Р Е Ш Е Н И Е
№
ІV – 115 05.
11. 2019 година град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На седми октомври, две хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с.
ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар ... ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 1193 по описа за 2019 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на И.И.М.
***, ищец по предявения иск, срещу Решение №1609/24.06.2019г., постановено по
гр.д.№137 по описа на Бургаски районен съд за 2019г., с което е отхвърлен иска
на въззивника, за осъждане на А.С.К. да му заплати сумата
8000 лева, платени без основание както следва: на 13.11.2015 година – 1000
лева, на 17.11.2015 година – 1000 лева,
на 18.11.2015 година – 1000 лева, и сумата 5000 лева предоставена на 16.08.2016
година и въззивникът е осъден да плати на А.С.К. сумата 700 лева -
възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие. Според
въззивника решението е постановено при допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. При постановяването му не са били взети
предвид представените от ищеца доказателства, относно предоставени от него на
ответницата суми за разноски, във връзка с раждането на детето на страните,
заплащане съхранението на стволови клетки и осигуряване на приличен начин на
живот на ответницата и детето. Според въззивника, от представените писмени
доказателства се установява превеждането на претендираните суми, в т.ч. на
сумата от 5000 лева, която ищецът взел в заем от свидетеля Кирил Дяков и която
сума му върнал – в тази връзка е направен анализ на доказателствата.
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника А.С.К., чрез
адв. Ч.. В срока по чл.263, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор. В него са изложени съображения за потвърждаване на
решението. Според въззиваемата, решението е мотивирано и съобразено със
съдебната практика. Не се оспорва обстоятелството, че св.Дяков е превел сумата
5000 лева, но се поддържа твърдението, че тази сума е използвана от двамата за
семейни нужди и за издръжка на детето. Обсъдени са показанията на св.Дяков, във
връзка с основанието, на което са преведени и конкретни факти и обстоятелства,
установени по делото в тази връзка.
Според въззиваемата, по делото не е установено основание за връщане на
парите – напр. по договор за заем, или липса на основание, на което те са
предоставени. Изложени са подробни съображения, че сумите са предоставени на
основание нравствен дълг – за издръжка на семейството, създадено от страните по
делото.
Производството е
по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен
съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира, че
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства,
относно съществувало между страните фактическо съпружеско съжителство в периода началото на 2013 година до април 2017 година, от
което на 22.11.2015 година е родена дъщеря им Мария Ивелинова Михайлова.
Установени са безспорните факти, че ищецът предоставил на ответницата сумата 3000 лева - преди да се роди детето и сумата 5000
лева - през лятото на 2016 година. Поради това и на
осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен
съд, при служебна проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата нищожност или недопустимост,
следователно решението е валидно и допустимо. Като взе пред събраните поделото
доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона, намира, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивите, изложени от първостепенния съд, въззивната инстанция също споделя на
осн. чл.272 ГПК.
В допълнение
следва да се каже: предявеният иск е с правно основание чл.59 ЗЗД. Съгласно
тази разпоредба, “…всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването”. Следователно необходими са две предпоставки: обогатяване от една
страна, без основание и обедняване от друга.
В настоящия случай
от изложението за фактите в исковата молба е видно, че страните по делото,
макар да не са сключили граждански брак, са живеели във фактическо съпружеско
съжителство - като семейство. Ищецът е възприемал себе си като съпруг, а
ответницата – като съпруга, с произтичащите от това права и задължения - чрез
взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество
и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за
отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата (чл.17 СК).
Ищецът твърди, че винаги е оставял на съпругата си достатъчно пари, за да
посреща тя нуждите си, в т.ч. и чрез упълномощаване на майка си да тегли пари
от банковата му сметка, за да предоставя при необходимост на ответницата. В
този контекст са предоставени и използвани процесните суми – същите, видно от
представените по делото доказателства са използвани за семейни нужди –
заплатени са суми за болничен престой и раждане на детето на страните, както и
за съхранение на стволови клетки; плащани са чрез банкова карта суми в
хипермаркети и други магазини за закупуване на различни видове стоки – за бита,
облекло, детски дрехи, играчки, лекарства и др., в т.ч. и за закупуване на
храна, плащане на сметки и други разходи, които всяко семейство посреща в
ежедневния си живот.
Поради това
въззивната инстанция намира, че сумите, предоставени от ищеца на ответницата на
основание и в изпълнение на нравствения съпружески дълг и за осигуряване на
издръжката на семейството. Същите не са дадени без основание, за да се приеме,
че с тях той е обеднял, а тя се е обогатила. Обстоятелството, че отношенията
между страните са преустановени, не води до право на реституция именно, защото
даденото е в изпълнение на нравствен дълг, съобразно нормата на чл.55, ал.2 ЗЗД
и не подлежи на връщане.
Ето защо искът е неоснователен.
Решението, с което е отхвърлен, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
В полза на
въззиваемите следва да се присъдят направените разноски, съставляващи
адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лева.
С оглед на
гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА срещу
Решение №1609/24.06.2019г., постановено по гр.д.№137 по описа на Бургаски
районен съд за 2019г.
ОСЪЖДА И.И.М. ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.С.К. ЕГН **********,
с адрес: ***, сума, в размер на 400 лева - съдебно – деловодни
разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение.
Настоящото решение
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от
връчване на препис от него на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.