Р Е Ш
Е Н И Е
№………….
гр.Добрич 07.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна колегия, осемнадесети
състав
в публично съдебно заседание на 12.09.2019г, в състав:
Съдия: Веселин Иванов Николов,
при участието на
съдебен секретар :Стела Димова ,
разгледа н.а.х.д.№ 999 по
описа на ДРС за 2019г.
Производството е образувано по жалба на В.Б.К. с ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 28-0000114 от 27.05.2019 год. на Началника на ОО „АА” гр. Добрич.
С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за нарушение на
чл. 2 ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 год. на МТ и на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАв.Пр. е наложено административно наказание глоба
в размер на 2000/две хиляди / лева .
По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и необосновано.Редовно
уведомен не се явява лично в съдебно заседание .
Въззиваемата страна не се представлява .
Независимо от основанията, посочени от въззивника,
съдът подложи на цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при
което констатира следното:
На 02.05.2019 г. около 14:00 ч. по главен път от гр. Силистра за гр. Добрич на
около 100 метра от входа на кв. Рилци жалбоподателя управлява товарен автомобил
марка "***" с per. № *** с прикачено полуремарке с per. № **** като извършва обществен международен превоз на товари по
маршрут България - Русия /видно от CMR от 02.05.2019 г./ натоварен с плат
22020,30 кг. със заверено копие № ********* към Лиценз на Общността, издаден на
превозвач "Ел Ди Трейд 10" ЕООД. При проверката и след направена
справка в информационна система на ИА "АА" се установява следното
нарушение: Жалбоподателя извършва превоза със състав от ППС, за чието
управление се изисква СУМПС, от кат. СЕ, без да притежава карта за квалификация
на водача, издадена по реда на Наредба 41 на МТиТС.На база така
описаната фактическа обстановка бил съставен
АУАН А-2018 № 257635 от
02.05.2019 година и в последствие било
издадено НП № 28-0000114 от 27.05.2019 година.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на актосъставителя- Т.С.Т. и св. П.Х.Й., както и от
приобщените по делото писмени доказателства.
В
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила .
Наведените в депозираната до РС Добрич жалба основания
за отмяна на атакуваното НП не кореспондират
с установената в настоящото производство фактическа обстановка както следва:
Настоящият състав не е съгласен с изводите на жалбоподателя досежно неяснота
какво нарушение му се вменява .Както в съставения АУАН така и в издаденото НП
правилно е описано извършеното нарушение , а именно че е управлявал ППС без
валидна карта за квалификация .
В
константната практика се изразява мнение , че не е задължително присъствие на
преводач при съставяне на АУАН и издаване на НП с което настоящия състав
споделя изцяло.В
закона за административните нарушения и наказания не се предвижда задължително
участие на преводач във фазата на установяване на нарушението. Субсидиарното
прилагане на нормите на НПК по тези въпроси не може да стане на основание чл.84
от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по
обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка неприложима е
и нормата на чл.55, ал.З от НПК с която вече, в българското законодателство е
транспонирана директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20
октомври 2010 г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на
държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на
орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато
налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. При установяване на
нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и чуждите
граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво
нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице
следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване
на преводач. В случая, преценката дали липсата на преводач при предявяване на
АУАН и при връчване на наказателното постановление представлява съществено
процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава
единствено на факта на липсата на преводач, което автоматично да обосновава
засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита
следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за
върховенството на закона, отразен в чл.6 от ЕКПЧ и предвид чл.47 и чл.48, §2 от
Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид
упражняването на правото на свободно движение на български гражданин от
молдовански произход. Изхождайки от
конкретиката на визираните в наказателното постановление нарушение,
поведението на властите, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите
на наказания, засегнати от наложените наказания, развитието на процедурата в
цялост следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между
обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Вярно е, че и
ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват в повечето случаи наказателните постановления за
административни нарушения на “наказателно обвинение” по смисъла на ЕКПЧ, но е
вярно и че правят разграничение с оглед спецификите на всеки казус /Решение на
ЕСПЧ по делото Kurdov and Ivanov v. 
В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства
може да се направи извода, че жалбоподателя
е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен акта,
както е разбрал и защо му е издадено наказателно постановление. В тази връзка
неоснователно е твърдението на
нарушителя, че като не е назначил преводач, АНО е накърнил правото на защита на
нарушителя. Вярно е,че накърняване правото на защита на нарушителя е принципен
въпрос и води до опорочаване на НП, но както вече се установи, в конкретния
случай това право не е накърнено. И
нарушението което е
извършил водача му е било
съвсем ясно още в момента в който е започнал да управлява товарен автомобил. Видно е, че жалбоподателя е организирал
защитата си, като е атакувал НП по съдебен ред.
Не се констатира и наличие на предпоставки за
приложението на чл. 28 от ЗАНН предвид обстоятелството ,че посредством липса на карта за квалификация се явява особено опасно за разрешаване на управляване на обществен превоз .
Наложеното административно наказание от вида глоба в
размер на 2000/ две хиляди /лева е в строго определения от законодателя минимален размер и се явява само
по себе си справедливо и ответстващо на целите на административното наказване
предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
Предвид горното , обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено .
Воден от изложените фактически констатации и правни
изводи, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 28-0000114
от 27.05.2019 година на Началника на ОО ”АА” гр. Добрич , с което на В.Б.К. с ЕГН **********
за нарушение на чл. 2 ал.1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 год. на МТ и на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАв.Пр.
е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000/две хиляди
/ лева .
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд гр. Добрич в 14 дневен срок от уведомяване на страните по реда на АПК.
Районен съдия: .