Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260182
гр.Русе, 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд ІV граждански състав
на 24 февруари 2021 г.
в публично заседание в състав:
Председател : Виржиния Караджова
при секретаря Красимира Стоянова
в присъствието на прокурора ……………………………
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 4470 по
описа за 2020 г. , за да се произнесе , взе предвид следното :
Предявен
иса искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1, чл.86 и чл.92
от ЗЗД.
Ищецът “А1-България“ ЕАД–София твърдят, че са
се снабдили със заповед за изпълнение по реда на
чл.410 по ГПК срещу ответницата по ч.гр.дело № 1564/2020 г. по описа на РРС за
сумите от 1 331,29 лв.-главница, 341,61 лв.-лихва за забава за периода
06.05.2017 г.-13.04.2020 г. и 758,62 лв.-неустойка, със законната лихва върху
първата стойност от 14.04.2020 г.Сочат, че вземанията им произтичат от Договор
за далекосъобщителни услуги № ********* и издадените въз основа на него 6 бр.
фактури за месечни такси на обща стойност от 251,69 лв. за периода
20.04.-19.09.2017 г., с вкл.ДДС, Договор за продажба на изплащане и издадените въз основа
на него 4 бр. фактури за времето 19.07.-19.10.2017 г. на обща стойност 1079,60
лв., с вкл.ДДС, с неустойка за предсрочно прекратяване на контракта в размер на
758,62 лв., равна на
сбора на три месечни абонаментни такси по техния стандартен размер без отстъпка
и без ДДС.В срока по чл.414 от ГПК длъжницата подала възражение.
Твърдят, че с
абоната са в договорни отношения от 05.03.2015 г., като ответницата не
изпълнила задълженията си по контракта и приложенията към него, да им заплати
уговорената цена за предоставени услуги за периода 20.04.-19.09.2017 г. и на предадени
й продукти на изплащане за времето 19.07.-19.10.2017, което довело до
предсрочно прекратяване на правоотношението между тях.В тази връзка и съобразно
предвиденото в чл.26.5 и чл.54.12 от ОУ, на потребителя били начислени обезщетение
за забава до 14.04.2020 г. от 341,61 лв. и неустойка от 758,62 лв. Твърдят, че
след прекратяване на договорните им отношения, абонатът не върнал
предоставеното му устройство.Искат от съда да признае за установено по
отношение на ответницата, че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 1564/2020
г. по описа на РРС, със законната лихва върху главницата от образуване на
посоченото дело.Търсят се разноски за производството.
Ответницата К.Е.Д.
не взема становище по предявените искове.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 1564/2020 г. по описа на
РРС, в полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за неплатени от К.Е.Д. суми така, както е заявено по исковата молба,
произтичащи от Договор
за далекосъобщителни услуги № ********* и от Договор за продажба на изплащане и
издадените във връзка с тях фактури съответно за периода 20.04.-19.09.2017 г. и
19.07.-19.10.2017 г., със законната лихва върху главницата от 14.04.2020
г.В
предвидения в закона срок длъжницата е направила възражение, че не дължи изпълнение на издадената срещу нея заповед, за което заявителят е уведомен на 02.09.2020
г.Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е постъпила
на 01.10.2020 г. Претенциите са допустими .
От друга
страна са налице и предпоставките на чл.239 ал.1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.С актовете на съда по
чл.131 и чл.140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание. С
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото
писмени доказателства, съдът намира, че следва да уважи претенциите така, както са предявени.Вземанията на ищеца се основават на сключени с насрещната страна договори от 05.03.2015 г., като ответницата не
изпълнила задълженията си по тях да заплати на дружеството уговорената цена за
предоставени услуги за периода 20.04.-19.09.2017 г. и на предадени й продукти на
изплащане за времето 19.07.-19.10.2017, което довело до предсрочно прекратяване
на правоотношението и прилагане на чл.26.5 и чл.54.12 от ОУ.Няма ангажирани доказателства
и не се твърди абонатът да е погасил вземанията на доставчика, нит ода е
върнал предоставеното му устройство.Исковете
следва да се уважат така, както са предявени.По отношение на лихвата за забава
за част от периода следва да се съобрази редакцията на чл.6 от ЗМДВИП към
съответния момент.
В тежест на ответницата са направените от насрещната страна разноски за това
производство.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Е.Д., **********,***, че дължи на ”А1-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1, със съдебен адрес:***,
пл.“Света Неделя“ №4, ет.3, чрез адв.А.П. ***, сумата от 1 331,29 лв.-главница, включваща
вземане по Договор за далекосъобщителни услуги № ********* и издадените въз
основа на него 6 бр. дан.фактури за месечни такси на обща стойност от 251,69
лв. за периода 20.04.-19.09.2017 г., и вземане по Договор за продажба на
изплащане и издадените въз основа на него 4 бр. фактури за времето
19.07.-19.10.2017 г. на обща стойност 1079,60 лв., с вкл.ДДС, лихва за забава
от 341,61 лв. за периода 06.05.2017 г.-13.04.2020 г., при съобразяване на чл.6
от ЗМДВИП, и 758,62 лв.-неустойка по чл.54.12 от ОУ на оператора, със законната
лихва върху първата стойност от 14.04.2020 г., за което е издадена Заповед от 22.04.2020 г. по чл.410 от ГПК под № 651
по ч.гр.дело № 1564/2020 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА К.Е.Д., **********,***, да
заплати на ”А1-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление:гр.София, район Илинден, ул.”Кукуш” № 1, със съдебен адрес:***,
пл.“Света Неделя“ №4, ет.3, чрез адв.А.П. ***, по банкова сметка ***, сумата от
923,67 лв.-разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :