Р Е Ш Е Н И Е
№ _________
гр. Варна _____________2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ – ми
състав, в публичното заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа
докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм.дело № 128 на Административен съд - Варна по
описа за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.215, ал.1, вр.чл.210, ал.3 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на Д.И.Г., ЕГН: **********,***, против Решение № 4-5 по Протокол № 04/21.07.2021г. на
Комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 0383/30.01.2020г. на кмета на
Община-Варна, относно приемане на оценка на моментно състояние на обект с
ид.10135.***.55.1.2 във връзка със Заповед № 30/15.01.2021г. на кмета на Район
„Приморски“ - Община-Варна, с която на основание чл.194,
ал.1 от ЗУТ, на собствениците на самостоятелен обект с ид.10135.***.55.1.1,
находящ се в гр.Варна, Приморски парк № ***, № 55, е разрешен свободен достъп
до самостоятелен обект с ид.10135.***.55.1.2 – собственост на жалбоподателя.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното
решение по съображения за допуснати процесуални нарушения, неправилно
приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Конкретно
твърди, че с оспореното решение е следвало да бъде одобрена оценка на моментното
състояние на имот с ид.10135.***.55.1.2 преди да бъде осъществен достъпа до него
и преди да бъдат извършени каквито и да било СМР, основани на Заповед №
30/15.01.2021г., като в нарушение на т.3 от заповедта, работите са започнали и
изпълнени преди решението за одобряване на оценката да влезе в сила. Твърди, че
именно процесната оценка следва да бъде основата за последваща преценка дали са
причинени повреди на имота във връзка с изпълнение на работите и ако повредите
не могат да бъдат отстранени – какво е правото му да бъде обезщетен по реда на
чл.210 ЗУТ. Сочи, че с процесната оценка е следвало да се изясни, че в имота не
е налице съществуваща и изградена по съответния законов ред канализация, както
и че не са налице разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни,
монтажни, контролни и др. работи във връзка с устройството на територията, като
представените проекти са невалидни. В тази връзка твърди, че изначално не са
налице условията за осигуряване на достъп до чужд имот по принудителен
административен ред. Счита, че след като оценката не отговаря на посочените
изисквания, одобрявайки същата, Комисията е направила прилагането на
разпоредбите на чл.194 от ЗУТ абсолютно невъзможно. Излагат се и подробни
съображения за невалидност, неистинност и необоснованост на одобрената оценка,
както и че същата е изготвена от некомпетентно лице. Оспорва се и обосновката в
оценителния доклад относно приложените методи на „пазарните аналози“ и на
„възстановителната стойност“, по съображения, че оценителят не е ползвал реални
аналози, а офертни цени, съответно, при оценяване на възстановителните работи
са ползвани справочни цени и не са съобразени видовите СМР по Акт № **/16.08.2021г.,
издаден от фирмата възстановила инсталацията. Твърдят се включително и грешни
математически изчисления. Жалбоподателят иска отмяна на Решение № 4-5 по
Протокол № 04/21.07.2021г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ като неправилно и
незаконосъобразно, и връщане на преписката на Община-Варна за провеждане на
законосъобразна процедура по оценка състоянието на имота преди извършване на СМР,
допуснати по реда на чл.194 от ЗУТ.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв.Е.Ж., която поддържа жалбата на наведените в нея основания. Излага подробни
съображения за незаконосъобразност на оспореното решение и в представени по
делото писмени бележки С.д. № 8285/26.05.2022г. Прави искане обжалваното
решение да бъде прогласено за нищожно, алтернативно – да бъде отменено като
незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски общо в размер на 1710лв., съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК
Ответната страна – Община-Варна,
редовно призована за с.з., не се явява и не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна – Р.С.Д.,
чрез адв.Т.И. и пълномощника си Р.Д. – съпруга, оспорва жалбата по подробни
съображения, изложени в писмен отговор С.д. №4458/18.03.2022г., заявление
С.д. № 5855/11.04.2022г. и писмени бележки С.д.№ 8448/30.05.2022г. Твърди, че
доводите на жалбоподателя са бланкетни и общи, без посочени конкретни пороци на
оспорения акт. Сочи, че лично жалбоподателят е премахнал общата канализация и с
това си противоправно поведение го е поставил в пълна невъзможност да използва
жилището си по предназначение, без изход за отпадните води. Твърди и че от
м.април жалбоподателят извършва СМР в общия двор и в собственото си жилище,
премахвайки наличната канализационна система с цел обособяването на избените
помещения в жилищна площ, и изгражда напълно нова канализация, обслужваща само
неговото жилище, като строежът се изпълнява без строителни книжа и без негово
съгласие. По отношение на одобрената оценка сочи, че жалбоподателят не е
ангажирал доказателства за оборване на установената в административното
производство пазарна стойност на моментното състояние на неговия имот. Сочи и
че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на изрично
делегираните правомощия, в законния срок и при спазване на материалните и
процесуални разпоредби. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли
като неоснователна. Претендира присъждане на разноски съгласно представен
списък по чл.80 от ГПК, в размер на 900лв. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С
Протокол от 25 януари 2010г. по гр.д. № ***/2005г. по описа на ВРС, Х-ти
състав /л.92/, е одобрена постигнатата между О. Г. Г. и Р.С.Д.
съдебна спогодба за уреждане на отношенията им по повод делба на Вилна сграда и
Паянтова едноетажна сграда в ПИ с ид. 10135.***.55 по КК на гр.Варна. Дяловете
на съделителите са определени съгласно заключението на в.л. Ц. А., с приложен план
за проекторазпределение – прието и одобрено от съда, вкл. и с инвестиционен
проект от ЕСУТ при Община-Варна с протокол № **/28.05.2009г. /л.99-100;
л.107-115; л.155-165/.
Вследствие
на делбата, заинтересованата страна Р.С.Д. е придобил и се легитимира като
собственик на обект с ид. 10135.***.55.1.1, а О. Г. Г. – на
обект с ид. 10135.***.55.1.2 по КККР на гр.Варна. Жалбоподателят е придобил
собствеността върху обект с ид. 10135.***.55.1.2 по силата на н.а. за
покупко-продажба № ****
Видно
от КП № 1/14.08.2020г. /л.199-200/, Комисия при Район „Приморски“ - Община
Варна, извършила оглед във връзка с проверка за компрометирана канализационна
тръба, находяща се в сграда с ид. 10135.***.55.1. Предвид констатираните
обстоятелства – прекъсване на тръбата, преминаваща през стоманобетонната
плоча, разделяща мокрите помещения между първи етаж на обект ид. 10135.***.55.1.1
и сутеренните помещения на обект ид. 10135.***.1.2, вследствие на което употребената
вода в обекта на Д. не се оттича от съществуващите сифони, и като цяло
канализацията не функционира по предназначение – Комисията предписала на
съсобствениците незабавно и за своя сметка да предприемат действия по
отремонтирането на общата канализационна мрежа на сградата с ид.10135.***.55.1.
Във
връзка с жалба рег.№ ЗК19001611ВН-011ВН/16.03.2020г. на Р.Д., съдържаща искане
за издаване на заповед по чл.194 от ЗУТ за достъп до имот с ид.10135.***.55.1.2,
на основание чл.194, ал.1 от ЗУТ кметът на район „Приморски“ издал Заповед №
30/15.01.2021г. /л.201-203/, с която (т.1) разрешил на собствениците на
самостоятелен обект с ид.10135.***.55.1.1, находящ се в гр.Варна, Приморски
парк
№ ***, № 55, свободен достъп до самостоятелен обект с ид.10135.***.55.1.2 –
собственост на Д.Г.. Според т.2 от заповедта, свободният достъп ще се осигури
за осъществяването на монтажно-ремонтни работи на канализационни тръби в имот с
ид.10135.***.55.1.2 при спазване на общите правила на ЗУТ и подзаконовите
нормативни актове по неговото прилагане. С т.3 от заповедта, периодът на
свободен достъп е определен на 30 работни дни в часовете от 08:00 – 14:00 часа,
като периодът започва да тече след
приемане на оценка на моментното състояние на имот с ид.10135.***.55.1.2 от
комисия по чл.210 ЗУТ. Според
т.4 от заповедта, след завършване на всички видове работи, лицето, на което е
осигурен достъп, е длъжно в срока на свободния достъп да отстрани всички
повреди, причинени на недвижим имот ид.10135.***.55.1.2 във връзка с изпълнение
на работите. Указано е, че ако повредите не могат не могат да бъдат отстранени,
правоимащия се обезщетява за причинените вреди. Според т.5 от заповедта, след
завършване на всички видове работи в периода на свободния достъп е необходимо
да се изготви оценка на моментното състояние на имот с ид. 10135.***.55.1.2,
която да се приеме от Комисия по чл.210 ЗУТ. Оценките са за сметка на собствениците
на ПИ ид.10135.***.55.1.1 – т.6 от Заповедта.
Заповед
№ 30/15.01.2021г. е обжалвана от Д.И.Г., като в тази връзка пред Адм.съд-Варна
е образувано адм.д. № **/2021г. Същото е приключило с Решение № **/26.01.2022г.,
с което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е обжалвано пред
Върховния административен съд като е образувано
адм.д. № ***/2022г., ІІ-ро отд., насрочено за 20.09.2022г.
С
договор рег.№ Д21000869ВН/25.06.2021г. /л.241/ Община-Варна възложила на Д.Х. –
лицензиран оценител на недвижими имоти, изготвянето на пазарна оценка на: моментното
състояние на обект с ид. 10135.***.55.1.2 находящ се в гр.Варна, „Приморски
парк“ ***, № 55 и на възстановителните СМР, във връзка със Заповед №
30/15.01.2021г. на кмета на район „Приморски“.
В изпълнение
на договора, на 29.06.2021г. е изготвен Оценителски доклад, според
който: пазарната стойност на недвижимия имот с площ 125кв.м.,
представляващ самостоятелен обект с ид. 10135.***.55.1.2 е 120000лв., а на възстановителни СМР - 281,23лв.
Изготвената
оценка е предадена на възложителя на 07.07.2021г. с Протокол към договор №
Д21000869ВН/25.06.2021г. и е приета с Решение 4-5 по Протокол
№ 04/21.07.2021г. от заседанието на Комисията по чл.210 от ЗУТ,
назначена със Заповед № 0383/30.01.2020г.
Оценката
е съобщена на жалбоподателя с Протокол № 1/11.08.2021г. – след негово изрично
искане рег.№ УСКОР 21001717ПР/10.08.2021г.
За
установяване състоянието на обекта преди започване на изпълнението на свободния
достъп и след приключване възстановяването на канализацията на Р.Д., са
съставени Протоколи от 11.08.2021г.
На
проведено на 19.08.2021г. заседание, Комисията по чл.210 от ЗУТ взела решение
5-18 по Протокол № 05, с което след като се е запознала с представените към
заявление РД 21001485ПР_021ВН/17.06.2021г.: протокол за установяване
състоянието на помещението преди започване на изпълнението на свободния достъп
за достъп; протокол след приключване възстановяването на канализацията; Акт
обр.19, КСС, фактура и снимков материал, е потвърдила резултата, приет с
Решение № 4-5 по протокол
№ 4/21.07.2021г., а именно: моментно състояние на обект с ид. 10135.***.55.1.2
с площ 125кв.м. – 120000лв.
Решение
№ 5-18 по Протокол № 05/19.08.2021г. е обжалвано от Д.Г. пред Административен
съд – Варна, като в тази връзка е образувано адм.д. № **/2022г., спряно до
приключване на настоящото производство.
В
проведеното на 17 май 2022г. с.з. като свидетел е разпитан Д.П.Х., изготвил одобрената
с обжалваното решение оценка. От показанията му се установява, че достъпът до
оценявания обект му е осигурен от г-жа Д., с която се свързал по телефона. Документи
за заварените на място текущи ремонтни дейности не са му представяни, поради
което не може да каже по коя част и в каква връзка са извършвани. Извършил е
оценка на установеното на място, като при огледа констатирал, че в обекта няма
водопроводна инсталация. Относно отразеното в т.4.7 от доклада – че в имота има
ел. и водопроводна инсталации, св.Х. уточнява, че е имал предвид за имота, като
цяло. Същото уточнение прави и по отношение на констатацията по т.4 и т.4.2 от
доклада. Посочва и че текущите ремонтни дейности се отразяват в намаление на оценката
на моментното състояние, т.к. [там] реално имотите струват повече. За целите на
оценката на възстановителните работи (т.7 от доклада), не са му представяни
разходооправдателни документи, а при определяне на единичните цени и общата
стойност е ползвал данни от Справочник за цените в строителството, които са
средни пазарни цени. Св.Х. заявява и че е извършил само едно посещение на
обекта, че е изготвил доклада в деня на огледа, както и че не е посещавал имота
след изграждане на канализацията.
По
делото е прието заключение по СТЕ със С.д. № 7270/09.05.2022г., изготвено от
инж.В.К.. От същото, в относимата към предмета на спора част, се установява, че
изготвената през м.юни 2021г. оценка е извършена по три методики: Еталонен,
Възстановителен и Метод на пазарните аналози. С еталонния метод се оценява моментното състояние на имота към м.юни
2021г. Отразените в еталонната таблица проценти съответстват на реалното
състояние на имота, с изключение на т.2 и подточка 2.1. от позиция „Дограми
прозорци“ 90%, като реалният процент е 0%. Вещният
метод намира приложение при определяне на разходите, които биха се
извършили за изграждането на оценявания обект при действащите цани на
материали, труд и т.н. към м.юни 2021г., тяхното коригиране поради недостатъци,
строителни повреди, овехтяване, ремонтни дейност и т.н., и в контекста на този
анализ, цената на 1кв.м. е правилно определена. Методът на пазарните аналози дава възможност за сравнение между
завършения в цялост имот с ид.10135.***.55.1.2 със сравними по местоположение,
площ и цена с обекти, с близка локация. Този метод дава възможност за
определяне на реалната цена на имота по пазарни цени. Според вещото лице, при използване
на този метод, пазарната стойност е правилно определена. От извършения оглед на
имотите, близки по локация и местоположение (по данни на „Имоти Bg“, „Инфо
имоти“, „Варненски имоти“, „Позвънете“ и др.) на обект с ид. 10135.***.55.1.2,
вещото лице дава заключение, че обектите за сравнение са правилно подбрани. Преценката
на сертифицирания оценител относно трасето на новата канализационна
инфраструктура, изискуемият дебит, необходимото количество тръби и
местоположението на отворите, се основава на реализацията на проекта, протоколите
от 11.08.2021г. за установяване състоянието на обекта – преди започване на
изпълнението и след възстановяването на канализация. Относно установената с
оценителския доклад стойност на възстановителните работи, вещото лице посочва,
че стойностната сметка към доклада не кореспондира с видовете СМР операции,
залегнали в Акт обр. 19 № 1/16.08.2021г., издаден от „Аква Мил“ ЕООД. При
огледа на място вещото лице е констатирало, че в имот с ид.10135.***.55.1.2
няма изградена вътрешна водопроводна мрежа. Дадено е и заключение, че в
оценителския доклад не са отразени данни за нанесени и отстранени повреди при
изпълнение на канализацията на обект с ид.10135.***.55.1.2 след извършване на
СМР по Заповед № 30/15.01.2021г.
При
изслушване на заключението в с.з. на 17.05.2022г. вещото лице посочва, че при
посещението на място в обекта е констатирало, че водопроводът е изпълнен по
проект и е бил действащ по отношение на захранването на имота на Р.Д.. Във
водомерната шахта са монтирани два водомера с електронно отчитане на водата, на
партидата на Д., които отчитат само неговото консумирано количество вода. В
канализацията по проекта от 2009г. са включени само приборите на Р.Д.. В имота
на жалбоподателя само главният водопровод е прекаран в неговата част на мазата.
Поради това че не са определени къде ще бъдат съответните помещения – както за
кухненския бокс, така и за тоалетния възел, липсват изведени отводки [горе] в
жилището на Д.Г.. Същото се отнася и за канализацията, като съществуваща стара
не е заварена на място от вещото лице.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по
чл.215, ал.4 от ЗУТ (обжалваното решение е съобщено на жалбоподателя на
11.08.2021г., а жалбата до съда е подадена по пощата на 24.08.2021г.), от
надлежна страна – собственикът на недвижимия имот, за който се отнася
одобрената оценка, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на оспорване
по съдебен ред административен акт (чл.210, ал.3, вр.чл.215, ал.2, вр. ал.1 от ЗУТ), поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на производството е Решение
№ 4-5 по Протокол № 04/21.07.2021г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със
Заповед № 0383/30.01.2020г. на кмета на Община-Варна, с което е одобрена
изготвената връзка със Заповед № 30/15.01.2021г. на кмета на район „Приморски“
експертна оценка на: 1/ пазарната стойност на моментното състояние на
имот с ид. 10135.***.55.1.2 – 120000лв. и 2/ пазарната стойност на
възстановителните работи – 281,23лв.
Извън
обсега на съдебния контрол по чл.146 от АПК на обжалваното решение са оплакванията
и доводите на жалбоподателя, че достъпът до имота му е разрешен и е изготвена
пазарна оценка във връзка с ремонтни работи, които не са свързани с
възстановяване на съществуващата канализация, съобразно проекта към спогодбата
за делба, респ. че тези работи са свързани с изграждането на изцяло нова
канализация, за което не са налични разрешение за строеж и одобрени проекти. От
една страна тези въпроси са относими към пространствените параметри на
свободния достъп по смисъла на чл.194, ал.1 от ЗУТ – дали се касае за разрешени
или предписани работи, и в този контекст са релевантни за преценката за
законосъобразност на Заповед
№ 30/15.01.2021г., предмет на адм.д. № ***/2021г., а от друга – към законността
на извършените СМР, какъвто не е предметът на настоящото производство.
Съгласно
чл.210, ал.1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането
на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по
пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. Според
ал.2 от с.р. кметът нарежда служебно или въз основа на искане на
заинтересуваните лица определянето на обезщетения или оценка от комисията.
Един
от тези изрично предвидени от закона случаи е процедурата по принудително
осигуряване на достъп до чужд имот със заповед на кмета/н-ка на ДНСК в
хипотезите по чл.194, ал.1 – за извършване на разрешени или предписани
проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във
връзка с устройството на територията и по ал.2 от ЗУТ – за извършване на
дейности и мероприятия при бедствия, аварии и катастрофи и изпълнение на
комплексни геозащитни проекти (укрепване на свлачища, защита на речни и морски
брегове и други отводнителни и укрепителни работи). Съгласно разпоредбата
на чл.217, ал.1, т.8 от ЗУТ, заповедта по чл.194, ал.1 от ЗУТ подлежи на
предварително изпълнение.
Съгласно
чл.194, ал.4 от ЗУТ, след извършване на работите по ал.1 и ал.2 лицето, на
което е осигурен достъп, е длъжно веднага да отстрани всички повреди, причинени
на недвижимия имот във връзка с изпълнение на работите. Ако повредите не могат
да бъдат отстранени, правоимащият се обезщетява за причинените вреди.
Определянето на размера на обезщетението се извършва по реда на чл.210 и се
изплаща в едномесечен срок от влизането в сила на оценката.
В
контекста на изрично разписаните правомощия на Комисията по чл.210 от ЗУТ и на
регламентираната процедура по осигуряване на достъп до чужд имот по чл.194,
ал.1 от ЗУТ, контролът за законосъобразност в случая е ограничен до изследване
на въпросите: дали са изпълнени условията за произнасяне на Комисията с решение
по чл.210, ал.3, вр.ал.1 от ЗУТ; правилно ли е определен неговият предмет, в
т.ч. обоснована ли е одобрената с това решение оценка; спазени ли са
процедурата и материалния закон при приемане на решението, както и съответства
ли същото на целта на закона.
В
случая обжалваното решение е постановено от компетентен колективен орган –
Комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед № 0383/30.01.2020г на кмета на
Община-Варна, заседанието на комисията от 21.07.2021г. е проведено при
наличието на кворум, като решение № 4-5 във връзка с издадена Заповед №
30/15.01.2021г. на кмета на район „Приморски“, е взето единодушно.
Решението
обаче е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, при
неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с предвидената в
него цел, които нарушения в случая се явяват особено тежки и влекат нищожност
на постановения акт, т.к. водят до пълна неяснота на волята на административния
орган, ограничаване правото на защита на засегнатите от решението лица,
невъзможност да се упражни ефективен съдебен контрол и пълна невъзможност
решението да бъде изпълнено, и да породи последиците, за които законът изисква
постановяването му.
Предвид
възприетият от администрацията подход за процедиране във връзка с искането на Р.Д.
за осигуряване на достъп до имота на жалбоподателя – издаването на основание
чл.194, ал.1 от ЗУТ на Заповед № 30/15.01.2021г., постановяването на процесното
решение на Комисията за определяне на моментното състояние на обекта (при
започнали, но неприключили СМР) и постановеното последващо Решение на Комисията
по чл.210 от ЗУТ № 5-18 по протокол № 05/19.08.2021г., с което е потвърден
резултатът /оценката/ по първоначалното решение, на практика целта на закона не
може да бъде постигната.
Както
следва от цитираните по-горе разпоредби на чл.194, ал.4 и ал.5 от ЗУТ,
условията за провеждане на процедурата пред Комисията по чл.210 от ЗУТ са
следните: 1/ наличие на издадена Заповед по чл.194, ал.1 от ЗУТ, която
предвид разпоредбата на чл.217, ал.1, т.8 от ЗУТ не е нужно да е влязла в сила;
2/ наличието на приключили разрешени работи и съответно, отстраняване на
причинените вреди от страна на лицето, на което е осигурен принудителен достъп,
защото едва след изпълнението на разрешените работи е възможна преценка за
причинени вреди и определяне на техния обем. Едва при невъзможност тези повреди
да бъдат отстранени от лицето, на което е осигурен достъпа, за собственика на
имота възниква правото да бъде обезщетен за причинените вреди, като размерът
на обезщетението се определя по реда на чл.210 от ЗУТ.
Тоест,
оценителната процедура е последваща на производството по осигуряване на
принудителен достъп по чл.194, ал.1 от ЗУТ и е предмет на самостоятелно
производство, завършващо с отделен административен акт. Тази процедура се
прилага само в случай че нанесените вреди след завършване на строителството не
могат да бъдат отстранени, поради което се дължи обезщетение, определено отново
по административен ред.
В случая към датата на постановяване
на обжалваното решение условията за провеждане на оценителната процедура от Комисията
по чл.210 от ЗУТ не са изпълнени.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че оценката е изготвена
и е одобрена с обжалваното решение преди приключване на СМР, за които е
разрешен достъпа до имота на жалбоподателя. Оценителският доклад е изготвен на
29.06.2021г., решението на комисията е прието на 21.07.2021г., работите по
изграждане на водопроводната инсталация/канализация са извършени на
11.08.2021г. – съгласно изготвените протоколи и същите са идентифицирани/остойностени
– по обем, количество, единични цени и обща стойност с Акт обр.19 №
1/16.08.2021г., изготвен от „Аква Мил“ ЕООД.
Отделно,
оценителският доклад е изготвен при изначално грешно определено задание в
договора от 25.06.2021г. между Община-Варна и лицензирания оценител Д.Х.. С
договора е възложено изготвянето на пазарна оценка на моментното състояние на
обект с ид.10135.***.55.11.2 и на възстановителните СМР във връзка със Заповед
№ 30/15.01.2021г. Както обаче следва от разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗУТ, в
правомощията на комисията е да изготвя оценки и да определя размера и
изплащането на обезщетения по пазарни цени, [само] в изрично
предвидените от закона случаи.
В
случая, предмет на оценителното производство по чл.194, ал.5 от ЗУТ следва да е
размера на дължимото обезщетение на собственика на имота, до който е разрешен
принудителен достъп. Доколкото Комисията действа само в изрично предвидените от
закона случаи, произнасянето ѝ по предмет е ограничено от съответната
законова хипотеза. Казано по друг начин, в оценителното производство по чл.194
от ЗУТ Комисията може да определя само размера (по пазарни цени) на дължимото
обезщетение по ал.5 за причинените вреди, вследствие на разрешените в чуждия
имот СМР.
В
отклонение на това императивно изискване одобрената с процесното решение оценка
има съвършено различен предмет – пазарна стойност на моментното състояние на
имота и пазарна стойност на възстановителните работи. Така заложените в
заданието (договора с възложителя) и остойностени с оценителския доклад величини,
освен че по никакъв начин не кореспондират с понятието вреди по смисъла на
чл.194, ал.5 от ЗУТ, не дават и годна основа за определяне на дължимото обезщетение
за евентуалните такива, т.к. към момента на изготвяне/одобряване на оценката,
работите все още не са били изпълнени и е невъзможно да се извърши преценка
дали от същите са причинени вреди.
Както
сочи и св.Х., липсата на канализация и водопроводна инсталация в имота на
жалбоподателя се отразява в намаление на пазарната му стойност, от което
следва, че след приключване на работите по възстановяване им, пазарната
стойност на имота би се увеличила. Тоест, при това задание е невъзможно да бъде
извършена преценка за евентуално нанесени вреди, респ. за тяхната пазарна стойност
– в който смисъл е и заключението на в.л. К. по СТЕ, според което в
оценителския доклад не са отразени данни за нанесени и отстранени повреди при
изпълнение на канализацията на обект с ид.10135.***.55.1.2 след извършване на
СМР по Заповед № 30/15.01.2021г.
Така,
поради погрешния подход за процедиране от страна на общинската администрация,
процесното решение на Комисията реално е лишено от предмет, което пък от своя
страна го прави неизпълнимо.
Само
за пълнота следва да се посочи и че одобрената от Комисията оценка не отговаря
на изискванията на чл.210, ал.1 от ЗУТ – да е пазарната такава, т.к. при
определяне на пазарната стойност на имота не са ползвани реални аналози, а
офертни цени, съответно, при определяне на стойността на възстановителните работи
– справочни цени (несъобразени с изготвените впоследствие
количествено-стойността сметка и Акт обр.19), което пък е следствие от
несъобразяване със законовото изискване оценителната процедура да се проведе
едва след като работите бъдат изпълнени.
Независимо
от това, предвид изложените по-горе мотиви, нова оценка за определяне на
пазарната стойност на процесния недвижим имот е безпредметно да се назначава в
настоящото производство. Преписката не следва и да бъде връщана на
административния орган с указания за изготвяне на нова оценка, доколкото в развилото се пред Комисията
производство, приключило с обжалваното решение, изобщо не са били налице
условията по чл.194, ал.5, вр.ал.4 от ЗУТ за произнасяне на същото.
По
изложените съображения настоящият състав преценява, че обжалваното решение
следва да се прогласи за нищожно.
При този изход на спора на основание
чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в
производството разноски.
Видно
от представеният списък по чл.80 от ГПК, жалбоподателят претендира разноски
общо в размер на 1710лв., от които 10лв.
за държавна такса, 400лв. депозит за
вещо лице и 1300лв. адвокатско възнаграждение, което видно от представения
договор за правна защита и съдействие серия Б № ***/24.02.2022г. е изплатено
изцяло в брой.
Възражението
на заинтересованата страна за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатското
възнаграждение е основателно. Съобразно фактическата и правна сложност на
спора, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, възнаграждението
следва да редуцира до предвидения минимум в чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - а именно
900,00лв. (деветстотин лева).
С
молба С.д. № 9095/09.06.2022г. жалбоподателят представя доказателства за
довнесен депозит за вещо лице в размер на 100лв.,
който следва да бъде съобразен при присъждане на разноските.
По
изложените съображения в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски
общо в размер на 1410 (хиляда четиристотин и десет) лева.
Водим от горното, Варненският
административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 4-5 по
Протокол № 04/21.07.2021г. на Комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със Заповед №
0383/30.01.2020г. на кмета на Община-Варна, с което е приета оценка на моментно
състояние на обект с ид.10135.***.55.1.2, във връзка със Заповед №
30/15.01.2021г. на кмета на Район „Приморски“ - Община-Варна.
ОСЪЖДА Община-Варна да
заплати на Д.И.Г., ЕГН: **********,***, разноски за производството общо в
размер на 1410,00лв. (хиляда четиристотин и десет лева).
Решението съгласно чл.215, ал.7, т.5 от ЗУТ е окончателно!
Административен съдия: