№ 15935
гр. София, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110117429 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу Л. П. А., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Л*** за сумата от 3122,44 лева -
цена на доставена топлинна енергия за период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. до имот на адрес : гр.
София, ж.к. „Л***, ведно със законна лихва от 20.12.2022г. (дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 558,89 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за период от
15.09.2020г. до 08.12.2022г., за сумата от 28,78 лева - цена на услуга за дялово разпределение за
период от 01.11.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва за период от 20.12.2022г. (дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за
сумата 5,72 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
период от 31.12.2019г. до 08.12.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 69122/2022г. на СРС, 70 – ти състав.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена от него топлинна енергия за
посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.
Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал
процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период
от „Термокомплект“ ООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане
показанията на измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за плащане на цената на
доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на цената за извършена
услуга дялово разпределение.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете по основание и размер. Възразява, че не е доказано договорно правоотношение между
ищеца и ответницата поради това, че ответницата не притежава вещни права върху имота. Липсвал
писмен двустранен договор за продажба на ТЕ, който да е подписан между страните по делото.
Доставеното количество топлинна енергия не било изчислено съобразно изискванията на закона.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Термокомплект“ ООД, не е взело становище
по предявените искове.
1
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик или носител на вещно право на
ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с
ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетата като доказателство по делото настанителна заповед № ЖН – 04-Л-005/22.05.2007г
се установява, че на основание чл.19, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на Столична община в процесния имот е
настанена ответницата Л. П. А. заедно с членовете на семейството й – Ивайло Радулов Арнаудов
(съпруг) и Лилия Ивайлова А. (дъщеря). При това съдът приема за установено, че е налице наемно
правоотношение между ответницата и Столична община с предмет ползване на процесния имот –
общинска собственост. В качеството си на наемател ответницата има задължение да заплаща
консумативните разходи за имота, в т.ч. и разходите за доставената топлинна енергия – чл.232, ал.2
ЗЗД, арг. чл.31, ал.1 от Наредбата. Ползвателят на имота на облигационно основание, в т.ч.
наемателят, може да е клиент на ТЕ, ако е сключил договор за продажба на ТЕ с топлопреносното
предприятие например чрез подаване на заявление за откриване на индивидуална партида на имота
– в този смисъл са задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. №
2/2017г. на ОСГК на ВКС. В случая по делото се доказва, че ответницата е подала молба –
декларация до топлопреносното предприятие за откриване на партида на имота на нейно име,
видно от приетата като доказателство заявление – декларация вх. ОП – 866/11.06.2007г. (л.26 от
гр.д. № 17429/2023г. на СРС, 70 -ти състав). При това с подаване на заявлението – декларация от
ответницата до ищеца за откриване на партида на нейно име ответницата е направила
волеизявление за сключване на договор за продажба на ТЕ с ищеца и с откриване на партида на
имота на името на ответницата ответникът е приел предложението за сключване на договор. От
посоченото следва, че ответницата има качеството на клиент на ТЕ за битови нужди и съдът
приема, че между страните валидно е възникнало облигационно правоотношение по договор за
продажба на ТЕ за битови нужди, която се извършва при публично известни Общи условия на
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ,
като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР.
Неоснователно се възразява, че за възникване на договорно правоотношение с клиент на ТЕ за
битови нужди е необходимо сключване на писмен договор с топлопреносното дружество. Правната
уредба в Закона за енергетиката уредба не предвижда такова условие за възникване на договорното
правоотношение между страните, като обуславящо е единствено правото на собственост или вещно
право на ползване върху имота – арг. чл.153 ЗЕ. Правото на Европейския съюз не предвижда
забрана за уредения в ЗЕ начин за сключване на договор между клиентите на ТЕ за битови нужди и
топлопреносното предприятие, т.е. без изрично сключване на писмен договор, а само въз основа на
придобиване на вещни права (на собственост или на ползване) върху имота. Директива 2011/83/ЕС
относно правата на потребителите (чл.3, пар.5) не засяга националното общо договорно право като
правилата относно действителността, сключването или действието на договора, доколкото
аспектите на общото договорно право не са уредени в тази директива. В това отношение в
съображение 14 от Директивата се уточнява, че тя не следва да засяга националното право, което
урежда например материята относно сключването или действителността на договора, в частност
при липсата на съгласие за сключване на договора. При това в случая не може да става въпрос за
2
това, че националната уредба относно сключване на договора между страните без изискване за
писмена форма е в противоречие с европейското право. В този смисъл са и мотивите в решение на
СЕС от 05.12.2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.
Следва да се посочи, че представеното от ответницата решение от 30.12.2016г. по гр.д. №
20659/2016г. на СРС, 145 – ти състав, не е обвързва настоящия съд със сила на пресъдено нещо –
арг. чл.298, ал.1 ГПК, защото касае различен период на претенция за цена за доставена топлинна
енергия, т.е. предмет на посоченото дело е спорно материално право, предявено на различно
основание.
Не е спорно, а и от приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, се установява, че
в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, разпределението на топлинна енергия
става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е
извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е
заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума
за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен
дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен
период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото
разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и
действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така
за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и
съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за
доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през
процесния период.
Според заключението на вещото лице през процесния период в имота е ползвана и
начислявана ТЕ за отопление на имот и ТЕ, отдадена от сградната инсталация и ТЕ за битово
горещо водоснабдяване. Стойността на реално потребеното количество топлоенергия за процесния
период е в размер на сумата от 3188,03 лева.
Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Ирелевантни за възраженията за липса на доказателства за публикуване на задълженията на
интернет страницата на ищеца, защото последното обстоятелство е условие за изпадане на клиента
на ТЕ в забава съгласно Общи условия на топлопреносното предприятие, които са неприложими за
процесния период.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е
издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за
процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлинна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от
3
558,89 лева.
От горното следва, че предвид диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК) искът за главното
вземане следва да се уважи в предявения размер, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1
ГПК) до окончателното плащане. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи изцяло.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение - чл.22,
ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за
услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина за
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача и се обявява по подходящ
начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. По делото от страна на
ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно
цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. При
това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за
процесния период възлиза на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение, доколкото
клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха представени
по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати сумата за дялово
разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се доказа клиентът
на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение преди завеждане на
делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до пълния предявен размер,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато
искът се счита предявен – чл.422, ал.1 ГПК, до окончателното плащане. Искът за акцесорното
вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Само ищецът е поискал присъждане на разноски, като предвид изхода на делото той има право
на такива съразмерно с уважената част от исковете. За настоящото производство при пълен размер
на разноските от 524,32 лева (дължима държавна такса – 74,32 лева, депозит за вещо лице – 350
лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева
съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради поради невисоката правна и фактическа
сложност на делото) на ищеца се следват разноски от 523,51 лева. За заповедното производство
съразмерно на ищеца се слдават разноски от 124,13 лева. Надвнесената държавна такса за
настоящото производство в размер на 76,28 лева (горницата над дължимия размер от 74,32 лева до
внесения размер от 150,60 лева) подлежи на връщане на основание чл.4б ЗДТ след подаване на
нарочна молба с посочване на банкова сметка за превеждане на сумата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Л. П. А., ЕГН **********, адрес:
гр. София, ж.к. „Л***, дължи на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150,
ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 3122,44 лева - цена на доставена топлинна енергия за период
от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. до имот на адрес : гр. София, ж.к. „Л***, ведно със законна лихва от
20.12.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, сумата от 558,89 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
последната главница за период от 15.09.2020г. до 08.12.2022г. и сумата от 28,78 лева - цена на
4
услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва
за период от 20.12.2022г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 5,72 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за
период на забавата от 31.12.2019г. до 08.12.2022г.
ОСЪЖДА Л. П. А., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „Л***, да плати на “Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23
Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 523,51 лева - разноски за настоящото производство и
сумата от 124,13 лева - разноски за заповедното производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца -
„Термокомплект“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„Александър Стамболийски“ № 97, ет.1.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5