Решение по дело №847/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 348
Дата: 10 март 2020 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20185530100847
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

             Номер   348              Година   10.03.2020              Град   С.З.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На десети март                                                                                                 Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                  

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 847 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 251 ГПК.

 

          Образувано е по молба от 16.12.2019 г., поправена с молба от 07.01.2020 г., на законен представител на ответника В., в която се твърди по същество, че постановеното по делото решение № 421/02.04.2019 г. в частта му, с която същият ответник е осъден да заплати на ищеца П.Д.П. посочените в същото решение нетни трудови възнаграждения, било неясно и се нуждаело от тълкуване, тъй като съгласно получено от ответника запорно съобщение 74993 от 01.12.2015 г., което било приложено към материалите по делото, върху трудовото възнаграждение на ищеца бил наложен запор и самото възнаграждение подлежало на принудително изпълнение, а присъдените в полза на ищеца вземания, произтичали от трудово възнаграждение. В молбата се поддържа, че са налице предпоставките за тълкуване на това решение по следните два въпроса: на кого ответникът да заплатял присъдените суми и цялото вземане ли да бъдело преведено по сметка на ищеца или само несеквестируемата част от трудовото му възнаграждение, а останалата сума да бъдела преведена по сметка на съдебния изпълнител, който бил наложил запора, както следвало да бъде според разпоредбите на действащото към момента законодателство, и към кой момент ответникът следвало да определи размера на несеквестируемата част от възнаграждението – към момента на неговото изчисляване или към момента на постановяване на съдебното решение.

 

В срока по чл. 251, ал. 3 ГПК ищецът П.Д.П., чрез пълномощника си, е подал по делото молба от 02.01.2020 г., с която излага становището си по молбата за тълкуване на решението, а подпомагащата страна Л.Р.П., не е подала отговор и не взема становище по тази молба.

 

          Съдът, след като обсъди молбата в съвкупност със становищата на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

 

          Молбата за тълкуване на постановеното по делото решение е допустима, защото е подадена от страна по делото, а в него няма данни решението, чието тълкуване се иска с нея, да е изпълнено, като не се налага разглеждането й в открито съдебно заседание с призоваване на страните (чл. 251, ал. 1-4 ГПК). Разгледана обаче по същество, същата е неоснователна.

 

Съдебните решения се нуждаят от тълкуване само когато са неясни, а случаят очевидно не е такъв. При него в диспозитива на постановеното по делото решение, чието тълкуване се иска, ясно е отразена волята на съда, като е осъден ответника да заплати на ищеца присъдените му със същото решение неплатени нетни трудови възнаграждения, законна лихва и разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете (л. 302). Очевидно е при това положение, че това решение не е неясно, а доводите на молителя за противното, както и поставените от него въпроси в молбата му за тълкуване на това решение, касаят изпълнителното производство и са неотносими към производството по тълкуване (така и Р 23-2010-II т.о.).   

 

Ето защо съдът намери, че постановеното по делото решение, не се нуждае от тълкуване, защото не е неясно, а молбата на ответника за тълкуването му, се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли (чл. 251 ГПК).   

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата от 16.12.2019 г., поправена с молба от 07.01.2020 г., на ответника В., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление ---, за тълкуване на постановеното по настоящото дело решение № 421/02.04.2019 г.

 

          РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: