурителните права имат
2
административно-правен характер, регламентирани в специалните норми на
чл. 117 и сл. КСО, а тяхното съдебно разглеждане се урежда от общите
правилата на АПК. В практиката си ВКС е имал случай да се произнесе, че
когато документацията за съответния стаж е налична и поради това ЗУТОСР
не може да се приложи, за ищецът е налице път за защита чрез обжалване по
административен ред на съответните актове на органа по пенсионно
осигуряване (в този смисъл определение № 41 от 15.01.2013 г., постановено
по ч. гр. д. № 489/2012 г. на ВКС, IV г. о.), какъвто спор в случая не е налице.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
определение, с което производството е прекратено, се явява правилно и
законосъобразно. Предвид съвпадащи изводи на двете инстанции, частната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
определение- потвърдено.
С оглед изложеното, и на осн. чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от о.с.з., проведено на 08.12.2021г., с
което производството по гр. дело №7657/2021г. е ПРЕКРАТЕНО по
отношение на иска за признаване за установено в отношенията между
страните, че за процесния период от време от 01.04.2015г. до 30.06.2020г.
ищецът И.Й. Д. е положил 2626 часа нощен труд, който преизчислен по
Наредба за структурата и организацията на работната заплата води до 375
часа неотчетен надлежно извънреден труд положен от ищеца.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на РБ
в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3