№ 108
гр. Варна, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20213000500355 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е въззивна жалба от „Сдружение на ловците и риболовците в
Попово“, представлявано от Р. Р. – председател на УС на сдружението, чрез
адв. Б.С. К. от АК Търговище срещу решение № 260046/19.04.2021 год по
гр.д. № 297/2020 год на Окръжен съд Търговище, с което е осъдено да
заплати на ЗП Н.Й.Н. от гр. Опака обезщетение за причинените му
имуществени вреди, изразяващи се в унищожаване от диви животни на
посевите от царевица в обработваните от него ниви, в размер на 86 142,62 лв
– пропусната полза от добива, от който земеделският производител се е
лишил, ведно със законната лихва, считано от 19.11.2020 год до
окончателното изплащане, както и разноските по делото в размер на 6 745,71
лв. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението,
въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции.
В постъпилия отговор от ЗП Н.Й.Н. чрез адв. Н.Г. от АК Търговище е
изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за
потвърждаване на решението. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Постъпил е отговор и от подпомагащата страна ТП ДЛС „Черни Лом”
гр. Попово, в който е изразено становище, че въззивната жалба е основателна
и моли за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан.
1
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е
подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:
Предмет на разглеждане е иск, намиращ своето основание в
разпоредбата на чл. 79 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча, във вр. с
чл. 50 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, нанесени
от диви животни върху посевите от земеделски площи на ищеца.
Пасивно легитимирано по този иск е Сдружението на ловците и
риболовците в Попово, което съгласно чл. 30 ал. 5 от ЗЛОД е юридическо
лице, регистрирано по реда на ЗЮЛНЦ и дейността по стопанисване и
опазване на дивеча му е предоставена въз основа на договор, сключен на
07.08.2009 год с Държавно ловно стопанство „Черни Лом” гр. Попово. То от
своя страна е сключило договор за предоставяне правото на отстрел по реда
на организирания ловен туризъм с ТП ДЛС „Черни Лом” гр. Попово към
„Североизточно държавно предприятие” ДП – Шумен, което е конституирано
като трето лице – помагач на страната на ответника.
В границите на предоставените за стопанисване площи съгласно
договора попадат ловностопанските райони в с. Опака и с. Гагово, в
землището на които се намират земеделските имоти, обработвани от ищеца, а
именно в землището на с. Опака: блокове на земеделско стопанство №№
53552-1047-2-1 с площ 21,53 Ха, 53552-1086-1-2 с площ 2,06 Ха, 53552-133-1-
1 с площ 37,51 Ха, 14308-112-4-2 с площ 4,87 Ха и 14307-401-5-2 с площ 5,65
Ха и в землището на с. Гагово – блок № 14307-101-4-2 с площ 7,15 Ха.
Площите били засяти с царевица за зърно.
През мес. юли 2020 год ищецът констатирал, че върху посевите са
нанесени щети от диви животни – голяма част от стръковете били прехапани
и стъпкани. След като ищецът уведомил за това директора на регионалната
дирекция по горите – Шумен, последният назначил комисия за проверка и
оценка на щетите, включваща двама представители от ТП ДЛС "Черни лом",
представител на общинската администрация, представител от "Сдружение на
ловците и риболовците в Попово" (като лице, стопанисващо дивеча) и
представител на ищеца. След направен оглед комисията издала протокол от
11.08.2020 год, съдържащ констатации, че има видими щети, нанесени от
благороден елен и дива свиня, основно по периферията на площите, на места
и във вътрешността, и при окомерно замерване комисията преценила, че
засегнати са около 31,5 дка от цялата засята площ, която е 7,15 Ха. В
протокола е посочено, че не е констатирано да са били взети мерки за
опазване на културите от нанасяне на щети на дивеча, че няма назначена
охранителна фирма, която да охранява насажденията.
Поради несъгласие с констатациите на комисията, което отразил и в
съставения протокол, ищецът отправил искане до директора на регионалната
дирекция по горите (вх.№ РДГ10-06233/04.09.2020 год) да бъде назначена
2
повторна комисия за оценка на щетите, но по делото няма доказателства
такава да е била назначена.
Тъй като не получил отговор на молбата си, ищецът ангажирал Г.Е.Р. –
дипломиран агроном, да извърши контролно замерване и да установи
действителния размер на нанесените вреди. Същият е разпитан като свидетел
по делото и е дал подробни обяснения за използваната от него методика, а
именно: извършил измерване с помощта на рулетка на няколко места на всеки
блок, за да бъде по-точно и да се намали статистическата грешка, преброил
първо всички растения, след това – отделно здрави и повредени. Извършил
неколкократни замервания и отчитане броя на поникналите и повредени
царевични растения в различни части на полето. По този начин определил
средния процент на повредените участъци, който бил различен за всяка от
огледаните ниви – имало ниви с по 10%, други с 50% и такива с 90%
увреждания. Като започнал да брои, от външната страна на блока се виждали
по-малко пречупени растения, но навътре се оказали повече. По оставените
следи било ясно, че щетите са нанесени от диви животни. Свидетелят е
пояснил, че когато стъблото е прекършено и е останало по-ниско, то не може
да се развие и да оформи нов кочан, а и тези кочани, които са останали не
могат да се приберат от комбайна, защото той работи на определена
височина. Тъй като е наближавал сезонът на жътвата, вече е било късно за
презасяване на нови растения с цел да попълнят бройките и да се компенсира
щетата. По думите на свидетеля Р. не са били допуснати грешки при
отглеждането на културата, защото незасегнатата част от царевицата е била в
много добро състояние, нямало е заплевяване, нито следи от болести и
неприятели. По отношение мерките за охрана на посевите свидетелят е
категоричен, че поради големия размер на обработваемите площи, както и
обстоятелството, че на места те са пресечени от полски пътища, които не
трябва да бъдат преграждани, на практика няма как да се използват
средства като т.нар. електопастир. Той представлява метална жица, която се
опъва на около 30 см до 70 см височина, но не е ефективна преграда пред
стадо бягащи елени. Освен това за да действа, електропастирът трябва да
образува затворен кръг, което в случая е невъзможно поради големия
периметър, който трябва да бъде заграден.
По делото е разпитан като свидетел С.Я.С., участвал в комисията,
назначена от директора на Регионалната дирекция по горите – Шумен в
качеството си на член на УС на СЛР „Попово”. От показанията му се
установява, че когато пристигнали на място разполагали с карти и скици на
всички места, които трябва да бъдат огледани. Направили окомерно
замерване, като обикаляли с джип краищата на нивите, записвали метрите и
преценявали по този начин колко е площта, след което сравнявали по скиците
дали е същата нива. Комисията влизала вътре в блока, измервали 100 метра на
разстояние 14 реда, броили редовете, записвали бройките на повалените
растения и оттам разбирали колко ара е.
Свидетелката Е.Р.Е. – също член на комисията, е заявила, че проверката
3
е продължила почти цял работен ден – от 9,00 часа до около 14,00 – 15,00
часа. Обходили периметъра с колата, защото територията била голяма.
Самото замерване извършили окомерно, не са използвали метър или друго
измервателно средство. Броили засегнатите растения, полегналите и
прехапаните кочани. Влизали само на местата, където имало повече щети.
Известно й е, че е била подадена молба за назначаване на повторна комисия,
но не е запозната с резултата, защото не е участвала в нея.
Разпитана е и свидетелката С.П.Д.. Тя също е била член на комисията,
извършила огледа на 11.08.2020 год. От нейните показания се установява, че
по периферията на земеделския блок има нанесени щети от дивеч.
Замерването било окомерно, което според нея се прилага при всяка проверка.
Знаейки, че при царевицата междуредието обичайно е 70 см, и след
измерване на дължината, са записали в протокола, че има нанесени щети на
около 3 дка. Тези 3 дка били от края на блока към шосето. По принцип
окомерният метод се използвал винаги при работата на комисиите по
установяване на щети, защото понякога на ден се е налагало да обикалят
по10-12 земеделски блока с площи от по 100 до 800 дка. Няма как физически
с рулетка да се извършва замерването. Когато са по-големи разстоянията
използвали джипа, замервали с него, а вътре в блока – с крачки. След това
правели нужните изчисления. В момента на огледа не било възможно да се
определи процента на засегнатите участъци. Членовете на комисията си
записвали колко декара горе-долу е щетата и след това пресмятали процента
на увредените площи. Свидетелката е уточнила, че казаното се отнася до
нивата в с. Гагово. За нивите в с. Опака не е слизала от джипа и не е
извършвала замервания, защото те били към друг район, към който тя нямала
отношение. Като цяло посевът бил добър, нямало забележки относно
агрономическото състояние.
Що се отнася до мерките по охрана и отблъскване набезите на дивеча,
показанията на свидетелите са еднопосочни, а именно: поради големия размер
на площите повечето действия са недостатъчно ефективни. По отношение
т.нар. електропастир по-горе са коментирани показанията на свидетеля Р.. В
практиката на земеделските производители са използвани и други средства,
например пръскане с репеленти, чиято миризма да отблъсква животните.
Свидетелят Й.Н.Й. – син на ищеца е посочил,че за целта ползвали
препарат, което обаче било много трудоемко, защото трябва да се обикалят
нивите и да се поставят напоени тампончета. През 2020 год сложили от
същия препарат на част от блоковете, но нямало ефект. След това опитали с
белина – закупили големи количества, но се оказало,че и тя не спира набезите
на животните. Обикаляли с дрон с цел да им създадат дискомфорт, но също
безполезно.
По делото е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза,
която е определила средната пазарна цена на пропуснатия добив от
увредените площи в два варианта: въз основа протокола на комисията и въз
4
основа експертното заключение на агронома Г.Р.
Според данните от констативния протокол общия размер на засегнатите
площи е 52,50 дка, но в него е отразено, че ще бъде изплатено обезщетение
само за 31,500 дка. Съобразявайки средния добив от декар по данни от НСИ,
експертизата е определила очакван среден добив от действително увредените
площи по протокола в размер на 28 230 кг зърно. Стойността на
нереализираната продукция по този вариант от заключението е 11 433,15 лв
по средни пазарни цени.
Вторият вариант на експертизата е изготвен въз основа експертното
заключение на агронома, съгласно което увредени са 394,3 дка. Очакваният
среден добив от тях е в размер на 212 698 кг зърно със средна пазарна
стойност 86 142,69 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното:
Една от предпоставките за възникване право на обезщетение за щети,
нанесени от дивеча, съгласно чл. 80, т. 3 от ЗЛОД е да бъдат изпълнени
мерките по чл. 78, ал. 2 от ЗЛОД, съгласно който собствениците на земи и
гори изпълняват предвидените в Закона за опазване на селскостопанското
имущество, Закона за горите и в други нормативни актове мерки с цел
ограничаване на щети, които може да нанесе дивечът. Според чл. 4 от ЗОСИ
държавните органи, организациите и гражданите са длъжни да пазят
селскостопанското имущество и да не допускат неправомерни деяния, които
му причиняват вреди. Задължение на земеделския стопанин е грижата по
отглеждането и опазването на реколтата, като последното зависи от вида на
посегателството. Неоснователни са оплакванията на въззивника, че нормите
на чл. 16 и чл. 17 от ЗОСИ изискват от земеделския стопанин задължително
да опазва земеделските си култури чрез назначаване на полска охрана и след
като не е осигурил такава, няма право на обезщетение.
Напротив – от показанията на свидетеля Й. – син на ищеца се
установява, че са ползвали химически препарати за отблъскване набезите на
животните, обикаляли са с дрон за да ги сплашат и прогонят, гърмели с
пиратки. Показанията на посочения свидетел следва да се ценят по реда на
чл. 172 от ГПК, но същевременно същите не противоречат на останалия
събран по делото доказателствен материал. Ноторно известно е, че при
посочените площи на земеделските блокове и начина им на обработка
(механизирано и с ежегодно създавани различни масиви за ползване на
земеделските земи по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ) не биха могли да се поставят
от стопанина трайни ограждения, вкл. т. нар. електропастири, които трябва да
с дължина десетки километри. Горното се потвърждава и от показанията на
свидетеля Р.. От друга страна ищецът като земеделски производител няма
право сам да унищожи вредителите.
В същото време ответникът също е длъжен да взема мерки на осн. чл.
78, ал. 1 от ЗЛОД, като изпълнява предвидените в ловно-стопанския план
мероприятия за ограничаване на щети от дивеча. Наред с това разпоредбата
5
на чл. 37 от ЗЛОД предвижда задължение за лицата, стопанисващи дивеча да
организират и извършват подхранването на дивеча, като за целта поддържат
специализирана фуражна база за дивеч, да изграждат ловностопански
съоръжения, регулират числеността на дивеча и участват в неговата охрана.
Твърдения за изпълнявани такива мероприятия ответникът не е въвеждал в
производството.
Предвид така установеното съдът приема, че не е налице отрицателната
предпоставка по чл. 80, т. 3 от ЗЛОД.
Въззивникът акцентира върху оплакването, че не следва да се ценят
показанията на свидетеля Р., предвид заинтересоваността му поради близки
приятелски и стопански отношения с ищеца. Твърденията във въззивната
жалба за негови икономически обвързвания с ищеца не са установени в
производството.
Безспорно показанията на свидетелите Й. и Р. следва да се ценят при
условията на чл. 172 от ГПК. Наред с това обаче не бива да се пропуска и
следното обстоятелство. В състава на комисията, изготвила протокола (с
изключение на представителите на общинската администрация Д.С. и
разпитаната като свидетел С.Д.) влизат членове на въззивника "Сдружение на
ловците и риболовците в Попово" (член на управителния съвет на което е
свидетелят С.С.) и на ДЛС "Черни лом" (трето лице помагач), които
безспорно към датата на изготвяне на протокола ясно са съзнавали
обстоятелството (предвид горепосочените сключени договори по ЗЛОД и
ППЗЛОД), че така установените от тях щети, нанесени от диви животни, ще
следва да се заплащат на пострадалия именно от тези организации. В тази
връзка и показанията на посочените свидетели също не биха могли да се
определят като изцяло безпристрастни. Свидетелката С.Д. няма посочените
обвързаности, но показанията й установяват твърденията на ищеца, че
измерванията са правени окомерно, без използване на технически
измервателни уреди, като това е посочено и в самия протокол на комисията.
Същата свидетелка е заявила, че при работата си в такива комисии, в каквито
тя неведнъж е участвала, се работи обичайно по този начин, а именно: блокът
се обикаля с джип, за да се определят приблизителните му размери, а вътре в
нивата се мери с крачки. Тя дори е посочила, че при огледа на земите в с.
Опака не е взела участие (но въпреки това е подписала протокола). В този
смисъл следва да се даде вяра на показанията на свидетеля Р.. Същият е
агроном, т. е., разполагащ с необходимото образование, като използваният от
него метод дава по-точни показания от окомерния метод, приложен от
комисията. Съдът кредитира неговите показания и защото той е измервал и
щетите, нанесени от дивеча не само по периферията, а и във вътрешността на
блоковете, и то на различни места с цел да се намали статистическата грешка.
Свидетелите, водени от ответника, също сочат за такива вреди, но
окомерното измерване, което е правено по външния край на блока не може да
установи техните точни размери. Освен това неясно по какви причини сборът
на засегнатите площи, отразени в протокола е 52,50 дка и не съответства на
6
площта, определена за обезщетяване – 31,500 дка. По изложените мотиви
съдът намира, че материалната доказателствена сила на констативния
протокол от комисията е опровергана.
Извън горното и доколкото се претендират имуществени вреди от вида
на пропуснати ползи, т. е. от невъзможността да се реализира реколта със
среден добив от посочените земеделски имоти, то следва да бъде установено
от ищеца чрез пълно и главно доказване, че такава реколта със сигурност би
се реализирала, ако не е било увреждането на посевите от дивите животни.
От доказателствата по делото е безспорно установено, че посевът е бил
в добро агротехническо състояние, растенията са били напълно развити, с
височина около и над два метра, с нормално засечени кочани на около метър
– метър и двадесет сантиметра. Нивите били стопанисвани добре, без плевели
и вредители. За установяване на това обстоятелство съдът съобрази
показанията на свидетелите Г.Р.и свидетелката С.Д.. Последната е
категорична в твърдението си, че посевът е бил добър, чист от плевели, без
забележки. От друга страна уврежданията са били от такова естество, че дори
и останалите здрави кочани в долната част на растенията не е можело да се
приберат с наличната земеделска техника, защото комбайнът е настроен на
по-голяма височина. Ръчното прибиране би представлявало трудност поради
големия размер на площите. Не е било възможно повторно засяване на
унищожения посев с цел намаляване на щетата поради това, че той е бил вече
във фаза зреене и е било късно с оглед агротехническите срокове.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява,
че счетоводството на ищеца е било водено много прецизно, като добивът е
отразяван за всеки отделен блок. От проверените счетоводни данни вещото
лице е констатирало, че през предходните две години, когато не е имало
нанесени щети от животни, ищецът е добил съответно по 1000 и 1100 кг
зърно от декар. Горното, наред с констатациите за доброто и пълноценно
развитие на посева дава основание да се приеме, че няма причина, която би
попречила и през процесната година да се получи реколта в подобен размер.
При изготвяне на експертизата е съобразен средният добив по данни от
ОД „Земеделие”, който е в размер на 540 кг от дка, а при определяне на
стойността на щетата е взета предвид средната пазарна цена на тон в размер
на 405 лв по данни от НСИ за четвъртото тримесечие на 2020 год, когато е
предстояла реализация на продукцията. При тези данни стойността на
пропуснатия добив от унищожената реколта е в размер на 86 142,69 лв.
Стойността на разходите, направени от ищеца не следва да се вземат
предвид, защото те са вложени в производството и представляват част от
вредата, изразяваща се в неполучен доход от унищожения посев.
Във въззивната жалба за първи път е изтъкнат довод във връзка с
административната процедура по установяване на щетите и в частност –
спазен ли е бил срокът по чл. 117 от ППЗЛОД, в който ищецът е бил длъжен
да уведоми за настъпването им. Това възражение не е направено
7
своевременно с отговора на исковата молба и поради това е преклудирано.
По изложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваното
решение е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в тежест на въззивника следва да се присъдят
разноските, направени от въззиваемата страна в настоящото производство в
размер на 1000 лв – адвокатско възнаграждение, чието заплащане е
установено с представения договор за правна помощ и съдействие.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260046/19.04.2021 год по гр.д. № 297/2020
год на Окръжен съд Търговище.
ОСЪЖДА „Сдружение на ловците и риболовците в Попово” със
седалище и адрес на управление гр. Попово, ул. „Цар Освободител” № 1, с
ЕИК ********* да заплати на Земеделски производител Н.Й.Н. от гр. Опака,
ул. „България” № 122, с ЕГН **********, БУЛСТАТ ********* разноски за
настоящата инстанция в размер на 1000 лв.
Производството е с участието на ТП ДЛС „Черни Лом” гр. Попово като
трето лице – помагач на ответника „Сдружение на ловците и риболовците в
Попово”.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките
по чл 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8