РЕШЕНИЕ
№ 355
гр. Перник, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500413 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от Р. Н. М., чрез адв. В. Н.,
с която се обжалва първоинстанционното решение като неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и
процесуалните правила. Сочи се, че неправилно първата инстанция е
възприела, че към датата на подаване на исковата молба не е изтекла
приложимата по конкретния казус погасителна давност, като допълва, че
съгласно трайно установената съдебна практика с изтичане на двегодишния
срок, през който взискателят не е поискал предприемане на изпълнителни
действия, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона,
като е необходимо да са налице едновременно и двете предпоставки:
изтичане на двегодишен срок и бездействие в този срок от страна на
взискателя. Твърди се, че в настоящия случай изпълнителното дело се явява
прекратено по силата на закона на 23.01.2014 г., тъй като към този момент са
се осъществени визираните предпоставки. В продължение се отбелязва, че
След образуване на дело от 11.04.2017 г. не са извършвани други
изпълнителни действия, които да доведат до прекъсване на приложимата в
случая петгодишна погасителна давност. Сочи, че поради липса на извършени
изпълнителни действия, на 18.06.2022г. вземането по процесния
1
изпълнителен лист се явява погасено по давност и след така посочената дата
същото не би могло да бъде предмет на принудително изпълнение. С жалбата
се излагат подробни съображения в подкрепа на релевираните възражения.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на нов, с което спора да бъде решен по същество, като бъде
прието, че ищцата не дължи по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД процесните суми. Прави се искане за присъждане на сторените по
делото разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна, с който се оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна.
Наведени са твърдения, че първоинстанционното решение е правилно,
обосновано и законосъобразно, постановено изцяло в синхрон с материалния
и процесуалния закон, както и с установената съдебна практика. Сочи, че
всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на
изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният
изпълнител е длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на
искането, като допълва, че бездействието на съдия изпълнителя не следва да е
санкция за взискателя. С отговора на жалбата са дадени многобройни
примери от съдебната практика по подобни казуси, като се цитират и
конкретни актове в тази насока. Заявява, че поддържа изцяло изложеното в
депозирания отговор на исковата молба. По изложените съображения се моли
съда да отхвърли въззивната жалбла в цялост като неоснователна, като се
постанови решение, с което първоинстанционният акт бъде потвърден. Прави
се искане за присъждане на сторените в настоящото производство разноски, а
именно юрисконсулско възнаграждение, както и разноски, представляващи
възнаграждение на осн. чл. 13, т. 2 от Наредбата за плащане на правната
помощ. за правна помощ. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество. Съответното решение е валидно - постановено
е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по
граждански дела и допустимо в частта, в която съдът се произнесъл по
предявените искови претенции.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в
обжалваната част и само на поддържаните основания.
Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от
въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
С обжалваното решение № 408 от 18.04.2023 г., постановено по гр.д. №
5974/2022 г. Районен съд - Перник е отхвърлил предявените искове от Р. Н.
М., ЕГН **********, чрез адв. В. П. Н. - САК с адрес за съобщения, ***, за
2
признаване за установено по отношение на ответника „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, р-н Люлин, бул.“Данчо Владигеров“ №21, Бизнес център
„Люлин“ 6, ет. 2, представлявано от Б.А.Р. и З. Н. Д., че ищецът - Р. М., не
дължи по отношение на ответника следните задължения, установени с влязла
в сила заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 6297/2010г., по
описа на PC - Перник, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от
27.10.2011год., а именно: сумата в размер на 1004,09 лева - дължима главница
по Договор за потребителски паричен кредит с номер *** от ***, сумата от
255,51 лева - мораторна лихва за периода 20.03.2008г. - 01.07.2010г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 01.07.2010г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 125,19 лева - разноски, като
неоснователни и недоказани. С решението на осн. чл. 78 от ГПК, съдът се е
произнесъл относно разноските.
По делото е установено, че въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по частно гражданско дело № 6297/2010 г., по описа на PC –
Перник е издаден изпълнителен лист от 27.10.2011 година, с който ищеца е
бил осъден да заплати сумата в размер на 1004,09 лева - дължима главница по
Договор за потребителски паричен кредит с номер *** от ***, сумата от
255,51 лева - мораторна лихва за периода 20.03.2008г. - 01.07.2010г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 01.07.2010г. до
окончателното изплащане на вземането, както и 125,19 лева - разноски.
Въз основа на изпълнителния лист първоначално е било образувано
изпълнително дело № 20128130400167, по описа на ЧСИ А.В. по молба на
първоначалния взискател - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
Настоящият ответник „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
представил по изпълнението договор за прехвърляне на процесното вземане,
като е направил искане за конституирането му като взискател по
изпълнително дело № 20128130400167, на ЧСИ А.В..
Изпълнителното дело било прекратено, на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК в следствие настъпил двегодишен период, през който взискателят
не е поискал предприемане на действия по принудително изпълнение срещу
длъжника на 23.01.2014 година.
При така установеното от фактическа страна, съдът възприе
следните правни изводи:
Искът с правно основание чл.439, ал.1, вр.чл.124 от ГПК е
допустим, тъй като според съдебната практика, инкорпорирана в определение
№ 410 от 20.09.2018 г., по ч. гр. д. № 3172/2018г., IV ГО, на ВКС и
определение № 477 от 07.11.2019 г., по гр. д. № 3407/2019г., IV ГО, на ВКС,
предявяването на отрицателен установителен иск за погасяването на вземане,
за което е издаден изпълнителен лист е допустимо, независимо дали за
събирането на това вземане има висящо изпълнително производство.
3
Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора/ взискател изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което въз основа на факти, настъпили
след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният
интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране и на ново
изпълнително производство.
Евентуално прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК не погасява вземането, поради което ищецът има правен
интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че вземанията по
изпълнителния лист са погасени по давност и не подлежат на принудително
изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен.
Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу
незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на
изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност
представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те
обхващат съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и
принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по
изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на
изпълнителния процес повдига спор относно даденото гражданско право,
поради което тя се реализира по исков ред. Предявен е иск срещу кредитора
за установяване на недължимост на вземанията му като погасени по давност,
който се квалифицира по чл.439 ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК. В
разпоредбата на чл. 439 от ГПК е предвидено, че искът срещу изпълнението,
какъвто е и настоящият, предмет на производството, може да се основава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е било издадено изпълнителното основание.
В случая с оглед диспозитивното начало, съдът е обвързан от пределите
на предявения иск, който като такъв по чл. 439 ГПК обхваща единствено
нововъзникнали факти, т.е. следва да се прецени дали от датата на
последното валидно изпълнително действие са изминали пет години, в които
вследствие бездействие на ответника, вземането по изпълнителния лист е
било погасено по давност.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят в продължение на
две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия,
изпълнителното производство подлежи на прекратяване (настъпва т.нар.
„перемпция“). Съобразно задължителните указания на ТР № 2/26.06.2015
година по тълк. дело № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение, тъй като този акт има декларативно, а не
конститутивно значение. Прекратяването на изпълнителното производство
настъпва по право, като новата давност започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие.
В настоящия казус изпълнителното производство срещу ищеца се
реализира по изп.дело № 20178130400957, по описа на ЧСИ А.В., но
4
настоящият съдебен състав счита, че задълженията по него не се явяват
погасени по давност към датата на образуването му - 11.04.2017 година,
поради неизтичане на петгодишния погасителен времеви период.
В случая до постановяване на тълкувателно решение № 2 от 02.06.2015
година, по описа на ВКС, постановено по тълк. дело № 2 / 2013 г., на ОСГТК е
била приложима практика на върховния съд, че давностен срок не тече през
времето на висящ изпълнителен процес, поради което до 23.01.2014 г., когато
делото е било прекратено, не е текъл давностен срок а в последствие, с
образуването на новото изпълнително дело - на 11.04.2017 година срокът
отново е бил прекъснат преди изтичане на петгодишен давностен срок, тъй
като се отнася до вземане, породено от сключен договор за кредит, за което е
приложим общия петгодишен давностен срок, съгласно чл. 117, ал.2 от ЗЗД.
Според трактовката на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, давността в изпълнителното
производство се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като
от момента на същото започва да тече нова давност, но не се спира.
Разрешенията в тълкувателното решение се прилагат занапред и спрямо
неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства,
каквато е и настоящата хипотеза. Двугодишният срок за перемпция започва да
тече от момента, в който не се осъществява изпълнение - всички поискани
способи са изчерпани или не могат да се осъществяват по причина, за която
взискателят отговаря, последният не е внесъл такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие на съдебния изпълнител, като по този начин
осуетява прилагането му.
В конкретния казус, след образуване на изп. дело № 20178130400957,
на ЧСИ А.В. давностният срок е бил многократно прекъсван с искания за
предприемане на действия по принудително събиране на вземането по
цитираното изпълнително дело: молба за справка БНБ с Вх. № *** - с искане
за налагане на запор върху вземания на длъжника, призовка за принудително
изпълнение и насрочен опис на движими вещи на длъжника, изх. № ***,
запорно съобщение изх. № 13786/17.05.2021 г., запорно съобщение изх. №
45084/29.09.2022 година.
Ето защо към момента вземанията на кредитора не се явяват погасени
по давност, поради неизтичане на петгодишния срок от последното действие
по принудително събиране на вземането.
Всичко изложено дотук налага извода, че предявеният отрицателен
установителен иск се явява неоснователен, обжалваното първоинстанционно
решение – правилно и законосъобразно, а подадената срещу него въззивна
жалба следва да бъде оставена без уважение.
Поради съвпадения с преценките и изводите на въззивния съд с тези на
първостепенния, обжалваното решенията на РС - Перник следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, настоящият съдебен
състав следва да потвърди решението на районния съд и в частта за
5
разноските, като в настоящата инстанция следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, сторени за юрисконсултско възнаграждение, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК, в размер на 360 лева, на осн.чл.78, ал.8
ГПК, вр.чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, като оставя
без уважение искането за заплащане на допълнителна сума от 80,00 лева по
чл.13, т.2 от наредбата – за подготовка на документи за завеждане на дело,
тъй като тези разходи се включват в присъденото по чл.25, ал.1 от наредбата.
Воден от горното, Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО решение № 408 от 18.04.2023 г.,
постановено по гр.д. № 5974/2022 г., по описа на Районен съд - Перник.
ОСЪЖДА Р. Н. М., ЕГН ********** да заплати на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД сумата от 360,00 (триста и шестдесет) лева – съдебни
разноски пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6