Р Е Ш Е Н И Е
260017/21.8.2020г.
21.08.2020г.,
гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи
юли през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
Районен съдия:
Мирослав Марков
при секретаря Мария Найдева, като
разгледа докладваното от съдията,
гражданско дело №1165
по описа за 2018 год. на Районен съд – Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявени от Н.П.Г. ЕГН **********,
с адрес: *** и „ЮЛИ - ЖАН 2010“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от С.Т. Д. с ЕГН **********,***,
против „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул. ***,
представлявано от Н.В.М., ЕГН **********, обективно и субективно съединени
осъдителни искове, с правно основание чл.109 от ЗС и чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД, с искане да се постанови съдебно
решение, по силата, на което да бъде осъден ответникът
да възстанови водоподаването в собствените на ищеца
недвижими имоти, находящи се в гр. Шумен, ул. ***,
представляващи: сграда за търговия - бърза закуска, с идентификатор *** и
самостоятелен обект в сграда, предназначен за търговска дейност - кафе
аператив, с идентификатор ***, заедно с 76/612 ид.ч. от дворно място от 612
кв.м., представляващо ПИ с идентификатор ***, по плана на гр.Шумен, както
и да бъде осъден да им заплати: сумата от 4000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от първия ищец имуществени вреди от категорията на
пропусната полза, изразяващи се в лишаване на ищците от възможността да ползват
гореописанити имоти и да
придобиват средства от него, чрез отдаването им под наем,
считано за периода от месец март 2015 г. до месец
декември
2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска,
както и сумата от 11 200,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от втория ищец имуществени вреди от категорията на пропусната полза, изразяващи
се в лишаване на ищците от възможността да ползват гореописаните имоти и да
придобиват средства от тях, чрез отдаването им под наем, считано за периода от месец януари 2016 г.
до датата на депозиране на исковата молба в съда, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска. В хода
на производството с допълнително определение, съдът е допуснал на основание
чл.214 от ГПК изменение на иска, от страна на ищеца по отношение на размера му,
както и по отношение на периода от 01.05.2018г. до 22.08.2019г.
Правният интерес от
завеждане на исковата претенция се обосновава, чрез навеждане на следните
фактически твърдения:
Ищците
твърдят, че съгласно НА № 97, том 2, рег.№603/
11.02.2011 г., са придобили недвижимите имоти, представляващи бърза закуска и
кафе аператив, в гр.Шумен, ул. ***. Същите имоти са прехвърлени в края на декември
2015г. на Н.П.Г., дъщеря на С.Т. Д..
Поземленият
имот, в който се намират търговските обекти е съсобствен с „М.“ ЕООД, който го придобил през 2013г., с НА за
покупко- продажба на самостоятелен обект в сграда за обществено хранене, ведно
с 522/612 ид.ч. от дворното място, цялото от 612 кв.м.
Поземленият
имот е бил съсобствен и със С.Н.С. и съпругата му Е.С., които притежавали офис
- самостоятелен обект в сграда, ведно с 14/612 ид.ч. от от дворното място,
цялото от 612 кв.м.
През
2014г. с НА е учредено право на строеж, от страна на „ЮЛИ - ЖАН“ ЕООД, С.С. и
съпругата му Е.С. на съсобственика „М.“ ЕООД представлявано от Н.М., право да построи и да стане изключителен
собственик на монолитна сграда на три нива, със застроена площ от 262 кв.м., с
предназначение за търговски обект и жилища.
По
време на строежа Н.М. първоначално временно спирал водоподаването към
търговските обекти, а впоследствие окончателно прекъснал тръбите. По този начин
унищожил водопроводната връзка за осъществяване ма водоподаването. Поземленият имот имал изградена водопроводна
инсталация, която захранвала всички обекти, включително и процесните
кафе-аператив и магазин за бърза закуска. Водоподаването към трите имота се
извършвало от едно водопроводно отклонение с изградена водомерна шахта,
непосредствено след влизане на водопроводното отклонение в сградата.
Ищецът
твърди, че от месец март 2015г. двата търговски обекта: „Кафе - аператив“ и
„Магазин за бърза закуска“ не функционират, тъй като няма водоподаване към тях.
Посочва,
че в процесният съсобствен имот има изградена водомерна шахта и години наред
водоподаването за търговските обекти се е извършвало от изградената
водопроводна инсталация. Според ищеца, собственикът „М.“ ЕООД, представлявано
от Н.М. прекъснал водоподаването към търговските обекти, с което същите станали
негодни да се ползват според предназначението им.
В съдебно заседание и в писмено становище по делото, иска съдът да постанови решение, с което да уважи
предявените искове, като основателни и доказани. Претендира разноски.
Възражения на ответната страна:
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответната страна подава отговор на исковата
молба. Изразява становище по обстоятелствата, на които се основава исковата
молба, възраженията си и мнение, че предявените искове са допустими, но по
същество неоснователни. Твърди, че описаните в исковата молба обстоятелства, не
отговарят на действителността, тъй като цялата строителна документация на
собствените на ответника имоти отговарят
на изискванията на закона. Преди да започнат строителните дейности в неговият обект,
захранването с вода на обектите собствени на ищците са се осъществявали от
надземна инсталация, т.н. „времянка“, която е прЕ.авала над земята и е нямало
изградена водомерна шахта. Към момента имало изградена водомерна шахта в гаража
на имота собственост на „М.“ ЕООД, само с негови средства.
В
имота нямало учредена сервитутна зона за имотите на ищците, относно питейната
вода. Според ответника, в процеса на изграждането на водомерната шахта от „М.“
ЕООД, за да се захранят съседните имоти, съобразно указанията на „В и К“ -
Шумен, следвало собствениците на другите сгради в имота - ищците и
съсобственика Никола Станчев за своя сметка да си поставят водомери и да
изградят собствена мрежа, захранваща с питейна вода сградите им. Твърди, че Н.М.
като представител на „М.“ ЕООД, никога не е възпрепятствал другите
съсобствениците в имота да извършват каквито и да е действия свързани със законното
изграждане или ремонт на водопроводната инсталация на техните имоти.
От ответната страна
се посочва още, че притежаваните от ищците търговски обекти са построени
незаконно. Това са били причините обектите
да не работят и да не се реализират доходи от тях, а не липсата на питейна
вода, нито поведението на представляващият „М." ЕООД. Сочи се още, че
обектите не са имали наематели, като за кафе-аператива не е работел от преди
2013г., когато е закупил имота.
В
съдебно заседание и в писмено становище по делото, иска съдът да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
При преценката на
доказателствата, съдът е взел предвид и събрал като относими по делото представените
писмени доказателства: представените с ИМ –
ксерокопия на: нот. акт №61, том II, рег. №16683, дело №165/11.12.2015 г. на
нотариус В. при ШРС, нот. акт №150, том I, рег. №1445, дело №112/2011 г. на
нотариус А. при ШРС, нот. акт №162, том V, рег. №5356, дело №725/2013 г. на
нотариус А. при ШРС, нот. акт №137, том VII, рег. №5350, дело №882/2014 г. на
нотариус А. при ШРС, писмо до Община – Шумен до ВиК – Шумен изх.
№1863/11.12.2017 г., писмо от ВиК – Шумен изх. №2428/26.08.2016 г., констативен
протокол от 15.07.2016 г., заявление за откриване /смяна на име/ на партида на
частен абонат до ВиК Шумен от 2017 г., фактура №**********/04.03.2015 г.,
доклад от инж. С. при ВиК – Шумен от 25.08.2016 г., удостоверение
№21/08.02.2004 г. за въвеждане в експлоатация от Община – Шумен, акт за
узаконяване №21/27.04.2000 г., обяснителна записка част ВиК, служебна бележка
от 02.11.2017 г. от ВиК – Шумен, заповед №РД-25-375/21.03.2014 г. от Община –
Шумен; представените с отговора писмени доказателства – ксерокопия на: нот. акт
№162, том V, рег. №5356, дело №725/2013 г. на нотариус А. при ШРС, нот. акт
№137, том VII, рег. №5350, дело №882/2014 г. на нотариус А. при ШРС, утвърдена
документация на обект „Жилищна сграда“ УПИ III-230.476.480 кв.234-4 гр. Шумен –
част ВиК, служебна бележка от ВиК – Шумен от 21.01.2014 г., инвестиционен
проект /за делба/ обект „Разделяна и обособяване на съществуващ Обект –
„Кафе–аперитив“ в два самостоятелни обекта, с възложител Л.Т.П., жалба от „М.“
ЕООД до Началник РО „НСК“ – Шумен при РДНЦК Североизточен район с копие до
Община Шумен от 10.11.2015 г., писмо на РДНЦК Североизточен район, РО „НСК“
Шумен до Кмета на Община Шумен с копие до „М.“ ЕООД изх.
№Ш-951-00-410/17.11.2015 г., констативен акт №10/12.10.2016 г. от Община –
Шумен, 2 бр. снимков материал с дата 20.09.2016 г., скица на ПИ
№15-262313/02.06.2016 г. на СГКК – Шумен, заповед №РД-25-664/07.04.2017 г. на
Община – Шумен, снимка с дата 18.05.2018 г., 4 бр. снимки с дата 17.05.2018 г.,
снимка с дата 17.05.2018 г., снимка на водомер без дата, 6 стр. извадка на
снимков материал от Google Карти с дати:21.05.2018 г., 2 бр. снимков материал с
дата 17.05.2018 г., 3 стр. извадка на снимков материал от Google Карти, 1 бр.
снимка с дата 17.05.2018 г., 1 стр. извадка на снимков материал от Google
Карти, 2 бр. снимки с дата 17.05.2018 г. и 2 бр. чернобели снимки с дата
17.05.2018 г.; приложените към писмо вх. №1297/08.08.2018 г. на ШРП копия на
материалите от преписка вх. №1297/2016 г. по описа на ШРП, състояща се от 33
листа; приложените към писмо изх. №11-00-1710/08.10.2018 г. ксерокопия на
документация по регистриране въвеждането в експлоатация на строеж – „Магазин за
промишлени стоки и жилище“, находящ се в УПИ XXVII-„ООД“, кв.234-4 по плана на
гр. Шумен, ул. Университетска №27-А, състояща се от 21 листа; приложените към
писмо вх. №2215/17 от 22.10.2018 г. на ШРП ксерокопия на материалите по ДП
№287/2018 г. по описа на РУ – Шумен, вх. №2215/2017 г. на ШРП, състоящо се от
49 листа; Констативен протокол от 03.09.2009 г.
на В и К Шумен, писмо от В и К Шумен до С.С., предписание №007058 до
ЮЛИ-ЖАН 2010 ЕООД от В и К Шумен, снимка на водомери от 05.11.2019 г.; Констативен протокол на В и К Шумен,
предписание на В и К Шумен, писмо от В и К Шумен до С.С..
По
делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите, от страна
на ищеца, както следва:
Е. Б. Е., който посочва, че направил ремонт, почистване, вентилация на обекта за бърза закуска и имал
намерение, през м. август 2015 г. да ползва имота под наем, за да прави
пицария. През месец август 2015г. като подреждал стоката разбрал, че няма вода.
От наемодателите разбрал, че имали проблеми с М., който им спрял водата. Изчакал
до декември и заминал в Германия за работа, тъй като не се разбрали ищците с М..
Платил 400 лв. наем и 600 лв. депозит за
един месец. През месец май 2015г., когато взел имота под наем имало
вода. До имотът, който ползвал имало още един обект на „ЮЛИ-ЖАН“, но той не
работел.
Свидетелят А.Р. сочи, че знае, за процесните имоти, които са оставени
без водоподаване, като за това разбрал през 2015 г., Твърди, че на 4-ти ноември 2018 г., ищцата била
ангажирала хора, съответно и техника, с цел подаване на вода към обекта от
шахтата на съседния имот. Появил се г-н М., който възпрепятствал продължаването
на тази дейност. Присъствал на разговор, между Н.Г. и М. за водоподаването,
като останал с впечатление, че водата няма да бъде пусната, или това ще стане
при определени условия.
Свидетелят С.С., който е третият
съсобственик разказва, че разрешил на М., като съсед на калкан да си направи
магазина и жилището. Шахтата представлявала - централен кран, с централен
водомер и още 4 крана. Единият кран бил за Станчев, другите за останалите
съсобственици. По-късно М. правил промени по инсталацията, които не били
консултирани с другите. Тогава започнали и проблемите с водоподаването и М. започнал
да спира водата. След промените, които направил М., останалите съсобственици
нямали достъп до шахтата, защото останала в неговия имот. Споделя, че видял
отрязана тръбата за водоподаване на ищците, която била откъм имота на М..
Препоръчал им да се разберат с М., защото нямало друга възможност.
По делото са разпитани и свидетели,
от страна на ответника, както следва:
Свидетелят К.С. сочи, че на 22 август 2019 г. била
поканена, да присъства като представител на „Водоснабдяване и канализация -
Шумен“ при пускането на водата на С.С.. Тогава присъствали с инкасатора,
водомайстора и ръководителя на водомерното стопанство. Водата била пусната, като
тогава по молба на Н.Г. проверили и водоподаването в нейния имот. На края на
водопровода имало тапа, като след махането й водата тръгнала. Водата за имота на Станчев пуснали, чрез спирателния
кран в шахтата на имота на М.. Преди този кран имало отклонение, което захранвало
имота на ЮЛИ-ЖАН. Посочва, че е запозната с проблемите с водоподаването към
имота на ЮЛИ-ЖАН от около 4 – 5 години.
Свидетелят Д.Д. твърди, че притежава наследствен имот, който граничи с имота на М.. Посочва, че двете
заведения: кафе-аперитив и за закуски не работят повече от 10 години. Знае за спорове
между М. и Снежана и Н., но лично не е присъствал.
Свидетелят С.Х. разказва, че притежава имот в близост до тези на
страните. Твърди, че двете процесни
заведения не работят от дълго време. Знае,
че М. и Снежана отдавна имат „търкания“ , вкл. и със строежа имали проблеми. Споделя, че всички водопроводи в района са
направени от собствениците, като „В и К“ - Шумен не е направило нито един
ремонт .
Съдът е назначил и приел по делото съдебно-счетоводната експертиза,
относно размера на средните пазарни наемни цени.
Съдът е назначил и приел по делото съдебно-техническа експертиза. Вещото
лице Р.Ц.Н. представя заключение, в което дава техническо описание на част от
процесната фактическата обстановка от експертна страна. Към датата на приемане на експертизата, от съществуващата
водомерна шахта, която е в имота на „М.“ ЕООД има захранване към имотите на Н.П.Г.
и на другия съсобственик – С.Н.С., като това захранване е с тръба по-малка от
нормативно определената. Препоръчва да бъде премахнат спирателния кран, който
съществува към сградното отклонение на имота на Н.П.Г., за да няма конфронтация
между страните. Наличната обща водомерна шахта, която е за целия имот, според
експерта включва собствеността на тримата съсобственици. В хода на водено досъдебно
производство, приключило на 28.05.2019г., вещото лице е посетил имотите на
ищците, където е констатирал, че в имота на Н.Г. е нямало вода. Установил е, че водопроводът до имота е
изграден от М.. Посочва, че водоподаването е възстановено към имота на С.С., но не и към имота на
ищците.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът установи от
фактическа и правна страна следното:
По отношение на
исковата претенция по реда на чл.109 от ЗС.
Искът по смисъла на цитираната
разпоредба, т. нар. негаторен иск, предоставя защита на правото на собственост
и ограничените вещни права срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно
въздействие, което, без да отнема владението, ограничава, смущава и пречи на
пълноценното използване на вещта или имота според предназначението. Такава
защита може да бъде упражнена както спрямо всяко трето лице, така и по
отношение на лице, което разполага с права по отношение на имота /съсобственик
или титуляр на ограниченото вещно право/, но ги упражнява по начин, препятстващ
или ограничаващ упражняването на субективното право на друг правоимащ
/съсобственик или собственик/.
Не се спори между страните, а се установява и
от приложените по делото писмени доказателства, че същите, заедно с още едно лице са съсобственици на поземлен
имот с идентификатор №***., като ищците притежават недвижими имоти,
представляващи: сграда за търговия - бърза закуска, с идентификатор *** и
самостоятелен обект в сграда, предназначен за търговска дейност - кафе
аператив, с идентификатор ***, заедно с 76/612 ид.ч. от дворно място от 612
кв.м., представляващо ПИ с идентификатор ***, по плана на гр.Шумен
Няма спор, а се
установява и от приложените по делото доказателства, че водоподаването към
имотите на съсобствениците и ползвателите на процесния поземлен имот е било от
съществуващо сградно водопроводно отклонение, чрез сградни водопроводни
инсталации. Няма спор, че общата водомерна шахта, служеща за захранване на
всички имоти в поземления имот, в това число и имота на ищците, се намира в имота
на ответното дружество. Няма спор, че от 2015 г. водоподаването в имота на
ищците е спряно. Основният спор е причината, поради която няма водоподаване към
имотите на ищците. Видно от приложените по делото документи, включително и
тези, изпратени от Районна прокуратура - Шумен и находящи се в Районен съд -
Шумен, се установи, че между страните са възниквали и възникват множество
спорове относно ползването както на индивидуалните, така и на съсобствения
поземлени имоти. По делото са представени документи, издадени от „В и К Шумен“,
от които се установява, че при извършвани проверки относно молби и жалби,
служители на дружеството са установили, че захранването на трите сгради,
намиращи се в процесния парцел се осъществява чрез водопроводно отклонение,
като спирателният кран е елемент от вътрешната водопроводна мрежа, към която
дружеството няма ангажимент. От същите документи става ясно, че през 2016 г.
при извършени проверки на място е установено, че водата в имота на ищците е
спряна от съседа Н.М. /законният представител на ответното дружество/, защото
шахтата на имота се падала в неговия имот. Безспорно е по делото, че страните
са абонати на водоснабдителното дружество.
Ответникът
прави възражения, че в имота нямало учредена сервитутна зона за имотите на
ищците, относно питейната вода. Сочи, че не е възпрепятствал другите
съсобственици в имота да извършват каквито и да е действия свързани със
законното изграждане или ремонт на водопроводната инсталация на техните имоти.
Допълнително посочва, че притежаваните от ищците търговски обекти са построени
незаконно.
Вещото лице по
назначената експертиза, а и от събраните доказателства се установява, че
ответникът, при строежа на собствената си сграда е прекъснал водоподаването към
другите ползватели и след това не го е възстановил. По-късно е възстановено
само към имота на третия съсобственик. От
събраните по делото гласни доказателства, конкретно от разпита на Е. Б. Е., се
установява, че до м. юли 2015 г. в имота ищците е имало вода, като е нямало
вече през месец август същата година. В хода на производството не се установиха
данни за наличие на законна причина за прекъсване водоподаването в имота на
ищците.
Предвид на
посоченото по-горе съдът намира за установено, че към датата на подаване на
исковата молба, единственият начин за захранване на имота на ищците е
посредством изградената в съсобствения имот водопроводна инсталация, основната
част, от която минава през имота на ответника. В този имот се намира
спирателният кран, от който се контролира пускането и спирането на водата.
Предвид отсъствието
на друга техническа възможност в жилището на ищците да се доставя вода, съдът
формира мнение, че ответникът следва да бъде задължен да възстанови
водоподаването в имота на ищците. Не се установи наличието на законово
основание ответникът да отказва възстановяване водоподаването. Събраните по
делото доказателства сочат, че единствената възможна причина за спиране, респ.
не възстановяване подаването на вода за имота на ищците, е в поведение на
служители на ответното дружество. За уважаване на негаторния иск за собственост
следва да се установи от носителя на вещно право на собственост или на
ограничено вещно право, че друго лице реално пречи на собственика или носителя
на ограничено вещно право, да упражнява правата си. Ищецът следва да установи,
че действията и/или бездействията, с които му се смущават собственическите
права са неправомерни, като желае да се постанови със сила на пресъдено нещо
правото му и да бъде осъден ответникът да преустанови нарушението. В
разглеждания случай ищците основават претенцията си на въздействия от страна на
ответника, изразяващи се в създаване на пречки /спиране и отказ да се възстанови
водоподаване в имот на ищците/ същите да използват собствения си имот по
предназначение. Безспорно, при липсата на водоподаване в имота, последният не
може да се използва по предназначение, като в този смисъл съществуват пречки за
използването му. От събраните по делото доказателства, не се установи наличието
на законна причина, поради която ответникът извършва тези действия и
бездействия, т.е. приема тези му действия за неправомерни. Поради изложеното
намира, че предявеният иск по чл.109 от ЗС е основателен и доказан, и следва да
се уважи.
Посоченото по-горе
е независимо от факта, че в хода на производството е установено, че
водоподаването е възстановено, към дата 22.08.2019г. Това възстановяване е
станало след влизане в сила на съдебно решение по отношение на съсобственика С.Н.С..
Правният интерес на ищците е както за
възстановяване на водоподаването, така и за липсата на създаване на бъдещи
пречки,
относно спиране и отказ на това. В този смисъл съдът кредитира мнението на
вещото лице, което препоръчва да бъде
премахнат спирателния кран, който съществува към сградното
отклонение на имота на Н.П.Г., за да
няма конфронтация между страните.
По
отношение на предявения иск по чл.49 от ЗЗД, за заплащане на сума в размер на 4000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от първия ищец имуществени вреди от категорията на
пропусната полза, изразяващи се в лишаване на ищците от възможността да ползват
гореописанити имоти и да
придобиват средства от него, чрез отдаването им под наем,
считано за периода от месец март 2015 г. до месец
декември
2015г., както и сумата от 11 200,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от втория ищец имуществени вреди от категорията на пропусната полза,
изразяващи се в лишаване на ищците от възможността да ползват гореописаните имоти и да
придобиват средства от тях, чрез отдаването им под наем, за периода от месец 01.01.2016 г. до 26.04.2018г., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, както и сумата от 5548,00 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от втория ищец имуществени вреди от категорията на пропусната
полза, изразяващи се в лишаване от възможността да ползва гореописаните имоти и
да придобива средства от тях, чрез отдаването им под наем, за периода от месец 01.05.2018г.
до 22.08.2019г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Пропусната полза е
вид имуществени вреди, при наличието на които се пропуска, осуетява увеличаване
на дадено имущество. Пропусната полза трябва да отговаря на две изисквания-
увеличаването на имуществото да не е просто хипотетично, а да съществува висока
степен на вероятност, че е щяло да се осъществи. Второто изискване е,
увеличаването на имуществото да е законосъобразно и отговарящо на морала. В
конкретния случай се твърди, че в следствие неправомерното спиране на водата от
страна на ответника, ищците не могат да използват имота по предназначение, нито
да го отдават под наем.
С
оглед събраните по делото както писмени, така и гласни доказателства, се
установи, че в периода от 01.08.2015г. до 22.08.2019г. в процесните имоти на
ищците не е имало вода. От показанията на разпитания свидетел Е. Б. Е., които
съдът кредитира изцяло, се установява, че до 01.08.2015г. в имотите е имало
вода. Същият свидетел е бил наемател с търговска цел, като именно отсъствието
на вода, го е мотивирало да се откаже от направата на пицария. Предвид
гореизложеното съдът намира, че по отношение на недвижимият имот: сграда за
търговия - бърза закуска, исковата претенция е доказана. Съдът приема за
установено, че причина за липсата на водоподаване в имота е неправомерно
поведение на ответника, който без наличието на законово основание е спрял
водоподаването в имота на ищците. Безспорно, за да бъде използван един търговски
имот по предназначение, би следвало същият да е водоснабден, което в случая се
установи, че не е така. Установи се, че причина за липсата на вода е прекъсване
подаването на вода от служители на ответното дружество. Ето защо заключава, че
в случая ответникът следва да понесе деликтната си отговорност за причинените
на ищците вреди от този вид. Относно периода както беше посочено по-горе,
същият е от 01.08.2015г. до 22.08.2019г.
От заключението по
изготвената съдебно счетоводна експертиза, приета без възражения, се установява, че месечният пазарен наем за
периода от 01.08.2015г. до 31.12.2015г.,
който е относим за първият ищец е в размер на 135,36 лева, т.е. за целия период
се равнява на сума от 676,80 лева. Месечният пазарен наем за периода от 01.01.2016г.
до 22.08.2019г., който е относим за вторият
ищец е изчислен от вещото лице до 26.04.2018г., който в последният месец е в
размер на 139,52 лева. За целият период се равнява на сума от 6701,10 лева.
Поради изложеното
счита, че този иск в тази му част, следва да се уважи за посочените суми, представляващи
обезщетение за претърпени от ищците имуществени вреди от категорията на пропусната
полза, изразяващи се в лишаване от възможността да ползват гореописания имот и
да придобиват средства от него, чрез отдаването му под наем.
По отношение на
вторият имот, а именно самостоятелен
обект в сграда, предназначен за търговска дейност – кафе-аператив, съдът
намира, че исковата претенция се явява неоснователна, поради недоказаност. Ищците
не проведоха главно и пълно доказване на фактическия състав на тази деликтна
отговорност на ответното дружество. Не се установи, че именно в следствие на
твърдените от ищците действия и бездействия /спиране или пускане на водата/,
търговският обект не е функционирал. В
хода на производството не се представиха или установиха доказателства, този
обект да е бил предмет на наем /както примерно се установи за т.н. „пицария“/,
или в предходен период да е бил отдаван под наем. Напротив налице са
свидетелски показания, че този обект не е работел в продължителен предходен
период от време, много преди 2013г., когато се е създала спорната съсобственост
между настоящите страни.
В заключение, предвид всичко посочено по-горе, настоящият съдебен
състав формира мнение, че исковата претенция за пропуснати ползи е частично основателна,
като в
останалата си част до пълния предявен размер, следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските.
Относно
исканията за разноски, съдът намира, че
са своевременно предявени.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направеното от
ищеца искане и представен списък по чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски предвид уважената част от исковата
претенция, с оглед представените доказателства за извършени
деловодни разноски в хода на производството, в размер на 1902,40 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направеното от
ответника искане и представен списък по чл.80 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски предвид неуважената част от исковата
претенция, с оглед представените доказателства за извършени деловодни разноски,
в размер на 364,40 лева.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „М.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ***,
представлявано от едноличния собственик на капитала и управител Н.В.М., да възстанови, да не спира, да не пречи и др. на
водоподаването в собствените на Н.П.Г. ЕГН **********, с адрес: *** и „ЮЛИ -
ЖАН 2010“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от С.Т. Д. с ЕГН **********,***- недвижими имоти, находящи се в гр. Шумен, ул. ***, представляващи: сграда за търговия - бърза
закуска, с идентификатор *** и самостоятелен обект в сграда, предназначен за
търговска дейност - кафе аператив, с идентификатор ***, заедно с 76/612 ид.ч.
от дворно място от 612 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор ***, по плана
на гр.Шумен.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.
Шумен, ул. ***, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител Н.В.М., да заплати на „ЮЛИ - ЖАН 2010“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от С.Т.
Д. с ЕГН **********,*** - сумата от 676,80 лева /шестстотин седемдесет и шест
лева и осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от категорията на пропусната полза, изразяващи се в лишаване от
възможността да ползва недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, ул. ***,
представляващ: сграда за търговия - бърза закуска, с идентификатор ***, представляващо ПИ с
идентификатор ***, по плана на гр.Шумен
и да придобива средства от него, чрез отдаването
му под наем, считано 01.08.2015г. до
31.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска - 26.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане;
както и да заплати на Н.П.Г. ЕГН **********, с адрес:г***, сумата
от 6701,10 лева /шест хиляди седемстотин и един лев и десет стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от категорията на пропусната полза,
изразяващи се в лишаване от възможността да ползва недвижим имот, находящ се в
гр. Шумен, ул. ***, представляващ: сграда за търговия - бърза закуска, с
идентификатор ***, представляващо
ПИ с идентификатор ***, по плана на гр.Шумен и да
придобива средства от него, чрез отдаването му под наем, за периода от 01.01.2016г.
до 22.08.2019г., ведно със законната
лихва, само за сумата от 4486,44 лева, считано от датата на предявяване на
иска- 26.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане;
като отхвърля иска в останалата му част до
пълния предявен размер, както и за периода от 01.03.2015г. до 31.07.2015г.,
както и по отношение на самостоятелен обект в сграда, предназначен за търговска
дейност - кафе аператив, с идентификатор ***, заедно с 76/612 ид.ч. от дворно
място от 612 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор ***, по плана на гр.Шумен, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ***, представлявано
от едноличния собственик на капитала и управител Н.В.М., да заплати на „ЮЛИ -
ЖАН 2010“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от С.Т. Д. с ЕГН **********,*** и Н.П.Г. ЕГН **********, с адрес:г*** направените деловодни
разноски съразмерно с уважената част от исковата претенция в размер на 1902,40 лева.
ОСЪЖДА „ЮЛИ - ЖАН 2010“ ЕООД,
ЕИК ***, представлявано от С.Т. Д. с ЕГН **********,*** и Н.П.Г. ЕГН **********,
с адрес:г*** да заплатят на М.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ***,
представлявано от едноличния собственик на капитала и управител Н.В.М. направените
деловодни разноски съразмерно с неуважената част от исковата претенция в размер
на 364,40 лева на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: