№ 8770
гр. С., 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20201110144129 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Р. Г. В. и
А.П. Ц., с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, с които се претендират в условията на разделност срещу всеки от
ответниците следните суми: 262,60 лв., представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва
за забава от 14.09.2020 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 60,05 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2017 г. до 02.09.2020 г., сума в размер
на 6,21 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.08.2017 г.
– 30.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава от 14.09.2020 г. до изплащане на
вземането, както и сумата в размер на 1,64 лв., представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода
от 01.10.2017 г. до 02.09.2020 г.
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови
нужди на топлоснабден имот с адрес гр. С., ж.к. „М. 4“, бл. 411, вх. 4, ап. № 44, с аб. №
259709, като му дължат посочените суми въз основа на съществуващо между страните
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно
Общите условия от 2014 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплатят
дължимата цена в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася.
Поддържа, че въз основа на договора с ответната страна е извършил доставка на
топлинна енергия за процесния период, но ответниците купувачи не са изпълнили
1
насрещното си задължение да заплатят дължимата цена, както и предвидената такса за
услуга дялово разпределение. Съобразно изложеното ищецът моли исковите
претенции да бъдат уважени. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответника Р. Г. В.. Такъв е постъпил от ответника А.П. Ц. чрез назначения по
делото особен представител, в който се оспорват исковете по основание и размер.
Оспорва се наличието на облигационно правоотношение с ищеца въз основа на
качеството собственик или ползвател на процесния имот. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕАД не изразява становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че ответниците
дължат претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и
за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по
см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете
срещу ответника Р. Г. В. са основателни, а срещу ответника и А.П. Ц. частично
основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
2
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото. На
първо място принадлежността на правото на собственост на ответниците върху
процесния имот се установява от съвкупната преценка на няколко косвени
доказателства. На първо място такова е приложеното по делото писмо от Столична
община – район „М.“ (л. 17), в което се сочи, апартамент № 44 с адрес гр. С., ж.к. „М.
4“, бл. 411, вх. 4, който е именно процесният имот, е придобит на 16.12.1988 г от Р. Г.
В. и АНТ. П. В. по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по
силата на НДИ. Данните относно собствеността върху процесния имот се подкрепят от
приложен по делото списък на етажните собственици към протокол от общо събрание
от 15.08.2002 г. (л. 21) и списък за броя на живущите от 06.10.1985 г. (л. 22), където
3
съответно под № 21 и № 3 е посочен Р. Г. В., като върху втория списък срещу името на
ответника В. е положен и подпис, като това доказателство на основание чл. 180 ГПК се
ползва с формална доказателствена сила относно авторството на изявлението. В този
списък ответникът В. е декларирал кубатурата на жилището в качеството си на
собственик именно на апартамент № 44. Въз основа на горните съображения съдът
намира, че ответниците са собственици на процесния имот. На основание чл. 30, ал. 2
ЗС следва да се приеме, че всеки от ответниците е собственик на ½ от процесния имот,
доколкото не са събрани данни, установяващи други квоти в съсобствеността,
респективно до този обем отговаря всеки от ответниците за начислените за имота
задължение съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС.
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от
ответната страна недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост,
е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по
делото договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от
проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, находяща се в гр. С., ж.к. „М. 4“,
бл. 411, вх. 4, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с
дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата в режим на етажна собственост.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като ненуждаещо се от доказване е
отделено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови
клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово
разпределение, че в имота за процесния период не е имало монтирани отоплителни
тела и съответно топлоразпределители, но се ползва топла вода и има водомер за
отчитането . Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на
база отопляемия обем на жилището от 156 куб.м. Съгласно заключението на вещото
лице размерът на непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. възлиза на сумата от 542,03 лв., след отчитане на
разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена
по изравнителни сметки. Началният период на претенцията е от 01.07.2016 г., т.е. два
месеца след посочения от вещото лице в заключението. Видно от таблица № 3 към
същото обаче за месеците май и юни не е начислявана стойност на топлинна енергия,
поради което по същество не се променят изводите относно начисления общ размер на
главницата за доставена топлинна енергия за релевирания в исковата молба период.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума.
4
Съобразно гореизложените съображения за обема на отговорността на
ответниците, искът за главница за доставена топлинна енергия срещу всеки от двата
ответници е доказан по основание за сумата от 271,02 лв. Доколкото в производството
са предявени вземания на по-ниска стойност и с оглед диспозитивното начало,
исковете срещу всеки от ответниците се явяват доказани за пълния предявен размер, а
именно за сумата от 262,60 лв. До този размер следва да се уважи искът срещу
ответника Р. Г. В..
По отношение на иска срещу ответницата А.П. Ц. следва да бъде разгледано
релевираното с отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на
част от дълга за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая за част от периода са приложими
общите условия в сила от 12.03.2014 г., а за друга част – тези в сила в сила от
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия в сила от 12.03.2014 г.
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-
дневен срок от публикуването им на интернет страницата на продавача, а според
сходната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. И в двата случая задълженията за заплащане
на месечните начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от
издаване на фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след
изтичане на определен срок след това (30, респективно 45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. В случая искът е предявен на 14.09.2020 г.
Следователно в конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от тази
дата. Спиране и прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла.
Предвид приложимост на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя
изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила
преди 14.09.2017 г., а непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила
след тази дата. В случая погасени по давност са вземанията за периода от м. 07.2016 г.
до м.06.2017 г., а непогасени по давност са вземанията за периода от м. 07.2017 г. до м.
04.2018 г. Въз основа на вменената по чл. 162 ГПК компетентност на съда за
определяне размера на основателната част от иска и с помощта на заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза на стр. 4 от експертизата, където е
посочено, че вземането по обща фактура за периода м.05.2017 – м. 04.2018 г. е на
стойност 347,53 лв., както и от и таблица 1 на стр. 2, от която се установява, че за м. 05
и 06.2017 г. не е начислена стойност за отопление, и са начислени съответно 24,88 лв. и
32,14 лв. за топла вода, съдът намира, че искът срещу ответницата А.П. Ц. за главница
за доставена топлинна енергия е основателен за сумата от 145,26 лв. (1/2 х (347,53 –
24,88 – 32,14) и за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
5
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума. Предвид
гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия следва да се уважи
частично, като се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 145,26 лв.
представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.07.2017
г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 14.09.2020 г. до
окончателното плащане. За разликата над сумата от 145,26 лв. до пълния предявен
размер от 262,60 лв. и за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г. искът следва да се
отхвърли като погасен по давност.
По делото ищецът претендира от ответниците и вземане за възнаграждение за
дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва от 14.09.2020 г. до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете
срещу двамата ответници са основателни. Съображенията за това са следните:
Съгласно идентичните разпоредби чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от
2014 г. и 2016 г. дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно
от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите в СЕС, като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях
търговец. Ето защо, ищецът е материалноправно легитимиран да получи
претендираното възнаграждение за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза
(таблица 3) се установява, че за извършените услуги за дялово разпределение за
периода от 31.08.2017 г. до 30.04.2018 г. са издадени описаните в таблица 3 от
заключението фактури на обща стойност – 12,42 лв.
По делото не се твърди и не се установява посочената сума да е погасена чрез
плащане. Същата не е и погасена по давност.
Предвид изложеното по-горе, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение следва да се уважи срещу всеки от ответниците за ½ от начислената
сума предвид квотите им в съсобствеността, като всеку от тях бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 6,21 лв. – главница, представляваща възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.08.2017 г. – 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от
14.09.2020 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
В случая, за част от процесния период са били приложими Общите условия за
6
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.“ ЕАД на клиенти в гр. С.,
одобрени с Решение № OУ – 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т. С.“
ЕАД на битови клиенти в гр. С., в сила от 12.03.2014 г., клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период в 30 - дневен срок от датата на публикуване на интернет
страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Ето защо, купувачът
дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за отчетния
период.
Тъй като по делото ищецът не е ангажирал доказателства за датата на
публикуване на интернет страницата му на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, то съдът приема, че по делото не е
доказан от ищеца моментът на изпадане на ответниците в забава в погасяването на
задълженията за главница за доставена топлинна енергия за м. 07.2016 г., за който се
прилагат Общите условия от 2014 г.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху непогасената по
давност главница за топлинна енергия за периода от 01.08.2016 г. до 30.04.2018 г. съдът
взе предвид, че в този период са приложими Общите условия за продажба на топлинна
енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. С., в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33,
ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи
условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по
окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/,
то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84,
ал. 1 ЗЗД/.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза /таблица 4/ се
установява, че размерът на мораторната лихва за периода от 15.09.2017 г. до 02.09.2020
г., начислена върху процесните общи фактури за главницата за топлинна енергия,
възлиза на сумата от 124,31 лв. По делото не се твърди от ответниците, а и от
заключението на съдебно – счетоводната експертиза не се установява дължимата от
ответниците мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена топлинна
енергия, да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу
ответника Р. Г. В. е доказан по основание за ½ от начислената сума, а именно за
сумата от 62,16 лв. С оглед диспозитивното начало същият следва да се уважи за
пълния предявен размер от 60,05 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2017
г. до 02.09.2020 г.
По отношение на ответницата А.П. Ц., с оглед своевременно релевираното от
нея възражение за изтекла погасителна давност, то на основание чл. 119 ЗЗД с
погасяването на главното вземане по давност се погасяват и акцесорните вземания,
произтичащи от него. Ето защо, по отношение на погасените по давност вземания за
7
главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. до 30.06.2017 г. не
се дължи мораторна лихва на основание чл. 119 ЗЗД. По отношение на непогасените
по давност задължения за главница и размера на начислената върху същите мораторна
лихва съдът взе предвид изчисленията на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, от които се установява, че начислената върху възнагражденията за периода
от м. 07.2017 г. до м. 04.2018 г. мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
02.09.2020 г. е в размер на 67,70 лв. Съобразно квотите в съсобствеността ответницата
следва да отговаря за сумата в размер от 33,85 лв., до който размер искът е основателен
и следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 60,05 лв. и за
периода от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г. да се отхвърли като погасен по давност.
Исковете за мораторна лихва за периода от 01.10.2017 г. до 02.09.2020 г.,
начислена върху възнаграждението за дялово разпределение, също следва да се
отхвърлят като неоснователни по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца сумата от
4,80 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на цената за услугата
дялово разпределение за периода от 31.08.2017 г. до 24.08.2020 г., следва да се
отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на възнаграждение има както ищецът, така и
ответната страна. Такива са претендирани само от ищеца, като същият е направил
следните разноски: 50 лв. държавна такса, 500 лв. за депозити за експертизи и 300 лв. за
особен представител само на ответницата А.П. Ц. (което обуславя по-висок размер на
разноските по исковете срещу този ответник), като следва да му бъдат признати и
разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер
на 100 лв.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Р. Г. В.
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 324,19 лв., представляваща
дължими разноски по исковото производство съразмерно на уважената част от
иска.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът А.П. Ц.
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 350,45 лв., представляваща
дължими разноски по исковото производство съразмерно на уважената част от иска.
8
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Г. В., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********
следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 262,60 лв.,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия за имот с адрес гр. С.,
ж.к. „М. 4“, бл. 411, вх. 4, ап. № 44, с аб. № 259709 за периода от 01.07.2016 г. до
30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 14.09.2020 г. до окончателното
плащане;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 6,21 лв.,
представляваща възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. –
30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 14.09.2020 г. до окончателното плащане.
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 60,05 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2017 г. до 02.09.2020 г.
ОСЪЖДА А.П. Ц., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********
следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 145,26 лв.,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия за имот с адрес гр. С.,
ж.к. „М. 4“, бл. 411, вх. 4, ап. № 44, с аб. № 259709 за периода от 01.07.2017 г. до
30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 14.09.2020 г. до окончателното
плащане;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 6,21 лв.,
представляваща възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. –
30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 14.09.2020 г. до окончателното плащане.
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 33,85 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2018 г. до 02.09.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД срещу Р. Г. В., ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,64 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 01.10.2017 г. до 02.09.2020 г, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД срещу А.П. Ц., ЕГН **********
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата
над сумата от 145,26 лв. до пълния предявен размер от 262,60 лв. и за периода от
01.07.2016 г. до 30.06.2017 г., като погасен по давност, и исковете с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 33,85 лв. до пълния предявен размер от
60,05 лв. и за периода от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г., като погасен по давност, и за
сумата от 1,64 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
9
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 01.10.2017 г. до
02.09.2020 г, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. Г. В., ЕГН ********** да
заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в размер на 324,19 лв. разноски
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А.П. Ц., ЕГН ********** да
заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в размер на 350,45 лв. разноски
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т. С.“ ЕАД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10