РЕШЕНИЕ
№
………….
гр. София, 17.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на първи април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 5676/2016 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с
вх. № 64042/11.05.2016г., предявена от Я.А.И., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против „З.А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***.
Ищецът
Я.А.И., твърди, че на 15.05.2011 г., около 13.00 ч., на ПП-1 Е 79 на км. 394+0,4, управлявал мотоциклет „Хонда“,
с рег. № ********. Зад него в същата посока се движел мотоциклет „Сузуки“, с рег. № ********, управляван от Р. Ю.С., който
предприел неправилно изпреварване на мотоциклета, управляван от ищеца в завой и
при рязкото прибиране вдясно закачил кормилото на мотоциклет „Хонда“, с рег. № ********, при което ищецът загубил
управление над същия, паднал, плъзнал се по асфалта и бил блъснат от насрещно
движещ се лек автомобил.
Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП
са му били причинени следните травматични увреждания: счупване на лява
мишнична кост, довело до ампутация на горен крайник;
размачкване на лява подбедрица със счупване на голям
и малък пищал, довело до осакатяване на ляв крак;
травматичен шок, обусловил временно разстройство на здравето опасно за живота;
счупване на лява бедрена кост, обусловило трайно затруднение на движението на
долен ляв крайник; счупвания на 12-ти гръден прешлен и на 2-ри поясен прешлен, обусловили трайно затруднение на движението
на снагата; анкилоза на лява глезенна
става, обусловило трайно затруднение на движението на долен ляв крайник;
счупване на 4 предни зъба (резци), обусловило трайно затруднение на дъвченето и
говоренето.
Ищецът
твърди, че е бил хоспитализиран за период от над 40 дни, през който му били
извършени множество хирургични интервенции: костна пластика; изсичане на част
от костите и меките тъкани на подбедрицата; пластика
на мекотъканните дефекти; неколкократно
поставяне и премахване на винтове, пирони в бедрото и подбедрицата;
неколкократни кожни трансплантации. Поради
ампутацията ищецът бил освидетелстван
пожизнено с 95 % трайно намалена работоспособност. Лечението и болките в крака
продължавали и към предявяване на исковата молба. Вследствие на травмите,
левият крак на Я.И. зарастнал
с 4 см. по-къс от десния, което налагало нова операция, за да се удължи лявата подбедрица. Освен физическите болки и страдания ищецът
търпял и психически травми. Той бил физически активен преди произшествието,
докато след това имал нужда от помощ в ежедневните дейности.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането,
ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно мотоциклет
„Сузуки“, с рег. № ********, включително и на водача Р.
Ю.С..
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати:
-
сумата
от 245 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди,
-
сумата
от 58 541.97 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за
лечение, както и
-
сумата
от 130 000 лева – обезщетение за бъдещи разходи за протеза.
Сумите
се претендират ведно със законната лихва, считано от 11.05.2013 г. (съобразно
уточнението, направено с молбата от 31.10.2017 г., приложена на л. 200 от
делото) до окончателното им изплащане. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът „З.А.“ АД, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва исковете с възражението, че не е налице виновно и противоправно
поведение от страна на водача на мотоциклета „Сузуки“.
Ответникът оспорва и механизма на настъпване на произшествието, описан в
исковата молба. Счита, че вредите, които ищецът претендира са в резултат
единствено на негово поведение, а именно – управление на мотоциклета с
несъобразена скорост, в резултат на което изгубил управление върху превозното средство.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, изразяващо се неизползване на защитна каска и
специално защитно облекло в нарушение на чл. 137е ЗДвП. Ответникът оспорва и правособността на ищеца, както и изправността на
управлявания от него мотоциклет, което счита, че е в причинна връзка с ПТП.
Ответникът твърди и че търпените от ищеца вреди са били в причинна връзка с още
две произшествия от 2009 г. и от 2011 г. Заявява, че ищецът не е с трайно
намалена работоспособност 95 % пожизнено, а за срок от 3 години. Ответникът
твърди също, че вредите, причинени на ищеца са в резултат на поведението на
водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат, рег. № ********, който управлявал
автомобила с несъобразена скорост, поради което не могъл да спре при
изникналата внезапно опасност. Евентуално, ответникът прави възражение, че
размерът на претендираното обезщетение е завишен и в
противоречие с принципа на справедливост. Прави възражение за изтекла
погасителна давност относно претенцията за законна лихва за периода от датата
на деликта (15.05.2011г.) до 11.05.2013 г. Отделно от
горното, ответникът прави възражение, че вредоносният резултат е настъпил по
вина на водача на л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № ********, който е
управлявал автомобила с несъобразена скорост, непозволяваща му да спре при
възникване на опасност. Претендира разноски.
Третото
лице помагач на страната на ответника – „ДЗИ-О.З.“ ЕАД оспорва
твърденията на ответника, че вина ца процесното ПТП
има водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ******** – Б.И.Б..
Твърди, че единствената причина за настъпване на събитието е неправомерното
поведение на Р. Ю.С..
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн.,
ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва
да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента
относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования деликвент
и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите,
доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането
им. Вината
се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е
в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че към 15.05.2011 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица, валидна от 03.04.2011
г. до 02.04.2012 г., „З.А.“ АД е застраховало гражданската отговорност на
лицата, правомерно управляващи мотоциклет „Сузуки“, с
рег. № ********, включително и на водача Р. Ю.С.. Този факт е приет за
безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с
определението от 10.10.2017 г.).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Съдът
приема за установено по делото, че на 15.05.2011 г., около 13.00 ч., на ПП-1 Е
79 на км. 394+0,4, е реализирано пътнотранспортно
произшествие между мотоциклет „Сузуки“,
с рег. № ********, управляван от Р. Ю.С., и мотоциклет “Хонда“, с рег. № ********,
управляван от ищеца.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от представения по
делото Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 15.05.2011 г. от
разследващ полицай при РУП – Сандански. Протоколът има характер на официален
свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена
сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на
произшествието.
Тези
факти се
установяват и от споразумение, обективирано в
протокол от открито съдебно заседание от 26.04.2017 г. по НОХД № 641/2014 г. по
описа на Районен съд - Сандански, с което Р. Ю.С., е признат за виновен за
това, че на 15.05.2011 г., около 13.00 часа, по ПП-1, Е-79, в
района на км. 394+4, при управление на моторно превозно средство – мотоциклет мотоциклет „Сузуки“, с рег. № ********,
в посока на движение от гр. Благоевград към гр. Кресна, при изпреварване на
движещия се пред него мотоциклет „Хонда“, с рег. № ********,
управляван от Я.А.И., е нарушил
правилата за движение: чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП (водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен след като е подал сигнал, да се убеди, че ще има
видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да
заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да
го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение); чл.
42, ал. 2, т. 1 ЗДвП (водач, който изпреварва, е длъжен по време на
изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство); и чл. 88, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ППЗДвП, при което по непредпазливост е причинил на Я.И.:
1.
две тежки телесни повреди: а/ счупване
на лява мишична кост с последваща
ампутация (загуба на ляв горен кайник); б/
размачкване на лява подбедрица и счупване на голям и
малък пищял с последвщо осакатяване на ляв долен
крайник;
2.
две средни телесни повреди: а/ счупване
на 12-ти гръден прешлен и 2-ри поясен прешлен,
причинило трайно затруднение на снагата; б/ счупване на лява бедрена кост,
причинило трайно затруднение движението на ляв долен крайник;
- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. За извършеното престъпление, на виновния
водач е наложено наказание „Пробация” и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Одобреното
от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда – по силата на чл. 383, ал. 1 НПК, а и нормата на чл. 413, ал. 3 НПК
изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава
двадесет и девета (какъвто е постановеното от Районен съд - Сандански съд
определение, с което е одобрено споразумението). Следователно и при отчитане на
обективните и субективни предели на одобреното от Районен съд - Сандански
споразумение, настоящият съдебен състав, счита че трябва да зачете силата на пресъдено нещо на
съдебния акт и да приеме, че от
него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а
именно, че Р.
Ю.С. е извършил деянието, че то е противоправно,
че деянието е извършено виновно, както и че на ищеца е причинена вреда,
изразяваща се в описаните в споразумението увреждания. Доколкото тези
увреждания са елемент от престъпния състав на престъпленията тежка телесна
повреда и средна телесна повреда, то силата на присъдено нещо на одобреното
споразумение обхваща и установяването на техния вид и характер, както и пряката
причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е
задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. №
3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011
г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема, че
по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно
поведение на застрахования при ответника водач, на 15.05.2011
г., на ищеца са причинени описаните в споразумението травматични увреждания.
Видно
от Експертно решение № 365 от 28/12.02.2015 г. на ТЕЛК, (л. 59) на Я.А.И. е
била оопределенаа 95 % трайно намалена
работоспособност без чужда помощ. Посочената в решението водеща диагноза е
„Травматична ампутация на ниво раменна става“. Срокът на определения с
решението процент трайно намалена работоспособност е 3 години.
По
делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза (СМЕ),
извършена от д-р К.С., което не е оспорено от страните и което съдът кредитира изцяло. В СМЕ също са посочени установените по делото
факти, а иименно, че при процесното
ПТП, ищецът е получил следните увреждания: Счупване на лява мишнична
кост Счупване на лява бедрена кост. Размачкване открито на лява подбедрица. Счупване на гръден прешлен 12 и поясен прешлен 2. Травматичната ампутация на левия горен
крайник е реализирало медико-биологичния признак загуба на краиник.
Счупването на два прешлена е довело до трайно затруднение в движението на
снагата.
Счупването
на лявата бедрена кост е причинило трайно затруднение в движението на долен ляв
крайник. Размачкването на лявата подбедрица със
счупването на големия и малък пищял и скъсяване на лявата подбедрица
с 4 см., въпреки последвалите неколкократни
оперативни интервенции, са довели до осакатяване на ляв крак. Осакатяване
означава невъзможността крайникът да извършва основните си функции, макар той
да е налице, т.е. загубената му функция е равностойна на загубата на крайник.
Освен
това, ВЛ по СМЕ е посочило, че при процесното ПТП, ищецът е получил и травматичен шок, който му е причинил
разстройство на здравето временно опасно за живота
В СМЕ е посочено, след стабилизиране на общото състояние на
ищеца след ПТП, са били проведени няколко оперативни лечения на получените
увреди: На 18.05.2011 г., било
установено, че липсва кръвоснабдяване на лява ръка и
поради нежизнеспособност на тъканите на ръката под мястото на счупване е
направена ампутация на лява ръка в средна трета на мишницата.
На
25.05.2011 г., е проведено оперативно лечение на счупването на лява бедрена
кост, изразяващо се в наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон. Проведено е и оперативно лечение на
откритото счупване на размачкване на
меките тъкани на лява подбедрица. Установено е
циркулярна рана на ниво проксимална -средна трета, от раната стърчат костни
фрагменти от големия пищял. В дъното на раната се виждат нежизнеспособни
мускули на подбедрицата. Голям дефект на кожата.
Направено е изрязване на мъртвите тъкани и поставяне на лявата подбедрица на външен фиксатор -
метална конструкция, която фиксира счупването и едновременно с това има достъп
до крайника за извършване на хирургични манипулации - превръзки и др.,
направени са неколкократно некректомии-
отстраняване на нежизнеспособни тъкани и части от кожата.
На 18.07.2011 г., ищецът е бил преведен в
УМБАЛ „Александровска“ за пластично възстановяване на
увредите. Описан е следния статус-средната трета на лявата подбедрица
се вижда дефект на меките тъкани и костта. Мекотъканият
дефект обхваща латералната, предната и медиалната повърхност на подбедрицата, който е покрит с ACL. Около 10 см от големия пищял е открита.
Проксимално липсва около 5 см от големия пищял. Проведено е оперативно лечение
за покриване на дефекта с мускул от гърба и кожа от бедрото. Поставена метална остеосинтеза.
На
05.01.2012 г., ищецът постъпил в МБАЛ „Полимед“,
където било проведено ново оперативно лечение на счупването на лявата подбедрица, като е направена костна пластика на големия пищял с
прикрепване към него на част от малкия пищял и смяна на металната остеосинтеза.
Вещото
лице е констатирало, че с решение №365/12.02.02015 г. на ТЕЛК, на ищец са определени 95% ТНР, без чужда помощ. В
експертното решение е описано обективното състояние на ищеца след проведените
лечения, към датата на освидетелстване: ампутация на лява ръка на нива
проксимална мишница с оформен чукан, протезирана.
Десен долен крайник- наличие на оперативен белег в областта на дясна глезенна става. Ляв долен крайник- в областта на лява подбедрица, множество белези от оперативни лечения за реплантация на кожа, мускули и кости за коригиране на
последствията от полученото увреждане. Липса на движение в двете глезени стави.
Скъсяване на лява подбедрица с 4 см. походка-
несигурна, затруднена с куцане.
Видно
от СМЕ, общият период на възстановяване на ищца е продължил около 2 години.
Трайните последици от получените увреждания и проведеното лечение са описани в
експертното решение на ТЕЛК №
365/12.02.02015 г.
В
открито съдебно заседание на 12.03.2018 г., ВЛ д-р С. уточнява, че при ищеца
възстановителният процес е вървял нормално, с оглед тежестта на увредите,
операциите са следвали своя закономерен ход. ВЛ е посочило още, че при външно
компенсиране на скъсяването на крака, най-често със специално обувка, човек
може да извършва движение, но с куцукане.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д.А.Д., който
е брат на ищеца. Свидетелят сочи, че след ПТП на 15.05.2011 г., е видял брат си
в момента, в който го вкарали в Пирогов. Я. бил в ужасно състояние „като
гледка“. Веднага го вкарали в шокова зала. Я. крещял от болка и се чували постоянно викове от вътре. Казвали му
постоянно да не си гълта езика. В един момент изпаднал в безсъзнание. Започнали
да се борят за живота му. След това го вкарали в централна реанимация, където
към 13 дни бил в кома. На третия ден му ампутирали ръката. След 13-тия ден,
след като се събудил, му бил назначен служебен психолог, който да говори с него
да възприеме случилото се с ръката му. Той, обаче, вече бил разбрал и само
попитал близките си дали ще го приемат такъв, какъвто е. За лекарите било трудно да се борят и за крака му, тъй като
можело всеки момент да се развие сепсис. Била наета машина, която да „върти“
кръвта през специална гъба, която оперативно се слагаше на три дни, за да се не
получи сепсис. На ден изхвърляли по три контейнера мръсна кръв. С тази машина,
ищецът бил някъде около месец. В
централна реанимация престоял около 35 дена. Много трудно убедили лекарите да
не ампутират и крака на ищеца, тъй като те искали да го ампутират, поради това,
че е неизползваем. След това го преместили в клиниката по изгаряния, където му
правили пластики като взимали кожа от бедрата и я слагали на празното място
между коляното и глезена. Около година след ПТП, ищецът изобщо не можел да
става. Първоначално бил на инвалидна количка, след това се научил с една
патерица, като имал и падания. Болките и страданията били постоянно. В началото
били „страшни“. Ищецът отказвал да пие назначените му болкоуспокояващи, тъй
като сестрите му казали, че ще стане наркоман от тях. Всичко това му се отрази
и много зле психически. Ищецът не говорел, в началото постоянно трябвало да има
човек при него.
Свидетелят
сочи, че до разпита му (извършен на 12.03.2018 г.), за последните 6 години,
вероятно ищецът е преживял над 20 операции. „В момента“ ищецът работел, не
използвал патерици, при малко по-дълго разстояние, трябвало да седне. Доколкото му е възможно, успявал да се
самообслужва в ежедневието. Изпитвал болки при смяна на времето.
Ищецът
твърди, че освен описаните в споразумението по наказателното дело травматични
увреждания, в резултат на процесното ПТП е получил и травматичен шок, анкилоза на лява глезена става, счупване на 4 предни зъба
(резци), но по делото не са събрани доказателства, че в резултат на процесното
ПТП на ищеца са били счупени 4 предни
зъба (резци).
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергана. Събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ „З.А.“ АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като
пострадал се явява Я.А.И. (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност
на увредения да претендира парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът,
обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на
възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно
като обезвреда
за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република Б.. В
тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на
Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика
по сходни случаи и отчете вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, ограниченията които е търпял и продължава да търпи пострадалия, възрастта
на ищеца към датата на ПТП, необходимостта
от чужда помощ за задоволяване на елементарни битови потребности на ищеца;
неблагоприятните остатъчни последици за здравето на пострадалия след инцидента
и негативното им отражение върху качеството му на живот, прогнозата
за здравословното състояние на ищеца, начинът, по който ПТП се е отразило на
психиката на ищеца (решение №
13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО), както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП (2011 г.) и
към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на Я.А.И., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 140 000 лева.
Относно иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение:
По делото е представена фактура № 567/16.11.2011 г. (л. 104), издадена от
„ВИП плюс медикотехническа лаборатория“ ЕООД, като
доставчик на описаните стоки „допбащане за силиконова
приемна гилза и закл. механизъм“, за сумата от 1670
лв., с получател ищеца. Видно от фискален бон от същата дата, сумата по
фактурата е била заплатена.
Ищецът
е заплатил общо сумата от 48 297.97 лева (25 000 лв. +
23 297.97 лв.) за изработка на надлакътна миоелектрична протеза. Това се установява от фактура №
1153/29.10.2012 г. за 25 000 лв. (л. 108), фактура № 1204/23.11.2012 г. за
23297.97 лв. (л. 110), и двете издадени от
„ОТО БОК Б.“ ЕООД, както и от преводните нареждания за кредитен превод,
извършен от ищеца в полза на „ОТО БОК Б.“ ЕООД (л. 105 и л. 108).
Видно от фактура № **********/16.05.2011 г.
и фискален бон от същата дата (л. 11, 112), Я.А.И. е заплатил в полза на
„А.Ф.“ ООД, сумата от 1600 лв. за
комплект ортопедични изпланти.
Видно от фактура № 8685/14.07.2011 г. и фискален бон от същата дата (л.
113, 114), ищецът е заплатил в полза на „Б.“ ООД, сумата от 2922 лв. за описаните във фактурата
медицински услуги и консумативи.
По делото са представени и фактура № **********/26.07.2011 г. (л. 116) за
сумата от 120 лв., фактура № **********/18.01.2012 г. (л. 118) за сумата от 62.54 лв., фактура № **********/09.06.2011
г. (л. 120) за сумата от 1430 лв., фактура № 1410/06.03.2013 г. (л. 125)
за сумата от 14.33 лв., фактура № 1217/30.11.2012 г. (л. 127) за сумата
от 37.13 лв., фактура № 1835/09.09.2013 г. (л.
129) за сумата от 83 лв., фактура № 2714/17.07.2014 г. (л. 130) за
сумата от 800 лв., и фактура № 3989/25.06.2015 г. (л. 122) за сумата от 1505
лв. Всички фактури са с получател ищеца
и са издадени за описаните в тях медицински услуги, изделия и консумативи. От
представените фискални бонове и преводни нареждания, съдът приема за
установено, че сумите по фактурите са били заплатени.
Сборът на сумите, платени по посочените фактури е 58 541.97 лева, а сборът на сумите по фактурите, с изключение
на последните три фактури, е 56153.97 лева.
В заключението по СМЕ не е посочено, че тези разходи са били необходим за
лечебния и възстановителен процес на ищеца (такава задача не е била поставяна).
Съдът приема, обаче, че тези разходи са били необходими за лечението на ищеца
от уврежданията, получени от процесното ПТП и се намират в причинно-следствена
връзка с него. За да достигне до този извод съдът съобрази вида и характера на
установените по делото увреждания на ищеца, настъпили в резултат на процесното
ПТП, вида на описаните във фактурите медицински услуги и консумативи, включително и че тези разходи са
били правени в период близък след датата на процесното ПТП.
Поради изложеното, искът за заплащане на посочените имуществени вреди, е
основателен и следва да бъде уважен за предявения размер от 58 541.97 лева.
Относно иска за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в бъдещи разходи в
размер на 130 000 лева за
изработване на протеза:
Ведно с исковата молба (предявена на 11.05.2016 г.) по делото са
представени 2 бр. оферти за протеза от
„ОТО БОК Б.“ ЕООД и „ВИП плюс медикотехническа
лаборатория“ ЕООД, съответно за 130 656.72 лева и за 121 902 лева (л.
134 и л. 135). Вещото лице по СМЕ е посочило (л. 406), че това са приблизителни
оферти, които вероятно ще претърпят промяна при изработването. Видно от СМЕ,
протезите за горни крайници са няколко основни вида, като видът на протезата се
определя в голяма степен от дължината на ампутационния
чукан и функционалните възможности на протезата. Не може да се даде някаква
конкретна стойност на цената на необходимата протеза, тъй като протезите са различни
видове, многокомпонетни, с различни функции, което
определя и крайната цена. Не може да се даде и конкретна цена за поддръжка и
ремонт на протезата, тъй като различните фирми дават различни оферти за
гаранционно и след гаранционно обслужване.
В открито съдебно заседания на 12.03.2018 г., ВЛ по СМЕ уточнява, че при
този вид протезиране протезите са строго
индивидуални, изработват се в зависимост от обективното състояние на чука на
височината на ампутацията, както и възможните функции, които ще има протезата,
тоест в случая хватателен рефлекс, захват, движение в лакетната
става.
По делото е представена и оферта на „ВИП плюс медикотехническа
лаборатория“ ЕООД до ищеца от 19.10.2018 г. (л. 440) за изработването и
доставката на миоелектрична надлакетна
протеза с движение на всички пръсти и електронен лакът., на стойност
200 917.20 лева (с ДДС). Видно от заключението по допълнителната СМЕ,
протезата, за която е описана офертата е съвременна високотехнологична протеза,
чрез която е възможно движението на ръката в лакътна
и гривнената стави и осъществяване на захват на ръката.
В открито съдебно заседание на 01.04.2019 г., вещото лице заявява, че миоелектричната протеза е най-доброто, което се предлага на
пазара в момента и се явява най-подходяща за ищеца. Този вид протези се изработват строго
индивидуално, специално за съответния индивид, като цената на протезата зависи
от производителя.
С оглед на така установените факти, съдът приема, че искът е основателен.
Неоснователни са възраженията на ответника (релевирани
и с молбата от 30.11.2017 г., л. 224а), че разходът в размер на 130 000
лева е евентуална вреда, настъпването на която не е сигурно, както и че са
налице дублираци претенции за изработката на миоелектрична надлакътна протеза.
Видно от представените оферти (а
и от заключението на СМЕ), протезите имат определен експлоатационен срок, след
изтичането на който е необходимо изработването на нова протеза. Видно от СМЕ и
обясненията на ВЛ в съдебно заседание, ищецът се нуждае от протеза, като с
оглед дължината на ампутационния чукан и
функционалните възможности на протезата, миоелектричната
протеза е най-доброто, което се предлага на пазара в момента и се явява
най-подходяща за ищеца. Следователно и
доколкото се касае за бъдещи вреди, чието настъпване е сигурно, а размерът –
установим, същите подлежат на обезщетяване (в този смисъл са и постановените по
реда на чл. 290 ГПК решение № 155/22.02.2010 г. по
гр.д.№ 3836/2008 г. на ВКС, ІІІ ГО, решение № 488/07.02.2012 г. по гр. д. № 899/
2010 г. на ВКС, IV ГО, решение №
153/02.06.2011 г. по гр. д. № 526/2010 г. на ВКС, IV ГО, решение №
196/12.07.2012 г. по гр. д. № 1724/2009 г. на ВКС, IV ГО, решение № 161/17.01.2013
г. по т. д. № 1040/2011 г. на ВКС, І ТО, решение № 263/07.10.2013 г. по гр.д.№
2790/ 2013 г. на ВКС, ІV ГО). С оглед на диспозитивното начало, искът следва да бъде уважен за
предявения размер от 130 000 лева.
При това положение, съдът следва да
разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от
съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
(наред с неправомерното поведение на деликвента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването
и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта
вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС,
II ТО, решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на
съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма
на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Ответникът твърди, че ищецът е управлявал
мотоциклета без да е бил със защитна каска и
специално защитно облекло в нарушение на чл. 137е ЗДвП, че ищецът е бил
неправоспособен водач, както и че управляваният от ищеца мотоциклет е бил
неизправен.
Видно от писмо от ИА „Автомобилна
администрация“ от 15.03.2018 г. (л. 434), в Информационната система на
агенцията за електронно регистриране а извършените периодични прегледи на ППС,
към 05.02.2018 г. няма намерени записи, показващи, че превозно средство с рег. № ********
е преминало периодичен преглед за проверка на техническа изправност. Не се
установява, обаче, наличието на причинна връзка между този факт и настъпилото
произшествие и/или настъпилия вредоносен резултат.
По делото са събрани (по делегация) гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Р.Ю.С., К.О.П., М.С.Л.,
и Б.И.Б..
Свидетелят Р.С. заявява, че е изпреварил
мотоциклета, управляван от ищеца и не е видял какво се е случило зад него. Сочи
и че при настъпване на процесното ПТП, Я.И. е бил с
каска, кожено яке и дънки.
Свидетелят П. заявява, че от произшествието са
изминали 6-7 години и не си спомня точно какво се е случило. Видял, обаче, че
една кола е ударила Я. Д.и тялото му било върнато на платното. За да не удари мотоциклета на ищеца,
свидетелят навлязъл в насрещното платно и се ударил в лек автомобил „Фолксваген
Пасат, чиито водач остана на място. Я. не се бил удрял в този автомобил.
Свидетелят сочи, че Я. е бил с каска, но не може да си спомни с какво облекло е
бил.
Свидетелката Л. заявява, че се е возела на
мотоциклет „Сузуки“, управляван от Р.С., както и че
почти нищо не е виждала. Свидетелката не усетила да има съприкосновение с друг
мотор и не е видяла как мотоциклетът на Я. губи устойчивост. Свидетелката също
сочи, че Я. е бил с каска.
При
настъпване на процесното ПТП, свидетелят Б.Б. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат, рег. № ********,
който се е движел срещу мотоциклетите,
управлявани от ищеца и от Р.С.. Свидетелят Б. заявява, че е видял група
мотористи, голяма колона, около петдесет човека, и единия мотор „вече се суркаше към нас“. Свидетелят отбил вдясно и спрял. Б.
категорично заявява, че никой от движещите се мотоциклетисти не се е ударил в
неговия автомобил
Въз
основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите, съдът
приема за установено по делото, че при настъпване на процесното ПТП, ищецът е
носил предпазна каска. Така или иначе,
не се установява причинна връзка между липсата на предпазна каска и предпазно
облекло и настъпилите последици. В заключението по комплексната съдебно –
медицинска и автотехническа експертиза е посочено, че
предназначението на защитните облекла и протекторите е да предпазят или да
намалят тежеста на уврежданията на тялото на водачите
и пътниците на моторите при ПТП, но не и как, в конкретния случай, липсата на
такова облекло е повлияло на уврежданията.
Възражението на ответника
за съпричиняване следва да е доказано по нетърпящ
съмнение начин. В случая, това не е така, поради което и съдът приема, че
възраженията са недоказани, поради което определените по-горе обезщетения не
следва да бъдат намалявани.
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от
деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и
постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. по
описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС,
ТК, решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др.
Следователно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е дължимо от ответника, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 15.05.2011 г., като се
претендира, считано от 15.05.2013 г.
– три години преди предявяване на исковата молба на 11.05.2016 г. Релевираното от ответника за погасяването му поради
изтичане на предвидения в закона давностен срок е
неоснователно.
Обезщетението
за имуществени вреди е дължимо от ответника, ведно със законната лихва от настъпването
им, т.е. от датата, на която е направен съответния разход. Поради това, сумата
от 56153.97 лева е дължима ведно със законната лихва, считано от 15.05.2013 г.,
сумата от 83 лева (по фактура № 1835/09.09.2013 г.) е
дължима, ведно със законната лихва, считано от 09.09.2013
г., сумата от 800 лева (по фактура № 2714/17.07.2014 г.) е дължима, ведно със
законната лихва, считано от 17.07.2014 г. и сумата от 1505 лева (по
фактура № 3989/25.06.2015 г.) е дължима, ведно със законната лихва,
считано от 25.06.2015 г. Разходът от 130 000 лева (за протеза) все още не
е извършен, поради което и ответникът няма как да е изпаднал в забава за
заплащането. Претенцията за законна лихва следва да се отхвърли върху тази
главница.
Относно разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 190
лева от общо направените разноски в размер на 250 лева (250 лв. х 0.76) - платена
държавна такса.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1,
т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за
минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищците – адв. Г.Д., сумата от 7752.64 лева, съразмерно
на уважените части от исковете (10 200.84 х 0.76).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
176.98 лева от общо направените
разноски в размер на 737.40 лева (737.40 лв. х 0.24), в т.ч. депозит за експертиза (600
лева), депозит за свидетели (120 лева) и ДТ за преписи (17.40 лева). На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр.
чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 450 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 108 лева (450 х 0.24) за юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 13 179.68 лева, които
включват: държавна такса (328 541.97 лв. х 4% = 13141.68 лв. – 190 лв. = 12 951.68
лева) и депозити за СМЕ – 228
лева (300 х 0.76), от внасянето на които ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.А.“
АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Я.А.И., с ЕГН: **********, с адрес:
***, както следва:
-
на
основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 140000 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от Я.А.И. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 15.05.2011
г., на ПП-1 Е-79, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2013 г. до
окончателното плащане,
-
на основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ
(отм.), сумата от 58 541.97
лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от Я.А.И. имуществени вреди от ПТП,
реализирано на 15.05.2011 г., на ПП-1 Е-79, ведно със законната
лихва, както следва: върху сумата от 56153.97 лева - от 15.05.2013 г., върху
сумата от 83 лева - от 09.09.2013 г., върху сумата от
800 лева - от 17.07.2014 г. и върху сумата от 1505 лева - от 25.06.2015 г., до
окончателното плащане,
-
на
основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 130000 лева – за закупуване на протеза,
и
-
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 190
лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни:
-
иска по чл. 267, ал.1, вр.
чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 140 000 лева до пълния
предявен размер от 245 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
-
претенцията
за законна лихва: върху сумата от 83 лева – за периода от 11.05.2013 г. до
08.09.2013 г., върху сумата от 800 лева – за периода от 11.05.2013 г. до 16.07.2014 г. и върху
сумата от 1505 лева – за периода от 11.05.2013 г. до 24.06.2015 г., както и
-
претенцията
за законна лихва върху сумата от 130 000 лева;
ОСЪЖДА „З.А.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат Г. З. Д., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
сумата от 7752.64 лева –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Я.А.И., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати
на „З.А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 176.98
лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, и сумата от 108 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „З.А.“ АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, сумата от 13 179.68
лева – държавна такса и разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:*** - трето
лице помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: