№ 215
гр. Перник, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20201720104687 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, чрез пълномощника юрк. П., срещу Д. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: ****,
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 10а ЗПК и чл. 86 ЗЗД да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 926,43 лв. - главница по Договор за
потребителски кредит № *********, сключен на 29.02.2016 г. с „Провидент Файненшъл
България“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Изи Асет Мениджмънт” АД с
договор за цесия от 01.07.2017 г., който го е прехвърлил на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД по силата на Приложение 1 от 01.06.2018 г. към Допълнително
споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г., сумата 112,50 лв. - договорна лихва за периода от 03.08.2016 г. –
26.04.2017 г., сумата 42,64 лв. - такса оценка на досие за периода от 10.08.2016 г. до
26.04.2017 г., сумата 218,73 лв. - такса услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в
брой по местоживеенето на кредитополучателя за периода 10.08.2016 г. – 26.04.2017 г.,
сумата 510,60 лв. – такса услуга „кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеенето на кредитополучателя за периода 10.08.2016 г. – 26.04.2017 г., сумата
272,82 лв. – обезщетение за забава за периода 03.08.2016 г. – 24.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 25.10.2019 г. до изплащане на вземането, за които вземания е
1
издадена Заповед № 4581/28.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 06474 по описа за 2019 г. на Районен съд - Перник.
В исковата молба се излага, че на 01.07.2017 г. е сключен Договор за цесия между „Изи
Асет Мениджмънт” АД и „Файненшъл България“ ЕООД /с предишно наименование
„Провидент Файненшъл България“ ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от
Договор за потребителски кредит № *********, сключен на 29.02.2016 г. г. между
„Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника е прехвърлено в полза на „Изи Асет
Мениджмънт” АД с всички привилегии, който го е прехвърлил на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД по силата на Приложение 1 от 01.06.2018 г. към Допълнително
споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г. Твърди се, че в договора изрично е уговорено правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Излага се, че по силата на изрично
пълномощно от цедента ищцовото дружество изпратило до ответника уведомления за
извършената цесия, върнати в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от
получателя. С оглед изложеното, се навежда довод, че ответникът следва да се счита
уведомен за извършената цесия с връчване на препис от исковата молба.
Сочи се, че по силата на сключения договор за кредит кредитодателят се е задължил да
предостави на ответника сумата 1350,00 лв., която последният се задължил да върне заедно с
договорна лихва в размер на 266,29 лв. на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 26,94 лв., при първа погасителна вноска – 09.03.2016 г., и последна – 26.04.2017 г.
С подписването на договора ответникът се съгласил да заплати и сумата 67,50 лв. – такса за
оценка на кредитно досие, разпределена на 60 равни месечни вноски, всяка в размер на 1,13
лв., платими на падежните дати на погасителните вноски. Кредитодателят се задължил да
предостави на кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на
заемната сума в брой по неговото местоживеене и събиране на вноските по кредита също по
местоживеенето на кредитополучателя, наречена услуга „кредит у дома“ срещу сумата в
размер 345,45 лв. за предоставяне на заемната сума в брой по местоживеенето на
кредитополучателя, разделена на 60 равни седмични вноски, по 5,76 лв., и сумата 806,06 лв.
за събиране на вноските по кредита по местоживеенето на кредитополучателя, също
разделена на 60 равни седмични вноски, всяка в размер на 13,43 лв. Твърди се, че предвид
неплащане на падежа, кредитополучателят е изпаднал в забава и дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава за периода от 03.08.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда в размер на 272,82 лв. Твърди се, че длъжникът е платил
сума в размер на 1024,40 лв., с която са погасени: сумата 126,72 лв. - такса за услугата
„кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеенето на
кредитополучателя, сумата 295,46 лв. – такса за услуга „кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеенето на кредитополучателя, сумата 24,86 лв. - такса за
оценка на досие, сумата 153,79 лв. - договорна лихва, и сумата 423,57 лв. – главница.
С оглед изложеното, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
2
чл. 410 ГПК за процесните суми. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове в
хипотезата на чл. 422, ал. 1, т. 2 ГПК. По изложените съображения се моли за уважаване на
исковете и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, е издадена
Заповед № 4581/28.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 06474/2019 г. по описа на Районен съд - Перник, срещу Д. Б. Н., за сумата 926,43
лв. - главница по Договор за потребителски кредит № *********/29.02.2016 г., сумата 112,50
лв. – договорна лихва за периода от 03.08.2016 г. – 26.04.2017 г., сумата 42,64 лв. – такса за
оценка на досие за периода от 10.08.2016 г. до 26.04.2017 г., сумата 218,73 лв. – такса услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя
за периода от 10.08.2016 г. до 26.04.2017 г., сумата 510,60 лв. – такса „Кредит у дома“ за
събиране на погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от
10.08.2016 г. до 26.04.2017 г., и сумата 272,82 лв. – обезщетение за забава за периода от
03.08.2016 г. до 25.10.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 25.10.2019 г., до изплащане на вземането, и са присъдени разноски за
производството.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК
като са събрани данни от връчителя, че лицето не живее на адреса.
С разпореждане от 07.07.2020 г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване
на вземането си, връчено на заявителя на 31.07.2020 г., който е представил доказателства за
депозирана искова молба на 31.08.2020 г.
От представения по делото договор за потребителски кредит се установява, че на
29.02.2016 г. между „Провидент Файненшъл България” ООД и ответника е сключен договор
за кредит, по силата на който заемодателят се е задължил да му предостави сумата 1350,00
лв., със задължение за връщането й заедно с възнаграждение за ползването в размер на
266,20 лв., при фиксирана годишна лихва от 31,82 %, на 60 месечни погасителни вноски от
по 47,26 лв. и последна вноска в размер на 46,96 лв., като падежът на първото седмично
плащане е на 07.03.2016 г. В договора е отразено, че кредитът се предоставя при условие, че
заемополучателят заплати такса за оценка на досие в размер на 67,50 лв., заедно с която ГПР
е в размер на 48 %, както и че заемополучателят е пожелал да му бъде предоставена
услугата „Кредит у дома”, изразяваща се в домашна доставка на заетата сума в брой по
неговото местоживеене и седмично домашно събиране на вноските по кредита, срещу такса
в размер на 1151,51 лв.
3
По делото е представен формуляр за кандидатстване за кредит и стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, подписани от
ответника.
От приетия по делото Договор за цесия и заместване в дълг се установява, че на
01.07.2017 г. „Провидент Файненшъл България” ООД е прехвърлило на „Изи Асет
Мениджмънт” АД всички вземания, произтичащи от договори за паричен заем, описани в
Приложение № 1 (неразделна част от договора), срещу заплащане на уговорената цена.
Прехвърлянето на вземанията по договор № *********/29.02.2016 г., сключен с ответника, е
потвърдена изрично с иявление на цедента „Файненшъл България” ЕООД /с предишно
наименование „Провидент Файненшъл България”/, приложено на л. 32 от делото, като
договорът е посочен и в представеното извлечение от Приложение 1_Р/01.06.2018 г.
От приложения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
16.11.2010 г. се установява, че „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило на ищеца
„Агенция за събиране на вземания” ООД вземанията, индивидуализирани в Приложение №
1, неразделна част от договора, считано от датата на неговото съставяне, срещу заплащане
на покупна цена.
Прието е допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт”
ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, включително с правото да
преупълномощава
С потвърждение от 01.06.2018 г. „Изи Асет Мениджмънт” АД е потвърдило извършената
цесия на вземанията, индивидуализирани в Приложение 1_Р/01.06.2018 г., представляващо
неразделна част от Рамковия договор от 16.11.2010 г.
С пълномощно от 09.09.2015 г., цедентът „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощил
„Агенция за събиране на вземания” АД да уведоми от негово име длъжниците по всички
вземания, възникнали по договори за парични заеми, които дружеството е цедирало
съгласно Договор за цесия проджба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт” АД като цедент и „Агенция за събиране на вземания” ООД
като цесионер.
С пълномощно от 04.07.2017 г. цедентът „Файненшъл България” ЕООД е упълномощил
цесионера „Изи Асет Мениджмънт” АД да уведоми от негово име длъжниците по всички
вземания, възникнали по договори за парични заеми, които дружеството е цедирало
съгласно Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г. между „Файненшъл
България” ЕООД като цедент и „Изи Асет Мениджмънт” АД като цесионер.
От приложеното на л.39 от делото пълномощно се установява, че „Изи Асет
Мениджмънт” АД е преупълномощил „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведоми
от името на „Файненшъл България” ЕООД длъжниците по всички вземания, възникнали по
4
силата на договори за потребителски кредит, за прехвърлянето им по силата на Договор за
цесия от 01.07.2017 г.
Представени са уведомителни писма от 25.06.2018 г. и 14.08.2018 г. за извършената
цесия, изходящи от ищеца, в качеството на пълномощник на цедентите „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Файненшъл България” ЕООД, без данни за получаването им от
кредитополучателя.
По делото е прието заключение на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че на вещото лице не са предоставени документи
относно усвояване на кредита. Експертът посочва, че по договора е извършено плащане в
размер 1024,40 лв., след което непогасените задължения са: 926,43 лв. – главница, 112,50 лв.
– договорна лихва за периода 03.08.2016 г. – 26.04.2017 г., 42,64 лв. – такса за оценка на
досие, 218,73 лв. – такса услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя за периода 10.08.2016 г. – 26.04.2017 г., 510,60 лв. –
такса услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживене на
кредитополучателя за периода 10.08.2016 г. – 26.04.2017 г., 263,44 лв. - обезщетение за
забава за периода 03.08.2016 г. – 26.04.2019 г. В случай, че с направените вноски не са
погасявани суми за такси и услуги, неплатеното задължение по договора би било, както
следва: 552,93 лв. – главница, 39,06 лв. – договорна лихва за периода 22.11.2016 г. –
26.04.2017 г., 148,79 лв. – лихва за забава за периода 29.11.2016 г. - 24.10.2019 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 10а ЗПК и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК при събрани данни, че лицето не живее на адреса, поради което на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи възникването в негова
полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между
„Файненшъл България“ ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България“ ООД/, и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочения в
исковата молба договор за заем, по силата на който на ответника е предоставена заетата
сума срещу задължение за връщането й, заедно с договорна лихва, такса за услуга „кредит у
дома“ и „оценка на досие“ в посочения размер на 60 равни седмични вноски, съответствие
на клаузите на договора с императивните разпоредби на ЗПК, изпадането на заемателя в
забава, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по силата на който
на ищеца са прехвърлени вземанията по договора за заем с ответника, че цесията е
5
съобщена на ответника от надлежната страна и размера на исковете
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че
вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, поради което съдът е длъжен
служебно да извърши проверка за съответствие на неговите клаузи с императивните
разпоредби на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
От съдържанието на сключения договор съдът прави извод, че същият отговаря на
императивните изисквания за ЗПК, поради което приема, че между Файненшъл България“
ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/ и ответника е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по
силата на който първият се е задължил да предостави на ответника сумата 1350,00 лв. със
задължение за връщането й на 60 седмични вноски заедно с възнаграждение за ползването в
размер на 31,82 % годишен лихвен процент и ГПР 48 %.
По делото не се спори, че заетата сума е усвоена от кредитополучателя, поради което и
предвид извършените плащания по договора, съдът приема, че кредиторът е изпълнил
задължението си по договора.
Съгласно договора кредитополучателят заплаща такса оценка на досие в размер на 67,50
лв., която е включена в размера на седмичните погасителни вноски. Предвидено е също, че
кредиторът може да предостави на клиента допълнителна услуга, представляваща домашна
доставка на заетата сума в брой по неговото местоживеене и седмично динамично събиране
на вноските по кредита, наричана услугата „кредит у дома“, срещу сумата 1151,51 лв.
Тъй като разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, предвиждаща забрана кредиторът да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, е императивна, следва да бъде съобразена служебно. Съдът намира, че клаузата за
заплащане на такса „оценка на досие“ противоречи на посочената разпоредба на ЗПК.
Срещу заплащане на тази такса потребителят не получава насрещна услуга, а единствено
усвоява кредита при уговорените с договора условия.
Клаузата за заплащане на възнаграждение за услугата „кредит у дома“ също попада в
забраната, установена с цитираната разпоредба. Тя не би могла да се отнесе към
допълнителните услуги по чл. 10а, ал. 1 ЗПК, които са свързани с договора за потребителски
и за които кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни. Това следва от
6
съществената характеристика на услугата кредит у дома - извършване на действия по
предоставяне на заетата сума, които съставляват усвояване и управление на кредита,
доколкото чрез тях се осигурява съдействие на длъжника за изпълнение на основното му
задължение по договора. Затова начисляване на възнаграждение за извършване на такива
действия под каквато и да било форма или наименование (такса или комисионна),
противоречи на закона и заявителят няма право да изисква заплащането му (чл. 10а, ал. 2
ЗПК). Дължимостта на такава такса от длъжника не може да се обоснове и с довода, че
услугата е доставена, защото това би означавало доставянето да се признае за правно
основание, въпреки изричната забрана на закона за възмездяване на действията, свързани с
усвояване и управление на кредита.
С оглед гореизложеното клаузите в договора, уреждащи заплащането на такса за
„оценка на досие“ и услугата „кредит у дома“ се явяват нищожни, на основание чл. 21, ал. 2
ЗПК, поради заобикаляне на установеното законово изискване, регламентирано в
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
На следващо място, посочените суми се кумулират към погасителните вноски, което
води до извод за скрито оскъпяване на кредита, т. е. по същество е добавка към
възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно,
доколкото именно лихвата би се явила цената на услугата по предоставения заем и в този
смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя.
Предвид извода за нищожност на клаузите, уреждащи заплащане на таксите оценка на
досие и посещение у дома, следва, че кредитополучателят не дължи връщане начислените
на това основание суми, поради което исковете за сумата 42,64 лв. - такса оценка на досие за
периода от 10.08.2016 г. до 26.04.2017 г., сумата 218,73 лв. - такса услуга „кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя за периода
10.08.2016 г. – 26.04.2017 г., и сумата 510,60 лв . – такса услуга „кредит у дома“ за събиране
на погасителните вноски по местоживеенето на кредитополучателя за периода 10.08.2016 г.
– 26.04.2017 г., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съгласно уговореното в чл. 13 от договора при просрочие на погасителна вноска или
друго неизпълнение на договора, кредиторът има право с писмено уведомление да обяви
всички суми по кредита за предсрочно изискуеми след изтичане на 15 календарни дни.
Предвид указанията, дадени с т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да породи
правно действие изявлението на кредитора, с което обявява кредита за предсрочно
изискуем, трябва да е достигнало до длъжника. С оглед цитираната съдебна практика и
липсата на доказателства за извършени плащания на вноските по договора след 12.06.2017
г., съдът приема, че за цедентът е възникнало право да обяви кредита за предсрочно
изискуем с изявление до кредитополучателя. По делото не са представени доказателства за
получаване от ответника на уведомление, с което кредиторът обявява кредита за предсрочно
изискуем, поради което следва да се приеме, че изискуемостта на кредита е настъпила с
7
падежа на последната погасителна вноска – 26.04.2017 г.
Следователно до настъпване на предсрочната изискуемост задълженията на
кредитополучателя са съобразно погасителния план без посочените в него суми за оценка на
досие и посещение у дома.
От заключението на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че в случай, че плащанията бъдат отнесени за погасяване само на задълженията
за главница, договорна лихва и законна лихва за забава, при липса на клаузи за заплащане на
такси, задълженията по договора биха били в размер на сумата 552,93 лв. – главница, сумата
39,06 лв. – договорна лихва за периода 22.11.2016 г. – 26.04.2017 г., и сумата 148,79 лв. –
лихва за забава за периода 29.11.2016 г. - 24.10.2019 г.
По делото не се спори, а и от представените доказателства съдът приема за установено,
че вземането е валидно прехвърлено на ищеца в настоящото производство, за което
длъжникът е надлежно уведомен с връчване на препис от исковата молба, съдържаща
уведомление от предишния кредитор и нарочно пълномощно в полза на ищеца.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед
чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на
съдебното производство по предявен иск, за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано (така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.).
Затова съдът приема, че с връчването на съобщение за извършената цесия, като приложение
към исковата молба е осъществено надлежно уведомяване за цесията. По тези съображения
следва, че процесната цесия има действие за длъжника и тъй като същият не твърди да е
извършил плащане на прехвърленото вземане, то ищецът - цесионер се явява носител на
това вземане.
С оглед изложеното, съдът достига до извод, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени за сумата 552,93 лв. – главница, сумата 39,06 лв. – договорна лихва
за периода 22.11.2016 г. – 26.04.2017 г., и сумата 148,79 лв. – лихва за забава за периода
29.11.2016 г. - 24.10.2019 г., и отхвърлени за разликата над тези суми до пълните предявени
размери.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването му следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в
съда – 25.10.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
8
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции. Съобразно представения
списък и доказателства за извършени разноски, съдът приема, че същият е направил
разноски в заповедното производство в размер на 41,68 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 91,68 лв., а в исковото производство: 41,68 лв. –
държавна такса, 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение /определено в минимален
размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗЗПрП, предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото/ и 200,00 лв. – депозит за вещо лице, т. е. общо 341,68 лв.
Съобразно уважената част на исковете, на ищеца следва да бъде присъдена сумата 32,59 лв.
– разноски за заповедното произвидство, и сумата 121,47 лв. – разноски за исковото
производство.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради което такива не
следва да му бъдат присъдени съобразно отхвърлената част на исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: ****,
ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2,
офис 4, сумата 552,93 лв. /петстотин петдесет и два лева и деветдесет и три стотинки/ –
главница по Договор за потребителски кредит № *********, сключен на 29.02.2016 г. с
„Провидент Файненшъл България“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Изи Асет
Мениджмънт” АД с договор за цесия от 01.07.2017 г., който го е прехвърлил на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД по силата на Приложение № 1 от 01.06.2018 г. към
Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сумата 39,06 лв. /тридесет и девет лева и
шест стотинки/ – договорна лихва за периода 22.11.2016 г. – 26.04.2017 г., и сумата 148,79
лв. /сто четиридесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/ – лихва за забава за периода
29.11.2016 г. - 24.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 25.10.2019 г., до изплащане на вземането, за които
вземания е издадена Заповед № 4581/28.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 06474 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник, КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 552,93 лв. до пълния предявен размер 926,43 лв. -
главница, за сумата над 39,06 лв. до пълния предявен размер 112,50 лв. - договорна лихва за
периода 22.11.2016 г. – 26.04.2017 г. , за сумата над 148,79 лв. до пълния предявен размер
272,82 лв. - лихва за забава за периода 29.11.2016 г. - 24.10.2019 г., както и исковете за
сумата 42,64 лв. - такса оценка на досие за периода от 10.08.2016 г. до 26.04.2017 г., сумата
9
218,73 лв. - такса услуга „кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеенето на кредитополучателя за периода 10.08.2016 г. – 26.04.2017 г., и сумата
510,60 лв. – такса услуга „кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеенето на кредитополучателя за периода 10.08.2016 г. – 26.04.2017 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: ****, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 32,59
лв. /тридесет и два лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща разноски за
заповедното производство, и сумата 121,47 лв. /сто двадесет и един лева и четиридесет и
седем стотинки/ - разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 06474 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10