№ 19953
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20251110120312 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 123596/08.04.2025г.,
уточнена с молба вх. № 277187/18.08.2025г., с която ищецът Д. А.а Н. е предявил против
ответника „Софийска вода“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника „Софийска вода“ АД
сумата от 699.70 лева, представляваща половината от общо начислена цена на доставени от
дружеството водоснабдителни и канализационни услуги в размер на 1399.41 за периода от
24.09.2012 г. до 27.10.2020 г. във водоснабден имот, находящ се на адрес в г******** с
партида с клиентски № **********, поради липса на облигационно отношение с ответника,
липса на доставка на водоснабдителни и канализационни услуги за процесната стойност,
при евентуалност - поради изтекла погасителна давност.
Ищецът поддържа, че съгласно твърдения на ответника титуляр на партида с клиентски
№ **********, открита за водоснабден имот, находящ се на адрес в г******** е ищецът - Д.
А.а Н., в качеството й на наследник на починалата С. Н. Н.. Твърди, че след направена
справка в деловодството на ответника от служители на последния ищцата била уведомена,
че „Софийска вода“ АД претендира от нея заплащането на суми за доставена
водоснабдителни и канализационни услуги на процесния имот, които фигурират по
партидата на имота при ответника по абонатен № **********. Ищецът оспорил тези
претенции на ответника, но служителите на „Софийска вода“ АД заявили, че ако ищецът не
се издължи, сумата ще бъде събрана в изпълнително производство и представили на ищеца
справка- извлечение на начислените по партидата на имота суми по клиентски №
**********. По посочената партида за периода от 24.09.2012 г. до 27.10.2020 г. били налице
задължения към „Софийска вода“ АД за сумата в общ размер от 1399.14 лева,
1
представляваща главница. Ищецът оспорва наличието на посочените задължения към
ответника поради липса на облигационна връзка с ответното дружество за доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги, като оспорва да е собственик, вещен ползвател
и да ползва имота по силата на облигационно правоотношение. Оспорва през исковия
период ответникът да е доставял стоки или услуги на процесната стойност. Релевира
възражение за погасяването на вземанията по давност. По тези съображения ищецът
навежда да има правен интерес от предявяването на иск за признаване недължимостта на
исковата сума. Прави искане за постановяване на съдебно решение за установяване на
недължимост на процесната сума поради липса на облигационно отношение с ответника,
липса на доставка на водоснабдителни и канализационни услуги за процесната стойност,
при евентуалност - поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски в
производството.
Ответникът „Софийска вода“ АД е депозирало в срока по чл. 131 ГПК отговор на
искова молба, в който признава иска. Твърди, че ответното дружество не е станало повод за
образуване на настоящото производство. Моли за постановяване на решение при признание
на иска. Претендира разноски в производството.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като абсолютна
процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице,
когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за
допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу
ищеца, осъществени извън съдебното производство. В случая ищецът обосновава правния
си интерес от предявяването на иска с твърдения, че от служители в деловодството на
ответното дружество е разбрал, че процесната сума се претендира. С допълнителна молба
вх. № 335104/14.10.2025 г. ищецът е представил писмо от „Софийска вода“ АД, към което е
приложена и справка в табличен вид, съдържащата информация относно размера на
задълженията към клиентски номер № **********, вкл. и относно процесния период, от
която се установява, че ответникът е отразил оспореното в настоящото производство
вземане като дължимо в своята счетоводна система. Предвид това, съдът приема, че за
ищцата е налице правен интерес от водене на делото, с оглед отричането на начисленото от
ответника вземане.
Разгледан по същество, искът е основателен, поради следните съображения:
При отрицателния установителен иск основанието на иска не е индивидуализиращ
белег на спорното право - в този смисъл е Определение № 1880 от 18.04.2024 г. по гр. д. №
4453/2023 г., г. к., IV г. о. на ВКС. При този иск ищецът отрича съществуването на спорното
право. Ищецът може да твърди, че оспорваното право никога не е възниквало и поради това
няма задължение да посочва юридическия факт, от който спорното право се поражда. При
2
предявен отрицателен установителен иск ответникът следва да удостовери съществуването
на претендираното от него право. Тъй като ищецът изобщо отрича претендираното от
ответника право, ответникът трябва да изчерпи в заведения процес всички основания, въз
основа на които то е могло да се породи, респ. да съществува до постановяване на
решението. Като последица от това силата на пресъдено нещо при отрицателния
установителен иск има по-широки обективни предели от силата на пресъдено нещо по
положителен установителен иск. Когато е уважен отрицателен установителен иск, правото,
което е било негов предмет, се отрича, без оглед на някакво конкретно определено
правопораждащо го основание, а с оглед на всички възможни до приключване на устните
състезания негови основания. Като последица от това, докато отхвърленият положителен
установителен, осъдителен или конститутивен иск може да бъде предявен със същия
петитум въз основа на едно ново основание, без да има значение кога то е възникнало,
ответникът по уважен отрицателен установителен иск може да предяви нов иск за правото,
което е било съдебно отречено, само ако го основе на факт, възникнал след приключване на
устните състезания, след които е било постановено влязлото в сила решение. В настоящият
случай независимо от няколкото поддържани от ищцата основания за недължимост на
вземането, предявеният отрицателен установителен иск е един.
С обявения за окончателен доклад по делото съдът е указал, че в тежест на ответника е
да докаже, че разполага с вземане във визирания от ищцата размер, а именно парично
вземане в размер на сумата от сумата от 699.70 лева, представляваща половината от общо
начислена цена на доставени от дружеството водоснабдителни и канализационни услуги в
размер на 1399.41 за периода от 24.09.2012 г. до 27.10.2020 г. във водоснабден имот, находящ
се на адрес в г******** с партида с клиентски № **********.
Като безспорни са отделени следните обстоятелства: че за периода от 24.09.2012 г. до
27.10.2020 г. за водоснабден имот находящ се на адрес ********* за който е открита партида
с партида с клиентски № **********, е начислена сума в общ размер на 1399.41 лева, както
и че към датата на предявяване на исковата молба процесната сума в общ размер на 699.70
лева е погасена с изтичане на тригодишен давностен срок. Установява се от представеното
по делото удостоверение за наследници, че ищцата Д. А.а Н., заедно с нейния брат Ц. А. Н.,
са наследници на починалата С. Н. Н..
Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с
услугите за ВиК, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон. Според
нормата на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените
места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на
ЗРВКУ легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК услуги“, това са юридически
3
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдени имоти. Получаването на тези услуги се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат
в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и ал. 3
от Наредбата.
В настоящия случай ответникът не е доказал, че е носител на процесното вземане във
визирания от ищцата размер. По делото не са събрани никакви доказателства, от които да се
направи извод, че ищцата е имала качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на §
1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004
г. през исковия период (собственик или ползвател на апартамент № 108, находящ се в
*********, ***), респ. че между страните през процесния период е съществувало
облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги. Освен това, процесните
вземания са погасени по давност, поради изтичането на кратката 3- годишна погасителна
давност, доколкото се касае за периодични плащания, по отношение на които приложение
намира чл.111, б.“в“ от ЗЗД - Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Най-
актуалната фактура, касаеща процесния период от 24.09.2012г. до 27.10.2020г., е с №
********* от 27.10.2020г., като е видно, че до момента на депозиране на исковата молба –
08.04.2025г. са изминали повече от 4 години, което надвишава кратката тригодишна давност.
Следва да се съобрази също и признанието на иска от ответника за погасяване сумите по
давност, поради което съдът намира иска за изцяло основателен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат единствено ищецът на общо
основание по чл.78, ал.1 ГПК. Съдът обаче приема, че възражението на ответника по чл.78,
ал.2 ГПК е основателно, тъй като е признал иска, а също така е налице и втората
предпоставка - не е станал повод за завеждане на делото, доколкото не се установява същият
да е предприел съдебни мерки или да е оспорил основателността на исковете за
несъществуване на вземанията, покрити с периода на изтеклата погасителна давност.
Извънпроцесуалното поведение на ответника /да поддържа електронна и счетоводна
информация, според която ищцата дължи процесното погасено по давност вземане, в
какъвто смисъл е и предоставената по искане на самата ищца справка за дължими суми/ не
съставлява повод за завеждане на делото (така и Определение № 728/ 17.01.2024 по в.ч.гр.д.
№ 175/2024г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-З състав, Определение № 18837 от 06.10.2025г. по
в.ч.гр.д. № 8894/2025 по описа на СГС, ЧЖ-IV-A състав). В случая не се твърди и не се
установява да е издаден изпълнителен титул в полза на кредитора на вземането. Право на
кредитора е да кани длъжника да му плати и погасените по давност вземания, като на
4
основание чл.118 от ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на
давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не
е знаел, че давността е изтекла. Плащането на погасените по давност вземания е
предоставено на преценката на длъжника и в случай, че длъжникът плати тези вземания, те
са дължимо платени. Поради това съдът приема, че не са налице необосновани правни
действия от страна на ответника, които да са дали повод за търсената от ищеца защита по
исков ред. В определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. по описа на ВКС,
ГК, IV ГО, определение № 474 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г. на ВКС, III ГО и
др. се приема, че ако кредиторът не се е снабдил и не разполага с изпълнителен титул или с
възможност за друга извънпроцесуална принуда и не е дал друг повод за предявяване на
иска, той не е станал причина за завеждане на делото и не дължи разноски в
производството. Приема се също, че дори извънсъдебната покана до длъжника да плати със
заплаха да бъдат предприети съдебни мерки не е повод за предявяване на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до
изтичане срока за отговор на исковата молба. Неоснователни са и аргументите на ищеца, че
ответникът не признава иска, тъй като в отговора на исковата молба е направено изрично
изявление в този смисъл. Предвид изложеното, съдът приема, че на ищцата Д. А.а Н. не се
следват разноски, като в тежест на същата следва бъдат възложени направените от
ответника съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. А.а Н., ЕГН **********, срещу
„Софийска вода“ АД, ЕИК *********, отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, че Д. А.а Н. не дължи на „Софийска вода“ АД сумата от 699.70 лева,
представляваща половината от общо начислена цена на доставени от дружеството
водоснабдителни и канализационни услуги в размер на 1399.41 за периода от 24.09.2012 г.
до 27.10.2020 г. във водоснабден имот, находящ се на адрес в г******** с партида с
клиентски № **********.
ОСЪЖДА Д. А.а Н., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.2 ГПК на
„Софийска вода“ АД, ЕИК *********, сумата от 100 лева, представляваща сторени съдебни
разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5