№ 2715
гр. Варна, 11.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно гражданско
дело № 20233100501382 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх.№ 20173/16.03.2023г. , подадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК *********, гр. София, чрез юрк. К. М., срещу Решение №
566/22.02.2023г., постановено по гр.д. № 4844/2022г. на ВРС, 50-ти състав, в
частта с която жалбоподателят е осъден да заплати на С. Т. З., ЕГН
**********, гр. Варна, сумата от 2 542.20 лева (разликата над 1 644.16 лв. до
присъдените след изменение на първоначално предявения за 100 лв. иск, а
именно 4 186.36 лв.), представляваща обезщетение за имуществени вреди в
размер на действителната стойност на МПС, причинени на собствения на С.
Т. З. лек автомобил, марка „Опел Зафира“, с рег. № *******, вследствие
настъпило на 18.10.2021 г. ПТП в гр. Варна, ул. „Цар Асен“ по вина на водача
на лек автомобил, марка „Хонда Сивик“, с рег. № ******* В. В., застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, със срок на действие от 16.09.2021 г. до 16.09.2022 г., ведно със
законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
13.04.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението
в обжалваната част. Спорът се свежда до размера на дължимото обезщетение
и начинът на изчисляването му. Въззивникът счита, че от действителната
стойност на увреденото МПС в размер на 9 400 лева следва да се приспадне
освен изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 4 799.84 лева,
което е отчетено от първостепенния съд и сумата от 2 956 лева,
представляваща стойността на запазените по автомобила части, а не
стойността за скрап в размер на 413.80 лева, която погрешно е приспадната от
ВРС. Обосновава твърдението си с обстоятелството, че доколкото увреденото
1
лице може да продаде запазените от автомобила части, то това би довело до
получаване на обезщетение в по-висок размер от действително претърпените
вреди, съответно и до неоснователно обогатяване за негова сметка. При така
изложеното намира, че размерът на дължимото обезщетение възлиза на
1 644.16 лева – сума получена след приспадането от определената средна
пазарна стойност на увредения автомобил на извънсъдебно платеното
обезщетение и на стойността на запазените части. Моли за отмяна на
решението в обжалваната част и присъждане на направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна С. Т. З., която счита въззивната жалба за
неоснователна, а обжалваното решение за правилно и обосновано. Излага, че
фактът, че стойността на запазените части възлиза на 2 956 лева е останал
недоказан, а така също и обстоятелството, че именно това е сумата, която
собственикът на автомобила би могъл да реализира при продажба на частите.
Позовава се на чл. 17 и чл. 18 от Наредба за ИУМПС, като сочи, че би
допуснал административно нарушение, ако сам разглоби и продаде на части
автомобила. Счита, че от обезщетението следва да се приспадне определената
от вещото лице сума за скрап – 413.80 лева. Моли за потвърждаване на
обжалвания акт. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл.261 от ГПК.
При така наведеното от въззивника твърдение за неправилност на
обжалваното решение, с оплакване, че първостепенният съд погрешно е
определил размера на дължимото обезщетение и като взе предвид, че в
изготвената САТЕ е даден категоричен отговор само на въпроса досежно
стойността за скрап на автомобила, то настоящия състав намира, че в
съответствие с дадените му правомощия да събира доказателства, които се
събират служебно от съда /т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013
г., ВКС, ОСГТК/ във въззивното производство следва да се назначи САТЕ,
която да даде категоричен отговор на въпроса, касаещ стойността на
запазените части на автомобила.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 20173/16.03.2023г. ,
подадена от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, гр. София, чрез юрк. К. М.,
срещу Решение № 566/22.02.2023г. , постановено по гр.д. № 4844/2022г. на
ВРС, 50-ти състав, в частта с която жалбподателят е осъден да заплати на С.
2
Т. З., ЕГН **********, гр. Варна, сумата от 2 542.20 лева (разликата над
1 644.16 лв. до присъдените след изменение на първоначално предявения за
100 лв. иск, а именно 4 186.36 лв.), представляваща обезщетение за
имуществени вреди в размер на действителната стойност на МПС, причинени
на собствения на С. Т. З. лек автомобил, марка „Опел Зафира“, с рег. №
*******, вследствие настъпило на 18.10.2021 г. ПТП в гр. Варна, ул. „Цар
Асен“ по вина на водача на лек автомобил, марка „Хонда Сивик“, с рег. №
******* В. В., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, със срок на действие от 16.09.2021
г. до 16.09.2022 г., ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване
на исковата молба в съда – 13.04.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ДОПУСКА провеждане на съдебна автотехническа експертиза, като
вещото лице след като се запознае с материалите по делото и извърши оглед
на автомобила да определи кои части са годни за употреба (запазени части),
съответно каква е тяхната средна пазарна стойност след приспадане на
разходите за разкомплектоване на излязлото от употреба моторно превозно
средство.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 250 лева, вносими от жалбоподателя
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД в едноседмичен срок от получаване на съобщението за
настоящото определение.
НАЗНАЧАВА на основание чл.195, ал.1 от ГПК в качеството на вещо
лице по изпълнение на поставената задача Й. М., което да бъде уведомено за
изготвяне на експертизата след внасяне на определения депозит. УКАЗВА на
вещото лице задължението да информира съда с мотивиран отказ в
седемдневен срок от уведомяването, в случай, че не може да изготви
заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна
причина или в определения срок, както и да представи заключението си най-
малко една седмица преди насроченото съдебно заседание, на основание
чл.197, ал.2, чл.198 и чл.199 от ГПК, както и отговорността, която носи по
чл.86 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
27.09.2023г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
3
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра
към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4