Р Е Ш Е Н И Е
№ 1456
гр. Пловдив, 13 юли 2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти състав, в открито заседание на осемнадесети
юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ БОТЕВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ЗДРАВКА ДИЕВА,
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Диана Караиванова и с участието на прокурора Калоян Димитров, като
разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1289
по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН),
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП).
Сектор “Пътна полиция“
(С“ПП“) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, представляван от
юрисконсулт Г.Б.- пълномощник, обжалва Решение №260397 от 22.03.2021г. по
Н.А.Х. дело №4921 по описа на Районен съд- Пловдив за 2020г., VII-ми наказателен
състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) с №20-1030-004452 от
03.06.2020г., издадено от началник на група в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, с
което на Г.М.К., ЕГН **********, е наложена глоба в размер от 200,00 лева и е лишен
от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 6 месеца.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност, като постановено в нарушение на процесуалните
правила, и постановяване на решение по същество, с което да бъде потвърдено изцяло
процесното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение;
възразява се за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
ответника, при евентуално оставяне на жалбата без уважение.
Ответникът- Г.М.К., лично
и чрез адвокат Л.К.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Калоян Димитров, изразява становище за основателност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът приема за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че на 05.05.2020г., около 18:20ч., е
извършена проверка от служители на ОД на МВР- Пловдив, на място, в гр. Пловдив,
на кръстовището между бул. “Руски“ и ул. “Гладстон“. В рамките на проверката е
прието за установено, че ответникът К. управлява лек автомобил “МЕРЦЕДЕС Ц 200
ЦДИ“, с Рег.№*****, лична собственост. Прието е за установено, че регистрационните
номера на автомобила на К. са с изтекла валидност, видно от Разрешение за
временно движение №*********, издадено на 13.01.2020г. и със срок на валидност
до 12.02.2020г.
За установеното в
рамките на проверката Е.Г.Г.- мл. инспектор в Група “Сигма“ в Сектор “Специализирани
полицейски сили“ (С“СПС“) към Отдел “Охранителна полиция“ (О“ОП“) при ОД на
МВР- Пловдив, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН),
Серия АА,
бл.№383791
от 05.05.2020г., с който деянието на К., изразяващо се в управление на
автомобила, респективно на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред от
ЗДвП, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП. По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения
АУАН, след което е издадено процесното НП.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации постановява правилно решение, като отменя оспореното пред него НП,
предвид наличието на маловажен случай на административно нарушение.
Според Тълкувателно
решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната колегия във
Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за “маловажност на
случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и
проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган
не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради
издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния
контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека
по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в
своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан
от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в
правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е
сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по
правото, от които зависи изходът на делото.
При липсата на легално
определение в ЗАНН на “маловажен случай” и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата,
изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се
прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в
този закон не се предвижда друго, за “маловажен случай” следва да се приеме този,
при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).
В случая, както правилно
приема районният съд, обстоятелствата, че нарушението е извършено за първи път,
че извършеното нарушение е с незначителни вредни последици, както и че
причината за управлението на автомобил, който не е надлежно регистриран за
целта, е единствено резултат от необходимостта за предприемане на неотложни
действия, породени от усложнената обстановка в страната- резултат от разпространението
на COVID-19 в страната, позволяват формирането на извод, че разглежданото нарушение
е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид, поради което е налице маловажен случай на административно
нарушение.
Следователно, като
отменя процесното НП, районният съд постановява правилно решение. Освен това
решението на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Предвид очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на ОД на МВР- Пловдив също е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260397 от 22.03.2021г. по Н.А.Х. дело №4921 по описа на Районен съд- Пловдив
за 2020г., VII-ми
наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление с
№20-1030-004452 от 03.06.2020г., издадено от началник на група в Сектор “Пътна
полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, с което на Г.М.К., ЕГН **********, е наложена
глоба в размер от 200,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6
месеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…/П/………….
ЧЛЕНОВЕ: 1…/П/……………
2…/П/……………