Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр. София,
13.07.2020г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 14 състав, в
публичното заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
При участието на секретаря Евдокия Мария –Панайотова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова
гр.дело №12978 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от В.А. /V.A./ срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите, Народно събрание и Софийски окръжен съд иск с правна квалификация чл. 4 § 3 от ДЕС за сума в размер на 214534,99лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от нарушение на правото на ЕС в хода на ВНОХД 238/2016год. по описа на СОС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Поддържа се, че на 17,07,2015год. преминавайки през митнически пункт Калотина ищецът не е декларирал сумата от 109690евро. Образувано е НД №582/2015год. по описа на РС гр.Сливница на осн.чл.251, ал.1 от НК като ищецът е осъден на 1 година лишаване от свобода, с отложено изпълнение с три годишен изпитателен срок. На осн.чл.251, ал.2 от НК недекларираната сума предмет на престъплението е отнета в полза на държавата. С решение от 30,09,2016год. по ВНОХД №238/2016год. по описа на СОС първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена. Отговорността на ответниците обосновава, с оглед нарушение на чл.9 от Регламент ЕО №1889/2005год. Поддържа държавата да се е обогатила с отнетата сума поради нарушение на Регламент ЕО 1889/2005год.
Отговорността на Народното събрание обосновава с бездействието да приведе норма от националното право в съответствие с общностното право. Сочи в НС на 01,08,2017год. да е внесен законопроект за изменение и допълнение на НК №702-01-10 в частта –чл.251 НК и във връзка с получено официално писмо С/2016/2395/28,04,2016год. от Генералния секретариат на ЕК, свързано с процедура за нарушение №2012/2085 по описа на ЕК за отстраняване на противоречие на режима на санкции за недеклариране на пари в брой при излизане или влизане в ЕС установен в чл.251 от НК, с чл.9 от Регламент ЕО1889/2005.
Отговорността на СОС се обосновава с приложението на чл.251, ал.1 и ал.2 от НК в нарушение на чл.4 параграф 3 от ДЕС, чл.9 от Регламент №1889/2005 и чл.5, ал.4 на Конституцията. Налице е пряка причинно-следствена между настъпилите вреди и постановения от СОС съдебен акт.
Относно основателността на исковата претенция сочи да е извършено преюдициално запитване по идентичен казус по дело С-707/2017, в решението по което е посочено, че не се допуска национална правна уредба, която като санкция за неизпълнение на задължение за деклариране по чл.3 от регламента предвижда, от една страна отнемане на недекларираната сума в полза на държавата и от друга наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението.
В указания
законоустановен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Държавата,
чрез министъра на финансите, в което се излага становище за недопустимост на
исковата претенция. Поддържа отговорността на държавата да се реализира по
ЗОДОВ, а по цитирания ред Държавата отговаря, чрез органите причинили увреждането. Поддържа да не е налице
нарушение на правото на ЕС. Чл.1§2 от Регламент №1889/2005год. установява, че
регламента не засяга националните
мерки за контрол на движението на пари в
брой в рамките на общността, когато се
предприемат в съответствие с чл.58
от договора /ДФЕС/. Уредбата на валутния закон не е в противоречие с общностното право. Не е налице бездействие от страна на НС за
изменение на режима по чл.251, ал.2 от НК, тъй като препоръката на ЕК е за изменение
на чл.251, ал.1, а не ал.2. Съществуващата нормативна уредба не е в
противоречие с правото на ЕС, което от своя страна не отрича и не
забранява възможността предметът на
престъплението да бъде отнет в полза на
държавата. Сочи да е недопустим и иск по чл.49 от ЗЗД срещу държавата. Излагат се доводи и за
неоснователност на претенцията с твърдението, отнетата сума да не е лишена от
основание, тъй като е въз основа на влязъл в сила съдебен акт, който не е
отменен по надлежния ред, а същевременно решението по отправеното преюдициално
запитване е постановено след влизане в
сила на присъдата. Не съществува законово основание за солидарност между
ответниците, както и причинна връзка между сочените вреди и твърдяното нарушение
на правото на ЕС.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Постъпил е
отговор и от Народното събрание, в който е изложено становище за недопустимост
на исковата претенция. Сочи, че редът по ЗОДОВ е неприложим, тъй като законът
лимитативно изброява случаите, в които държавата отговаря за вреди.
Законодателната дейност не подлежи на преценка от съдилищата. Съгласно
Конституцията контролът върху актовете
на НС се осъществява само от конституционния съд, а не от гражданските
съдилища. Произнасянето на национална юрисдикция различна
от КС по законодателни въпроси би означавало грубо нарушение на
принципите на демократичната държава. Поддържа да е недопустимо производството срещу 44 –то НС, тъй като разпоредбата на чл.251,
ал.2 от НК е приета от 37-то НС през 1995год., което е разпуснато през 1997год.
Санкцията предвидена в чл.251, а.2 от НК съответства на характера и тежестта на
нарушението и има възпиращ ефект. Отделно от това сочи, че съгласно чл.4, § 2
от Регламент 1889/2005год., ако задължението
за деклариране предвидено в чл.3
не е изпълнено парите в брой могат да бъдат
задържани след издаване на административно решение в съответствие с
условията предвидени по националното законодателство. Терминът задържани не
може да се тълкува като забрана за
отнемане в полза на Държавата. Същевременно нормата е отменена с ДВ
бр.83/2019год. Дори да е налице нарушение, то същото не е съществено, а вредите
произтичат от съдебния акт, а не от НС. Претендира разноски за производството.
Постъпил е
отговор и от Софийски окръжен съд, в който е изложено становище за
неоснователност по съображения изложени в отговора. Сочи да не е допуснато
нарушение на общностното право от наказателния съд, тъй като с регламента е
дадена възможност държава –членка да предприеме
всички необходими мерки за
предотвратяване на нарушенията на
националните законови и подзаконови норми.
Компетентен съд и приложим
процесуален ред за разглеждане на искове срещу
държавата за вреди от нарушение
правото на ЕС понастоящем е разрешен с чл.2в от ЗОДОВ, приет със ЗИД на
ЗОДОВ, обн. ДВ бр. 94/2019
г., но съобразно § 6 е приложим за исковите
молби подадени след влизането му в сила. По
отношение заварените производства, каквото е настоящото, образувано на 07,10,2019год. , съдът намира да е приложим
общия ред като по отношение на
дължими държавни такси и разноски следва
да се приложи реда на ЗОДОВ. / Опр. № 269 от 08.05.2015 г.
по гр. д. № 1867/2015 г.,
ГК., ІІІ Г. О. на ВКС/, с оглед принципа на
равностойност и ефективност.
Относно пасивната
процесуална легитимация, съдът намира следното.
Безспорно твърденията на
ищеца обосновават пасивната процесуална легитимация на исковата претенция. В
конкретния случай се твърди нарушение от страна на Държавата на общностното
право, в резултат на дейността на законодателната и правораздавателна власт.
Т.е. обезщетението се търси от държавата,
която е субект на нарушението,
независимо от органа, който го е извършил, следователно е надлежно пасивно
процесуално легитимирана. Съгласно
чл.31, ал.1 от ГПК Държавата се представлява от министъра на финансите, освен
когато в закон е предвидено друго, а доколкото, с оглед датата на депозиране
на исковата молба не са приложими нормите на ЗОДОВ сочещи, че участието на държавата се
осъществява чрез процесуален субституент, то ответникът участва, чрез законен
представител министъра на финансите. Съдебната практика / Решение
на ВКС №71/06,04,2019год. постановено по гр.д.№3804/2019год. на ІV ГО и Решение
№72/21,04,2020год., постановено по гр.д.№2377/2019год., ІV ГО на ВКС/
установява в хипотезата на законно
представителство да е недопустимо и участието на процесуален субституент, тъй
като „законовото представителство
изключва процесуалната суброгация“.Т.е. предявения иск не може да бъде разгледан и съответно уважен или отхвърлен едновременно
по отношение на носителя на задължението
–държавата и по отношение на
процесуалния субституент-съответния
държавен орган или органи, които извършват съдопроизводствените действия от свое
име“. Предвид горното производството
по отношение на НС и СОС следва да бъде прекратено.
При така
изложеното след като обсъди доказателствата по делото съдът приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Фактическата обстановка не е спорна между страните.
С присъда постановена по НОХД
№582/2015год. Районен съд Сливница е признал ищеца за виновен в това, че на 17,07,2015год.
при влизане в Р.Б. от Република
Сърбия на трасе “входящи леки автомобили
и автобуси“ на митнически пункт- Калотина, е нарушил разпоредбите на чл.3,
ал.1, вр.чл.2, ал.2, б.“б“ от Регламент
/ЕО/№1889/2005 на Европейския парламент и Съвета от 26,10,2005; чл.11а, ал.1, вр.ал.5 и чл.14г от Валутния закон и на обнародван акт на
МС –Наредба №Н-1 от 01,02,2012 като не е декларирал писмено
при внос пред митническите органи
във валутна митническа декларация общия размер
на внасяната валута в наличност и
стойността на предмета на престъплението е в особено
големи размери, а именно: сумата от 109690евро с левова равностойност
214534,99лева-престъпление по чл.251, ал.1 от НК като е осъден на 1 година
лишаване от свобода, което наказание е отложено
на осн.чл.66, ал.1 от НК за срок от три
години, считано от влизане на присъдата
в сила. На основание чл.251, ал.2 от НК недекларираната сума предмет на
престъплението е отнета в полза на държавата. С окончателно решение от 30,09,2016год. постановено по ВНОХД
№238/2016год. по описа на Софийски окръжен съд
осъдителната присъда по НОХД №582/2015год. на РС Сливница е изцяло
потвърдена. Отнетата в полза на държавата сума е в размер на 109690 евро.
Не е спорно, че към момента на деянието приложимата материално правна
норма на чл.251, ал. 1 от НК сочи, че при нарушение разпоредба на закон, на акт на МС или на
обнародван акт на БНБ относно режима на
сделките, вноса, износа или други
действия с валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране и
стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери се наказва
с лишаване от свобода до 6 години или глоба в размер на двойната сума на
предмета на престъплението. Съгласно чл.251, ал.2 от НК предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден
присъжда неговата равностойност.
Принципната възможност да се ангажира отговорността
на държавата за вреди причинени на частноправни субекти от нарушение на правото
на Съюза е последователно установена в практиката на съда на ЕС
(решение от 26 януари 2010 г., T.U.y S.G., C‑118/08,
EU:C:2010:39, т. 29 и е присъщ на системата на договорите, на които се
основава Съюзът (в този смисъл и Решение
от 19 ноември 1991 г. по дело Francovich и
др., C‑6/90 и C‑9/90, Recueil,
стр. I‑5357, точка 35, Решение от 5 март 1996 г. по
дело Brasserie du pêcheur и Factortame, C‑46/93
и C‑48/93, Recueil, стр. I‑1029,
точка 31 и Решение от 24 март 2009 г. по дело Danske Slagterier, C‑445/06,
Сборник, стр. І‑2119, точка 19).
Отговорността на
държавата не е обусловена в зависимост
от това кой е държавният орган, извършил действието или бездействието, в
резултат на което е настъпило нарушението,
нито от това дали длъжностните лица, на които е възложено упражняване на
властнически правомощия са освободени от
отговорност. В този смисъл нарушението може да бъде извършено от
административен, правораздавателен или законодателен орган. Този принцип се
прилага и когато националният законодател носи отговорност за твърдяното
неизпълнение на задължение (решение Brasserie du pêcheur и Factortame, C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79,
т. 36).
Условията за
ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни
субекти от нарушения на правото на Съюза, са следните:
1/ нарушената правна
норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти,
2/ нарушението
на нормата да е достатъчно съществено и
3/ наличие на пряка
причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните
субекти вреда ( в този смисъл решение от 28 юли 2016 г., Tomášová, C‑168/15, EU:C:2016:602,
т. 22).
Исковата
претенция е с пр.осн.чл4 §3 от ДФЕС. При сега
действащата редакция на ЗОДОВ отговорността
на държавата за вреди от нарушение на
правото на ЕС е предвидена в чл.2в от ЗОДОВ приет със ЗИД на ЗОДОВ, обн. С ДВ бр.94/2019год.,
но съобразно §6 е приложим за искови молби подадени след влизането му в сила, а депозираната по
делото искова молба е от 07,10,2019год.
|
Съгласно чл.1
от Регламент ЕО 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от
26,10,2005год. същият следва да допълни разпоредбите на Директива 91/308/ЕИО
по отношение на операциите през финансови и кредитни институции и относно
определени професии, като предвиди хармонизирани норми за контрол от страна
на компетентните органи на пари в брой, които влизат в или излизат от
Общността. Изрично в т.2 на чл.1 от Регламента се сочи да не засяга
националните мерки за контрол на движението на пари в брой в рамките на
Общността, когато такива мерки се предприемат в съответствие с член 58 от
Договора 1. Според чл.3 на
регламента всяко физическо лице, което влиза или излиза от Общността и носи
пари в брой на стойност 10 000 EUR или повече, е задължено да декларира
тази сума пред компетентните органи/митнически органи / на държавата-членка,
през която влиза или излиза от Общността, в съответствие с настоящия
регламент. Задължението за деклариране се счита за неизпълнено, ако
декларираната информация е невярна или непълна. Безспорно и с оглед влязлата
в сила присъда се установява извършено от
ищеца нарушение на задължението за деклариране на парична сума. Спорно между страните е дали предвидената в
българската правна уредба санкция за констатираното нарушение в
чл.251, ал.2 от НК, предвиждаща отнемане в полза на държавата на сумата
предмет на престъплението противоречи
на уредената възможност за санкциониране при неизпълнение на задължението за
деклариране. Съгласно чл.9, т.1 от Регламент 1889/2005 всяка държава-членка
въвежда санкции, които се налагат при нспазване на
задължението за деклариране по член 3. Тези санкции трябва да са ефективни,
съразмерни и възпиращи. От изложеното се
обосновава извод чл.9 от Регламента да
предоставя права на частноправните субекти, свързани с очакването за
санкция съразмерна на извършеното нарушение.
Относно съответствието на чл.251, ал.2 от НК с общностното право е
налице отправено преюдициално запитване от СГС и САС, във връзка с което по
съединени дела С-335/18 и С-336/18, с определение на Съда от 30,01,2019год. е
прието, че чл.4, параграф 2 и
член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на
Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно
контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата
в главните производства, която като санкция за неизпълнение на предвиденото в
член 3 от регламента задължение за деклариране, освен лишаване от
свобода до пет години или глоба в размер на една пета от недекларираната
парична сума в брой, предвижда и отнемане в полза на държавата на тази
недекларирана сума. В този смисъл неоснователно е
възражението, че предвидената санкция е регламентирана с цел осъществяване на
възпиращ ефект относно нарушението.
Компетентността на всяка държава-членка да установи санкции при осъществено нарушение, при
липса на единен хармонизиран санкционен
режим, е ограничена от спазване на принципите на общностното право и
по-специално принципа на пропорционалност. В този смисъл е разясненията дадени
с т.37 от Определението, а именно: „национална
разпоредба предвиждаща не само лишаване от свобода до пет години или глоба в
размер на една пета от стойността на недекларираната сума, но освен
лишаването от свобода или глобата, и отнемане на цялата недекларирана сума,
надхвърля границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на
задължението за деклариране“. Нарушението на Софийски
окръжен съд като окончателна инстанция се състои в неприлагането на общностната норма с приоритет пред
национална такава, доколкото
националният съд като съд на ЕС е длъжен да
следи за приложението на общностна норма,
дори в хипотезата на действаща приложима национална
такава, която й противоречи. В
този смисъл съгласно чл.288, ал.2 от
ДФЕС „регламентът е акт с общо приложение и е задължителен в
своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки“. Налице е и
нарушение на задължението на националния съд да отправи преюдициално
запитване. С оглед чл.267, ал.3 от ДФЕС когато в производството бъде
повдигнат въпрос относно тълкуването на договорите,
валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или
агенциите на Съюза, юрисдикцията на държава-членка е длъжна да сезира Съда на
Европейския съюз, ако решението по висящото дело повдигнато пред национален
съд не подлежи на обжалване. Относно
преценката дали да бъде отправено преюдициално запитване са утвърдени два
критерия. Първият е „обжалваемост“ на
съдебния акт. В този смисъл в случай, че съдебния акт е обжалваем,
съдът би могъл, но не е длъжен да отправи преюдициално запитване. Ако се
установи необжалваемост на акта се преценява,
налице ли е изключение от задължението за отправяне на преюдициално запитване
свързано с установяване на съдебна практика по относим въпрос и/или ако
правилното тълкуване на нормата не оставя никакво съмнение. Израз на това е
задължение е и приетата норма на чл.486/ал.3/ от НПК / ДВ.бр.63/2017, в сила
от 05,11,2017год./ Този факт не променя горните изводи, доколкото
задължението на съда произтича пряко от чл.267/3/ от ДФЕС. Дори да се приеме
да не е налице задължение за отправяне на преюдициално запитване, то е налице
несъобразяване с постановена съдебна практика на СЕС- Решение от 16 юли
2015год. Chmielewski C-255/2014 EU:C2015:475, т.30 и т.31. По отношение нарушението извършено
от Народното събрание: Съдебната практика на Съда на
Европейския съюз еднозначно установява възможността да се ангажира отговорността
на държавата за вреди на частноправни субекти от нарушение извършено от
законодателната власт. В този смисъл решение
от 5 март 1996година по съединени дела Brasserie du pecheur и Factortame С-46/93 и С-48/93 EU:C:1996:79, в което се постановява, че при ангажиране на
отговорността на държавата за вреди
Държавата се разглежда като единен субект, независимо дали нарушението
е осъществено от орган на изпълнителната, законодателната или съдебната
власт. Типичен пример за нарушение е приемането на норма от националното законодателства,
противоречаща на правото на ЕС, каквато е и конкретната хипотеза, с оглед
изложените по –горе мотиви. По отношение наличието на втората
материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата: Извършеното от правораздавателните органи нарушение, съдът
намира да обективира признаците на достатъчно
съществено. Неизпълнението на задължението за отправяне на преюдициално
запитване обективно е достатъчно съществено, доколкото касае тълкуването на
правна норма, от която зависи изхода
на делото, в случая приложимата санкция за извършено нарушение от ищеца. От друга страна неприлагането на
решение на СЕС също осъществява признаците на същественост. Нарушението извършено от
законодателният орган, изразяващо се в бездействие относно синхронизиране на
законодателството с норма на съюза следва да се разглежда в контекста на
това, че правото на преценка на държавата-членка да избере подходящите
санкции е ограничено от това същите да
бъдат съобразени с принципите на общността и
по-конкретно с принципа на пропорционалност, което очевидно не сторено. Относно признаците на същественост на
нарушението, съдът съобрази и периода, през който е продължило бездействието
от НС, считано от присъединяване на страната към ЕС 01,01,2007год.
до отмяната на нормата на чл.251, ал.2 с ДВ.бр.83/2019год. и то поради
предприета наказателна процедура срещу
България. Налице е имуществена вреда за
ищеца –отнетата сума. |
|
Третата изискуема
предпоставка за наличие на пряка причинна
връзка между нарушението и настъпилите вреди също е налице. Именно в
приложение на нормата на чл.251, ал.2 от НК е отнета недекларираната сума от
ищеца в размер на 109690евро или 214534,99лв., а приложението на
същата от правораздавателния орган, е по причинна бездействието на НС да приведе санкцията в
съответствие с изискванията на общността. Тъй като нарушението е основано
на действие и бездействие, както на органите на законодателната, така и на съдебната власт, то е налице съпричиняване
на вредата. С оглед изложеното исковата претенция е основателна
и следва да бъде уважена изцяло. Като последица от основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането. |
|
|
По разноските:
С
оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.1 от ГПК на
ищеца се дължат разноски, но тъй като не се претендират не се присъждат.
Мотивиран
от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Р.Б., представлявана от М. на ф., гр.София, ул.******, да
заплати на В.А./ V.A./-турски гражданин, с адрес
гр.Хамбург, Германия, ул.“*****“ 4, със съд.адрес:*** на основание иск с
пр.кв.чл.4 § 3 от ДЕС сума в размер на 214534,99лв.,
обезщетение за имуществена вреда от нарушение на правото на ЕС, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба 07,10,2019год.
до изплащане на вземането.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№12978/2019год. по описа на СГС, І ГО, 14 състав по предявен от В.А./ V.A./-турски гражданин, с адрес гр.Хамбург, Германия, ул.“*********“
4, със съд.адрес:*** срещу Народното събрание, гр.София, пл.********* и
Софийски окръжен съд, гр.София, бул.********* иск с пр.кв.чл.4 § 3 от ДЕС за сума в размер на 214534,99лв., обезщетение за
имуществена вреда от нарушение на
правото на ЕС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната част може да се обжалва
пред САС в 1 седмичен срок, а в останалата част в двуседмичен срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ: