РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1982
гр. Пловдив, 20 ноември
2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІ състав, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря М.Г.и
участието на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА,
като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 2360
по описа за 2017 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът, Р.М.Ш., в качеството му на ЕТ “Р.-Р.Ш.”, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния представител адв. Х.Р.,***,
иска ответникът Комисия за защита на потребителите (КЗП) – гр. София, да бъде
осъдена да му заплати обезщетение в размер на 2000 лв., за претърпени от
ищеца имуществени вреди, в
резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно
постановление (НП) № К-038135/04.01.2017 г., издадено от Директора на КЗП – РД
за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора,
представляващи сторените във връзка със съдебното обжалване (по АНД №
151/2017 г. по описа на Районен съд – Асеновград и КАНД № 1349/2017 г. по описа
на Административен съд – Пловдив, ХХ к. с.) разноски за договореното адвокатско възнаграждение, ведно със законната
лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от 09.08.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по настоящото дело
разноски.
Ответникът счита предявените от ищеца искове за неоснователни, поради което моли
същите да бъдат отхвърлени. Подробни съображения излага в отговора на исковата
молба. Претендира се съответното юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва
становище, че исковата молба е основателна.
Пловдивският Административен Съд – седемнадесети състав,
след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
От данните по делото се установява, че на Р.М.Ш., в качеството му на ЕТ “Р.-Р.Ш.” е
издадено НП № К-038135/04.01.2017
г., издадено от Директора на КЗП – РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на ЕТ е наложена имуществена санкция в размер на 1000
лева, за нарушение на чл. 227, ал. 2 във връзка с ал. 1 от
Закона за туризма (ЗТ).
Посоченото
НП е обжалвано от Ш.пред
Районен съд Асеновград (АРС), за което е образувано АНД № 151 по описа за 2017
г. на същия съд (приложено по настоящото дело). По
това дело е постановено Решение № 69/06.04.2017 г., с което процесното НП е изменено
като наложената имуществена санкция е намалена от 1000 лв. на 500 лв. Последното
(решение на АРС) е обжалвано от страна
на Ш.пред Административен съд – Пловдив, който с Решение № 1408/02.08.2017 г.
постановено по КАНД № 1349/2017 г. е отменил решението на РС – Асеновград и
вместо него е постановил отмяна на процесното НП.
Пред
двете съдебни инстанции Ш.е
представляван от адв. Х.Д.Р. от АК-Благоевград, съгласно Договор за правна
защита и съдействие сер. № ********** от 08.03.2017 г. и пълномощно от същата дата,
представени пред РС- Асеновград и Договор за правна защита и съдействие сер. №
********** от 11.07.2017 г. и пълномощно от същата дата (приложени, съответно
на лист 14 по № 151 по описа за 2017 г. на АРС е на лист 12 по КАНД № 1349/2017
г.). От съдържанието на цитираните договори не се установява между страните да
е уговорено каквото и да било адвокатско възнаграждение, още по-малко такова да
е платено.
Пред настоящата съдебна
инстанция е представен трети договор за правна защита и съдействие от
След анализа на изложените фактически обстоятелства,
Съдът съобрази следното от правна страна:
На първо място следва да
бъде съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Според висшите магистрати,
дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна
дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор,
възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно
производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е
свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент
от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани
според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
/изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен
акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на
дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия
или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й
поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране
на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на
отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател.
Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на
иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от
административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна
дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по
ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди,
настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред.
При това положение и с оглед задължителния характер
на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната
власт, се налага извода, че при преценка
основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на
процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК,
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се
преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от
административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна
дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното
постановление, с което се налага административно наказание, да не е
индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за
квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че
актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е
правен резултат от санкционираща административна дейност.
На следващо място следва
да бъде съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. №
2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук
съотнесено към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета, а
за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо
наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието
да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или
неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния
акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и
да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за
допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е
административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление, каза се следва да се преценява като отменен незаконосъобразен
административен акт). В този смисъл предявеният от ищеца
иск се явяват допустими, доколкото няма спор, че Наказателно постановление № К-038135/04.01.2017 г.,
издадено от Директора на КЗП – РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора, е
отменено по съответния ред (с Решение № 1408/02.08.2017 г., постановено по КАНД №
1349 /2017 г. по описа на ПАС). При това
положение е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение
по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на ответника,
изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.
В конкретния
случай обаче, не е налице реално причинена имуществена вреда на ищеца в
резултат на отмененото като незаконосъобразно НП, представляващи сторените във връзка със съдебното обжалване (по АНД №
151/2017 г. по описа на Районен съд – Асеновград и КАНД № 1349/2017 г. по описа
на Административен съд – Пловдив, ХХ к. с.) разноски за адвокатско възнаграждение.
Действително,
по делата приключили с отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда,
правната защита на ищеца е осъществена от адвокат. Това обстоятелство за
съжаление, не е достатъчно само по себе си да обоснове извод за възмездност на
положения от адвоката труд. В тази
връзка следва да се констатира, че в
представените по АНД № 151/2017 г. по описа на Районен съд – Асеновград и КАНД
№ 1349/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХХ к. с., Договор
за правна защита и съдействие сер. № ********** от 08.03.2017 г. и Договор за
правна защита и съдействие сер. № ********** от 11.07.2017 г. (приложени, съответно на лист 14 по № 151 по описа за 2017 г. на АРС е на
лист 12 по КАНД № 1349/2017 г.), не е уговорено
възнаграждение и не е посочен начин на плащане. Според чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
именно в договора между адвоката и клиента, се определя размера на адвокатското
възнаграждение. Каза се такъв размер в случая не се установява да е определени
между адвокат Р. и ищеца.
Представянето за пръв път
с исковата молба на трети договор за
правна защита и съдействие от 30.01.2017 г., с различено съдържание и дата, от тези представени
пред съответната съдебна инстанция (а именно Договор за правна
защита и съдействие сер. № ********** от 08.03.2017 г. и Договор за правна
защита и съдействие сер. № ********** от 11.07.2017 г.), съответно разписка от
09.08.2017 г. за изплатена сума по този договор, по никакъв начин не променят
възприетите вече изводи. Тези частни документи (Договор за правна защита и
съдействие от 30.01.2017 г. и разписка от 09.08.2017 г.) не могат да бъдат приети
като такива с достоверна дата по смисъл на чл. 181 ГПК, доколкото за пръв път
са представени пред настоящата съдебна инстанция, а и като съдържание не
съответстват на Договорите за правна защита и съдействие със сер. № **********
от 08.03.2017 г. и сер. № ********** от 11.07.2017 г. (представени по АНД № 151/2017 г. по описа на Районен съд –
Асеновград и КАНД № 1349/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХХ
к. с.). Следва
да се добави, че Договорът за правна защита и съдействие от 30.01.2017 г. и
разписката от 09.08.2017 г., сами по себе си не са достатъчни да установят
реалното предаване, съответно получаване на обсъжданото адвокатско
възнаграждение, тъй като са съставени с участието на жалбоподателя и установяват
изгодни за него факти и обстоятелства.
Тези съображения обосновават извод
за неоснователност на предявените искови претенции. Те ще следва да бъдат
отхвърлени.
Искането
на ответника по иска за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно
при приложението на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като не се установява по делото
такива реално да са направени от тази страна.
(В този
смисъл Решение № 13205 от 01.11.2017 г. по адм. д. № 7416/2016 на Върховния
административен съд, Решение № 13589 от 09.11.2017 г. по адм. д. № 9025/2015 на
Върховния административен съд и др.).
Така мотивиран, Пловдивският
Административен съд, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Р.М.Ш., в качеството му на ЕТ “Р.-Р.Ш.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, срещу Комисия за защита на потребителите – гр. София, иск за сумата
в размер на 2000 лв., представляващ обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление №
К-038135/04.01.2017 г., издадено от Директора на КЗП – РД за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, представляващи сторените
по АНД № 151/2017 г. по описа на Районен съд – Асеновград и КАНД №
1349/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХХ к. с., разноски за адвокатско възнаграждение, ведно
със законната лихва върху сумата считано от 09.08.2017 г. до окончателното й
изплащане.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: