РЕШЕНИЕ
№ 337
гр. Пловдив, 20.02.2023 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ,
ІІ отделение, десети състав в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯНКО АНГЕЛОВ адм. дело № 2627 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.118 от Кодекса
за социално осигуряване /КСО/.
Делото е образувано по жалбата
на В.Н.В. с ЕГН **********, срещу Решение № 2153-15-248/24.08.2022 г. на
директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена жалба срещу Разпореждане
№РВ-3-15-01079479/01.03.2022 г./л.35/ на ръководителя на контрола по разходите
на държавното обществено осигуряване (ДОО) в ТП на НОИ - Пловдив.
Жалбоподателят оспорва решението
на директора на ТП на НОИ Пловдив и
потвърденото разпореждане като неправилни, незаконосъобразни, постановени в
противоречие с материалния закон.
В съдебно заседание - адв. Б.
като пълномощник на В.В. поддържа жалбата, иска от съда да отмени оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане. Претендират се сторените разноски
по производството.
Директора на ТП на НОИ Пловдив чрез юрк. В. оспорва жалбата, претендира
юрисконсултско възнаграждение, представя писмени бележки.
Оспорването, като направено
от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.118,
ал.1 от КСО и против акт подлежащ на
съдебно обжалване е процесуално
допустимо, а жалбата разгледа по същество е неоснователна.
Административен съд -
Пловдив, десети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
В хода на развилото се
административно производство с разпореждане №РВ-3-15-01079479/01.03.2022 г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Пловдив, на основание
чл.114, ал.2 и ал.3 от КСО е разпоредено В.Н.В. да възстанови добросъвестно
получените парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо
заболяване, парично обезщетение за временна неработоспособност поради карантина
и парично обезщетение за злополука-нетрудова за периода от 07.02.2019 г. до
18.10.2020 г., в размер на 1455.98 лв. - главница.
Представени са Удостоверения
по образец съгласно приложение №9 към чл. 8, ал. 1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с данни
относно правото на парично обезщетение към следните болнични листове:
- №Е20182929980 с период на временната неработоспособност от
04.02.2019 г. до 08.03.2019 г. вкл. На 20.02.2019 г. е изплатено парично
обезщетение за 16 работни дни от м. февруари 2019 г., в размер на 1469.51 лв.,
а на 13.03.2019 г. е изплатено парично обезщетение за 5 работни дни от м. март
2019 г., в размер на 459.22 лв.
- №Е20196855568 с период на временната неработоспособност от
28.02.2019 г. до 01.04.2019 г. вкл. На 01.04.2019 г. е изплатено парично
обезщетение за 15 работни дни от м. март 2019 г., в размер на 1377.66 лв., а на
03.04.2019 г. е изплатено парично обезщетение за 1 работен ден от м. април 2019
г., в размер на 91.84 лв.
- №Е20200438791 с период на
временната неработоспособност от 23.03.2020 г. до 05.04.2020 г. вкл. На
18.05.2020 г. е изплатено парично обезщетение за 4 работни дни от м. март 2020 г., в размер на 269.43 лв., и за 3
работни дни от м. април 2020 г., в размер на 202.07 лв.,
- №Е20200438953 с период на
временната неработоспособност от 05.10.2020 г. до 18.10.2020 г. вкл. На
02.11.2020 г. е изплатено парично обезщетение за 7 работни дни от м. октомври
2020 г., в размер па 269.76 лв., а на 28.06.2021 г. е извършено доплащане в
размер на 0.22 лв. като за първите три работни дни от временната
неработоспособност по горецитираните болнични листове, е приложена разпоредбата
на чл. 40, ал. 5 от КСО.
В чл. 41, ал. 3 от КСО е
посочено, че за дните, включени в периода по ал. 1, през които лицето е
получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна
неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до
5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е определено паричното
обезщетение.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2
от НПОПДОО регламентира, че преценката на правото и определянето на размера на
паричните обезщетения и помощите по ал. 1 се извършва въз основа на данните по
чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), данните от
издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приети по реда на
Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните
от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, приета с
Постановление №241 на Министерския съвет от 2014 г. (ДВ, бр. 67 от 2014 г.),
като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите
се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър
"Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър
"Професионални болести", регистър "Парични помощи за
профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и
помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл. 8, 9 и чл. 11,
ал. 1 и 2.
Няма спор между страните, че
към момента на изчисляване и изплащане на горепосочените парични обезщетения,
от осигурителя "ПЛОВДИВ КОНСУЛТ 2018" ЕООД, ЕИК *********, за В.В. са
подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за осигурителен доход, за периода от
месец от май 2018 г. до месец януари 2019 г. вкл., както следва: за периода от
месец май 2018 г. до месец декември 2018 г. вкл. - 2600.00 лв.; за месец януари
2019 г. - 3000.00 лв. Паричното обезщетение по горепосочените болнични листове
е изчислено и изплатено на база представените приложения по НПОПДОО и
подадената за В. информация в Регистъра на осигурените лица за 18-месечния
период, предхождащ месеца на настъпване на временната неработоспособност,
включваща и данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, подадени от "ПЛОВДИВ
КОНСУЛТ 2018" ЕООД, ЕИК ********* за периода месец май 2018 г. - месец
януари 2019 г. вкл..
След изплащане на горепосочените
парични обезщетения, е извършена проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване, от контролен орган на ТП на НОИ
София-град, на „ПЛОВДИВ КОНСУЛТ 2018" ЕООД, обективирана в констативен
протокол №КВ-5-21-00971190 от 30.07.2021 г. При проверката е установено, че с оглед разпоредбите на
чл.10, ал.1 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, няма основание за подаване на
данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за наетите по трудово правоотношение при това
дружество лица за периода 03.2018 г. до 03.2019 г. и същите следва да бъдат
заличени. На „ПЛОВДИВ КОНСУЛТ 2018" ЕООД са издадени задължителни
предписания №ЗД-1-21-00971193 от 30.07.2021 г. за заличаване на подадените за
лицата, наети по трудови правоотношения, данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, част
от които са и данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, подадени за В.Н.В. за периода
от 08.05.2018 г. до 23.01.2019 г. На 11.11.2021 г. на основание чл.4, ал.10,
т.4 от Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина
и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица в сила от
03.01,2020 г., е извършено служебно заличаване на данните ио чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО подадени за В.Н.В. за периода от 08.05.2018 г. до 23.01.2019 г.
Данните по чл. 5, ал. 4, т.
1 от КСО са били използвани при отпускането и изчисляването на паричните
обезщетения за временна неработоспособност, каквото парично обезщетение е
получил и В.Н.В. във връзка с издадените му и представени за изплащане преди
заличаването болнични листове №Е20182929980, №Е20196855568, №Е20200438791 и
№Е20200438953. В тази връзка заличаването на данните, подадени от "ПЛОВДИВ
КОНСУЛТ 2018" ЕООД, ЕИК ********* за В.Н.В. в Регистъра на осигурените
лица за периода от 08.05.2018 г. до 23.01.2019 г. вкл., води до отпадане
възможността за ползването им при извършване преценка на размера на паричното
обезщетение за временна неработоспособност по болнични листове №Е20182929980,
№Е20196855568, №Е20200438791 и №Е20200438953, тъй като изключва същите като
база, от която се определя дължимото парично обезщетение (в случая от 18
календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната
неработоспособност поради общо заболяване/карантина).
Административният орган
обосновано приема, че констативния протокол №КВ-5-21-00971190 от 30. 07.2021
г., задължителни предписания №ЗД-1-21-00971193 от 30.07.2021 г. и заличаването
на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, представляват нови документи и данни,
които имат значение за определяне на размера на паричното обезщетение за
временна неработоспособност по болнични листове №Е20182929980, № Е20196855568, №Е20200438791
и №Е20200438953.
След съобразяване на новото
фактическо положение, е извършено преизчисление на паричното обезщетение по
болнични листове №Е20182929980, №Е20196855568, №Е20200438791 и №Е20200438953,
издадени на В.Н.В..
Няма спор между страните, че
по болничен лист №Е20182929980 е установена надплатена сума в размер на 718.24
лв.; по болничен лист №Е20196855568 е установена надплатена сума в размер на
547.22 лв.; по болничен лист №Е20200438791 е установена надплатена сума в
размер на 186.39 лв. и по болничен лист №Е20200438953 е установена надплатена
сума в размер на 4.13 лв., като е формиран размера на дължимото за
възстановяване парично обезщетение.
Съгласно чл. 114, ал. 2, т.
2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на
възстановяване от осигурените лица с изключение на случаите, при които след
изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за
определяне на правото, размера и срока на изплащане. В тези случаи
възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно
изпълнение.
С §1, ал. 1, т. 3 от ДР на
КСО е дадена легалната дефиниция на понятието „Осигурено лице”, съгласно която
това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. От съдържанието на цитираното определение за „осигурено
лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за
да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Наличието на сключен трудов договор
не е единственото условие за възникване на осигурително правоотношение, което
да е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните,
подадени но реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.
Съгласно чл. 114, ал.2, т.2 КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на
възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които
възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно
изпълнение, когато след изплащането им са представени нови документи или данни,
които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.
Новите данни и документи,
имащи значение за определяне правото, размера и срока на изплащане на
обезщетенията на В.В. сочат тяхната недължимост. Представените в хода на административното
производство констативния протокол №КВ-5-21-00971190 от 30. 07.2021 г. и задължителни
предписания №ЗД-1-21-00971193 от 30.07.2021 г. обвързват административния орган
да приеме, че е налице нормативно
предвиденото задължение за възстановяване на недължимо получените обезщетения.
По
горните съображения настоящият състав намира, че оспорените решение на
директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото териториално поделение на
НОИ, са законосъобразно постановени и не страдат от визираните в жалбата на В. пороци. Подадената жалба е неоснователна и
като такава, следва да бъде отхвърлена.
Съобразно
своевременно заявеното искане и разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК,
основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение 100 лв.
Мотивиран от
горното, Административен съд – Пловдив, десети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на В.Н.В. с ЕГН **********,
срещу Решение № 2153-15-248/24.08.2022 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с
което е отхвърлена жалба срещу
Разпореждане №РВ-3-15-01079479/01.03.2022 г. на ръководителя на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) в ТП на НОИ - Пловдив.
ОСЪЖДА
В.Н.В. с ЕГН **********, да заплати на ТП
на НОИ Пловдив разноски в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна
жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: