Р Е
Ш Е Н
И Е №.........
Град Свиленград, 15.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД, граждански състав, в публично заседание на трети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Добринка
Кирева
при участието на секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 773 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание
чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД от Д. В.В. с ЕГН ********** *** срещу Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР със седалище
и адрес на управление гр.София,ул. Пиротска №171А за заплащане на следните суми: 1640,72 лв.
(след допуснато в о.с.з. на 03.10.2019 г. изменение на иска от сумата 1420 лв. на сумата 1640,72 лв.), представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.07.2016г. до 15.07.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.07.2019г., до
окончателното изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 215,17 лв. (след допуснато в о. с. з. на 03.10.2019
г. изменение на иска от сумата 160 лв. на сумата 215,17 лв.) – обезщетение за
забава върху главницата, считано от първо число на месеца, следващ месеца на
дължимото плащане, до 15.07.2019 г..
Ищецът твърди, че през периода 15.07.2016г. до
15.07.2019г. работил като пожарникар и ст.пожарникар в ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението”,МВР,УПБЗН-Любимец . През този период
ищецът изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност
от 24 часа, съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време
на тримесечие по правилата на чл.187,ал.3 от ЗМвР. Твърди, че през същия период
бил положил общо 1728 часа нощен труд, който при преизчисляването му с
коефициент 1,143 възлизал на 1957часа дневен труд. Твърди, че не му били
заплатени 247 часа положен извънреден труд, като при изчисляване на база
основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР,
всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран с по 6,47 лв., така че
дължимото му се възнаграждение било в размер на 1420 лв. След изслушване на
заключението на вещото лице,ищецът е заявил, че увеличава главния иск до сумата
1640,72 лв., а акцесорния иск –до сумата 215,17 лв., съобразно
заключението по ССчЕ.
По тези съображения моли да бъдат уважени
предявените искове. Претендира разноски по делото за което представя списък на
разноските .
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с
който ответникът оспорва исковете като неоснователни. Не спори, че през исковия
период ищецът е заемал длъжността пожарникар и ст.пожарникар в ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението”,МВР,УПБЗН-Любимец. Не спори и че ищецът е
работил на 24-часови работни смени при сумирано отчитане на работното време.
Намира
обаче предявените искове за неоснователни и недоказани, тъй като положеният
нощен труд от ищеца бил в рамките на
регламентираната 8 часова продължителност, той не се трансформирал в дневен
такъв, а се заплащал по смисъла на Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 година на
Министъра на МВР по 0.25 лв. Положеният от ищеца през процесния период нощен
труд бил правилно отчетен, полагащото му се допълнително възнаграждение било
правилно определено и заплатено. Счита, че посочената в Исковата молба Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, на която се позовавал
ищеца, се прилагала единствено и само за служители по трудово правоотношение,
какъвто ищецът не бил през процесния период. Сочи се, че статутът на ищеца като
служител на МВР се определял от ЗМВР, който бил специален по отношение на
Кодекса на труда (КТ), поради което следвало да се отчете специалната уредба в
ЗМВР – чл. 187, ал. 3, която разпоредба допускала полагане на нощен труд като
работните часове да не надвишавали средно 8 часа за всеки 24-часов период, т.е.
допускало се нощният труд да е до 8 часа за разлика от КТ, който допускал нощен
труд 7 часа. Т.е. извършеното преизчисляване на часовете нощен труд към дневен
с коефициента, посочен от ищеца, означавало с неприложим към материята подзаконов
нормативен акт да се дерогира действието на законовата норма – в случая на чл.
187, ал. 3 от ЗМВР. Сочи, че при трансформиране на часовете нощен труд към
дневен, последните следвало да бъдат умножени по коефициент 1, поради което не
се явявали допълнителни часове за заплащане. По отношение на претенцията за
лихва се сочи, че поради акцесорния й характер е в пряка зависимост от
дължимостта на главницата – поради недължимост на главното вземане акцесорната
претенция се явявала неоснователна.
По тези съображения, ответникът моли Съда да
отхвърли предявените искове.
Претендират
се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. От Съда се иска да не уважава претенцията на
ищеца за присъждане на разноски, тъй като липсвали доказателства за ползвана
правна помощ. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в
случай, че бъдат представени доказателства за заплатен такъв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните не е налице спор, че през исковия
период от 15.07.2016г. до 15.07.2019г. ищецът е полагал труд по
служебно правоотношение при ответника,като е заемал длъжността- пожарникар и
ст.пожарникар в ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението”,МВР,УПБЗН-Любимец .
Не спори и че ищецът е работил на 24-часови работни
смени при сумирано отчитане на работното време.
Във връзка с установяване на положения труд от
страна на ищеца през процесния период и заплащането в размер на по 0.25 лв. са приети като доказателства по делото -
Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 година на Министъра на МВР ,Писмо с
изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП,докладна записка с рег.№8121р-20741 от
30.04.2015г., Служебна бележка, Платежни бележки, Протоколи за отчитане на
отработено време и Графици за осъществяване на дежурство.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се
изяснява, че вещото
лице Б. е направило изчисленията си по поставените задачи въз основа на данни
по Служебна бележка, Платежни бележки, Протоколи за отчитане на отработено
време, Графици и др. документи, които се намират в кориците на делото и са
приети като доказателства и такива, които е намерил при посещението си в
ответната Дирекция, както и въз основа на нормативните актове. Вещото лице е
изготвило Заключението си в два варианта. При първия вариант сочи, че ако
приложимият коефициент е 1 при превръщане на нощен труд в дневен, то не следва
да се извършват никакви изчисления и крайният резултат е 0 лв. за доплащане.
При втория вариант вещото лице прави изчисленията си като прилага коефициент
1.143 и в тази връзка е констатирало, че през процесния период не се е
извършвало преизчисляване на нощния труд в дневен в нито един момент за нито
един час, както и че на ищеца не е
заплащано допълнително възнаграждение в резултат на преизчисляването на нощните
часове в дневни. Въз основа на тези данни е вещото лице Б. сочи, че за
периода от 15.07.2016 година до
15.07.2019 година, ищецът бил
отработил 211.75 нощни смени. В резултат на превръщането на нощните часове в
дневни при коефициент 1.143 допълнителните часове положен труд и за които се
дължи допълнително заплащане са в размер
на 242.24 часа. След извършени изчисления експертът е посочил, че
допълнителното възнаграждение възлиза на 1 640.72 лв., а размерът
на обезщетението за забава от първо число на месеца, следващ месеца на
дължимото плащане до 14.07.2019 година, включително – на общо 215.17 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Както се посочи по – горе не се спори по
делото, че ищецът е полагал труд при ответника за исковия период, като е заемал длъжността- пожарникар и
ст.пожарникар в ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението”,МВР,УПБЗН-Любимец и е
работил на 24-часови работни смени при сумирано отчитане на работното време.
В разглеждания случай отношенията между страните се
уреждат от ЗМВР, който се явява
специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл.142,
ал.2 ЗМВР. Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР регламентира, че работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.5 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира
с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за
служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени.
С оглед характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор
между страните.
От това следва, че в настоящия случай отношенията
между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал. 5-6 ЗМВР,
предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване
на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира
приложение нормата на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща
преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка, според чл.187, ал.9 ЗМВР
редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
За периода от 19.08.2014г.
до 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от
19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.). От 01.04.2015г. до
29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г.,
обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл.3, ал.3
и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно
чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г.,
отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.) при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и №
8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период от 15.07.2016г. до 15.07.2019г., липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен.
Липсата на изрична норма обаче не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи.
При наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил
държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Следователно
за ищеца се поражда право да претендира допълнително възнаграждение за
извънреден труд при наличие на положен такъв, което се доказа по несъмнен начин
по делото съгласно Заключението по приетата Съдебно-счетоводна експертиза –
вариант втори, което Заключение Съдът възприема като изготвено обективно и
добросъвестно от компетентно вещо лице и съобразно поставените задачи.Както се
посочи по горе, в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма не да
следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители.
При наличие на такава непълнота в специалната
уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). Обратното разбиране би
поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо
работниците и служителите по трудови правоотношения /макар и по повод въпроса
освободени ли са държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси в
този смисъл и мотивите към т. 23 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата са приложими по аналогия и по отношение на лицо със служебно
правоотношение в МВР ,тъй като Конституцията на Р.България утвърждава като
основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява
гаранции за пълноценната му реализация.Основният закон гарантира равенство на
правата на лицата,предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението,в рамките на което реализират правото си на труд,поради което
следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители ,полагащи труд
.Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да
бъде приравнен на дневно работно време ,на която основа и следва да бъде
определен реално положеният от него труд за исковия период,като приложимият
коефициент следва да бъде ,така както е посочило вещото лице във втърият му
вариант,доколкото за неговото изчисляване е послужило за база Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата,поради което съдът възприема
изводите на вещото лице във вторият му вариант , които не бяха опровергани от
страна на ответната Дирекция, която не установи
и не доказа по несъмнен начин заплащането на дължимите допълнителни
възнаграждения за положен от ищеца извънреден труд, чието доказване бе в нейна
тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, постановяващ всяка страна да доказва
обстоятелствата, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Т.е.
исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по основание.
Що се отнася до неговият размер от събраните по делото
доказателства се установява, че за периода от 15.07.2016г.
до 15.07.2019г. ищецът е положил нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в
дневен труд, възлиза общо на 242,24 ч., като дължимото
възнаграждение съобразно ССчЕе в размер на 1640,72 лв. Предвид изложеното предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло,
като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на
исковата молба в съда– 15.07.2019 г., до окончателното изплащане
на вземането.
Задължението на работодателя за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл.84,
ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е
трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Ето защо, акцесорната
претенция за законна лихва е основателна за периода от падежа на всяко
изискуемо вземане до 15.07.2019 г. Съгласно заключението на ССчЕ за
същия период обезщетението за забава възлиза на 215,17 лв., предвид на
което искът следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на 400,00
лв. за адвокатско възнаграждение , и като взе впредвид отправеното
възражение от страна на ищеца за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение,съдът намира следното:
Основанието
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско
възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска
защита и фактическата и правна сложност на делото. В този ред на мисли е неоснователно искането на ответника, направено на основание чл. 78, ал.
5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца. Посочената
разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от
Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА,
размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
(нормативният) размер, определен в чл. 7, ал. 1,
т. 1, вр.ал. 2, т. 2 е 359.91 лв. (изчислен върху претендираната след изменението сума в общ размер на 1 855,89
лв.). Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката
по това дело се състои в написване на Исковата молба, явяване в едно съдебно
заседание и представяне на Молба за изменение на исковете и Писмена защита
и Списък на разноските, но доколкото
заплатеното възнаграждение е в размер на 400лева ,съдът намира,че не е налице прекомерно несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права , с оглед
на което настоящият състав счита
направеното възражение по чл.78,ал.5 от ГПК за неоснователно,поради което не
следва да бъде уважено.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по
уважените искове в размер на 74,24лв., както и разноските за вещо лице в размер на 100,00 лв.
Така мотивиран, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР със седалище и адрес на управление гр.София,ул. Пиротска №171А , ДА ЗАПЛАТИ по исковете с правно
основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД, на Д. В.В. с ЕГН ********** ***,
сумата 1640,72 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.07.2016г.
до 15.07.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране
на исковата молба – 15.07.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането,
сумата 215,17 лв. – обезщетение за забава
върху главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до 15.07.2019г.,
както и сумата 400,00 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ответника Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” при МВР със седалище и адрес на управление гр.София,ул.
Пиротска №171А , ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Свиленград
сумата 74,24лв., представляваща дължима държавна такса, и сумата 100,00
лв. – възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:............................