Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
…
май 2018 година
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесети февруари две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№6690 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Претенция
с правно основание чл.94 ЗАПСП.
В исковата си молба ищецът С.К.П. твърди, че при
провеждане на среща с ответника А.Д.Т., на 28.03.2015г., последният подарил на
ищеца книгата си „Задкулисието на прехода- България срещу олигарсите“, част
втора, с посвещение от автора. Книгата е издадена от издателство „Изток- Запад“
през 2013 година, с цена от 10 лв. При запознаване с нейното съдържание ищецът
установил, че на страница 10-та е отпечатана снимка, на която фигурира той с
тогавашната си съпруга и своя син, а в издателското каре е посочено, че
снимката е от личен архив на автора и ответник по делото.Тази снимка е
документирала изписване на новородено дете от болница и е заснета от бащата на
ищеца – К.С.П. през 1980година. Ищецът твърди, че авторските права върху тази
снимка се упражняват от него, съгласно чл.17 от ЗАПСП и до срещата си с
ответника, ищецът твърди, че не го е срещал, познавал и не му е преотстъпвал
правата си върху изображението.Ищецът твърди, че при извършена от него справка
в издателство „Изток- Запад“, е
установил съществуващ договор за отстъпено авторско право, сключен от ответника
и издателството и цялостното произведение, включително и процесната снимка се
разпространява, използва и възпроизвежда съгласно условията на този договор, а
в него е уговорено, че авторът отговаря за претенции от трети лица във връзка с
предоставените илюстрации. Ищецът твърди, че по този начин ответникът се е
разпоредил с чуждо нему право върху снимката, без да е имал право на това. Ищецът
твърди, че по този повод е образувана прокурорска преписка №40388/2015г. по
описа на СРП и с постановление от 12.07.2016г. е установена съставомерност на
деянието, която е квалифицирана по чл.172а, ал.1 НК, при маловажност на случая
и това е дало основание за отказ за образуване на наказателно производство, а
преписката е изпратена в Министерство на културата за реализиране на
правомощията му по чл.98, ал.1 и сл ЗАПСП и преценка за ангажиране
административно- наказателната отговорност на ответника.
Ищецът твърди, че извършеното от ответника
представлява нарушение на авторското му право върху фотографията, извършено
виновно, довело до вреди за ищеца, изразяващи се в неплатено дължимо
възнаграждение за използване на това изображение, по отношение на което
притежава авторско право и дължимата му от ответника сума, определена по
посочения в обстоятелствената част на исковата молба начин, е сумата от
932,40лв.
Ищецът твърди, че нарушението му е причинило и
неимуществени вреди- неприятни усещания, дискомфорт във връзка с
възпроизвеждането пред неограничен кръг лица на тази фотография, тъй като
последната отразява личните му преживявания.Тези неприятни преживявания са
породени и от спецификата в отношенията, които има с бившата си съпруга И.К.и
своя син Д. П..Тази специфика е предопределена от изявите на ищеца, в
качеството му на председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в
България, във връзка с които неговата бивша съпруга, изпълняваща определена
длъжност и неговият син – парламентарен секретар на Министерството на
транспорта / годината е 2003 година/, са го набедили пред правоприлагащите
органи, че ги е заплашвал с убийство. В резултат на това ищецът е придобил
качество на обвиняем и наказателното производство /досъдебно и съдебно/ е продължило
от 2003 до 2008 година.Поради тази причина темата за роднинските му връзки с
бивша съпруга и неговия син е силно
травматична за него и по принцип не я споделя в своите публични изяви, а това е
така, тъй като се касае за емоционална травма, характеризираща се със своята
житейска трагичност. Допълнителен стресиращ фактор е, че тази снимка незаконно
е добила публичност, от действията на ответника, в контекст на социалното
поведение на ищеца, като контрапункт на упоменатите лица, а и темите, засегнати
в издадената от него книга са такива, с които не е свързан. Претендира
обезвреда за неимуществените си вреди в размер на сумата от 2 067,60лв. Претендира
законната лихва от датата на деликта и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът А.Д.Т.,
чрез адв.Е.В., оспорва основателност на предявените искове, както и размера на
претендираната обезвреда.
Твърди, че процесната снимка няма закрила по ЗАПСП, тъй
като не попада в хипотезиса на чл.3, ал.1 ЗАПСП- не е продукт на творческа
дейност; оспорва, че бащата на ищеца е автор на тази фотография, респективно,
че някога се е занимавал в творческа фотография, респективно се е афиширал като
професионален фотограф или художествен такъв; че авторските права по отношение
на тази фотография са в патримониума на ищеца, защото тя е била налична и до
нея е имало свободен достъп в интернет- сочи линкове, на които снимката е
налична, а няма твърдения и доказателства, че ищецът разполага с негатива,
който би се явил безспорно доказателство за авторството на снимката.
При така въведените възражения, основаващи се на
изложените факти и съждения, ответникът оспорва да е налице нужда от обсъждане
размера на дирената обезвреда, тъй като липсва съставомерност на деянието,
сочещо на елементите на деликта.
Моли претенциите да бъдат отхвърлени като
неоснователни.Претендира разноски по делото.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Не се спори по делото, че в книгата „Задкулисието
на прехода- България срещу олигарсите“, чийто автор е ответникът А.Т., с
издателство „Изток – Запад“, на страница 13 е отпечатена снимка, представляваща
фотографско изображение на двама възрастни и бебе, а по нея е положен текст
който гласи :“ И.К., С.П. и Д. П., 1980г. източник: личен архив на автора“.
Установено е въз основа на заверено копие от
удостоверение за наследници, издадено от Община Столична на 08.01.2015 година,
че ищецът С.К.П. е наследник, в качеството си на низходящ, на Кънчо Славчев П.,
починал на 07.01.2015 година.
Установено е по делото, че наследодателят на ищеца
е бил началник-отдел на „Фото отдела“ на държавно предприятие „Българска
кинематография“, като видът на осъществяваната от него дейност е производство
на филми.Впоследствие е назначен за редактор, след това като завеждащ
документация външен отдел/ на тези две длъжности е осъществявал журналистическа
дейност/, а най- накрая е повишен в длъжност старши инспектор- завеждащ личен
състав.Тези факти се установяват от представеното заверено копие от трудовата
му книжка. Кънчо Славчев П. е бил член на Съюза на българските журналисти.
По делото, на основание чл.176 ГПК е изслушан
ищецът П. / в о.с.з. на 12.12.2017г./ като страната признава, че не е намерила
негатива на снимката и нейния оригинал, че на процесната снимка няма знак,
който да идентифицира автора и.Ищецът признава, че процесната снимка е била
публикувана в „Галерия“ и в „168 часа“, което е извършено със съгласието на
ищеца, но за което последният не е получил възнаграждение.Тези публикации,
признава страната, са извършени преди публикуване и издаване на книгата на
ответника.
По реда на чл.176 ГПК ответникът Т., в същото
о.с.з., е дал обяснения, че създадената от него книга не е продукт с търговски
характер, а е израз на желанието му да разкрие какво стои зад решение за
назначаване на Д. П. за директор на ДАНС.Признава, че е получил възнаграждение
въз основа на договора, който има с издателството, като тези финансови
последици не са били решаващи за осъществяване на този негов продукт.В тези
обяснения ответникът признава, че снимката на бебе на 1 седмица не е възможна
база за неговия последващ поведенчески модел.Твърди, че има участие в капитала
на ТД, ведно със съпругата си и от осъществяваната търговска дейност е
реализирал доходи, значително надхвърлящи полученото възнаграждение за книгата.
По делото са събрани и други гласни доказателствени
средства- показания на свидетелите В.Х., И.Я.,М.Д..
Първите двама свидетели дават показания, че се
познават от дълги години с ищеца, както и че той им е показвал процесната
снимка/ на св.Х./, това го е разстройвало.Свидетелят Я. дава показания, че
ищецът му е споделял, че има само една снимка от раждането на сина си, както и
че знае, че тази снимка е направена от бащата на ищеца, а последният се е
занимавал с фотография и журналистика.Процесната снимка е видяна от този
свидетел в албума на ищеца.
СвидетелкатаМ.Д. твърди, че процесната снимка е
добила публичност за първи път в нейно предаване, излъчено по телевизия „Канал
3“ през 2010 година.Твърди, че от ищеца е разбрала, че снимката е направена от
неговия баща, професионален фотограф.Твърди, че тези снимки, тъй като са част
от предавянето, са „качени“ на диск, който се пази от телевизията и оттам се
излъчва в интернет.Оттам вече всеки може да вземе снимките.Твърди, че снимката,
публикувана в книгата на ответника, не е от оригиналната снимка, защото има
лошо качество, но тъй като не е професионалистка, не може да го твърди
категорично.Твърди, че именно в студиото на нейното предаване страните по
делото са се запознали.Твърди, че части от нейното предаване са излъчвани по БТВ.Твърди,
че ответникът има практика, всички снимки, до които се е добрал, да ги
представя като личен архив, което не е логично.Твърди, че процесната снимка не
може да е личен архив на ответника, а според нея, последният се е сдобил с
въпросното фотографско изображение в студиото на воденото от нея предаване, но
не тя е дала на ответника снимката.Твърди, че в студиото ответникът е видял
снимката.
По делото са допуснати две експертизи.
Първата експертиза е от техническо естество и е
изготвена от вещо лице д-р инж.Н.Х..в своето заключение вещото лице, въз основа
на материалите по делото и изследване на интернет пространството, в лабораторна
компютърна среда и използване на специализиран софтуерен продукт, след проведено
софтуерно визуално изследване, е установило, че процесната снимка е качена в
интернет пространството заедно със статия във в. “Галерия“ на 01.12.2011
година, а впоследствие и на 14.06.2013г. Вещото лице е посочило двата линка, на
което е открило тази информация.В дадените пред съда пояснения вещото лице Х. е
направило уточнение, че достъпът до статиите и снимката е абсолютно свободен,
като в кода на страницата, на декстопа на тестовия компютър, с който вещото
лице ползва софтуер, анализиращ програмния код в самата страница / който не е
виден за всеки потребител/ остава датата на създаването му.Вещото лице
пояснява, че източник на този документ
/снимката/ не е посочен.
Заключението на вещото лице Х. е прието от съда
като годно доказателствено средство, останало и неоспорено от страните.
Другото заключение е по допусната икономическа
експертиза, изготвена от вещото лице А.Т., съобразно което, книгата на
ответника е излязла в тираж от 3 061 бройки, с цена на реализацията от 5
лв, а приходите от продажби са 15 305лв.
Вещото лице е установило, че обичайното
възнаграждение за използване на обекти на авторското право от вида, посочен по
делото – 1 брой фотография за книжно тяло, е в размер на 612,50лв/ към 2008г./,
а ако съдът приеме, че е налице основание за увеличението му на база
коефициента на инфлация за периода 2009 – 2013г., то тогава размерът е 676,81лв, а законната лихва от датата на издаване на
книгата – 04.07.2013г. до подаване на исковата молба в съда – 01.09.2016г., е в
размер на 217, 59лв.
По делото съдът е извършил оглед / в о.с.з. на
23.01.2018г./ на представения от ищеца семеен албум, в който фигурира
процесната снимка, която не е в оригинал.
По делото са представени доказателства относно
доходите на ответника.
При така установеното съдът достига до следните
изводи:
Приложимо материално право – чл. 94 ЗАПСП / в
редакцията му, действаща към датата на подаване на исковата молба и до
изменението на закона с ДВ, бр.28 от 2018г./
Ищецът претендира обезщетение
за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди от нарушение,
извършено от ответника, изразяващо се в публикуване на снимка, направена от
бащата на ищеца, през 1980 година.
Съобразно разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗАПСП обектът на авторското право е творчески резултат от целенасочена дейност. За да попадне под обхвата на закрила,
произведението трябва да носи белезите на творба, а това означава да не е
резултат от случайна или външна на активността на твореца дейност. Като
творба, обектът на авторското право е продукт на творческа дейност, чиито
синоними са творение, произведение, дело, труд и творчество.Резултат от
съчетанието на труд, вдъхновение, интелектуален потенциал и усилие, довело до
създаване на уникален по своя характер продукт е обектът на законова закрила, в
рамките, определени от ЗАПСП.Разглеждана в този контекст процесната снимка
представлява творба на фотографа, който я е заснел.
Първият въпрос, по който
страните спорят е относно авторството на този снимка.
Авторството може да се
установи при наличие на знак, поставен от автора, негов подпис или други
обозначителни знаци.В настоящия случай ищецът е признал, че не разполага с
негатива на снимката, нито с нейния оригинал, но разпитаните свидетели сочат,
че тази снимка е направена от бащата на ищеца.Законът не съдържа изискване
авторството на снимката да се установява по определен начин, поради което съдът
приема, че дадените от свидетелите показания, че автор на процесното
произведение е бащата на ищеца, са дадени добросъвестно, а звучат и логично, на
база факта, че наследодателят на ищеца е бил фотограф. Ето защо кредитира
същите.Логически свързани с този извод са и показанията на свидетелката Д.,
даваща показания, че през 2010 година, по нейно искане, ищецът е предоставил на
Д. процесната снимка, а този период предшества като време всички останали
установени публикувания на снимката.Следователно, ищецът е разполагал с тази
снимка преди публикуването и от ответника, както и преди тя да стане достояние
в интернет пространството.Фактът, че снимката съдържа изображение на самия
ищец, тогавашната му съпруга и новородения му син, неизвестни за обществото към
онзи момент, лишава съда от възможността да направи извод, че снимката е
продукт от работата на ответника или на друг човек, извън тесния семеен кръг.
Ето защо настоящият състав
приема, че процесното фотографско изображение е направено от бащата на ищеца.
По второто възражение на
ответника, че снимката, поради това, че не представлява художествено
изображение, не се ползва със законова закрила.
Фотографията е процес на създаване на изображения на реални обекти с помощта на светлината върху фоточувствителни материали (филм) или
електронно. За целта се използват фотоапарати. Фотографията е едновременно теория, техника и
метод за съхраняването на видими образи и клон от графичните изкуства, използващ
тези техники като средство. Продуктът на фотографията се нарича фотографска
снимка или просто снимка.В по-общия смисъл на думата фотографията е изкуство за получаване на фотоснимки, където основният
творчески процес се заключава в търсене и намиране на композиция, подходящо осветление и момент. Всичко това се определя от опита и
уменията на фотографа, а също и от неговите предпочитания и вкус.
Както правилно е отбелязал ответникът фотографията може да е изкуство, като художествената фотография се отличава от другите видове фотографии по начина на пресъздаване на действителността, където не се търси конкретното обективно отразяване, а внушаване чрез картината на определен художествен замисъл. Постига се чрез използването на разнообразни технически средства, композиция и тоналност на картината и прилагането на изобразителен език посредством фотографски методи необичайни за другите жанрове на фотографията.
Настоящият състав, без да претендира
за познаване на тази материя, приема, че процесната снимка, като такава,
притежава качество да документира, тъй като чрез нея не се търси определено
художествено внушение.Същата има документална семейна стойност.
Въпросът
е дали липсата на художествена стойност на това фотографско изображение / ако
се приеме, че е налице такава липса / би лишило авторът му от законова закрила.
По
виждане на настоящия състав това не е така, тъй като законът не поставя подобно
изискване.
Съгласно чл. 3, ал. 1
т. 7 от ЗАПСП обект на авторското право е всяко произведение на литературата,
изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по
какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като фотографски
произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския.Следователно смисълът на закона е, че обект на авторското
право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е
резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин в обективна
форма. За да
попадне под обхвата на закрила, произведението трябва да носи белезите на
творба, а това означава да не е резултат от случайна или външна на активността
на твореца дейност. Синоними на думата творба са творение,
произведение, дело, труд и творчество. Резултатът от съчетанието на труд,
вдъхновение, интелектуален потенциал и усилие, довело до създаване на уникален
по своя характер продукт е обект на закрила.Разглеждана в този контекст
процесната снимка представлява творба на фотографа, който я е заснел.
Към създаденото произведение
законът няма претенции да има художествена стойност и това е логично, защото
наличието на художествен характер на произведението, ценността му именно като
художествено произведение, е въпрос на субективна преценка и няма как този
критерий да бъде търсен от съда, за да се даде закрила на претендираното право.Въпросът
за наличието на художествена стойност и нейната значимост е въпрос субективен,
който може да бъде третиран различно от всеки, съобразно неговата култура,
развит вкус и афинитет към определен вид продукт, автор, стилистика, жанр и
т.н.
Ето
защо съдът намира, че всяка снимка, създадена от едно лице има свойството да е
авторска, като ирелевантно е за възникване на авторското право на нейния
създател, дали снимката притежава или не художествена стойност.Поради което и
второто възражение на ответника, свързано с основателността на иска следва да
се приеме за неоснователно.
Наред с установяване личността на автора на снимката, настъпилото правоприемство в полза на ищеца, периодът на
закрила на правото, съобразно нормата на чл.27 ЗАПСП, която гласи, че
авторското право се закрила, докато авторът е жив и 70 години след неговата
смърт, настоящият състав приема, че ищецът е установил своята активна
матерално-правна легитимация.По делото не са събрани доказателства, че към
момента на публикуване на снимката, ищецът да е предоставил другиму
изключително право да ползва произведението.
По въпроса за
нарушението.
На това твърдение на
ищеца ответникът противопоставя възражение, че нарушение не е налице, тъй като
хипотезата се покрива от нормата на чл.24, ал.1,т.5 ЗАПСП.
В тази връзка се
позовава на заключението на вещото лице, което сочи, че процесната снимка е
достъпна в интернет пространството.Цитираната норма гласи, че без съгласието на носителя на авторското право
и без заплащане на възнаграждение е допустимо: възпроизвеждането от средствата
за масово осведомяване на вече разгласени статии по актуални икономически,
политически или религиозни теми, в случай че такова използване не е било
изрично забранено, при посочване на източника и името на автора, освен ако това
е невъзможно. Буквалният прочит на текста изключва
възможността фактите по делото, с оглед произведението, попадаща под обхвата на
законовата закрила, да се субсумират от тази разпоредба.Т.5 на чл.24 от закона
дава възможност да се извърши възпроизвеждане, но това възпроизвеждане касае
статии по актуални икономически, политически или
религиозни теми, в случай че такова използване не е било изрично забранено, при
посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно.В настоящия случай възпроизвеждането не е на текста на статиите,
които да достъпни на посочените линкове, а самото фотографското
изображение.Т.е. ответникът е действал избирателно и макар и да твърди
актуалност на проблемите, разгледани в книгата си, то тази актуалност законът
свързва с публикуваните текстове, но не и с фотографското изображение на ищеца
и тогавашното му семейство и новороден син. Съвкупността на текст и снимков
материал, целяща по- силно внушение от страна на автора, не предпоставя
възможност за извършване на нарушение.Не освобождава потребителят на
фотографското изображение от задължението за зачита правата на автора на
изображението, респективно неговия наследник. Към момента на публикуване на
процесната снимка ищецът вече е бил наясно, че тя е част от семейния архив на
ищеца- в тази насока са показанията на св.Д., с които възпроизвежда факти от
2010 година, а именно, че в нейното телевизионно предаване за първи път е
дадена публичност на снимката, същата е донесена от ищеца и в студиото на
предаването е присъствал ответникът.А това означава, че към този момент последният
е добил знание, че снимката е на ищеца, същият я притежава, а заедно с нея,
след смъртта на своя родител, е придобил и правата му върху
изображението.Следователно, при липса на съгласие от негова страна да публикува
снимката, ответникът е реализирал състав
на деликта.Не е налице основание да се приеме основателност на неговото
възражение, базиращо се на нормата на чл.24, ал.1,т.5 ЗАПСП.За да се приеме, че
е налице цитираната хипотеза за това ответникът да бъде освободен от заплащане
на възнаграждение за ползването на процесната снимка, законът поставя
изисквания, като предпоставките, които следва да бъдат установени от ответника
са две- установеност, че произведението вече е разгласено, при посочване на
източника и името на автора-т.е. да е добило достатъчно гласност пред широка
аудитория, пред която са били посочени носителите на правата и възпроизвеждането, представляващо цитат, да е
за целите на автора на произведението, съдържащо извадката от другото произведение, като се
посочи и неговия автор, ако е възможно.По делото не се установява, че снимката,
дори и да се приеме, че е добила публичност, достояние на широката аудитория да
е станал и нейният автор, а както е посочено и по- горе, публикуването в тази книга на процесната
снимка не прави по- убедителна тезата на автора на книгата, тъй като всяко
човешко същество в житейския си път задължително преминава през бебешки период.
По виждане на състава липсата на процесната снимка от книгата на ответника не
би повлияла на силата на внушението, което се цели от автора-ответник.
Поради което съдът приема, че е налице
нарушение на правата на ищеца.
Ето защо съставът на съда намира, че при
установен деликт, без наличие на хипотеза по чл.24, ал.1,т.5 ЗАПСП, следва да
прецени какъв да е размерът на дирената обезвреда.
Ищецът претендира обезщетение за претърпени
имуществени вреди и обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.
Ищецът претендира обезщетение за претърпени вреди,
представляващи пропуснати ползи, в размер на 932,40лв- възнаграждение,
представляваща главница в размер на 612,50лви лихва за забава за периода от
датата на деликта до предявяване на исковата молба в размер на 319,90лв.
База за опреД.е на това обезщетение е
представената по делото Тарифа на Съюза на българските художници, националната
Асоциация за дизайн и реклама, създателите на видеопродукция, сдружение
Анимация съм СБФД, Асоциация на рекламните фотографи, Националния съвет по
дизайн, в съответствие със Закона за закрила на културата и съгласувана с
Националната художествена академия и Националния център за дизайн.Тарифата е
предназначена за оценка на труда на професионалистите с висок образователен
ценз и доказани творчески качества, като е посочено, че заплатената по тази
методика цена, трябва да гарантира на възложителя, че ще получи
високохудожествени проекти, отговарящи на естетическите,
функционално-експлоатационни и технологично-конструктивни изисквания, които
правят възможно реализирането им в отделни бройки или възпроизводство в малки
или големи серии /тиражи/. Посочено е изрично, че извън приложното поле на
методиката са произведения- уникати.
При така очертания обхват на тарифата, настоящият
състав намира, че същата е неприложима към процесното фотографско изображение,
тъй като целта на неговото създаване е различна от предмета на оценка на
продуктите по тарифата.Касае се за снимка със явно семеен характер, като целта
на тази продукция не е свързана с възможността от нея да се реализират отделни
бройки или възпроизводство в малки или големи тиражи.Фактът, че ищецът е
предоставял фотографията на трети лица безвъзмездно не е основание да се
отхвърли възможността същият да дири обезщетение за неправомерното и ползване
от ответника, тъй като за ищеца съществува изключително право на преценка кому
и при какви условия може да предостави ползване на тази фотография.
Предмет
на иска по чл. 94, ал. 1 ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на
носителя на правото, за да репарира негативните последици от нарушението.
Съдържанието на обезщетението е определено в чл. 94, ал. 2 ЗАПСП, според който обезщетението включва всички вреди, пряка и
непосредствена последица от нарушението.В тежест на ищеца е да
установи наличие на вреда – в настоящия случай, че от ползването на процесната
снимка би получил възнаграждение и в какъв размер.
Заключението
от допусната ССчЕ е, че тиражът на книгата е
3 061 броя, което за стандартите на страната е тираж, надвишаващ
средния за този тип литература.Тиражът на книгата следва да се приеме за база
при опреД.е на търсеното обезщетение за претърпените имуществени вреди, като
при опреД.е на размера му, следва изрично да бъде съобразено, че книгата е
купувана по причина, не наличието на процесната снимка. По делото липсват
доказателства относно размер на възнаграждение, което се дължи при използване
на това фотографско изображение, поради което настоящият състав на съда, на
основание чл.94а ЗАПСП, действал към момента на нарушението, при съобразяване
на приходите от книгата / според заключението на в.л. – 15 305 лв/ следва
да съобрази размера.Съгласно цитираната разпоредба при липса на доказателства
за размера на обезщетението, съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да
въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на
обществото, като взема предвид всички обстоятелства, свързани с нарушението,
пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и реализираните от нарушителя
приходи.На база тираж на книгата, реализирани приходи от продажба на същата, с
оглед възпиращо и предупредително въздействие на ответника и останалите членове
на обществото, по виждане на състава справедливото обезщетение за претърпените
от ищеца имуществени вреди е сумата от 500 лв.Законната лихва върху тази сума
от датата на издаване на книгата -04.07.2013г. до датата на подаване на
исковата молба в съда 01.092016 г. е в размер на 160,87лв, изчислена служебно
от съда.В настоящия случай обаче, тъй като се касае за деликт, законната лихва размер
на сумата от 660,87лв съдът приема за дължимо обезщетение на претърпените от
ищеца имуществени вреди.
По
отношение на обезвредата за неимуществени вреди.
Свидетелските
показания установяват, че ищецът П. е понесъл тежко публикуването на снимката в
книгата на ответника.
Преценката
на съда за обезщетението на тези неимуществени вреди се извършва на база
принципа на справедливостта.При опреД.е на този размер следва да се вземат
предвид фактите, посочени от ищеца касателно осъществявана от него обществена
дейност, проявената активност, съобразявайки комплицираните отношения, които
има със своя син и бившата си съпруга.Едновременно с това съдът отчита и
неотменимите за отношения родител- дете връзки на общност.Тези факти в
съвкупността им, при отчитане на публичните изяви на ищеца касателно неговата
бивша съпруга и единствен син, изразяващи непримиримата му собствена позиция с
твърдените за извършени от бивша съпруга и син действия, неминуемо следва да
бъдат отчетени при опреД.е на дължимото обезщетение.Процесната фотография
документира момент от живота на ищеца, който е отминал, но останал важен за
него. На тази фотография е отразен един съкровен за ищеца момент, независимо от влошените му
впоследствие отношения с бивша съпруга и син.
Съобразявайки
тези факти съдът приема, че справедливото обезщетение, което следва да бъде
присъдено за претърпените вреди от публикуване на процесното фотографско изображение,
следва да е в размер на сумата от 2 000лв, в който размер тази част от
претенцията следва да се приеме за основателно предявена.
Общият
дължим размер на обезщетението е сумата от
2 660,87лв.
По
разноските.
Страните
са представили списък на разноските, съобразно който ищецът претендира
заплащане на разноски в размер на 1 768,48лв, а ответникът претендира
разноски в размер на 1 550лв- адвокатско възнаграждение от 1 200лв и
350лв – депозит за вещо лице.
Установен
разход от ищеца, направен в това производство е сумата от 600лв, платено
адвокатско възнаграждение- видно от представения фискален бон към договора за
правна помощ; 440лв- заплатена сума за назначения особен представил на
ответника; 350лв депозит за вещо лице и депозит за свидетели в размер на
100лв.Тези разходи са относими към извършените от ищеца процесуални действия по
установяване на релевантните за спора факти.Ето защо съдът приема, че установените
от ищеца разходи, свързани с процеса, са в общ размер на 1 490лв.
Направените
от страните разноски по делото, следва да бъдат разпределени на база чл.78 ГПК.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски по
делото в размер на 792,94лв.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски по
делото в размер на 725,13лв.
При
изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА,
на основание чл.94 ЗАПСП, А.Д.Т., ЕГН **********,
с адрес гр.София, Зона *********, със съдебен адрес *** /партер/, чрез адв.Е.Г.В.,
да заплати на С.К.П., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адв. дружество
„Ц. & П.“ обезщетение за претърпени от С.К.П. вреди от публикуване от ответника А.Д.Т., в издадената на 04.07.2013г.
негова книга „Задкулисието на прехода- България срещу
олигарсите“, чийто автор е ответникът А.Т., с издателство „Изток – Запад“, на
страница 13, на снимка, представляваща фотографско изображение на двама
възрастни и бебе, а по нея е положен текст който гласи :“ И.К., С.П. и Д. П.,
1980г. източник: личен архив на автора“, в размер на сумата от 2 660, 87
лв/две хиляди шестстотин и шестдесет лв и 87ст/, представляващо сумарна
величина от обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на
500лв, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 04.07.2013 година
до 31.08.2016г., включително, в размер на 160,87 ст и обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на сумата от 2 000лв,
ведно със законната лихва върху сумите от 500лв и 2 000лв, начиная от
01.09.2016 година до окончателното им заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта
над уважения до предявения размер от 5 000лв, поради неоснователността му.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, А.Д.Т., ЕГН **********, с адрес гр.София,
Зона *********, със съдебен адрес *** /партер/, чрез адв.Е.Г.В., да заплати на С.К.П.,
ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, адв. дружество „Ц. & П.“, разноски по водене на делото в размер на 792,94лв.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, С.К.П., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***,
адв. дружество „Ц. & П.“, да заплати на А.Д.Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, Зона *********,
със съдебен адрес *** /партер/, чрез адв.Е.Г.В., разноски по водене на делото в
размер на 725,13лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
.