Р Е Ш Е Н И Е
№ 282
гр. Перник, 23.02.2024
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- П**, в публично съдебно заседание, проведено
на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
при участието на
секретаря Е.В.**, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 265 / 2021 година по описа на АС- П**,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл.145-чл.178 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.118, ал.3, във вр. с
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е образувано по жалба подадена
ОТ: Т.М.К. ЕГН: **********
и адрес: ***
ПРОТИВ: Решение № КПК-30 от 07.05.2021
година издадено от директора на ТП на НОИ - гр. П**.
С ИСКАНЕ: Да се отмени
обжалваното решението, като неправилно и незаконосъобразно, издадено в разрез с
материалния закон.
Жалбата е депозирана, чрез
Директора на ТП на НОИ- П**, който я е препратил по компетентност, ведно с
административната преписка с писмо с вх. № 1895 от 01.06.2021 година.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован не се явява не изпраща процесуален представител,
не изразява становище по съществото на делото.
В съдебно заседание ответникът
по жалбата, редовно призован не се явява, чрез процесуалният си представител,
моли да бъде отхвърлена депозираната жалба като неоснователна, и потвърдено
решението на директора на ТП а НОИ – П** като правилно и законосъобразно. В
представените писмени бележки излага подробни съображения по съществото на
делото за неоснователно на доводите за неоснователност на заличаването на
осигурителния стаж на жалбоподателя и неправилното определяне на размера на
паричното обезщетение за безработица, с оглед на представените по делото
доказателства относно изпълнение на задължителни предписания №ЗД-1-21-00892103\10.03.2021
г. за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за Т.М.К., за периода от
01.01.2017 г. до 30.09.2018 г. и влязло в сила Решение №30/13.03.2023 г. по ГД
№672/2021 г. по описа на Районен съд Р.**, с което искът на Т.К. да бъде признато
за установено, че е работил в “**” ЕООД за периода от 01.01.2017 г. до
30.09.2018 г. е отхвърлен.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като провери процесуалните предпоставки за
допустимост и след като констатира, че жалбата е подадена от лице по чл.147,
ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административен акт, при
спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал.1 от КСО, срещу
подлежащо на съдебен контрол на основание чл.118, ал.1 от КСО решение на
Директора на ТП на НОИ- П** поради което се явява процесуално допустима и дължи
разглеждането й по същество.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл.235, ал.2 от ГПК, по препр. от чл.144 от АПК приобщените по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност и
след като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното:
От фактическа страна:
От съдържащите се в преписката доказателства се установява, че със заявление
вх.№ 131-01-40 от 04.02.2021 г. е поискал отпускане на парично обезщетение за
безработица.
С разпореждане №131-01-40-1 от 15.02.2021 г. на Т.М.К., ЕГН ********** е
отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 01.02.2021 г. до
31.05.2021 г. в размер на 12.00 лв. дневно, до заличаване на данните по чл.5,
ал.4. т.1 от КСО от осигурител “**” ЕООД, съгласно издадени задължителни
предписания №ЗД- 1-13-00719255/ 12.02.2020 г., които имат значение за
определяне размера на паричното обезщетение за безработица.
Разпореждането е връчено по електронен път на 19.02.2021 г.
С констативен протокол констативен протокол №KП-5-13-00656314 / 02.10.2019г.
са дадени задължителни предписания
№ЗД-1-13-00656030/01.10.2019 г. за заличаване на подадените данни по чл.5,
ал.4, т.1 от КСО за три лица, в т.ч. и за Т.М.К., за периода от 15.03.2017 г.
до 03.09.2018 г. и от 04.10.2018 г. до 31.05.2019 г.
С констативен протокол №КН-5-21-00892098\10.03.2021 г. и задължителни
предписания №ЗД-1-21-00892103\10.03.2021 г. за заличаване на данните по чл.5,
ал.4, т.1 от КСО за периода след 01.01.2017 г. за пет лица в т.ч. и за Т.М.К.,
за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2018 г.
Съгласно издадени задължителни предписания №ЗД-1-13-00719255/12.02.2020г.
на основание чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда на подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигури телите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица на 17.03.2021 г. данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО,
подадени от осигурител “АтоМи- Транс” ЕООД за периода от 01.02.2019 г. до
05.09.2019 г. са били заличени.
С разпореждане №131-01-40-2 от 26.03.2021 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО е изменено
разпореждане №131-01-40- 1/15.02.2021 г. в частта относно размера на отпуснато
парично обезщетение за безработица, по чл.54а от КСО, като е определен нов
размер на паричното обезщетение за безработица: 15.48 лв. дневно, считано от
01.02.2021 г.
Разпореждането е връчено по електронен път на 02.04.2021 г.
С влязло в сила Решение №30/13.03.2023 г. по ГД №672/2021 г. по описа на
Районен съд Р.**, искът на Т.К. да бъде признато за установено, че е работил в
“**” ЕООД за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2018 г. е отхвърлен, като съдът
е прие че ищеца не установил реално полагане на трудова дейност срещи трудово
възнаграждения за периода на исковата претенция.
При така установената фактическа обстановка обсъдена по
отделно и в своята съвкупност и съобразно изискванията на чл.159 от АПК,
чл.168, ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав пристъпи към проверка
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
От правна страна:
Оспореното
решение е валидно и допустимо. Издадено е след надлежно сезиран с жалба с вх. №1030-13-279
от 09.04.2021 година, по реда на чл.117, ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване и в срока за обжалване по чл.117, ал.2, т.2 от КСО. Постановено е в
предвидения от закона срок по чл.117, ал.3, изр.1 от КСО, който по своя
характер е инструктивен. Решението е издадено от компетентен административен
орган, доколко разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО предвижда, че именно
ръководителят на съответното териториално поделение се произнася по жалби и
искания и това става с мотивирано решение. В настоящият случай решението е
издадено именно от страна на директора на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт- П**. Решението е обективирано в писмена форма и съдържа
реквизитите, посочени в чл.59, ал.2 от АПК. Същото отговаря на изискванията за
мотивираност, съгласно чл.117, ал.3 от КСО. В него е посочен органът, който го
е издал и са отразени направените от негова страна фактически и правни изводи и
е формиран ясен диспозитив. В акта е посочен реда, срока и органа, пред който подлежи
на обжалване. Същото е с посочена дата и е подписано от страна на органа. От
обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращия
административен орган споделя извода на издателя на административния акт за
наличие на предпоставките по чл.114, ал.2, т.2 от КСО, във връзка с
възстановяване на добросъвестно получени суми за обезщетение за отглеждане на
малко дете.
Предвид
изложеното, оспореният административен акт е издаден от компетентен
административен орган и в предвидената от закона форма, което означава, че не
са налице основания за неговата отмяна по чл.146, т.1 и т.2 от АПК.
В
производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са от
такова естество, че да бъда предпоставка за неговата отмяна. Съобразно това
настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за отмяна на акта по
чл.146, т.3 от АПК.
Относно
съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби, съдът
счита следното:
Разпореждането
за изменение размера на отпуснато парично обезщетение за безработица е издадено
от компетентен административен орган. Съгласно чл.114, ал.2 от КСО това е
длъжностно лице, на което е възложено ръководството на контрол по разходване на
държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт. В настоящият случай Разпореждане № №131-01-40-2
от 26.03.2021 г. е издадено от
ръководител на контрол по разходите на държавното обществено осигуряване при ТП
на НОИ- П**, който е материално и териториално компетентния административен
орган, съгласно нормата на чл.114, ал.3 от КСО.
Разпореждането
е обективирано в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите,
предвидени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК. В проведеното административно
производство не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, представляващи основание за неговата
отмяна. Същото е издадено след извършена проверка по реда на чл.108 от КСО, за
текущ контрол и събиране на допълнителни доказателства при определяне правото и
размера на парично обезщетение, и с оглед ограничаване на неправомерните
разходи при отпускането и изплащането на парични обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване, на осигурител “**” ЕООД ЕИК ** и осигурител “**” ЕООД
ЕИК **. Въз основа на извършената проверка са издадени задължителни предписания
№ ЗД-1-13-00719255 от 12.02.2020 г. връчени лично на едноличния собственик на
дружеството на 13.02.2020 г. и били изпълнени от осигурителя.
В хипотезата на чл. 54ж, ал. 1 КСО паричните обезщетения
за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват,
възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно
лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт. Отпускането и изчисляването на паричните обезщетения се
извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и чл. 54л КСО. Следва
извод, че лицето трябва да е осигурено, съгласно изричната норма на § 1, ал. 1,
т. 3 КСО, за да има право да получи обезщетението за безработица.
Доколкото се касае за извършен
последващ контрол от органи на ТП на НОИ - П** данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО за осигурителен стаж и осигурителен доход и назначената в тази връзка
проверка по разходите на ДОО на осигурителя за периода от 21.12.2012 – 30.09.2018
г. резултатите, въз основа на установените нови данни и изпълнените
задължителни предписания №ЗД-1-13-00719255/12.02.2020г. е извършена нова преценка на правото на
обезщетение за безработица на жалбоподателя.
В
хода на съдебното производство жалбоподателят, не ангажира никакви
доказателства, свързани с извършвана от него трудова дейност при осигурител „АТоМи-Транс“
ЕООД, така както му е указано, напротив видно от представеното по делото влязло
в сила Решение №30/13.03.2023 г. по ГД №672/2021 г. по описа на Районен съд Р.**
безспорно се установя, че такова не съществува.
Жалбоподателят
не успя да обори изводите на контролните органи, че не е осъществявал трудова
дейност при въпросния осигурител, съответно, че за него не е възникнало задължение
за осигуряване, а от там и че не било осигурено
лице по смисъла на чл. 10 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО за посочения период. Затова настоящият състав намира, че
административните актове, предмет на съдебен контрол са издадени при наличие на
посочените в закона материални предпоставки и съответства на относимите правни
норми. При осъществения съдебен контрол не се констатират отменителни основания
по чл. 146, т. 4 от АПК.
С
оглед на изложеното, с обжалваното решение правилно е потвърдено разпореждането
на длъжностно лице по чл.54ж, ал.2, т. 1 от КСО, с което е изменено
разпореждане № 131-01-40-1/15.02.2021 г. в частта относно размера на
отпуснатото парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на Т.М.К., ЕГН **********
и е определен нов размер на паричното обезщетение за безработица от 15.48 лв. дневно, считано от 01.02.2021г.
С оглед изхода на спора на осн. чл. 143 от АПК във вр. с чл. 78 от ГПК по препр. от чл. 144 от АПК право на разноски има ответника по жалбата.
Същия в настоящото производство се представлява от юрисконсулт, който
претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и на
основание чл. 143, ал.3 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК в полза на
Териториално поделение към Национален осигурителен институт П**, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева съгласно чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ (по административни дела възнаграждението за една инстанция е
от 100 до 200 лв.). Размерът е определен предвид действителната фактическа и
правна сложност на спора, която в случая на производство не е голяма, и
съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е
представлявал издалия акта административен орган – същият се е явил в
проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията на упълномощителя
си и не изразил становище по съществото на спора.
Водим от изложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.М.К. ЕГН: ********** и адрес: *** против: Решение №
КПК-30 от 07.05.2021 година издадено от директора на ТП на НОИ - гр. П**., с
което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане №131-01-40-2 от 26.03.2021 г.
на ръководителя на осигуряването за безработица.
ОСЪЖДА Т.М.К. ЕГН: **********
и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Териториално поделение – П** към Национален
осигурителен институт съдебни разноски в размер на 100.00
/сто/ лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14
- дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/