РЕШЕНИЕ
№ 4788
гр. С., 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110134394 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Р. Д. Г., ЕГН ********** срещу И.
И. К., ЕГН **********, която се поддържа и в съдебно заседание. Предявен е иск правна
квалификация чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс СК) - за изменение на мерките относно
упражняването на родителските права спрямо детето на страните – Лия Р.ова Г.а, ЕГН
**********, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката, обективно
кумулативно съединен с иск чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД за заместване липсващо
съгласие на ответника за издаване на паспорт на дъщеря им Л. Р.ова Г.а в чужбина, както и с
заместващо съгласие за пътуване на територията на Европейския съюз, Турция, Сърбия,
Република Северна Македония за срок от 5 години, считано от влизане в сила на съдебното
решение.
В исковата молба се твърди, че с Решение от 26.11.2020 г., постановено по гр. д №
49960/2020г. на СРС, 37-ми състав е одобрено, като упражняването на родителските права
спрямо детето е определено при майката, при която е определено и местоживеенето му, а на
бащата е определен режим на лични отношения с детето и същият е задължен да му заплаща
издръжка. Навеждат се твърдения, че след влизане в сила на решението, през юли 2021
година майката се е преместила да живее в Нидерландия, като е оставила детето на грижите
на бабата и дядото по майчина линия, както и че за този период ответницата се е прибирала
за две седмици лятото на 2023г. и за 5/6 дни за Коледа, а детето не я посещава там, защото
майката не е искала декларация – съгласие за пътуването на детето. Сочи се, че детето във
1
Варна няма среда от свои връстници и води затворен начин на живот, докато в гр. С. където
живее ищеца то би имало такава, както и че ищецът има възможност да отглежда детето в
своя дом. Предвид изложеното намира, че са налице изменени обстоятелства, които налагат
изменение на постановените мерки относно родителската отговорност спрямо детето и
издръжката.
Постъпил е в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба от ответницата, в който
се оспорва предявената претенция при твърдения, че не са налице изменени обстоятелства,
които да обосновават необходимост от промяна на мерките, като изложените в молбата
обстоятелства не отговарят на истината. Оспорват се наведените в исковата молба
фактически твърдения по повод поведението на ответницата, като се твърди, че дори и
последната да е живяла за известен период извън страната поради финансови затруднения,
то към настоящия момент обстоятелствата са различни. Заявява се, че към момента на
депозиране на отговора ищцата живее и работи в гр. Варна и се грижи за трите си деца
подпомагана от своите родители. Оспорва като недопустима претенцията на ищеца с правно
основание чл. 127а, ал. 2 от СК, тъй като твърди, че последния разполага със декларация –
съгласие от август 2023г., както и че тя желае на детето да бъде издаден международен
паспорт, поради което счита, че между тях не е налице спор.
В същия срок е депозира насрещна искова молба с правно основание чл. 127а, ал. 2 от
СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД за заместване съгласието на бащата детето да пътува с майката
извън пределите на Р. България със срок до навършване пълнолетие на детето.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор по насрещната искова молба, с които
насрещната искова молба, като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ищеца сочи, че иска той да упражнява
родителските права, като твърди, че той може да се грижи по добре за детето както винаги
го е правил, както и че след раздялата майката е ограничавала контактите на детето с
бащата. Сочи и че в период от две години когато майката не е живяла в Р. България децата, в
това число и общото им дете Лия е прекарвала празниците Коледа, Велик ден, Рожден ден
без майката да е присъствала на тях.
Изслушана по реда на чл. 59,ал. 6 от СК ответницата сочи, че след развода с ищеца и
се е наложило да взима трудни решения, както и че е следвало да поеме отговорност и за
мотериалната стабилност на семейството й. Сочи, че се е налагало да бъде далеч от своите
деца. Твърди, че Лия винаги е обичана и се е чувствала добре с баща си до момента когато
лятото баща не се е опитал да я задържи против волята , което е променило отношението
на детето.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По отношение на иска по чл. 59, ал. 9 СК.
Не е спорно по делото, че страните са родители на малолетното дете Л. Р.ова Г.а,
ЕГН **********. След фактическата радяла на страните с Решение № 20263198/26.11.2020
г., постановено по гр.д. № 49960/2020 г. на СРС, 37 състав упражняването на родителските
2
права спрямо детето е определено при майката, при която е определено и местоживеенето
му, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето и същият е задължен да му
заплаща издръжка,
По делото са изготвени социални доклади от компетентните ДСП-та, съгласно
изискването на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. От приложеното по делото становище от ДСП - Оборище
се установява, че основни грижи за детето Л.Р.ова Г.а полага нейната майка, като двете
пребивават в гр. Варна. Бащата има определен режим на лични отношения с детето, който се
спазва от страните. Бащата споделя, че на телефона на малолетната Лия има инсталирано
приложение, тип родителски контрол, с което може да проверява какви приложения ползва
дъщеря й, както и вижда местонахождението й, когато телефонът е включен. Между бащата
и детето не е изследвана емоционална връзка, тъй като малолетната не живее на територията
на ДСП-Оборище. От събраната информация се установява, че емоционалната връзка баща-
дете е съхранена, и е налице изградена форма на привързаност между бащата и детето. Сочи
се в доклада, че бащата живее в собствен четиристаен апартамент, като за детето е
осигурена самостоятелна детска стая, където има подходящи условия за отглеждане и
възпитаване на детето в спокойно и сигурна среда. По време на разговора със социалния
работник, бащата е говорил за детето с топло чувство и загриженост. Няма данни за
родителско отчуждение.
От становището на ДСП - Варна, се установява, че детето живее при майка си в
апартамент, находящ се в гр. Варна. Детето се отглежда основно от майката, като същата
получава помощ от своите родители, които живеят в гр. Разград. Видимо момичето е здраво
физически и психически, няма регистрирани специални потребности. Пред социалния
работник детето е обяснило, че има силна емоционална връзка с всеки от родителите си. В
доклада се сочи, че детето комуникативно и с желание и гордост показва своите постижения,
а именно медали от участие в различни конкурси. Констатира се тревожност при детето при
евентуална промяна в контактите си с родителите. Детето е споделило, че в предишен
разговор с баща си, той не е искал да я пуска да се връща във Варна, което я е стресирало.
От представения социален доклад, се установява, че майката е подсигурила много добри
хигиенно-битови условия за малолетната Лия като същата имала ресурса и мотивацията да
го отглежда и възпитава.
Съгласно изискванията на чл. 15 от ЗЗДт. детето Л. Р.ова Г.а сподели, че живее с
майка си, но баба и дядо и от майчина линия често ги посещават. Майка й работи в гр.
Варна, на няколко блока разстояние от мястото, на което живеят. Не се чува с баща си, който
живее в С., но се виждат всяка втора и четвърта седмица. В гр. Варна детето споделя, че е
ангажирано с допълнителни дейности като пеене, танци, пиано, актьорско майсторство. Л.
споделя, че няма нужда от промяна, харесва й да живее във Варна. Споделя, че баща й живее
с друга жена, на която бащата обръща повече внимание. Сочи, че когато майка я няма, за нея
се грижат баба й и дядо й.
От показанията на разпитания по делото свидетел Н. К. К. се установи, че детето Л.
Р.ова Г.а е общително и бързо създава контакти. Детето се намира в топли отношения с баба
си и дядо си. Свидетелят сочи, че детето се чувства много добре в гр. Варна, но не е водил
лично разговори с нея. Свидетелства, че е имало период, в който майката е била
командирована извън страната. Свидетелят сочи, че е присъствал на разговора, когато
майката се е обадила на бащата да попита дали ще върне детето и Р. е отказал. Твърди, че
когато детето си дойде след определеното му време по режим с бащата е леко стресирано,
затворено и понякога плаче и му трябват два дни, за да се отпусне.
От показанията на разпитания по делото свидетел С. В. З. се установи, че
свидетелят познава майката от предишно общо работно място.Твърди, че е кръстница на
детето. Сочи, че към момента майката се е върнала и живее, заедно с Л., като тази
информация знае от Р.. Намира отношенията между бащата и детето за много добри и не
3
намира бащата за избухлив.
От показанията на разпитания по делото свидетел Д.А. Г.а, жена на брата на Р.,
чиито показания съдът прецени по реда на чл. 172 от ГПК, предвид близката родствена
връзка с ищеца се установява, че детето и бащата са прекарвали време заедно в страната и в
чужбина. Твърди, че детето се разбира много добре с дъщерята на новата жена на бащата.
Сочи, че детето много учи и се занимава с извънкласни дейности, поради което не й остава
време да излиза с приятели.
От показанията на разпитания по делото свидетел К., син на И. К., чиито показания
съдът прецени по реда на чл. 172 от ГПК, предвид близката родствена връзка с ответницата.
Твърди, че е запознат със случая, в който бащата не е върнал детето на майката и той, заедно
с И. се е наложило да ходят да взимат детето от дома на бащата. Сочи, че когато майката я
няма, той, заедно с бабата и дядото полагат грижи за детето.
По делото се безспорно се доказа, че паспортът на детето е изтекъл на 05.08.2024 г.,
ведно от представения заверен препис от паспорта на детето с № *********/на л. 206/ от
делото. В тази връзка са и твърденията и на двете страни, които са еднопосочни, а именно,
че паспорта на детето е изтекъл и родителите не са постигнали съгласие и не са направили
постъпки за издаване на нов задграничен паспорт на детето в последното проведено по
делото съдебно заседание.
Като взе предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че предявеният
иск с правна квалификация чл. 59, ал. 9 СК за изменение на мерките за режима на лични
отношения, определени по силата на Решение от 26.11.2020 г., постановено по гр. д №
49960/2020г. на СРС, 37-ми състав е неоснователен. Това е така, тъй като, за да бъде уважен
иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, следва да бъде установено възникването след
влизане в сила на съдебния акт, с който са предоставени за упражняване родителските права,
на нови обстоятелства, които са от съществено значение и водят до извода, че интересите на
детето ще бъдат по-добре защитени в случай, че родителските права се предоставят на
другия родител - в настоящия случай на бащата.
Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС относно
обобщаване на съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и
определяне на личните отношения между децата и родителите, пункт V. "Изменение на
мерките относно упражняване на родителските права", такова се допуска при наличието на
четири групи обстоятелства. Тези обстоятелства визират, обобщено а) влошаване на
условията при родителя, където детето живее; б) изпадане в невъзможност на родителя, при
който детето живее, да упражнява родителските права; в) загубване на родителския
авторитет и фактическа невъзможност на родителя, при който детето живее, да се справи с
лоши прояви на детето, а другия родител да е в състояние да повлияе положително; и г)
повторно встъпване в нов брак.
В настоящия случай, в хода на производството са събрани доказателства, от които
не може да се направи категоричен извод за изменение на обстоятелствата след
постановяване на Решение от 26.11.2020 г., постановено по гр. д № 49960/2020г. на СРС, 37-
ми състав. От поместените в социалния доклад на ДСП - Варна и ДСП - Оборище,
становища на детето, на майката и на ищеца, се установява, че ответницата не възпрепятства
режима на лични отношения на бащата с детето, а напротив ищецът прекарва
законоустановеното време с детето. Майката не е абдикирала от изпълняването на
родителките си задължения, подсигурила е жилище за себе си и детето, грижи се неговото
отглеждане и възпитание. Безспорно бе установено, че е налице привързаност на детето и
към неговата майка, както и че то се чувства добре с нея. Има среда, обкръжение, приятели в
град Варна, където живее с майка си. Посещава училище редовно, както и допълнителни
дейности извън учебните. Детето също има редовни контакти с неотглеждащия го родител.
Това идва да покаже, че и двамата родители изпълняват своите задължения, имат родителски
4
капацитет, като малолетната Лия е привързана и към двамата, но желае майка й да
упражнява родителските права спрямо нея. В хода на производството се установи, че
майката пребива и работи на територията на гр. Варна и разполага с необходимото време за
отглеждане на малолетното си дете. Съгласно справки от НАП, безспорно се доказа, че към
настоящия момент майката е ангажирана по трудови договори в страната и не се налага да
пътува извън пределите на Република България. За пълнота на изложеното, следва да се има
предвид и споделеното от самото дете в проведеното на 19.02.2025 г. открито съдебно
заседание, че не желае промяна в упражняването на родителските права и желае да живее
при майка си в гр. Варна. В тази връзка е и отразеното в социалния доклад, че детето
изпитва тревожност от това да промени местоживеенето си. Действително в хода на
съдебното дирене в настоящото производство се установи, включително от показанията на
св. Капанов, че майката на детето е имало период в които е работила извън пределите на
страна, за да осигурява средства за себе си и детето, като детето е било поверено на грижите
на баба и дядото по майчина линия, но този период е отминал като към момента майката не
работи извън страната, поради което тези обстоятелства не могат да послужат като
основание за съществено изменение на обстоятелствата. Последното, а и всичко изложено
по-горе не може да бъде интерпретирано като основание за промяна на упражняване на
родителските права, доколкото такова не бе установено по делото.
Установи се, че ответницата е осигурила абсолютно всички необходими битови
условия за отглеждане на детето, като същата полага добри грижи за него (социален доклад
на ДСП-Варна).
По делото се събраха и безспорни доказателства, че бащата също е добър родител и
полага грижи за детето си, а също, че има и необходимите материално-битови условия и
доходи, за да се грижи за него (социален доклад на ДСП-Оборище).
За да бъде уважен иска по чл. 59, ал. 9 СК, обаче, само тези обстоятелства не са
достатъчни. Съгласно съдебната практика (Вж. Р. № 1019 от 19.11.2008 г. по гр. д. №
3730/2007 г., I гр. отд. на ВКС) "Когато и двамата родители имат добри родителски и
възпитателски качества съдът, в интерес на детето, трябва да вземе предвид и факти, от
значение за по-добрата психологическа среда, в която следва да израсне то, а не само за
материалното му обезпечаване. Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 1/1974 г.
правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в
обстоятелствата, е израз на грижата за защита правата и интересите на детето. Тя е
конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради което е
наложителна преценката от страна на съда за ефикасността на взетите мерки и за
правилното упражняване на родителските права. Ако обстоятелствата, при които
първоначално е постановено упражняването на родителските права, се изменят съществено,
то тогава се налага вземане на нови мерки съобразно изменените обстоятелства".
От анализа на събраните по делото писмени доказателства, СПЕ и докладите на
съответните социални служби се налага извода, че не са налице съществени промени в
обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, обуславящи постановяване на нови мерки по
определяне на местоживеенето на детето и определяне на режим на лични отношения между
него и майката.
Детето е отглеждано и възпитавано в близка и топла за него среда, където се чувства
сигурно и обичано. Осигурени са грижи, както по отношение на физическото му развитие и
здраве, така и за развитието му като пълноценна личност.
И доколкото водеща за съда следва да бъде преценката за най-добрия интерес на
детето, този интерес предоставя, най-вече, наличието на стабилност и константна среда, за
да се гарантира нормалното му развитие.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че предявеният иск е недоказан, поради което
следва да го отхвърли като неоснователен.
5
По отношение на иска по чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД
Предявен е от Р. Д. Г. срещу И. И. К. иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК вр.
чл. 76, т. 9 ЗБЛД за заместване липсващо съгласие на ответника за издаване на паспорт на
дъщеря им Л.Р.ова Г.а, както и с заместващо съгласие за пътуване на територията на
Европейския съюз, Турция, Сърбия, Република Северна Македония за срок от 5 години,
считано от влизане в сила на съдебното решение.
В срока за отговор на искова молба, ответницата предоставя като доказателство
съгласие - декларация с нотариална заверка на подписа от 11.08.2023 г., с която майката е
декларирала, че е съгласна дъщеря им Лия Р.ова Г.а да пътува и пребивава извън границите
на Република България, придружена от баща си. Декларацията важи за многократно
пътуване извън границите на Република България и е безсрочна.
Съгласно чл. 127а, ал. 1 и 2 СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаване на необходимите документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а
когато родителите не могат да постигнат съгласие спорът между тях се решава от районния
съд по настоящия адрес на детето. Производството по чл. 127а, ал. 2 СК е специфично
производство по спорна съдебна администрация и ако между родителите не съществуват
разногласия относно въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина, придружавано от
единия родител, т.е. ако родителите са постигнали общо съгласие по тези въпроси /чл. 127а,
ал. 1 СК/, това производство се явява процесуално недопустимо, поради липса на правен
интерес за ищеца. / в този смисъл Определение № 257 от 04.04.2014 г. по ч.гр.д. № 1592/2014
г., III г.о. на ВКС/. В случая наличието на нарочна декларация от родителя, на когото е
предоставено упражняването на родителски права за това детето да пътува с другия родител
в чужбина е относимо към допустимостта на предявения иск по чл. 127а СК, тъй като за
ищцата липсва правен интерес от неговото успешно провеждане.
С оглед изложеното, доколкото е налице декларация - съгласие, която не е оттеглена
от майката (факт, който се потвърждава и от ищеца в проведеното на 19.02.2025 г. открито
съдебно заседание), иск по чл. 127а, ал. 2 СК за заместване на съгласие за пътуване на
територията на Европейския съюз, Турция, Сърбия, Република Северна Македония за срок
от 5 години, считано от влизане в сила на съдебното решение, се явява недопустим поради
липса на правен интерес. Съдът намира, че с предоставянето на декларация - съгласие от
майката не е налице интерес от заместване на нейното съгласие, тъй като вече е налице
дадено съгласие по силата на нотариално заверената декларация. Предвид изложеното
производството по предявения иск с правно основание чл. 127а СК от ищеца Р. Д. Г. следва
бъде прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес.
Въпреки че претенцията на ищеца чл. 127а, ал. 2 СК за заместване на съгласие за
пътуване извън територията на Република България е неоснователна, претенцията за
заместване съгласието на ответника за издаване на паспорт на детето, следва да бъде
уважена, доколкото безспорно се установи, че паспорта на детето е изтекъл на 05.08.2024г., в
каквато насока са твърденията и на двете страни.
По отношение на насрещна претенция по чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД
В депозирания отговор на искова молба от страна на ответника е предявена
насрещна искова молба с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД за
заместване съгласието на бащата детето да пътува с майката извън пределите на Р. България
със срок до навършване пълнолетие на детето.
Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 КРБ всеки има право свободно да избира своето
местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели,
като според чл. 35, ал. 1, изр. 2 КРБ това право може да се ограничава само със закон, за
защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други
граждани. Правото на свободно движение в рамките на държавите членки на ЕС е
6
гарантирано и от чл. 3, § 2 ДФЕС и не може неоснователно да бъде ограничавано.
Съдът освен това намира, че в интерес на детето е да пътува извън територията на
страната, за да придобива впечатления и от другите държави, като по този начин се
разширява неговия мироглед, а пътуванията ще се отразят благоприятно на възпитанието и
развитието му като цяло. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 03.07.2017 г. по т.д. №
1/2016 на ОСГК на ВКС заместващо съгласие на един от родителите, по реда на чл. 127а СК,
може да се даде само за пътуванията за определен период от време и до определен или
определяем кръг държави и ако това е в интерес на детето.
Ответницата/ищца по настоящата претенция/ прави искане за заместване съгласието
на ищеца за пътуване на детето до държавите членове на ЕС и до съседните балкански
държави Република Македония, Република Сърбия и Република Турция. Тези държави са
страни по Хагската конвенция за гражданскитеаспекти на международното отвличане на
деца от 25.10.1980 г.: (видно от актуалния списък:
https://www.hcch.net/en/instruments/conventions/status-table/?cid=24),с функциониращи
съдебни системи и Централни органи по конвенцията, поради което няма основание
принципно да се отрече допустимостта за пътувания на детето в тези държави.
Съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с което да се замести
липсващото съгласие на ответника за пътуване на децата за период от пет години (арг.
чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗБЛД, според който паспорти на лица до 18 години могат да се издадат за
срок до 5 години). Решението следва да се отнася до посочените по-горе държави.
Съдът намира, че е в интерес на детето да може да пътува в посочените държави с цел
почивка, туризъм (всички държави, за които се иска заместване на съгласието, са
традиционни дестинации за туризъм на българските граждани), образование (в бъдеще),
спорт, среща с близки и роднини. Държавите са конкретни, всички са страни по Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980 г., и
в някоя от тези държави да е налице конкретен и реален риск по отношение на децата
(размирици, военни действия, природни катаклизми и други). В съответствие с това съдът
счита, че следва да замести съгласието на бащата за пътувания на детето в тези държави,
придружавано от майката или от посочено от нея пълнолетно лице, в посочените държави.
Броят пътувания на година не следва да бъде ограничаван, но, за да не се откъсва
прекомерно детето от страната, следва да се постави ограничение за обща продължителност
на пътуванията на детето по волята на майката на година от общо 60 дни на година.
Предвид изложеното дотук съдът намира, че следва да бъде заместено липсващото
съгласие на ищеца за пътуване на детето за период до навършване на пълнолетие до
държавите - членки на Европейския съюз, Република Турция, Република Сърбия и
Република Северна Македония, без ограничение на броя и продължителността на
пътуванията до навършване на пълнолетие на детето.
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане на разноски в настоящото производство има от страна на
ответната страна в производството. Предвид изхода на делото, разноски се дължат на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника, като ищецът по основната искова молба дължи на
ответницата разноски в размер на 1000, 00 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правна квалификация чл. 59, ал. 9 СК от Р. Д. Г., ЕГН
********** срещу И. И. К., ЕГН ********** като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск с правна квалификация чл. 127а,
ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД от Р. Д. Г., ЕГН ********** срещу И. И. К., ЕГН ********** и
ВРЪЩА исковата молба в тази част, като недопустим, поради липса на правен интерес.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения иск, на основание чл.127а, ал.2 СК,
от Р. Д. Г. ЕГН ********** срещу И. И. К. ЕГН ********** иск с правно основание чл. 127а,
ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД за заместване липсващо съгласие на ответника за издаване на
паспорт на дъщеря им Л. Р.ова Г.а ЕГН **********.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на основание чл. 45 ЗБЛД вр. чл. 127а, ал.2 СК на И.
И. К., ЕГН **********, за издаване на международен паспорт за пътуване на детето Л. Р.ова
Г.а, ЕГН **********.
ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а, ал. 2 СК вр. чл. 76, т. 9 ЗБЛД съгласието на
бащата Н Р. Д. Г., ЕГН ********** за пътувания на детето Н Л.Р.ова Г.а, ЕГН **********,
придружавани от майката И. И. К., ЕГН ********** или посочено от нея пълнолетно лице, в
държавите членки на ЕС, Република Северна Македония, Република Сърбия и Република
Турция, за срок от пет години, без ограничение на броя на пътувания годишно, но с обща
продължителност на всички пътувания до 60 дни годишно.
ОСЪЖДА Р. Д. Г., ЕГН ********** да заплати на И. И. К., ЕГН **********, сумата
от 1000,00 лева, съставляваща сторени от нея разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8