№ 1336
гр. Варна, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20233110114871 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от И. Л. Ч., ЕГН ********** с
адрес гр. Варна, ул. „Д.Ж.” № ... вх.Ж, ет.3, ап.21 срещу ЗАД „А.”, ЕИК..... със седалище и
адрес гр. С., р-он С. ул.“С.К.“ №2 иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 10лева, частичен иск от целият в размер на
238,76лева, представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
«Каско», клауза „Пълно“, полица № 0306Х0690246/01.12.2021г. за претърпените
имуществени вреди на л.а. „Х.Д.“ с рег. № ..... изразяващи се в увреждане на задна броня,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2023г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а. л.а. „Х.Д.“ с рег. № ..... На 30.11.2021г. сключил с ответника договор за
имуществена застраховка «Каско », клауза „Пълно“ полица № 0306Х0690246, със срок на
действие на застрахователното покритие 01.12.2021г.- 30.11.2022г. и размер на
застрахователната премия 399,71лева, разсрочена на четири вноски, заплатени към датата на
подаване на исковата молба. На 01.08.2022г. около 22,20часа докато управлявал л.а. в гр. С.,
ул. Б.Й. № 4 при маневра за паркиране на заден ход одраскал задната броня на л.а. във висок
бордюр. На 02.08.2022г. уведомил застрахователя за събитието, който образувал щета № ....
и изготвил опис- претенция. Твърди, че като застрахователно обезщетение получил сумата
в размер на 161,24лева. Извършеното от него проучване установило, че нужната стойност за
възстановяване на уврежданията е в размер на 400лева, поради което претендира
обезщетение в размер на действително търпяните вреди, който иск заявява като частичен,
ведно със законната лихва от датата на събитието. Искането е за уважаването на исковата
претенция и присъждане на разноски .
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
признава като основателен в неговата цялост, вкл. и в непредявената част. Претендират се
разноски.
1
С допълнителна молба от 09.01.2024г. се представя доказателство за заплащане на
задължението за главница /вкл. и за непредявента й част/, законна лихва и ДТ за
образуваното исково производство.
В с.з. ищецът се представлява, като пр. му представител поддържа, че главницата,
законната лихва и държавната такса са заплатени. Представя списък по чл.80 ГПК и
претендира заплащане единствено на адв. възнграждение.
Ответникът чрез нарочна молба до съда изразява становище, че искът следва да бъде
отхвърлен, поради липса на основание с оглед извършеното плащане. Оспорва единствено
размера на претендираните разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Между страните е обявено за безспорно и и ненуждаещо се от доказване, че
ответникът е заплатил изцяло претендираната сума, ведно със законната лихва, както и
дължимата държавна таса за завеждане на иска. Ето защо, следва да се приеме, че исковата
претенция е изцяло удовлетворена. В този смисъл настоящият иск следва да бъде отхвърлен,
тъй като задължението на ответника е изцяло погасено, факт който следва да бъде съобразен
от съда на осн. чл. 235 ал.3 ГПК, въпреки неговата основателност.
По разноските:
Ищецът е поискал присъждането им, като е представил списък по реда на чл. 80 ГПК.
Доколкото искът следва да бъде отхвърлен единствено заради извършеното плащане
и към момента на завеждане на исковата претенция – 15.11.2023г., същата не е била
удовлетворена от ответника, а изплащането на задължението е станало в един по - късен
момент - на 05.01.2024г., съдът счита, че ответникът е дал повод за завеждане на настоящия
иск и в тази връзка разноски се дължат в полза на ищеца.
Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, съобразно който претендира разноски за
адв.възнаграждение в размер на 480лева с ДДС. Направено е възражение в евентуалност за
прекомерност, но с оглед чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните адв.
възнаграждения, същото е в минималния предвиден размер, поради което е неоснователно.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
480лева, адв. възнаграждение с вкл. ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Л. Ч., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. „Д.Ж.” №
... вх.Ж, ет.3, ап.21 срещу ЗАД „А.”, ЕИК..... със седалище и адрес гр. С., р-он С. ул.“С.К.“
№2 иск за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 10лева, частичен иск от
целият в размер на 238,76лева, представляваща застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка «Каско», клауза „Пълно“, полица № 0306Х0690246/01.12.2021г. за
претърпените имуществени вреди на л.а. „Х.Д.“ с рег. № ..... изразяващи се в увреждане на
задна броня, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.11.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „А.”, ЕИК..... със седалище и адрес гр. С., р-он С. ул.“С.К.“ №2 ДА
ЗАПЛАТИ на И. Л. Ч., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. „Д.Ж.” № ... вх.Ж, ет.3, ап.21
сумата от 480лева, представляваща сторени съдебно - деловодни разноски пред настоящата
инстанция за адв.възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
2
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок
от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3