ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 884
гр. Бургас, 06.04.2023г.
Бургаски административен съд – ХХVІІ-ми състав, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: СТОЯН КОЛЕВ
като разгледа докладваното адм.д. № 494 по описа на съда за 2023 год. за да се
Производството е по реда на чл. 145 и чл. 166,
ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на „ВРОМОС.КОМ" ЕООД,
ЕИК *********, срещу Заповед РД-01-137
от 23.02.2023 г. на Кмета на община Царево с която е наредено да бъдат
премахнати „11 бр. преместваеми обекти с номера N9 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 11,
12, 15, 16, представляващи дървени навеси и 1 бр. къща на два етажа с №
14", находящи се в ПИ 44094.2.681 по КК на с. Лозенец, м. Караагач, общ.
Царево.
Направено е и искане по чл. 166, ал. 4 АПК за
спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта..
Със съпроводително писмо вх.№ 3441/31.03.2023г.
от ответника е представена административната преписка.
С молба вх.№ 3629/05.04.2023г. жалбоподателят е
отстранил констатираните нередовности в жалбата.
Съдът
като взе предвид, че жалбата предмет на настоящото дело се явява допустима, като
подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт, пред
надлежния съд и в законоустановения срок, като отговаря и на изискванията на
чл. 150 и чл. 151 от АПК, намира че производството по делото следва да се
насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, като се конституират
страните по спора и на същите се укаже доказателствената тежест, която носят.
По искането за спиране на основание чл. 166, ал.
4 АПК на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта съдът
намира следното:
Предварителното изпълнение на заповедта за
премахване на 11 бр. преместваеми обекти с номера N9 3, 4, 5, 7, 8, 9, 10, 11,
12, 15, 16, представляващи дървени навеси и 1 бр. къща на два етажа с №
14", находящи се в ПИ 44094.2.681 по КК на с. Лозенец, м. Караагач, общ.
Царево издадена на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ, е допуснато по силата на
закона, съгласно чл. 217, ал. 1, т. 11 от същия закон. Безспорно установено по
делото е обстоятелството, че „Белвекс” ООД е титуляр на правото да ползва
морски плаж „Кабакум Север- 1” представляващ ПИ с идентификатор 10135.2572.203
по КККР на гр. Варна, възникнало по силата на наемно правоотношение с държавата
съгласно Договор №Т-РД-35- 12 от 15.09.2020г.
Предмет на заповедта, чието спиране се иска
безспорно представлява разположен на територията на морски плаж „Кабакум Север
- 1” преместваем обект: „заведение за бързо обслужване" по смисъла на чл.
56, ал. 1 ЗУТ и това обстоятелство определя като приложим закон по отношение на
контрола, който може да бъде проведен спрямо него чл. 57а ЗУТ.
Специалната разпоредба на чл. 217, ал. 1 ЗУТ,
регулира обществени отношения с висок обществен интерес, дерогира общата
разпоредба на чл. 166, ал. 1 АПК като предвижда изчерпателно изричните
хипотези, в които обжалването на един административен акт не спира изпълнението
му. В тези случаи предварителното
изпълнение е допуснато от самия закон, като в прерогативите на съда е при
наличие на съответните, предвидени в закона условия да постанови спиране на
изпълнението на оспорения акт. В тези хипотези основанията за предварителното
изпълнение са съобразени от самия законодател, предвид значимостта на
обществения интерес. Административният орган е длъжен да прецени наличието на
някое от основанията по чл. 57а, ал. 1 ЗУТ и във всички случаи да се произнесе
със заповед по ал. 3 на същия текст.
Тъй като ЗУТ не съдържа изрични разпоредби с
конкретизиране на основанията, при които се допуска спиране на предварителното
изпълнение на заповед по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, допуснато по закон (чл. 217, ал.
1, т. 11 ЗУТ), следва да се приложат критериите по чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК, а именно съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да
причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Тези вреди не се предполагат
и не могат да бъдат изведени само от характера на заповедта, защото по силата
на закона е презюмиран общественият интерес за допускане на предварителното й
изпълнение. Оспорващият следва да обоснове вероятността от настъпването на
вредите, техният вид и размер, с оглед преценката за значителността и
поправимостта им. Презумпцията на закона за наличие на значим държавен, респ.
обществен интерес, вложена в закона, възлага доказателствената тежест за
установяване предпоставките за спиране на изпълнението на административния акт
върху страната, която го претендира. Поради това претенцията за спиране на
допуснатото предварително изпълнение на заповедта по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ би била
основателна единствено в хипотезата на представени убедителни доказателства, че
изпълнението би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на
оспорващия.
С разпореждане № 1288/21.3.2023г. съдът е
предоставил възможност на жалбоподателя да мотивира искането си за спиране на
допуснатото по закон предварително изпълнение, като наведе новите
обстоятелства, които да сочат, че изпълнението на акта би причинило на
оспорващия значителна или трудно поправима вреда, както и да представи
доказателства за наличието на такива.
В предоставения от съда 7-дневен срок от страна
на жалбоподателя не са посочени нови обстоятелства които да сочат, че
изпълнението на акта би причинило на оспорващия значителна или трудно поправима
вреда, както и да представи доказателства за наличието на такива. Това
означава, че не са доказани по вид и размер конкретните щети, които би понесло
дружеството жалбоподател, в каква степен демонтирането би довело до разрушаване
и невъзможност да се използва впоследствие преместваемия обект.
Съгласно §5, т. 80 от ДР ЗУТ "Преместваем
обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след
отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да
бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или
възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като
поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина
на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който
се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като
при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Следователно отредените за премахване с
оспорваната заповед преместваеми обекти лесно може да бъдат отделени от земната
повърхност и в последствие върнат на същото място, без от това да настъпят
посочените в искането вреди, изразени в неопределени по размер разходи. Поради
това логически необосновано е вредите по премахването на преместваем обект да
са значителни или трудно поправими, и съответно не може да са противопоставими
на обществения интерес, в защита на който законът е въвел предварителното
изпълнение. Наличието на неблагоприятни за адресата на акта икономически
последици, без те да могат да се квалифицират като значителни или трудно
поправими вреди, не може да бъде противопоставено на обществения интерес от
правомерно поставяне на преместваеми обекти, който е мотивирал законодателя да
предвиди предварителна изпълняемост на тази категория административни актове.
Освен това евентуалните вреди имат имуществен
характер и подлежат на обезщетяване в случай на отмяна на заповедта като
незаконосъобразна.
Допълнително следва да се посочи и това, че
разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. 2 АПК предвижда, че изпълнението може да
се спре само въз основа нови обстоятелства, т.е. те да са възникнали след
постановяване на акта. Такива в случая не се твърдят и не се установяват, което
е и достатъчно основание за отхвърляне на искането.
С оглед на това съдът приема, че не са налице
предпоставките по чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 от АПК и искането за спиране на
предварителното изпълнение следва да бъде оставено без уважение.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ВРОМОС.КОМ"
ЕООД, ЕИК ********* за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение
на Заповед РД-01-137 от 23.02.2023 г. на Кмета на община Царево с която е
наредено да бъдат премахнати „11 бр. преместваеми обекти с номера N9 3, 4, 5,
7, 8, 9, 10, 11, 12, 15, 16, представляващи дървени навеси и 1 бр. къща на два
етажа с № 14", находящи се в ПИ 44094.2.681 по КК на с. Лозенец, м.
Караагач, общ. Царево и е разпоредено прекъсване захранването ѝ с ел.
енергия и вода.
КОНСТИТУИРА като
страни в производството:
- жалбоподател:
ВРОМОС.КОМ" ЕООД, ЕИК ********* и
- ответник:
- Кмет на община Царево.
НАСРОЧВА
производството по адм.д. № 494/2023г. в открито съдебно заседание на 11.05.2023г.
от 14,30ч., за която дата да се призоват страните.
УКАЗВА на жалбоподателя,
че носи доказателствената тежест за установяване на изложените в жалбата
твърдения, в т.ч. за неправилно възприета от органа фактическа обстановка,
обусловила постановяване на оспорената заповед в противоречие с материалния
закон и при несъответствие с целта на закона, както и наличието на
предпоставките за запазване на преместваемите обекти.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя
в 7-дневен срок от съобщението да представи доказателствата, с които разполага
и да направи всичките си доказателствени искания.
УКАЗВА на
ответника, че носи доказателствената
тежест за установяване на фактическите основания за постановяване на оспорената
заповед за премахване на преместваемите обекти.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника, в 7-дневен срок от съобщението
да депозира отговор по жалбата и да направи всичките си доказателствени
искания.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщението до страните
само в частта относно искането за спиране на допуснато по закон предварително
изпълнение.
СЪДИЯ: