Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 10.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми март през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря В. Т., като
разгледа докладваното от съдията Емилия Кунчева
т.д. № 99 по описа за
2018 година, на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на постъпила искова молба с вх. № 6248/23.05.2018 г.,
подадена от „***“ АД, ЕИК ***, чрез пълномощника адв. Х.И. от САК, срещу П.Л.Г.,
с ЕГН **********, с адрес: ***. Със същата ищецът претендира да бъде осъден
ответника да заплати на банката частично
дължимите от него суми, произтичащи от договор за банков кредит *** от ** г. в
размер на 60 194,55 швейцарски франка
/CHF/ - представляваща непогасена част от главницата по договора за банков
кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на
исковата молба, и 154,80 лв. нотариални такси. Претендират се и направените по делото
съдебно-деловодни разноски. Искът е
предявен като частичен за 60 194,55 швейцарски франка от общо
77 483,29 швейцарски франка.
Претенцията на ищеца се основава на
следните фактически твърдения, изложени в исковата молба: По силата на договор
за потребителски кредит **/** г., сключен между „*****“ АД, със седалище гр. С.,
от една страна и от друга страна П.Л.Г.,***, като кредитополучател, банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 50 000 евро по курс „купува“ на банката за швейцарския
франк към еврото в деня на усвояване на кредита. Крайният срок за погасяване на
отпуснатия кредит е 300 месеца, считано от датата на усвояване на отпуснатите
по договора суми, като на 24.06.2008 г. по банковата сметка на
кредитополучателя банката е превела сумата в размер на 82 918 CHF. За
обезпечаване на отпуснатия кредит кредитополучателят П.Г. е учредил договорна
ипотека в полза на банката с нотариален акт № **, том **, рег.№ **, дело № **/**
г. на нотариус С. И.,*** действие РС-Плевен, върху следния недвижим имот, представляващ 1/3 идеална част
от УПИ ***, в кв. ** по плана на гр.
Плевен, с административен адрес: гр. Плевен, ул. „***“ № **, заедно с целия
втори етаж от построената в него масивна двуетажна жилищна сграда, заедно с
принадлежащите към него сервизни помещения: североизточна таванска стая и
половината от общия таван, североизточно зимнично помещение и половината от
пералното помещение в мазата, съгласно нот.акт № **, том **, рег.№ **, дело № **
от 2006 г., вписан в Служба по вписванията с вх. № ** от ** г., акт № **, том **,
дело **/** г. С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от ***
г. „****“ АД прехвърля на „****“ АД и вземането си по договор за банков кредит ***
от *** г., като банката е уведомила кредитополучателя за извършеното
прехвърляне при сключване на допълнително споразумение от *** г., а също така и
с нотариална покана от *** г., рег.№ **, том **, №**, на нотариус С.И., с рег.
№ ** на Нотариалната камара, адресирана до П.Л.Г.. Към договор за потребителски
банков кредит ** от ** г. е било сключено допълнително споразумение от **г.,
представляващо неразделна част от договора, по силата на което страните са се
съгласили съществуващите и непогасени просрочия и начислени за периодите на
облекчение договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната и
непогасена главница. Вследствие на така извършените капитализации размерът на
задължението по кредита е възлизал на 87 180,82 CHF, като са извършени
съответните усвоявания на така реструктурираните суми. С допълнителното
споразумение страните са се съгласили да бъде въведен 12-месечен период на
облекчено погасяване по сделката, като през този период кредитополучателят
погасява кредита на равни месечни погасителни вноски, а след изтичането на
периода на облекчено погасяване на общия дълг, кредитополучателят погасява
кредита на равни месечни анюитетни вноски, като размера им се определя с
погасителен план. Отделно от това, с чл. 3, ал. 1 от договора за банков кредит
е предвидено, че кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на
сбора на действащия базов лихвен процент за жилищни кредити в швейцарски
франкове БЛП, плюс договорна надбавка от 1.65 пункта. При просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница
плюс наказателна надбавка от 10 пункта, по силата на чл. 3, ал. 3 от договора.
Съгласно клаузите на договора кредитополучателят дължи на банката комисионна за
управление на кредита и разноските, свързани с организиране и провеждане на
принудително изпълнение по предоставеното обезпечение. Считано от 11.01.2013 г. е вписана промяна
във фирмата на банката-кредитор, като наименованието се променя от „*****“ АД
на „***“ АД. С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
20.12.2012 г. „*****“ АД прехвърля на „***“ АД и вземанията си към П.Л.Г.,
произтичащи от договор за банков кредит *** от *** г. и сключеното към него
допълнително споразумение, заедно с всички обезпечения и други принадлежности.
Поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж ***г., на основание чл. 18
от договора за потребителски банков кредит, сключен между страните, и чл. 60,
ал. 2 от Закона за кредитните институции, банката е обявила цялото задължение
за незабавно изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието на договора,
с нотариална покана от *** г., с рег. № ***, том **, № ** на нотариус С.И., с
рег. № *** на НК, адресирана до П.Л.Г.. Към датата на подаване на исковата
молба в полза на ищеца съществува изискуемо и неудовлетворено притезание,
произтичащо от договора за кредит *** от *** г., което е в размер: главница ****
CHF, договорна лихва *** CHF, такси **** CHF, застраховки *** CHF и 154,80 лв.
нотариални такси, като заявената от ищеца осъдителна претенция е за част от
това вземане, в размер на **** CHF – непогасена част от главницата и
нотариалните такси в размер на 154,80 лв.
В подкрепа на изложените в исковата
молба твърдения ищецът е представил документи, които са приети по делото като
писмени доказателства, а именно: Договор за банков кредит *** от *** г.;
Приложение ** към Договор за банков кредит *** от 20.06.2008 г.; Допълнително
споразумение от *** г.; Погасителен план; Нотариален акт за договорна ипотека на
недвижим имот № **, том ***, рег.№ ***, дело № ***/** г. на нотариус С.И.,***
действие РС-Плевен; Банкови бордера за усвояване; Банкови бордера за закупуване
на кредит от „****“ АД; Справка-извлечение по кредитна сделка **** към Договор за банков кредит *** от *** г.;
Извлечение от разплащателна сметка; Договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от ***г. и Приложение; Договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от **** г. и Приложение №**; Нотариална покана от **** г. с
рег.№ ***, том **, № ***, ведно с разписка и уведомление, на нотариус С.И.,
рег.№ *** в регистъра на НК; Нотариално заверено пълномощно рег.№ **/** г. и
рег. № **/** г. на нотариус М.Г., рег. № ** в регистъра на НК; Нотариално
заверено пълномощно с рег.№ **/**г. на нотариус В.И., с рег. № ** в регистъра
на НК; искане за реструктуриране на кредит към договор за потребителски кредит ** от *** г.; нотариално заверено пълномощно с
рег. № ** и ** от ** г. на нотариус В.Б.; искане за предоставяне на жилищен
кредит № *** от *** г.
За установяване на вземането си в
претендирания размер ищецът е поискал и
назначаване на съдебно-икономическа експертиза по делото.
В съдебно заседание исковата молба се
поддържа от процесуалните представители на ищцовото дружество – адв. Х.И. и
адв. Д.Н. от САК.
С оглед изложените в исковата молба
фактически твърдения и заявения петитум, съдът намира, че правната квалификация
на предявения осъдителен иск е по чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ.
Ответникът П.Л.Г., представляван по
делото от назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител –
адв. А.Г. *** оспорва основателността на
предявения иск. Навежда довод, че изложените в исковата молба обстоятелства
не установяват настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, а така също
не установяват и размера на претенцията, включваща капитализирана лихва и
неустойка. Навежда също така и довод, че
в случая не са налице кумулативно
изискуемите предпоставки за възникване на предсрочна изискуемост, тъй като на
ответника не е било връчено изявлението на ищеца за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, а връчването на препис от исковата молба няма за последица
уведомяване на ответника за предсрочна изискуемост на кредита, понеже
назначеният особен представител не разполага с пасивна представителна власт по
отношение на получаване на материалноправни изявления. С депозирания писмен
отговор е направено възражение за нищожност
на клаузи от представения с исковата молба договор за кредит между
страните и допълнителното споразумение към същия договор - клаузата на чл. 3,
ал. 3 от договора като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, по
съображения, че предвиденото в нея увеличаване на възнаградителна лихва със
санкционен компонент от 10 пункта не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика на
финансова услуга и ответника-потребител;
клаузата на чл. 6, ал. 3 от договора като неравноправна по смисъла на
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, по съображения, че
с нея е предвидена възможност банката едностранно да променя размера на
лихвата по кредита, а оттам и размера на погасителните вноски, при което
изменението е поставено в зависимост от волята на кредитора при липсваща яснота
относно методиката и математическия алгоритъм за начина на формиране на
едностранно променената лихва; клаузата
на т.** от допълнителното споразумение от ** г. като неравноправна по смисъла
на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, по съображения, че предвиденото с тази клауза
капитализиране на непогасените лихви чрез натрупването им към главницата по
съществото си представлява анатоцизъм, който увеличава задължението на
кредитополучателя в повече от уговореното с договора за кредит. С отговора е
направено и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца погасителни вноски, чиято изискуемост е настъпила преди
** г., както и по отношение вземанията за лихва, чиято изискуемост е настъпила
преди *** г.
Ответникът е оспорил чрез
назначения му особен представител истинността на представени с исковата молба и с допълнителната искова молба на ищцовото
дружество документи по отношение
положения подпис за П.Л. Г. и е поискал допускане на съдебно-графологична
експертиза за установяване автентичността на документите, с оглед на което съдът е открил производство по
чл. 193 от ГПК.
За изясняване на спорните въпроси
по делото ответникът е поискал вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза да даде заключение и по конкретно формулирани от него въпроси.
Съдът, след като извърши преценка
на събраните по делото доказателства и взе предвид наведените от страните
доводи, намери за установено следното:
Не е спорно по делото, а е и видно
от представения Договор за потребителски кредит ** от *** г., че между ищеца „***“
АД /с предишно наименование „***“ АД/ и ответника П.Л.Г. е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за банков кредит. По силата на чл. 1,
ал. 1 от договора банката е предоставила на ответника, като кредитополучател,
потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 50 000 евро по курс „купува“ на
банката за швейцарския франк към еврото в деня на усвояване на кредита.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора кредитополучателят дължи годишна лихва в
размер на сбора на Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата, плюс договорна надбавка от 1,65 пункта, като към момента на сключване
на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер
на 4,5 %. По силата на чл. 3, ал.3 от договора при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, определен в ал. 1, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. В чл. 6,
ал. 1 от договора е предвидено, че кредитополучателят погасява кредита на
месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на погасителните вноски
съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Съгласно
клаузата на чл. 6, ал. 3, в случай че по време на действието на договора
банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски,
определен в ал. 1 се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което
кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменяемо и
безусловно съгласие. В чл. 18 от договора са посочени условията за предсрочна
изискуемост на кредита, а именно: при непогасяване на която и да е вноска по
кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора,
банката може да направи кредита изцяло
или частично предсрочно изискуем /ал. 1/; при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски изцяло или частично, целият остатък
по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на
последната вноска /ал.2/.
По делото не е спорно също така,
че за обезпечаване вземането на банката по кредита ответникът е учредил
договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ 1/3 ид.част от***, в кв. ***по
плана на гр. Плевен, с административен адрес: гр. П., ул. „***“ № ***, заедно с
целия втори етаж от построената в него масивна двуетажна жилищна сграда и принадлежащите
към него сервизни помещения: североизточна таванска стая и половината от общия
таван, североизточното зимнично помещение и половината от пералното помещение в
мазата. Ипотеката е учредена с приложения по делото нотариален акт № **, том **,
рег.№ **, дело № **/** г. на нотариус С. И.,*** действие Районен съд – Плевен,
вписан в Службата по вписванията с вх.рег.№ ***/** г., акт № **, том **, дело №
**.
С договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от ** г. банката-ищец е прехвърлила в полза на
цесионера „***“ АД, със седалище гр. С., и вземането си по процесния договор за
банков кредит, сключен с ответника.
На ** г. е сключено допълнително
споразумение към Договор за потребителски кредит № **/** г. между „***“ АД,
като кредитор, и П.Л.Г., като кредитополучател, в което са отразени
задълженията на кредитополучателя към
същата датата, касаещи: просрочена главница, просрочена лихва, редовна
главница, редовна лихва, просрочени такси. По силата на това споразумение
задължението се преоформя, като дължимите суми за просрочена главница и
просрочена лихва се натрупват към редовната главница. Кредитополучателят се
задължава да ползва дванадесет месечен период на облекчено погасяване на общия
дълг, през който период ще погасява кредита на равни месечни погасителни
вноски, определени с погасителен план, а след изтичането на този период,
кредитът ще се погасява на равни месечни анюитетни вноски, определени също с
погасителен план.
С договор за прехвърляне на вземания
по договори за кредит от ** г. „**“ АД прехвърля обратно на „***“ АД и вземането срещу ответника по процесния
договор за кредит.
С нотариална покана, адресирана до
ответника П.Г., „***“ АД и „***“ АД го уведомяват едновременно за
първоначалната и обратната цесии на вземането по договора за кредит. В
нотариалната покана се съдържа волеизявление на банката за обявяване на цялото
задължение към ** г. в общ размер на 94 428,98CHF за незабавно изискуемо и дължимо, без да се прекратява
действието на договора, поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж **
г. и на основание чл. 18 от Договор за потребителски банков кредит ** от *** г.
Нотариалната покана е връчена чрез нотариус С. И., рег. № ** на НК, по реда на
чл. 47, ал. 1 от ГПК – чрез залепване на уведомление, видно от приложеното
уведомление и 2 бр. разписки.
Съдът намира за неуспешно проведено
оспорването на автентичността на представени от ищеца документи, направено от
назначения особен представител на ответника, тъй като от заключението на вещото
лице по назначената съдебно-графологична експертиза се установява, че подписът
върху всички документи е на
П.Л.Г..
По делото са приети и две заключения
на вещото лице М.Ф. по първоначално
допуснатата съдебно-икономическа експертиза и по допълнителната такава. От първото заключение, което съдът възприема
като обективно, компетентно и относимо
към правния спор и което не е оспорено от страните по делото, се установява, че
съгласно процесния договор за банков кредит на 24.06.2008 г. по разплащателната
сметка на П.Л.Г. е постъпила сума в размер на 82 918 CHF. Направените от кредитополучателя погасителни вноски
/без погасените суми чрез капитализация/ по кредита са в общ размер на
51 433,80 CHF, извършени
в периода ** г. до ** г. Кредитополучателят
е изпаднал в забава от ** г., като от ** г. са преустановени всички плащания по
кредита. Към датата на допълнителното споразумение от ** г. кредитополучателят
е дължал 4 месечни вноски за главница и 3 вноски за лихва. В заключението е
посочено, че размерът на непогасената главница по кредита а 77 483,29 CHF, като общо усвоената главница е в размер на 87 180 CHF, а общо погасената главница –
9 697,53 CHF. Заключението съдържа и отговори на въпросите,
поставени от особения представител на ответника, от които става ясно, че без да
се вземат предвид едностранни промени от страна на банката в първоначално
договорения лихвен процент и измененията със сключеното допълнително
споразумение, размерът на дължимата от кредитополучателя главница по кредита,
чийто падеж е настъпил до завеждане на исковата молба /23.05.2018 г./ е
17 175,08 CHF, като
сумата е натрупана от падежираните вноски за главница в периода *** г. до ***
г.
Няма непогасени вземания за главница, чиято
изискуемост е настъпила преди *** г., с оглед на което направеното от особения
представител на ответника възражение за погасяване на част от претендираното
вземане по давност, се явява
неоснователно.
Според заключението начислените и
непогасени нотариални такси по кредита са в размер на 154,80 лв.
Въз основа на гореизложените
фактически констатации, основани на събрания по делото доказателствен материал,
съдът направи следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е доказан
по своето основание. Страните са сключили договор за банков кредит по смисъла
на чл. 430 от ТЗ, който е търговска сделка, извършвана от ищеца по занятие, но
не се явява такава за ответника, който е физическо лице /потребител по смисъла
на пар.13, т. 1 от ДР на ЗЗП/, поискал в заем парична сума за потребление,
поради което в отношенията с него не се прилагат правилата за търговски сделки.
Договорът за кредит е вид реален договор за заем. Уговорената сума,
представляваща равностойността в швейцарски франкове на сумата от 50 000
евро по курс купува за CHF на
банката-кредитор, която е в размер на 82 918 CHF, е реално предадена на кредитополучателя по посочената
в договора банкова сметка, ***.
Съдът намира, че въпросът относно надлежното уведомяване на ответника за
извършените цесии на вземането по договора за кредит, респективно произвеждат
ли същите действие по отношение на длъжника, не е спорен, а и не е от решаващо
значение за изхода на настоящия спор, доколкото след първоначалното му цедиране
в полза на „***“ АД вземането по процесния договор за кредит е цедирано обратно
на банката, която е заявила исковата си претенция в качеството си на кредитор
по същото. В тази връзка следва да бъде посочено, че съобщаването на
цесията по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД има значение единствено за
противопоставимостта й на длъжника, но не и за действието на самия договор между
цедента и цесионера, т.е. съобщаването
на цесията на длъжника има за правна последица консолидиране правото на цесионера. В случая
права на първия цесионер не са предявени, а са предявени права на втория
цесионер, който се явява и първоначален кредитор на вземането. Отделно от това,
ответникът е подписал допълнително споразумение с цесионера „***“ АД, при което
се налага извод, че е знаел за цесията, след като е договарял с цесионера.
Спорни са въпросите за валидността на клаузите от договора за
банков кредит, касаещи определянето на дължимата възнаградителна лихва и
лихвата при просрочие, а от там и за правилното определяне на дължимите лихви
по кредита. Съдът намира, че тези въпроси също не са от решаващо значение за
изхода на спора, тъй като исковата претенция касае само вземане за главница.
Действително договорените месечни погасителни вноски съгласно погасителния план
включват главница и лихва в различни съотношения. Евентуалното неправилно
определяне на дължимата възнаградителна лихва би се отразило при определяне
съотношението на компонентите на погасителните вноски, което обаче като краен
резултат би довело до събиране на лихви в по-висок размер от реално дължимите,
респективно до увеличаване цената на кредита. Ето защо тези въпроси биха били от решаващо значение в производство по заявена претенция за дължими лихви /в т.ч. възнаградителна
лихва и лихва за просрочение/, каквато претенция не е заявена в настоящото
производство. В този смисъл съдът възприема и оттеглянето на въпросите към
съдебно-икономическата експертиза от страна на назначения особен представител
на ответника, касаещи определяне размера на дължимата от ответника
възнаградителна лихва, общия размер на задължението по кредита в два варианта
/с настъпил до завеждането на делото падеж и при настъпила предсрочна
изискуемост/ и евентуалното увеличаване едностранно от банката на първоначално
уговорения размер на възнаградителната лихва в периода от сключване на договора
за кредит до обявяването му за предсрочно изискуем. С оглед оттеглянето на тези
въпроси, заявено изрично в първото по делото съдебно заседание от особения
представител на ответника, вещото лице е изготвило заключение, без да даде
отговор на същите.
В контекста на тези съображения, съдът намира,
че в настоящото производство не следва
да бъде разгледано по същество възражението на ответника за наличието на
неравноправни клаузи в договора за кредит.
Релевантно за настоящия спор обаче е
възражението за нищожност на клауза от допълнителното споразумение към договора
за кредит, сключено между ответника и цесионера „***“ АД от *** г., а именно
клаузата на т.** от споразумението, с която е предвидено просрочената лихва да
бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница по кредита, по
съображения, че от неолихвяем компонент на кредита, разпределен в погасителните
вноски, лихвата става олихвяем такъв, а това по съществото си представлява
анатоцизъм, който увеличава задължението на кредитополучателя в повече от
уговореното с договора за кредит.
Анатоцизмът в гражданските отношения не е
разрешен – чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, а уговорка, която го допуска, е
недействителна. В случая клаузата от
допълнителното споразумение, с която е предвидено капитализиране на лихви с
настъпил падеж чрез прибавянето им към размера
на редовната главница и оттук увеличаването да дълга, която обща сума е
заложена в новите погасителни планове като главница, върху която се начислява
договорна и наказателна лихва, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Договорът за
банков кредит е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2, вр. с
чл. 1, ал. 1 от ТЗ, но в случаите, когато страна по договора е физическо лице,
забраната за анатоцизъм важи – арг. чл. 294 от ТЗ, който разрешава да се
уговарят лихви върху лихви само между търговци, т.е. само по двустранно
търговски сделки.
Съдът намира за неоснователно
позоваването на ищеца на разпоредбите на Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични
провизии за кредитен риск, доколкото допълнителното споразумение от *** г. е
сключено не с банката – първоначален кредитор, а с цесионера „***“ АД, което
дружество не е банкова институция и следователно не може да се ползва от
регламента на цитираната наредба. Неоснователен е и доводът на ищеца за
осъществено реструктуриране на кредита чрез рефинансиране, при което не е
налице прибавяне на изтекли лихви към главницата, а увеличаване на главницата с
отпуснатите за рефинансиране суми, тъй като крайният резултат е увеличаване
размера на първоначално договорената главница със сумата на просрочените лихви,
т.е. капитализиране на тези лихви.
При това положение размерът на
дължимото вземане за главница следва да бъде определен без съобразяване на
нищожната клауза от допълнителното споразумение към договора за кредит,
предвиждаща капитализация на изтекли лихви към главницата.
Релевантен за преценката
относно размера на изискуемото вземане на
банката за главница по договора за
кредит е и спорният въпрос настъпила ли е предсрочна изискуемост на целия
остатък от кредита.
За да е настъпила предсрочна
изискуемост на целия размер на дълга следва да са налице предвидените в
договора предпоставки за това и да е налице упражняване от страна на банката на
потестативното й право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което
длъжникът трябва да е уведомен /в този смисъл са и разясненията, дадени в т. 18
от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г./. Съгласно цитираното
тълкувателно решение моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на
кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към
този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока.
В
случая кредиторът е избрал да връчи изявлението за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита по реда на чл. 592 от ГПК – чрез нотариална покана.
Съгласно чл. 50 от ЗННД нотариусът може да възложи на определен служител в
нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл.
37 – 58 ГПК, от което следва, че нотариусът, с оглед възложената му от закона удостоверителна
функция, може да прилага и удостоверява последиците по чл. 47 ГПК, в т.ч. да
прилага фикцията по чл. 47, ал. 5 ГПК. В същия смисъл е и постоянната практика
на ВКС по приложението на цитираните законови разпоредби /напр. определение №
857/09.12.2011 г. по ч.т.д. № 623/2011 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 141/02.02.2010 г. по ч.т.д. № 496/2009 г.
на ВКС, ТК, I т.о./.
Видно от приложените по делото
нотариална покана рег.№ ***/*** г. на нотариус с рег. № 016 на НК, разписка към
същата, уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК и разписка към уведомлението,
нотариусът е удостоверил, че след направена справка в „НБД Население“ относно
постоянния и настоящ адрес на адресата П.Л.Г., адресът е посетен три пъти с
интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, при което не е
намерено на адреса или лице, съгласно да получи поканата, и е залепено уведомление на входната врата към
дворното място и жилищната сграда, поради липсата на достъп до жилищната сграда
и пощенската кутия. В рамките на двуседмичния срок адресатът не се е явил да
получи книжата, поради което е прието, че нотариалната покана е връчена редовно на *** г.
Към момента на връчване на
нотариалната покана са били налице предпоставките за настъпване на предсрочна
изискуемост на банковия кредит, предвидени в чл. 18 от договора за кредит,
предвид установените със заключението на вещото лице обстоятелства, че от ***
г. кредитополучателят е изпаднал в забава, а от ***г. са преустановени всички
плащания по кредита.
В този смисъл предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на 13.04.2018 г., когато волеизявлението на
банката-кредитор, с което е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника, чрез надлежно връчената му нотариална
покана, при наличието на обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока към този момент.
Съдът намира за неоснователно
възражението на особения представител на ответника за нищожност на клаузите от
договора за кредит, предвиждащи превалутиране на предоставения кредит, в контекста на приетото с решение № 295 от
22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о. Настоящият казус и разгледания по цитираното
търговско дело на ВКС не са идентични. В настоящия случай кредитът е уговорен в швейцарски франкове, в каквато
валута същият е реално предоставен и усвоен от кредитополучателя по банковата
му сметка, и в каквато валута кредитът се погасява. Следователно не се касае за
служебно превалутиране на отпуснатата сума
и фактическо усвояване на кредита в евро, вместо в швейцарски франкове,
т.е. кредитът не е реално отпуснат в евро и паричната единица на сметката за
усвояването му – швейцарски франк не се използва „виртуално“ само за
изчисление. При това положение второто заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза, с което са дадени варианти на задължението по кредита в евро, се явява неотносимо и не следва да
бъде обсъждано.
Общо погасената главница по
кредита, съгласно първото заключение на вещото лице, е в размер на
9 697,53 CHF. При
настъпила предсрочна изискуемост на кредита се дължи целият остатък на
усвоената главница. Като се вземе предвид нищожността на клаузата от
допълнителното споразумение за капитализация на изтекли лихви чрез прибавянето
им към редовната главница, то размерът на усвоената главница остава непроменен,
а именно: 82 918 CHF. В този
смисъл изискуемото вземане на банката за главница по отпуснатия кредит се
определя в размер на 73 220,47 CHF /82 918 CHF – 9 697,53 CHF/.
Тъй като исковата претенция е
заявена като частична – за сумата от 60 194,55 CHF, представляваща непогасена част от общо дължимата
главница по договора за кредит, както и за сумата от 154,80 лв., представляваща
неплатени нотариални такси по кредита, то предявеният осъдителен иск се явява
доказан, както по своето основание, така и по своя размер и следва да бъде
изцяло уважен.
При този изход на спора ответникът П.Л.Г.
следва да бъде осъден да заплати на ищеца „***“ АД сторените по делото разноски
в общ размер от 12 105,91 лв., съобразно представения списък на разноските
по чл. 80 от ГПК и приложените по делото документи, удостоверяващи същите.
Също така, ответникът П.Г. следва да
бъден осъден да заплати в полза на Плевенски окръжен съд сумата 700 лв.,
представляваща направени от бюджета на съда разноски за вещи лица.
Така мотивиран, Плевенският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ П.Л.Г., с постоянен адрес:***, ЕГН **********,
да заплати на „***“ АД, със седалище гр. С.я, ЕИК ***, сумата от 60 194,55
CHF /шестдесет хиляди сто деветдесет и четири
швейцарски франка и петдесет и пет сантима/, представляваща част от
непогасената главница по Договор за потребителски кредит *** от *** г., и
сумата от 154,80 лв. /сто петдесет и четири лева и осемдесет стотинки/,
представляваща незаплатени нотариални такси по същия договор, по частично
предявения иск за 60 194,55 CHF от общо 77 483,29 CHF.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК П.Л.Г., с постоянен адрес:***, ЕГН **********, да заплати на „***“ АД, със
седалище гр. С., ЕИК ***, сумата от 12 105,91 лв. /дванадесет хиляди сто и
пет лева деветдесет и една стотинки/, представляваща направените в настоящото
производство деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК П.Л.Г.,
с постоянен адрес:***, ЕГН **********, да заплати в полза на Плевенски
окръжен съд сумата от 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща направени от
бюджета на съда разноски за вещи лица.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК
присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени на ищеца „***“ АД по
следната банкова сметка: ***: ***, BIC: ***.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: