и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е с правно основание чл.63 ал.1,предл.2-ро от ЗАНН и се движи по реда на чл.33 и сл. от ЗВАС. Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Енис Нури Акай от гр.Кърджали, против Решение № 15/07.04.2006 год. по Н.а.х.дело № 465/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 09/**********/27.04.2005 год. на Директора на Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали, с което на Енис Нури Акай от гр.Кърджали, с ЕГН **********, в качеството му на работодател на „Импулс” ЕООД – гр.Кърджали, на основание чл.416 ал.2, във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ, за извършено нарушение по чл. 62 ал.1 от КТ, е наложена „глоба” в размер на 1 000 лв. Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно. Счита, че както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП не са спазени императивни изисквания на ЗАНН, което е довело до обективна невъзможност за произнасяне по съществото на спора, като районният съд не е изпълнил задължението си провери атакуваното наказателно постановление изцяло, независимо от наведените доводи на жалбодателя, както го задължавала разпоредбата на чл. 12 от НК. Съдът не се бил произнесъл и по наведените от жалбодателя доводи за особено съществени процесуални нарушения, допуснати в административнонаказателното производство, а именно: такива по чл. 42 т.4 и по чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В АУАН и в НП не били описани нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено, като бил посочен най-общо вида на нарушението, без да са посочени доказателствата, които потвърждават твърдяното нарушение. Излага съображения, че АУАН бил съставен на Енис Нури Акай в качеството му на управител на “Импулс” ЕООД, а наказателното постановление било издадено на Енис Акай, в качеството му на работодател на “Импулс” ЕООД. Счита, че като не се е произнесъл по доводите му за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, съдът сам е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и е постановил неправилен съдебен акт.Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде отменено наказателното постановление. Алтернативно прави искане, ако съдът прецени, че при постановяване на решението на първоинстанционния съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата така, както е предявена. Не сочи нови доказателства. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Развива подробни съображения в подкрепа на становището си. Не сочи нови доказателства. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за неоснователна, поради което моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно, обосновано и законосъобразно. Окръжният съд, след преценка на доводите и оплакванията на жалбодателя, както и с оглед събраните по делото доказателства, констатира следното : Касационната жалба против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество същата е основателна. Релевираните с жалбата касационни основания са тези по чл. 218б ал.1 б.”в” – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Кърджалийският районен съд с обжалваното решение е потвърдил Наказателно постановление № 09/********** от 27.04.2005 год. на Директора на Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали, с което на Енис Нури Акай от гр.Кърджали, с ЕГН **********, в качеството му на работодател на „Импулс” ЕООД – гр.Кърджали, на основание чл.416 ал.2, във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ, за извършено нарушение по чл. 62 ал.1 ¯т КТ, е наложена „глоба” в размер на 1 000 лв. За да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установявало, че лицето Селятин Муса към момента на проверката е работил като автомонтьор в проверявания обект, без да има сключен писмен трудов договор с работодателя. За да направи този краен извод, съдът е кредитирал показанията на св.Кехайов, Емин и Стратиев, респ. не е дал вяра на показанията на св.Муса и Иса, като по отношение на последните е приел, че двамата са роднини и св.Иса работи в сервиза, което показвало, че е налице служебна зависимост и лична заинтересованост, които пък от своя страна навеждали на съмнение относно обективността на показанията на тези свидетели. Направил е извода, че не се установява при провеждането на административната процедура по издаване на АУАН и обжалваното наказателно постановление да е допуснато нарушение; констатирал е, че санкцията е наложена в законоустановения й абсолютен размер, поради което е потвърдил изцяло наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания.Изрично в жалбата си касатора посочва като касационни основания, водещи до неправилност на атакувания съдебен акт – нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Настоящата инстанция намира направеният в касационната жалба довод на касатора, установяващ посоченото в чл.218б ал.1, б.”в”, предл.1-во от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради нарушение на материалния закон, за основателен. Константната съдебна практика приема, че нарушаването на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, но към установените с тях факти не е отнесъл приложимия материален закон. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че при извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство на 22.03.2005 год. в 16.50 часа в „Импулс” ЕООД – гр.Кърджали с обект на контрол автосервиз зад спортна зала „Арпезос” – гр.Кърджали, проверяващите органи на Дирекция „ОИТ” – Кърджали заварили в автосервиза лицето Селятин Муса Муса, който бил с работни дрехи, с изцапани ръце, и правел нещо по двигателя на някаква кола, и на когото връчили да попълни данни в Списък на работниците и служителите в обект „Автосервиз” – район Арпезос: дали работи в автосервиза, откога и с каква месечна заплата. Св. Муса посочил в списъка, че работи 1 месец, като е посочил, че договореното му възнаграждение е „процент”. Представена е по делото и справка – информация за характеристиките на трудовите правоотношения, отново попълнена от Селятин Муса, в която е отразено, че същият работи в обект автосервиз на „Импулс” ЕООД от 1 месец с работно време от 4 часа; посочил е, че има сключен писмен договор, със седмично работно време от 1 час, без събота и неделя, като посочените дни са междуседмичната му почивка, както и че не работи на смени. От посочените документи проверяващите органи са направили извода, че към момента на извършване на проверката посоченото лице е било допуснато от работодателя на „Импулс” ЕООД – гр.Кърджали до работа като автомонтьор, без сключен трудов договор в писмена форма, което квалифицирали като нарушение на разпоредбите на чл. 62 ал.1 от КТ, за което на 30.03.2005 год. съставили акт за установяване на административно нарушение. Същевременно, от показанията на самото посочено в НП лице, за което се твърди от наказващият орган, че е допуснато до работа без сключен писмен трудов договор – св.Селятин Муса, се установява, че същият не работи в автосервиза, а в деня на проверката бил там, тъй като си бил купил кола, която не работела добре и я бил закарал на приятеля си – нарушителя Енис Акай, за да я види. Свидетелят установява също, че бил с работни дрехи, за да не се изцапа, и докато чакал, дошли проверяващите, които му дали лист да попълва, при което свидетелят се притеснил и помислил, че трябва да пише нещо за колата, която бил закупил преди месец. Същият свидетел категорично отрича да е казвал на проверяващите, че работи в автосервиза. Показанията на посоченият свидетел се подкрепят и от показанията на св.Иса, който работи в автосервиза и чийто племенник е св.Муса, от които се установява, че св.Муса работи като баничар в баничарница на пазара и не е работил в автосервиза, а бил докарал колата си за поправка. За да отхвърли показанията на посочените свидетели, първоинстанционният съд се е позовал на показанията на св.Кехайов, Емин и Стратиев, които се подкрепяли от присъствения списък и спарвката-информация, посочени по-горе, като тези доказателства били еднопосочни, непротиворечиви и последователни; както и е приел, че показанията на св.Муса и Иса показвали заинтересованост, поради служебната зависимост и родствената връзка между свдетелите, които навеждали съмнения досежно обективността на показанията им. При анализа и оценката на посочените доказателства, обаче, първоинстанционният съд не е съобразил, че представеното по делото заверено от ответника по касация копие от Списък на работниците и служителите в обект - автосервиз в район Арпезос и справката-информация за характеристиките на трудовите правоотношения не притежават придадената им от административнонаказващият орган и първоинстанционният съд доказателствена сила, доколкото по съществото си същите са изходящи само от св.Муса частни документи, чиято доказателствена сила е опровергана именно от посоченият свидетел. Това е така, тъй като посочените писмени доказателства са попълнени и подписани само от свидетеля, без в тях да е положен подпис и печат на посоченото за нарушител лице, в определено длъжностно качество. Същевременно, в тези документи са налице съществени пропуски и неясноти, поради което не могат да бъдат доказателства за факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване. Така например, в присъственият списък не е посочена длъжността, на която евентуално е бил допуснат да работи без сключен трудов договор в писмена форма св.Муса, не е посочено договореното му месечно трудово възнаграждение /като едва ли записването в съответната колона на списъка – „процент”, може да е носител на информация, от която да се правят изводи относно наличие на съществен елемент от трудово правоотношение/; справката-информация от друга страна е толкова неграмотно попълнена, че въобще не може да бъде средство за установяване на факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване - неразбираема е вписаната в съответната графа длъжност, която св.Муса изпълнява, посочено е, че същият има сключен писмен трудов договор, със седмично работно време от „1 часа” /което е абсурдно/. От друга страна, от показанията на разпитаните по делото свидетели Кехайов, Емин и Стратиев, на които основно се е позовал първоинстанционният съд, за да потвърди наказателното постановление, по безспорен и категоричен начин се установяват обстоятелствата на извършване на проверката, на присъствието при извършване на проверката на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице Енис Акай и св.Муса; както и на факта на връчване на св.Муса на декларация, която последният собственоръчно попълнил и подписал. Установява се също, че св.Муса казал, че работи от 1 месец на процент; както и че Енис Акай ги уведомил, че документацията на фирмата му била в счетоводителя, и след като допълнително изискали същата, Енис Акай ги уведомил, че няма документи /без да е ясно какви документи нямал, но може да се предположи, че очевидно става дума за писмен трудов договор, сключен със св.Муса/. От тези показания на свидетелите по същество не се установява дали са поискали обяснения или информация по друг начин от Енис Акай колко и кои лица работят във фирмата, имат ли същите сключени писмени трудови договори, вкл. и по отношение на св.Муса, съобщил ли им е Енис Акай каквато и да било информация в тази връзка, разбрал ли е последния въобще дали и какво е вписал св.Муса в дадените му от проверяващите документи и т.н. Или, посочените свидетели са направили констатациите си, без да се уверят и по друг начин дали действително св.Муса работи и като какъв в автосервиза, т.е. по същество показанията на посочените свидетели се основават изключително на данните, които са получени чрез коментираните по-горе писмени документи - списък и справка-информация, без същите да установяват с необходимата за ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора несъмненост факта на осъществяване на трудова функция от св.Муса към момента на извършване на проверката. С други думи, по делото са били събрани две групи доказателства, установяващи противоречиви фактически обстоятелства, като с оглед изложените по-горе съображения относно достоверността на отразените в приложените като доказателства по делото списък и справка-информация данни, установените от свидетелските показания на св.Кехайов, Емин и Стратиев фактически обстоятелства и относно показанията на св.Муса по отношение обстоятелствата, при които е попълнил исканите от него данни в посочените списък и справка-информация, като е приел, че извършването на нарушението е доказано по несъмнен начин от административноказващият орган, първоинстанционният съд е направил необоснован и несъобразен с материалния закон извод. В тази връзка съдът настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи още, че фактическите констатации, описани в АУАН не се считат за установени до доказване на противното, поради което тежестта за доказване на административното нарушение е на органа, издал НП. При това положение настоящата инстанция намира, че извършването на твърдяното административно нарушение от касатора не е доказано по несъмнен начин, при което и като е направил обратния извод първоинстанционния съд е допуснал грешка при юридическото квалифициране на установените факти, т.е. допуснал е нарушение на материалния закон, довело до неправилност на обжалваното в настоящото производство решение. Следва в тази връзка настоящата инстанция да отбележи и следното: за да се приеме за безспорно осъществено от касатора нарушение на разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ, т.е. че към момента на извършване на проверката е било налице трудово правоотношение /или отношение на предоставяне на работна сила от св.Муса/, като свидетелят Муса е бил допуснат до работа, без да има сключен писмен договор с работодателя, е необходимо това правоотношение да е било обявено за съществуващо от органите на Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали в изпълнение на правомощията им по чл. 405а КТ, а именно: чрез издаване на постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между работника и работодателя, което се връчва на страните и влиза в сила след изтичане на срока за обжалването му от работодателя или след потвърждаващо го решение на районният съд по седалището на работодателя, като такива данни по делото не са налице. Не без значение по отношение на извода на касационната инстанция относно неправилността на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, е и несъобразеното от първоинстанционния съд обстоятелство – че обжалваното наказателно постановление е било издадено на касатора Енис Акай в качеството му на работодател на „Импулс” ЕООД – гр.Кърджали. На първо място, касатора – физическо лице, не е работодател на „Импулс” ЕООД – гр.Кърджали по смисъла на § 1 т.1 от ДР на КТ, тъй като работодател по смисъла на цитираната разпоредба е самото юридическо лице – дружество с ограничена отговорност. Вероятно административнонаказващият орган е имал намерение да ангажира отговорността на жалбодателя, в качеството му на управител на дружеството, т.е. като длъжностно лице по смисъла на §1 т.5 от ДР на КТ, но не е сторил това, тъй като никъде не е посочено, а и не са представени доказателства, че именно Енис Акай е управител на дружеството, респ. административнонаказателно отговорно лице по смисъла на разпоредбите на КТ. Настоящата инстанция намира направеният от жалбодателя в касационната жалба довод, обосноваващ наличие на така посоченото в чл.218б ал.1 б.”в”, предл.2-ро от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за неоснователен. Това е така, тъй като съществените нарушения на процесуалните правила, като касационно основание, водещо до неправилност на съдебно решение, са само и единствено тези процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд при разглеждане на делото или постановяване на решението. Такива процесуални нарушения настоящата инстанция не констатира да са допуснати от решаващият съд. Изложеният в касационната жалба довод в тази връзка – че първоинстанционният съд не е бил произнесъл относно доводите на жалбодателя за допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, е несъстоятелен, тъй като първоинстанционният съд, макар и в нарушение на материалния закон, е приел, че при провеждане на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. произнесъл се е по направените от жалбодателя нв първоинстанционният съд доводи, при което възведеното касационно основание не е налице. С оглед изложеното по-горе, касационната инстанция намира, че касационната жалба е основателна, като обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменено изцяло обжалваното наказателно постановление. Водим от изложеното,и на основание чл. 40 ал.1от ЗВАС, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 15/07.04.2006 год. по Н.а.х. дело № 465/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд, вместо което п о с т а н о в я в а: ОТМЕНЯВА изцяло Наказателно постановление № № 09/********** от 27.04.2005 год. на Директора на Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали, с което на Енис Нури Акай от гр.Кърджали, с ЕГН **********, в качеството му на работодател на „Импулс” ЕООД – гр.Кърджали, на основание чл.416 ал.2, във вр. с чл. 414 ал.3 от КТ, за извършено нарушение по чл. 62 ал.1 от КТ, е наложена „глоба” в размер на 1 000 лв. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |